Решение по дело №1516/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 273
Дата: 30 юли 2020 г. (в сила от 29 септември 2020 г.)
Съдия: Иванета Йорданова Митова
Дело: 20194310101516
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Гр.***еч, 30.07.2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

***ЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав в публично заседание на първи юли , две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ***при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1516 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

 

иск по чл.274 КЗ /отм./  :

Постъпила е искова молба от ** "***" АД, ЕИК *** представлявано от С*** Пр***, със съд. а-с: гр. ***, против М.П.К. ЕГН ********** с Адрес: ***, с цена на иска: 157.40 лв., по която се твърди ,че на 11.02.2015 г. в гр. *** на паркинга на ***, е реализирано ПТП с участието на МПС "***" с peг. № ***, управлявано от М.П.К. и МПС "***" с peг. № ***, паркирано от ***. Според представения Протокол за ПТП, съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на М.П.К., който при движение на заден ход не се подсигурява и удря паркираното МПС "***" с рег. №***. Твърди се ,че МПС "***" с peг. № *** е бил застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в ** "***" АД със застрахователна полица № ***, която е валидна към момента на събитието. В дружеството е заведена щета под № 15962828000062. След направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 142.40 лв. на увредения автомобил МПС "***" с peг. № ***. Видно от Протокола за ПТП М.П.К. е бил неправоспособен,  същият е напуснал и мястото на ПТП. На основание чл. 274 от КЗ, ** "***" АД има право да получи от него платеното застрахователно обезщетение. С писмо уведомили ответника да им заплати претендираната сума, но до момента не им е изплатена. За ** "***" АД възниква правния интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.C оглед на изложеното моли да се осъди  ответника да им заплати претендираната искова сума в размер 157.40 лв., представляваща изплатеното от ** "***АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение с включено ДДС.

Моли да им бъдат присъдени и съдебните разноски, сторени по делото.

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК представя  банкова сметка *** "***АД - Банка - ДСК, BIC: ***, IB AN: ***

Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ,  и в законоустановения срок   е постъпил писмен отговор от ответника по делото, чрез назначения му особен представител на осн. чл.47, ал.6 ГПК адв. П***Н. , със съдебен адрес:***, по която оспорва претенциите като недопустими , неоснователни и недоказани , включая и по размер.

Счита, че иска е недопустим поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника: според нея единственото д-во , посочващо самоличността на ответника е ПТП, който е съставен 8 дни след произшествието и в самия е посочено, че той е напуснал ПТП. Видно от Протокол за ПТП, собственик на МПС *** е ***. Едновременно с това ищецът представя Комбинирана Застрахователна полица № 025 ***, (доказателство № 1 към исковата молба на Ищеца), чийто титуляр е ***, ЕГН **********, с шофьорски стаж 0 години, а не Ответника. Не става ясно как Ищецът и органите на МВР са установили, че именно ответникът е управлявал МПС ***, след като е напуснал местопроизшествието и не е негов собственик. Налице са само неподкрепените с каквито и да било доказателства твърдения на Ищеца и заинтересования участник в ПТП за участието на Ответника. Следва да се има предвид, че това би могло да доведе до неправомерно навлизане в правната сфера на субект, който е чужд за спора и не е пасивно процесуално легитимиран да участва в процеса.Ето защо, счита , че не би могло да се приеме, че е налице пасивна процесуална легитимация у Ответника, която да допуска воденето на настоящото производство срещу него. Липсват доказателства, че Ответникът може да отговаря по предявените искове и не е чужд на правния спор, поради което исковете се явяват ненадлежно предявени. Ненадлежното предявяване прави исковете порочни и процесуално недопустими.

 - в тежест на ищеца е да докаже че твърдяното от него ПТП е настъпило по време, на място и при обстоятелства, посочени в исковата молба. Такива доказателства не са представени с исковата молба. В чл. 127, ал. 2 от ГПК е указано, че „в исковата си молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства". Видно от самата искова молба Ищецът не е изпълнил това законово ус***ие.

-Акцентира ,че Представеният протокол за ПТП от 19.02.2015 г. не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, тъй като същият бил съставен само по данни на водача на МПС „***" и доказва единствено, че е съставен от лицето, посочено като негов съставител, но не обвързва съда за установените в този протокол факти, за които той няма материална доказателствена сила. Както отбелязахме по-горе, налице са разминавания в съдържанието на протокола, като отразените в него факти не се потвърждават от другите доказателства по делото.

-Протоколът е подписан от неговия съставител и от собственика на МПС „***" като участник в ПТП, но не става ясно дали положеният за участник 1 подпис е именно на Ответника, който факт оспорваме и считаме за недоказан. Молим да укажете на Ищеца да посочи дали твърди, че положеният за участник 1 подпис е на Ответника, и да поясни при какви обстоятелства е положен.

-Тъй като Протоколът за ПТП е съставен 8 дни след посочената в него дата на настъпване на ПТП (най-вероятно въз основа на заявление на водача на МПС „***" за и**аването му) без служителят на МВР да е посетил мястото на настъпване на описаното в него ПТП непосредствено след случването му, считаме, че съставителят на Протокола за ПТП не е възприел лично никое от отразените в него обстоятелства относно процесното ПТП, поради което за тези обстоятелства протоколът за ПТП представлява не официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, а частен свидетелстващ документ.

-Водачът на МПС „***" е уведомил органите на Пътен контрол за настъпилото ПТП, тъй като е имал интерес от съставянето му, за да му послужи пред застрахователя. Тъй като съставителят на Протокола за ПТП не е посетил мястото на настъпването на ПТП непосредствено след него, описаните в него факти не са в резултат на лични негови констатации. От него не може да се установи точното място на настъпването на твърдяното ПТП, което не дава възможност безспорно да бъде индивидуализирано конкретното действие на Ответника.

-Обективно съществуващите противоречия между съдържанието на Протокола за ПТП и останалите документи по делото за на пръв поглед странични обстоятелства, които нямат пряко отношение към самото ПТП, пораждат сериозни съмнения в достоверността на съдържанието на Протокола за ПТП относно времето, мястото и обстоятелствата на неговото настъпване, особено при наличие на заинтересуваност в полза или вреда на някоя от страните.

Оспорва сочения механизъм за настъпване на ПТП, тъй като не може безспорно да се възприеме че ПТП е настъпило поради неподсигуряване или поради друга причина. А тези обстоятелства са съществени за наличието на релевантната за отговорността на Ответника причинна връзка между действията му и настъпването на вредоносния резултат, във връзка с който Ищецът твърди да е изплатил застрахователно обезщетение.

Счита, че материалната доказателствена сила на представения от Ищеца Протокол за ПТП, е силно разколебана и той не следва да се цени като безспорно удостоверяващ фактическата обстановка документ.

Счита ,че не са налице Задължителните законови предпоставки за ангажиране на отговорността на Ответника в настоящия случай не са кумулативно налице, а именно: наличие на застрахователен договор;        възникване    на    застрахователно    събитие   -   покрит    риск   по застрахователния договор;      изплащане на застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона;установяване причинителя на вредата и размера на същата;  причинна-следствена връзка между втората и последното.

Счита ,че според нея са спорни : възникването на ЗПО и разсрочените вноски по него; не са представени ОУ ПО Комбинираната ЗП; че настъпилата щета е в резултат на твърдяното увреждане; неполучаване на регресна покана от ответника ; възражение за съпричиняване; възражение за изтекла давност; възразява срещу доказателствените искания на ищеца : по чл.195 от ГПК и за двата вида е-зи ;  за допускане на свидетел, който счита заинтересован като получил застрахователното обезщетение;

Съдът е изпълнил производството по чл.140 от ГПК, представил е проекто - доклад .

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се представлява . депозира Становища: вх.№12585/15.11.2019г.;2013/20.02.20г.,

Ответника, редовно призован , чрез назначения му особен  представител не се представлява по делото.

От събраните по делото по съответния ред писмени доказателства: Комбинирана Застрахователна полица "      Свидетелство за регистрация на МПС; СУМПС; Контролен талон;        Протокол за ПТП № ***; Уведомление за щета и ликвидационен акт на ** "***АД;       Протокол за извършен оглед на МПС (опис-заключения) от 9.3.2015;20.2.2015;       Справка "Гаранционен фонд";   Снимки; Документ за платено застрахователно обезщетение от 13.05.2015;   Писмо-покана до ответника от 29.06.2015;писмо рег. №316000 – 43935/05.12.2019г. с опис по 7 пункта; писмо рег. № 316000-43935/05.12.2019 г. от ОД на МВР ***, с приложени по него: Копие на писмо до ОД на МВР ***еч рег. № 316р-11196-1; Копие на НП с № 15-0938-000333; Копие на АУАН с бл. № 612006; Копие на декларация по чл. 188 от **вП; Копие на обяснение от М.К.; Справка за нарушител от региона; Копие от протокол за ПТП с № ***, от заключението на в.л.Н. С. К., от показанията на разпитания свидетел М., преценени поотделно и в тяхната съвкупност , взаимна връзка и обус***еност, съдът прие за установено следното:

На 19.02.2015г. е съставен протокол за ПТП №***, за това, че на 11.02.2015 г. в гр. *** на паркинга на ***, е реализирано ПТП с участието на МПС "***" с peг. № ***, собственост на ***от с. ***, управлявано от М.П.К. и МПС "***" с peг. № ***, собственост на *** като деянието е описано : участник №1 при движение на заден ход не се подсигурява и удря паркиран лек автомобил на участник №2 като прави ПТП с матер. щети и по двата автомобила като по МПС 2 са: счупен преден ляв фар , ляв пътепоказател , охлузена предна броня в ляво под фара и ляв калник.

Протокола е подписан от двамата участника и актосъставителя.

Автомобилите са имали застраховка ГО. МПС "***" с peг. № *** е бил застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в ** "***" АД със застрахователна полица № ***, която е била валидна към момента на събитието.

Увреденият автомобил, собственост на ***  в ***, ***, и**адена на 15.12.2014г., вноски при разсрочено плащане.

Представена е и проверка за сключена застраховка „ГО“ на двата автомобила, установила към 09.03.2015г.,че са активни . 

Съставено е НП на М.П.К. , в което е посочено освен горното и, че  водача напуска мястото на произшествието без да уведоми органите на МВР, при установяване на водача и извършена справка се установило ,че не притежава свидетелство за управление на МПС, т.е за нарушение по 40,ал.1,чл.123,ал.1,т.1, чл.150 от **вП, което е влязло в сила на 29.05.2015г., с което е извършил следните нарушения:

 движи се на заден ход , без да се е убедил, че няма да съ**аде опасност за другите участници в движението  - нарушение по чл.40, ал.1 **вП; не уведомява компетентната служба на МВР , с което виновно нарушил чл.40, ал.1 **вП; управлява без да е правоспособен водач , с което виновно е нарушил чл.150 **вП.

НП е съставено въз основа на А№33/19.02.2015г. Приложена е и декларация от М.П.К. от 19.02.20г., в която сочи, че на 11.02.2015г. бусът бил спрян пред казиното, спрял мерцедес плътно до буса и хората взели да свират и той отишъл да го помести на другото място при движение на заден  ход блъснал един мерцедес, след което си заминал защото нямал книжка. Бусът бил на ***. Представена е декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 **вП – „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство“  от собственика на автомобила ***, че на 11.02.2015г. автомобила му ***се е управлявал от ****** ***, което според съда не противоречи на декларацията на ответника, който именно това посочва, че буса бил на ***. Т.е в случая е от значение, че е установен и чрез самопризнание именно водача на увреждащото МПС НА 11.02.2015г. – ответника, който обяснява и напускането си  - с липсата на книжка.

Според представения Протокол за ПТП, съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на М.П.К., който при движение на заден ход не се подсигурява и удря паркираното МПС "***" с рег.№***.

В дружеството е заведена щета под № 15962828000062 въз основа на искане по за оценка по застраховка „ГО“ от собственика Б. Ив., извършена е проверка за собствеността,валидността на застраховките, представени са документите по извършените ремонтни действия , рекапитулация,  труд ; опис – заключение по претенция, ликвидационен акт от 26.02.2015г. със определена сума за получаване 142,40 лева, изплатени на 07.05.2015г., изготвена РП до ответника изх.№ОК – 321461/29.06.15г. – невръчена с отбелязване ,че лицето отсъства. 

Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1 и 2 КЗ (отм.); обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, като в кръга на застрахованите лица са включени собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва същото на законно основание.

Предявеният иск черпи правното си основание от чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.);. Следователно, за да се яви основателен е необходимо установяването на следните елементи от фактическия състав - валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователното събитие, причиняване на ПТП от застрахования, настъпила за трето лице вреда при управление на МПС, платено от застрахователя обезщетение за причинени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от ПТП, противоправното поведение на застрахования и наличието на ангажиращото отговорността на ответника обстоятелство – в случая без свидетелство за правоуправление , напускане на мястото на ПТП.

От събраните в настоящото производство писмени доказателства /протокол за ПТП  ; уведомление за настъпило застрахователно събитие, опис- заключение и експертиза по щета  , доклад по щета, РКО и покана за доброволно изпълнение, както и от заключението на допусната съдебно- автотехническа експертиза, която съдът цени като компетентно изготвена и кореспондираща с останалия доказателствен материал, се установява по безспорен начин, факта на настъпилото ПТП, участниците в него, наличието на вина у ответника за причиняване на същото, настъпилите имуществени вреди, причинени на собствения на Б.Л. Ив. автомобил, които са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.

Доказва се още, че застрахователят по имуществената застраховка "Гражданска отговорност " на управлявания от ответника   автомобил "Ф. " модел   е заплатил застрахователно обезщетение с оглед причинените щети, е предявил регресен иск и е насочил претенцията си против прекия причинител на вредата.

В настоящия случай се оспорва твърдения от ищцовото дружество факт за наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на управлявания от увреждащото лице автомобил, като се поддържа разлика в лицето, подписало комбинираната застрахователна полица – Д. Ц. *** и собственика – ***Съдът счита,че представените доказателства

от стр.32 до 37 изясняват, че автомобила е бил застрахован в предходната година на ПТП именно Д. ***, а впоследствие от 04.03.2014г. от ***За да е основателна претенцията с правна квалификация чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.); , уреждаща правото на регресен иск на застрахователя по договора за застраховка "Гражданска отговорност", следва да е доказан още един елемент от фактическия състав, който в настоящия случай е липсата на свидетелство за правоуправление.

От протокола за ПТП, който е официален свидетелстващ документ, на основание чл. 179, ал. 1 ГПК и има обвързваща доказателствена сила, която се разпростира и по отношение на факта относно наличието на документ за правоуправление на МПС се установява, че ответникът е неправоспособен. Този протокол е оспорен от ответната страна, но по делото не са събрани каквито и да било доказателства опровергаващи удостоверения в протокола факт. В проекто – доклада си съдът е посочил С оглед възраженията на ответника за доказателствената сила на протокола съдът съобразява трайната практика на ВКС, Решение №15/25.07.2014 по дело №1506/2013 на ВКС, ТК, I т.о., докладчик съдията Костадинка Недкова, постановена по реда на чл.290 ГПК, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО и решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО. В последното във връзка с доказателствената сила на протокола за ПТП, отчитайки разликите при и**аването му, е прието, че съставеният само по данни на водача на МПС протокол за пътнотранспортно произшествие, без посещение на мястото на инцидента от служители на КАТ, съставлява доказателство единствено за авторството на направените пред длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на произшествието не са възприети лично от съставителя.

Протоколът за ПТП, и**аден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.

Съгласно чл.6 и чл.7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002г. за ус***ията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл.125а, ал.1 и чл.125 **вП и чл.9 от същата наредба, протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1/ които се и**ават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 **вП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при материални щети- чл.6 и чл.7 от наредбата/ и 2/ които се съставят по чл.9 от цитираната наредба, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при ус***ие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му.

В първата от очертаните по-горе хипотези, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотс***ието на извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП. В рядката хипотеза, когато органите за контрол по пътищата на МВР са възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във връзка с него протокол, документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола. И в този случай, доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. Отс***ието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо, вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, поради което дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава. При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа.

Във втората хипотеза, когато служителите на МВР не извършват посещение на мястото на произшествието, длъжностното лице удостоверява само факта на извършване на волеизявление от участника в ПТП и неговото съдържание, поради което доказателствената сила на документа не обхваща верността на отразеното изявление. То се ползва с доказателствена сила само по отношение на съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на протокола, тъй като в този случай длъжностното лице удостоверява направено от лицето извънсъдебно признание.

Изводът на ВКС е ,че Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. В тази връзка е ангажирана от него и съдебно – автотехническа е-за , който е заключил, че има причинно следствена връзка  между механизма / притриващ удар при движение на заден ход с дясна задна част на а.л. ***  в преден ляв ъгъл на л.а *** – С 250 – облицовка , пр.броня, лайсна , пр. броня , ляв фар и пр. ляв мигач. Вещото лице е направило от своя страна оценка на щетите, съобразно Наредба 24/2006г. , включая и труд и е изчислило всичко 151,08 лева като счита обаче, че експертното заключение е изготвено коректно в размера му 142,40 лева.

С оглед изложеното, съдът приема, че реализиралото се произшествие се дължи единствено на противоправното поведение на водача на МПС – ответникът, който не е изпълнил задълженията си по закон, като е предприел маневра, съ**ал е опасност за други участници в движението без да се съобразява с тях. Вината при извършване на това поведение съгласно чл. 42, ал. 2 З** се предполага. Не се установиха възраженията на ответника в отговора подаден от неговият особен представител, че произшествието се дължало на виновно поведение на другия водач. Това възражение е формулирано бланкетно и същото е опровергано от доказателствата по делото. Експертът по САТЕ подробно е мотивирал изводите си в насока, какви фактори принципно биха могли да имат значение за настъпване на събитието, но е дал категоричното си становище, че от техническа гледна точка, механизмът на случилото се отговаря на посоченото по-горе. Ответникът следваше да установи това си възражение по несъмнен начин, като такова доказване не беше проведено.

При тези фактически данни от правна страна съдът намира, че предявеният е изцяло доказан и поради това следва да бъде уважен като основателен. На основание чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.); , застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление. Нормата на чл. 45 З** определя, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като в общия случай, за успешно провеждане на иск за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане е необходимо да се установи противоправност на извършеното деяние, претърпените имуществени вреди и пряката причинна връзка между поведението на ответника, и увреждането. В процесния случай съдът счита, че следва да ангажирана отговорността на причинителя на вредата, тъй като са установени и доказани всички кумулативни предпоставки пораждащи регресното право на ищеца фактически състав / валидно възникнало облигационно отношение между увреденото лице и застрахователното дружество; заплащане от страна на ищеца на сумата, която застрахователното дружество е заплатило като обезщетение на застрахования, деликтна отговорност на трето лице / управлявало автомобила / по отношение на увредения застрахован, поради причиняване на застрахователното събитие, неправоспособност на деликвента – водач на МПС. /

Съдът намира за неоснователно възражението на защитата на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на претендиранато обезщетение. Правото на ищеца да предяви регресната си претенция възниква от момента на изплащане на обезщетението. В процесния случай това е датата  07.05.2015г./стр.44/, когато е извършено плащане в полза на увреденото лице на сумата в размер на 142,40 лв. За предявяване на регресния иск не е изтекла петгодишната погасителна давност по чл. 110 З**, доколкото същата е прекъсната с подаване на исковата молба вх.№2016124/07.06.2018г. С оглед горното, предявеният иск се явява доказан по основание и размер, поради което подлежи на уважаване в цялост. Следва да се присъди и претендираната сума от 15, 00 лева - обичайни ликвидационни разноски /213, ал. 1, изр. 1 КЗ (отм.);. Съдът намира, че те съставляват обичаен разход за приключване на застрахователната щета, предвид свързаната с дейността работа на застрахователя, при което подлежат на присъждане. Искът следва да бъде изцяло уважен, като се присъди и законната лихва, считано от постъпване на ИМ в съда до окончателното изплащане.

По разноските.

 С оглед уважаване на предявените искове на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника по делото следва да бъдат присъдени разноски сторени от ищеца по делото: 50,00 лева – д.т.; 300,00 лева; в-е по  Д 701562/08.06.18г. без посочен платен ДДС; 120,00 лева – в-е за в.л.; 300,00 лева – в-е за особен представител, 20,00 лева – депозит свидетел или общо 790,00 лева.

Водим от гореизложените мотиви, съдът

 

 

                                   Р     Е     Ш     И    :

 

 

ОСЪЖДА М.П.К. ЕГН ********** с Адрес: ***, да заплати на ** "***" АД, ЕИК *** представлявано от С*** Пр***, със съд. а-с: гр. ***, сумата 157.40 лв., представляваща изплатеното от ** "***АД сума: застрахователно обезщетение - 142,40 лева, както и ликвидационни разноски в размер на 15,00  лева, ведно със законната лихва върху главницата – 157,40 лева , начиная от датата на завеждането на исковата молба – 07.06.2018г. до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото в общ размер на 790,00 лева .

Банкова сметка *** "***АД - Банка - ДСК, BIC: ***, IBAN: ***ежи на обжалване пред ЛОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: