О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№___________
гр. Варна, _____03.2021г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Писарова в.т.д.№98
по описа за 2021г. на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК,
образувано по въззивна жалба вх.№260414/21.01.2021г., подадена от С.Ф.П., ЕГН **********, чрез адв.Д.Д. от ВАК, против
решение №260041/17.12.2020г., постановено по ТД №209/2019г. на ОС-Добрич, с което е отхвърлен предявеният от въззивника
срещу ЗД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД, София, ЕИК *********, иск за присъждане на сумата
120 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищцата поради смъртта на нейния съпруг Мюрсел Кадиров Пандаров,
починал на 14.10.2016г. в землището на с.Хаджи Димитър, общ.Каварна, при
извършване по възлагане от работодател на товаро -разтоварни дейности на
пресовани бали слама със специализирана селскостопанска техника –телескопичен
товарач FARESIN с ДК №ТХ
09784, управлявана от Тургай Муталиб Адил, която техника е застрахована по риска
ГО на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
претендираната главница от завеждане на иска до окончателното изплащане на
задължението.
В жалбата се излага, че постановеното решение е
неправилно и необосновано. Решението се обжалва изцяло. Основните оплаквания на
страната са, че въпреки правилно установената фактическа обстановка съдът е
достигнал до погрешни изводи за неоснователност на иска поради случайно деяние
по смисъла на чл.15 от НК, съотв. липса на основание за ангажиране
отговорността на застрахователя по действащата застраховка. Оспорват се
изводите на съда за липса на противоправност на деянието поради липса на
нарушаване на императивни правни норми, вкл. общия принцип, изводим от чл.45 ЗЗД. Съдът правилно достигнал до извод, че описаните вреди следва да са
настъпили в процеса на движение на застрахованото превозно средство –
телескопичен товарач, марка FARESINС с рег.№ТХ
09784, управляван в случая от Тургай Муталиб Адил. Неправилно обаче съдът се
позовал на решение на СЕО от 28.11.2017г. по дело №С514/16 и Директива
72/166/ЕИО на Съвета от април 1972г. като приел, че товарачът в случая е
използван единствено като генератор на работна /подемна/сила. Оспорва се този
извод на съда като се твърди, че смъртта на Пандаров е настъпила като пряка
последица не поради вдигането на вилицата на товарача, т.е при движение
нагоре-надолу, а въз основа движението му напред и назад за транспортиране на
товара. Изразява се несъгласие с изводите на съда при тълкуване на посочената Директива
относно обхвата на понятието „използване на превозни средства“, че понятието
следва да се разбира единствено като използване на превозните средства на
определени терени или пътища. Оспорват се изводите и за случайно събитие.
Поддържа се, че съобразно изискванията за безопасно ползване на
специализираната техника водачът на същата е следвало да обезпечи безопасното
ѝ ползване като при липса на видимост да ползва допълнително лице. Налице
е виновно деяние, с форма на вината непредпазливост като водачът на ППС не е
предвиждал, макар да е бил длъжен, настъпването на общественоопасните последици
при използване на селскостопанската техника /ССТ/. Това, че водачът е натоварил
четири бали една върху друга, с което е нямал видимост при движение на машината
напред, не го оневинява, тъй като е могъл да обезпечи безопасното превозване на
балите една по една. Въззивникът оспорва и направените от съда съждения относно
липсата на логика, съответно възможност водачът Адил да предвиди, че другият
участник Пандаров ще се окаже на мястото, където се стифират и нареждат балите.
Според въззвника, това обстоятелство не е релевантно към спора. Неправилно се
твърди, че съдът е достигнал до извод за липса на противоправност в поведението
на водача на ППС поради липса на нарушаване на императивни правни норми и
правила. Напротив, твърди се, че е налице неизпълнение на ръководството за
експлоатация на специализираната селскостопанска техника. Нарушен е и общият
принцип да не се вреди другиму. Поради изложеното се претендира отмяна изцяло
на решението на ДОС и уважаване на иска за неимуществени вреди изцяло за сумата
от 120 000 лева ведно със законна лихва от завеждане на иска до
окончателното изплащане на задължението.
Във ВЖ е
налице особено искане за допускане на съдебно-психиатрична експертиза, по която
вещото лице да даде отговор на следните въпроси: как се е отразила смъртта на
Мюрсел Пандаров върху психическото здраве и състояние на С.Ф.П. и имала ли е
същата силна духовна връзка с починалото лице; търпи ли ищцата П. психични
болки и страдания вследствие смъртта на съпруга си. Прави се искане за
освобождаване на ищцата от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК.
В срока за отговор по чл.263 ГПК е постъпило
становище по ВЖ на насрещната страна ЗД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД, чрез адв.Ир.М.,
за неоснователност на жалбата. Въззиваемата страна споделя изводите на първата
инстанция, че липсва застрахователно покритие по риска ГО на автомобилистите
тогава, когато превозните средства се ползват не като средство за транспорт, а
като работни машини за изпълнение на определен вид работа. В случая не е налице
ПТП по смисъла на пар.6, т.30 от ЗДвП. Не се оспорва наличието на застраховка
за процесния телескопичен товарач с ответното дружество както и относно
механизма на настъпване на застрахователното събитие, не се оспорва
причинно-следствената връзка. Страната поддържа, че съдът правилно се е позовал
и на даденото тълкуване в цитираното решение на СЕО относно понятието
„използване на превозни средства“, което не обхваща случаите, в които
превозното средство към момента на настъпване на ПТП е било използвано не като
средство за транспорт, а като генератор на работна, двигателна сила /т.е.
използвана е подемната му сила/. Позовава се на задължителното действие на
решението на СЕО съгласно чл.633 ГПК. Поддържа, че произшествието не
представлява покрит риск по застраховка Гражданска отговорност, тъй като
телескопичният товарач не е използван като транспортно средство, а само като
подемна машина, необходима за товарене и разтоварване на балите слама. Цитира
се и друго постановено от СЕО решение от 04.09.2014г. – С-162/2013, което е в
пълно съгласие с разбирането на първ.съд. Дори при изследване на безвиновната
отговорност на застрахователя /ако е налице такава/, искът е отново
неоснователен. Твърди се, че в случая ищецът не се е позовал на относимите
разпоредби на чл.477, чл.493 КЗ вр.чл.49 ЗЗД, поради което и съдът не дължи
преценка на тази хипотези. Не е налице отговорност на застрахователя и поради
вреди, причинени от характеристиките на вещта. /чл.50 ЗЗД/, тъй като техниката
е била изправна. По делото се твърди, че не е установено вредите да се дължат
на свойствата и състоянието на съответната техника, респ. отговорност на
собственика ѝ. Поддържа се довод, че събитието представлява случайно
такова по смисъла на чл.15 НК, тъй като водачът на техниката нито е могъл, нито
е бил длъжен да предвиди последиците от действията, а не е могъл и да
предотврати настъпването им. В случая не е установен деликт от страна на водача
на превозното средство или безвиновна отговорност на собственика на същото,
съотв.основание за ангажиране отговорността на застрахователя на Гражданската
отговорност на водача съгласно чл.432 КЗ. Сочи се, че съдът е служебно запознат
с досъдебното производство №40/2016г., прекратено с мотиви, че липсва
престъпление по чл.123 НК. Поддържа се,
че по наказателното производство в досъдебната му фаза, еднопосочно се
установява липса на противоправно поведение от водача на ППС и неспазване на
изискванията за безопасност на труда от страна на починалото лице. Сочи се, че
всички събрани доказателства свидетелстват, че произшествието се дължи на
поведението на починалото лице, а не на това на водача на ССТ Тургай Адил.
Оспорват се като несъстоятелни доводите на въззивника за неизпълнение
ръководството за ползване на специализираната ССТ съгл.т.4.10 от това
Ръководство. Твърди се, че ищецът не е съумял да установи логична хипотеза, в
която починалото лице да се е озовало пред товарача, тъй като неговата пряка
задача е била да транспортира балите до мястото на подреждането им с трактора,
комплектован с ремарке; няма данни поради някаква причина Мюрсел Пандаров да е
направлявал Тургай Адил при опериране с ССТ. Обстоятелството, че починалото
лице се е озовало в опасната зона за спиране при движение напред на ССТ като
същевременно водачът на товарача е изпълнил всички изисквания при опериране с
поверената му техника, поради което именно е налице случайно деяние съгласно
чл.15 НК. Поради липсата на установено противоправно поведение на водача, то не
е налице и причинно-следствена връзка между вредата и действията на
застрахованото лице.
Евентуално,
ако съдът възприеме, че е налице противоправно поведение на водача на ССТ, то
се прави възражение за изключителен принос на пострадалото лице за вредите
съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД и съпричиняването им от пострадалия. Твърди се, въз
основа на подробно изложените аргументи, че е налице установено от събраните
доказателства принос на пострадалия за настъпилия фатален резултат, който се
претендира да е на 99%. Поради това се прави искане ако съдът възприеме това да
определи обезщетението в оставащия 1%.
Отново в
евентуалност, ответникът сочи, че ако съдът не сподели тези доводи, то следва
да приложи адекватно разпоредбата на чл.52 ЗЗД като съобрази размера на
обезщетението с установените по делото факти. Твърди се, че ищцата не е
претърпяла сериозни морални болки и страдания извън обичайните. Според
въззиваемата страна, от изслушаните свидетелски показания на св.Асп.Д. и Тургут
Кадир не можело да се установи по безспорен и еднозначен начин релевантните
обстоятелства. Представените писмени доказателства – амб.лист от 14.12.2016г.,
бил съставен след подаване на застрахователната претенция на 22.11.2016г., със
съдействие на адвокат, което навеждало на съмнение за целенасоченото снабдяване
с документи относими към твърденията. Според въззиваемата страна, ищцата не се
справила да установи преживяното от нея след загубата на съпруга ѝ.
Оспорва се основателността и на искането на въззивника за освобождаване от
държавни такси за производството с доводи, че същата е заплатила адвокатско
възнаграждение в значителен размер. Изразява се становище за недопустимост на
направеното с ВЖ доказателствено искане за съдебно-писхиатрична експертиза.
Претендира се потвърждаване на решението на ДОС ведно с присъждане на ответника
сторените по делото разноски за въззивна инстанция.
При
преценка редовността на въззивната жалба съдът съобрази, че същата е подадена
от легитимирана страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в
преклузивния срок и при спазване на останалите изисквания на чл.260 ГПК. На
същите изисквания отговаря и постъпилият срещу жалбата отговор на
застрахователя.
Въззивният съд
прецени, че ищцата, сега въззивница, е освободена от заплащане на държавна
такса по делото с определение от 15.10.2019г., постановено в
първоинстанционното производство на основание чл.83, ал.2 ГПК. Въззивният съд
намира, че съгласно волята на съда, ищцата е освободена от държавна такса за
производството по делото, поради което не е налице ново искане. В този смисъл
не са налице основания за връщане делото на администриращия съд за произнасяне
по чл.83, ал.2 ГПК /съгл.ТР №6/2012г. на ОСГТК/, а не са налице и основание за
постановяване на самостоятелен акт от въззивния съд.
Страните не
сочат обосновани твърдения за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения.
По
доказателственото искане във въззивната жалба: С ВЖ е направено искане за
допускане на съдебно-психиатрична експертиза за установяване психическото
състояние и здраве на ищцата С.Ф.П., с поставяне на вещото лице следните
въпроси: „как се е отразила смъртта на
Мюрсел Пандаров върху психическото здраве и състояние на С.Ф.П. и имала ли е
същата силна духовна връзка с починалото лице; търпи ли ищцата П. психични
болки и страдания вследствие смъртта на съпруга си“. Съставът намира искането
за неоснователно, а и недопустимо. На първо място съдът намира искането за
преклудирано, тъй като първ.съд е отхвърлил искането с посочени в определението
по чл.374 ТЗ мотиви, което искане не е поддържано от ищеца в хода на
първ.производство. Не е правено и възражение срещу изготвения доклад на съда.
Същевременно, в исковата молба и в хода на производството /а дори и с ВЖ/ не са
наведени твърдения за психическо страдание и/или болест, извън обичайното болки
и страдания от загубата на съпруг. В жалбата не са изложени основания за
подновеното искане за експертиза и неговата допустимост съгласно предпоставките
на чл.266, ал.1 и ал.2 ГПК, а поради липса на твърдения за процесуални
нарушения не са налице и условията на чл.266, ал.3 ГПК. Поради изложеното,
искането следва да бъде уставено без уважение.
Воден от
горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба
вх.№260414/21.01.2021г., подадена от
С.Ф.П., ЕГН **********, чрез адв.Д.Д. от ВАК, против решение №260041/17.12.2020г., постановено по ТД №209/2019г. на
ОС - Добрич, с което е отхвърлен
предявеният от въззивника срещу ЗД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД, София, ЕИК *********,
иск за присъждане на сумата 120 000
лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищцата поради смъртта на нейния съпруг Мюрсел Кадиров
Пандаров, починал на 14.10.2016г. при извършване по възлагане от работодател на
товаро -разтоварни дейности на пресовани бали слама в землището на с.Хаджи
Димитър, общ.Каварна, обл.Добрич, причинена при ползване на специализирана
селскостопанска техника – телескопичен товарач FARESIN с ДК №ТХ 09784, управляван от Тургай Муталиб Адил, която техника е
застрахована по риска ГО на автомобилистите при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху претендираната главница от завеждане на иска до
окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.432 КЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ направеното с въззивната жалба доказателствено искане за допускане на
съдебно-психиатрична експертиза, на основание чл.266 ГПК.
НАСРОЧВА производството по в.т.дело №98/2021г. по описа на
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Варна за 20.04.2021г.
от 14.30 часа, за която дата и час да се уведомят страните чрез проц.им
представители, въззивника с препис от постъпил отговор на ВЖ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: