№ 12525
гр. С, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело №0221110116134 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от П. Е. Н., ЕГН **********, И. Ц. И., ЕГН **********, Л. Д.
И., ЕГН **********, Д. П. М., ЕГН ********** и Г. Б. М., ЕГН ********** със съгласието
на неговата майка и законен представител Д. П. М., чрез адв.Т., със съдебен адрес гр.С,
бул."С Ш" №, насочен срещу Р. И. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул."Я" №, за осъждане
на последната да преустанови действията си, с които пречи на ищците да упражняват в
пълен обем правото си на собственост върху собствените им недвижими имоти -
самостоятелни обекти в сграда /апартаменти/, подземни и надземни гаражи, като премахне
поставени 4 броя бетонови блокове в непосредствена близост и блокиращи единствения
вход на жилищната сграда с идентификатор .... и административен адрес гр.С, бул."Б Б" №...
и подхода към подземните и надземните гаражи.
Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на жилища и гаражи в сграда
с адрес гр.С, ул.“Б Б“ №.. и на ид.ч. от правото на строеж върху дворното място,
съставляващо парцел ..., 717, кв.2 по плана на гр.С, местността М Л. Сочи се, че ответницата
е бивш собственик на ид.ч. от поземлен имот пл.№.., парцел 1, които през 2019 г. е
прехвърлила на сина си Н Г К. Към момента се поддържа, че тя е собственик на
самостоятелен обект – мазе №.. от сграда, в която и ищците притежават имоти, както и на
ид.ч. от полезмлени имоти с идентификатори .... и .... Отбелязва се, че главнията архитект на
Столична Община е издал Заповед №../19.07.2021 г. за изработване на проект на подробен
устройствен план за изменение на плана за застрояване и регулция и и зменение на уличната
регулация.
1
Според ищците на 31.01.2022 г. в непосредствена близост на единствения вохд на
сградата на ул.“Б Б“ №.. са поставени 4 бр. бетонни блокове с приблизителни размери
150/150/100 см. по искане на ответницата Р. К.. Аргументира се становище, че така
поставените блокове препятстват напълно ползването на имотите на ищците по
предназначение – входът е недостъпен, както за спиране на МПС пред сградата, така и за
придвижване до подземните и наземните гаражи. Освен това се сочи, че ищците не могат да
ползват и общите части на сградата.
Ищците твърдят, че с действията си по поставяне на процесните бетонови блокове,
ответницата смущава правото им на собственост, като им пречи да го упражняват в пълен
обем. В исковата молба се разглежда хипотезата и дали въпросните блокове представляват
ограда и необходимо ли е разрешение за поставянето им.
В срока за отговор, ответницата по делото е депозирала такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
Изразява се становище, че ищците не притежават активна процесуална легитимация
по иска, тъй като не са собственици на имоти с идентификатори ..., .. или .... За да е допусим
иска, според ответницата, следва да се докаже, че ищецът е собственик на имота, че върху
този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/,
а също, че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за
използването на собствения му имот, по-големи от обикновените. Освен това се изтъква, че
липсва спорно правоотношение между страните, което прави иска също недопустим.
По съществото на спора ответницата твърди, че е собственик на 8/72 ид.ч. от имота,
върху който е построена сградата, в която ищците притежават жилища, а и именно имот с
идентификатор .., както и на ид.ч. от съседния имот с идентификатор .... Сочи и останалите
лица, които имат участие в собствеността на парцелите, като поддържа становище, че сред
тях не са ищците. В тази насока развива съображения, че последните са носители само на
ограничено вещно право на строеж на собстоятелни обекти в сградата, построена върху
имот с идентификатор ...
Ответницата оспорва и че процесните бетонни блокове са поставени в имот с
идентификатор .., а заявява, че те се намират в имот с идентификатор ... и не блокират
достъпа към жилищната сграда „И-И“, вкл. и до подземните и надземните гаражи.
По отношение подземните гаражи в отговора се отбелязва, че същите са изградени
при съществени отклонения от строителните книжа и не отговарят на предвидените в закона
норми, доклокото в проекта на сградата не е предвидено да има стълбище пред входа,
подземни гаражни клетки и подземни гаражи.
Ответницата изразява становище, че недвижимия имот, върху който са поставени
бетонните блокове не е обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС, тъй като липсва
идентичност между собствениците този имот и на индивидуалните обекти в построената в
него сграда. Според ответницата, процесните бетонни блокове не представляват и строеж по
смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ.
2
В отговора се признава, че бетонни блокове са поставени в имот с идентификатор ...,
като са спазени отстоянията до външните фасадни стени на сградата в съседния имот 2198.
Нещо повече, ответницата твърди, че именно ищците смущават нейното право на
собственост чрез незаконно изграден достъп до незаконно построените подземни гаражни
клетки и подземни и надземни гаражи в имот 2198.
Отделно от това ответницата оспорва изложените в исковата молба твърдения именно
тя да е извършила действията по поставяне на бетонните блокове, респ. това да е станало по
нейно нареждане.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, както
и да присъди на ответницата направените от нея разноски по делото.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-техническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства /нотариални
актове/ се установява, че ищецът П. Н. е придобил в периода 1999 г. – 2002 г. собствеността
върху апартамент №, както и върху подземен гараж № и гаражна клетка №, ведно с ид.ч. от
общите части на сградата /страда И/ и ид.ч. от правото на строеж върху мястото, в което е
изградена, а именно парцел ..., 717, от кв.2 по плана на гр.С, местност „М Л“, с
административен адрес гр.С, бул.“Б Б“ №.
На 08.05.2012 г. пък съпрузите Л. и И. И.и, са закупили надземен гараж № в
процесната сграда ведно с ид.ч. от общите части на сградата /сграда И/ и ид.ч. от правото на
строеж върху мястото, в което е изградена.
Останалите двама ищци – Г. М. и Д. М. в качеството им на наследници на починалия
Б Г М., са придобили при равни квоти собствените му ап.13 и подземна гаражна клетка № 5
в процесната сграда, ведно с ид.ч. от общите части на сградата /страда И/ и ид.ч. от правото
на строеж върху мястото, в което е изградена.
По делото не е спорно, че ответницата е собственик на ид.ч. от поземлен имот ..., и
от имота, в който е построена процесната сграда, а именно имот с идентификатор .., както и
от други поземлени имоти. Това обстоятелство се установява и от представените с отговора
на исковата молба документи за собственост /нотариални актове и удостоверения за
наследници/, както и от отразеното в справките от Агенция по вписванията.
На ...1996 г., ответницата, заедно с другите съсобственици на парцел ..., 717, от кв.2
по плана на гр.С, местност М Л, с административен адрес бул.“Б Б“ №.. и №..3, са учредили
право на строеж срещу построяване на жилища, магазини и гаражи в полза на „Плам-92-И.,
3
К, Й – с-ие“. За сделката е съставен от нотариус при Нотариална служба към Софийски
районен съд нотариален акт №, том LXXІ, нот.дело № Строежът на сградата е приет с
решение на Държавна приемателна комисия /ДПК/ към ДНСК от 22.06.2000 г.,
материализирано в приложения на л.158-174 протокол. Както в това решение на
приемателната комисия, така и в издаденото впоследствие разрешение за ползване
№/02.05.2001 г., е посочено, че в жилищна сграда „И“ има само надземни гаражи, като в
протокола на ДПК от 22.06.2000 г. изрично е отбелязано, че няма подземни гаражи.
Със Заповед №/22.04.2014 г. на началника на СГКК-С, са нанесени в кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.С поземлени имоти с идентификатори .., ..., ..., ...
Със Заповед №../19.07.2021 г. на главния архитект на Столична община е разрешено
да се изработи проект на ПУП – имнение на план за регулация и застрояване в УПИ ...., кв.2,
поземлен имот с идентификатор ... и ..., изменение на план за улична регулация от о.т.53а-
53б, местност „М Л-З“, район В. Така издадената заповед е обжалвана пред АССГ от част от
ищците по настоящето дело и от други лица.
По делото са разпитани като свидетели И Т Т и В П. Н.а.
Св.В Н.а е дъщеря на ищеца П. Н. и твърди, че живее в процесната сграда, поради
което са й известни проблемите в нея. Свидетелката заявява, че знае за споровете с Р. К..
Съобщава на съда, че една следмица след подадена на 25.01.2022г. жалба към район В, са
поставени бетонни блокове. Разказва, че в деня на поставянето им тя се е разхождала с дете
с количка и е видяла сина на ответницата и още един господин, които са организирали
идването на тежка техника и разтоварването на блоковете, което се е случило в
следобедните часове на деня. Според св.Н.а, синът на К. е казвал къде точно да се поставят
блоковете. Свидетелката обяснява, че този случай е отразен от медийте, като ответницата
пред тях е заявила, че ако някой иска да си извади колата, да се обърне към нея, тя е поела
ангажимент да съдейства. Н.а твърди, че до входа на сградата нямат достъп линейка и
пажарна кола, а поради поставен бус до булеварда, се пречи и на подземните и надземните
гаражи.
Св.И Т твръди, че е домоуправител на процесната сграда и е запозната с проблема с
бетонните блокове, който датира от 31.01.2022 г., след подадена на 25.01.2022 г. жалба до
район В за спиране на строителство и след нарочно предупреждение за затваряне входа до
гаражите, обявено с бележки, поставени на входа. Според свидетелката ответницата е
инициатор на поставянето им, но лично не я видяла да присъства когато това е станало, нито
я е чула в прав текст ответница да признава, че тя е поставила блоковете. Такъв извод обаче
прави от заявеното от К. пред телевизията, дошла да отрази проблема на място. Талева в
показанията си обяснява, че така поставените блокове пречат на достъпа на автомобили до
подземните и надземните гаражи на сградата, както и на линейки. При разпита си
свидетелката разказва, че няколко пъти блоковете са местени, като това е ставало по
споразумение с ответницата, за да могат живущите да извадят колите си.
От заключенията по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза се
4
установява, че процесните бетонови блокове са с размери 151/151 см. при основата и 80 см.
височина, а теглото им е около 3.3 тона. Те са четири на брой и са поставени в поземлен
имот с идентификатор ..., като един от тях се намира на границата с поземлен имот с
идентификатор .., а друг до оградата към поземлен имот с идентификатор .... Според вещото
лице, блоковете се намират извън сградата, общите й части или самостоятелните обекти от
нея, не ограничават пешеходния достъп до нейните входове, но препятстват преминаването
през ПИ ... на автомобили от и до подземните гаражи и надземния паркинг, намиращи се ПИ
.., както и на пожарни автомобили до източната фасада на сградата. Самите блокове не
представляват строеж, като могат да бъдат преместени само с подвижен кран или друга
подемна техника с товароподемност не по-малка от 3.5 тона.
В допълнителното заключение, депозирано от вещото лице е посочено, че подстъпът
към подземните гаражи, който се осъществява от северната страна на поземления имот и
сградата, не е изпълнен съгласно основния проект, като липсват данни и да е разрешено
тяхното ползване, както и на рампата към тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.109 от ЗС.
Собственикът на един имот може да иска всяко трето лице да преустанови
противоправното си въздействие върху имота или да премахне резултата от вече
извършените действия. Средството за това е негаторният иск по чл. 109 ЗС, който е
предоставен за защита на правото на собственост в случаите, в които, без да е отнето
владението върху имота на собственика, правото му на собственост се нарушава с такива
неоснователни действия, които ограничават и пречат на собственика да упражнява своето
право в пълен обем, пълноценно да владее и ползва вещта. Ако действията на ответника са
основателни, то няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС, като същото важи и за ситуация,
при която действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Затова при
всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и върху
този имот ответникът осъществява неоснователно въздействие /действие или бездействие/,
но и че това действие или бездействие на ответника създава пречки за ищеца при
ползването на собствения му имот, по-големи от обикновените /ТР 4-2017-ОСГК, т. 3/.
По делото не се спори, а и от представените нотариални актове се установява, че
ищците са собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда, вкл. и на подземни
гаражи, респ. гаражни клетки, както и на ид.ч. от правото на строеж върху мястото, в което
са изградени, а ответницата е съсобственик на поземлен имот ..., в който са поставени
четири броя бетонни блокове с размери 151/151 см. при основата и 80 см. височина и
теглото от около 3.3 тона. Според вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза,
блоковете се намират извън сградата, общите й части или самостоятелните обекти от нея, не
ограничават пешеходния достъп до нейните входове, но препятстват преминаването през
ПИ ... на автомобили от и до подземните гаражи и надземния паркинг, намиращи се ПИ ...
По отношение оплакванията на ищците, че липсва проходимост за пожарни автомобили и
5
линейки, следва да се посочи, че такава не е непременно необходимо да се осигури до входа
на сградата. Извод в тази насока се следва от предвидената в законодателството ни
възможност за изграждане на сгради, позиционирани във вътрешни дворове на поземлени
имоти, без автомобилен достъп. В същото време, видно от заключението на вещото лице,
към две от фасадите на процесната сграда /Зната и южната/ такъв достъп на пожарни и
медицински автомобили е осъществим, поради което не могат да се приемат тези доводи на
ищците.
В случая иревентно е кой фактически е поставил блоковете, доколкото в своята
практика ВКС приема, че лицето, което поддържа противоправното състояние, смущаващо
правото на собственост, носи отговорност по реда на чл.109 ЗС, независимо, че това
състояние е последица от действия, извършени от други лица (в тази насока решение №
61/07.06.2018 г., постановено по гр.д.№610/2017 г. по описа на ВКС, I г. о.). ВКС приема, че
защитата на правото на собственост може да бъде упражнена срещу такова трето лице, което
създава или се ползва (поддържа) от създадено противоправно състояние, което ограничава,
смущава или пречи на пълноценното ползване на вещта (имота) според нейното
предназначение (в тази насока решение № 11 от 02.03.2021 г. по гр. д. № 1796/2020 г., I г. о.
на ВКС). С ТР № 31/84 г. от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/84 г. на ОСГК на ВС се приема и че
искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи
правото на собственост въздействия, като то може да е странично - например собственик на
съседен имот, но може да е и съсобственик, ако при упражняването на своите права създава
ограничения, смущения или заплашване на правото на съсобственика си. В случая от
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И Т Т и В П. Н.а, се установи,
че местенето на процесните бетонни блокове и осгуряването на достъп до гаражите на
изградената в имот с идентификатор .. сграда, става по споразумение с ответницата. С оглед
на това настоящият състав приема, че Р. К. е пасивно легитивимарана да отговаря по
предявения иск.
Както се посочи вече, за да е основателен негаторния иск, следва да се установи и че
предприетите неоснователни действия ограничават и пречат на собственика да упражнява
своето право в пълен обем, пълноценно да владее и ползва вещта. ВКС приема, че
ограничаването на правата на собственика във възможността да ползва своя имот следва да
произтича пряко или косвено от действията на ответника, като във всички случаи с оглед на
конкретните факти по делото следва да се прецени наличието на такова въздействие, а
защитата по реда на чл.109 ЗС следва да съответства на вида, естеството и тежестта на
нарушението на правото на собственост.
В случая процесните бетонни блокове са поставени изцяло в поземлен имот с
идентификатор ..., като един от тях се намира на границата с поземлен имот с
идентификатор .., а друг до оградата към поземлен имот с идентификатор ..., т.е. те са
разположени и засягат единствено имота, в който са поставени и сами по себе си нямат
отражение върху съседния, в който ищците притежават недвижими имоти. Оплакванията на
ищците са свързани с невъзможността им да ползват собствените им гаражи, до които
6
достъпът преди поставянето на бетонните блокове е осъществяван през поземлен имот с
идентификатор ... /в този смисъл е и заключението на вещото лице/. Т.е. претенциите на
ищците се основават на упражнявано от тях сервитутно право на преминаване през чужд
имот. В тази насока следва да се отбележи, че съдебната практика приема, че доколкото
сервитутът по съществото си представлява ограничено вещно право, по аргумент от чл.111
от ЗС, собственикът на господстващия имот може на основание чл.109 от ЗС да иска
преустановяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
сервитутното му право. В случая от една страна ищците са собственици на самостоятелни
обекти в изградената в поземлен имот с идентификатор .. сграда, които притежават право на
строеж върху земята, т.е. носители са ограничено вещто право върху същата. От друга
страна следва да се има предвид, че сервитутното право на преминаване през чужд имот при
действието на ЗУТ /чл.192/, възниква въз основа на правна сделка, на заповед на кмета на
общината или по давност. В периода от влизане в сила на Закона за собствеността /1951 г./
до изменението на чл.192 от ЗУТ /ДВ бр.65/2003 г./ обаче действащото законодателство не
е предвиждало възможност за учредяване или придобИ.е на право на преминаване през чужд
урегулиран имот, за да се достигне до друг урегулиран имот, чрез правна сделка между
собствениците на двата имота или по давност, а само по административен ред и то само по
изключение и за определен срок - когато няма друг подходящ начин за осигуряване на
проход или когато поради ново строителство временно е бил осуетен достъпът до улица – по
арг. от чл. 208 ППЗТСУ отм. /в този смисъл решение № 126 от 26.04.2013 г., постановено по
гр.д.№..57/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о., ГК/.
В настоящия случай ищците не ангажираха доказателства да са придобили
сурвитутно право на преминаване през имот с идентификатор ... в периода от учредяване
правото на строеж на сградата, в която те притежават самостоятелни обекти, до завеждане
на делото, по посочения вече законов ред при действието на ЗТСУ /отм./, респ. ЗУТ.
С оглед на това съдът намира, че поставянето на процесните бетонни блокове изцяло
в съседен имот на този, в който е построена процесната сграда, в която ищците притежават
собственост, не може да бъде квалифицирано като неоснователно действие /в този смисъл
решение № 122 от 23.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 4824/2017 г. по описа на ВКС, II г.
о., ГК/. Безспорно тези блокове пречат на достъпа до гаражите на сградата, изградена в
поземлен имот с идентификатор .., който се осигурява през съседния поземлен имот с
идентификатор ..., но след като последният е самостоятелен обект, притежаван от трети
лица, то отношенията между собствениците на двата терена следва да се уредят по реда на
чл.192 ЗУТ.
По така изложените съображения съдът намира предявения иск за изцяло
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора, едниствено ответницата има право на разноски, каквото
искане е направила. От данните по делото се установява, че ответницата е заплатила 650.00
лв. депозит за вещо лице и 2000.00 лв. адвокатско възнаграждение, срещу което е направено
от ищците възражение за прекомерност. Съдът като съобрази действителната фактическа и
7
правна сложност на делото, вида и обема събран доказателствен материал, броя проведени
съдебни заседания, както и действително извършените от процесуалния представител на
ответницата действия, намира, че следва да намали заплатеното от Р. К. възнаграждение на
адв.К до 1300.00 лв. /при минимален размер от 1000.00 лв,. определен в чл.7, ал.1 т.4 от
Наредба № 1 на Висшия адвокатски за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – в сила от 08.11.2022 г./.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от П. Е. Н., ЕГН **********, И. Ц. И., ЕГН
**********, Л. Д. И., ЕГН **********, Д. П. М., ЕГН ********** и Г. Б. М., ЕГН
********** със съгласието на неговата майка и законен представител Д. П. М., всички със
съдебен адрес гр.С, бул."С Ш" №, за осъждане на Р. И. К., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ул."Я" №, да преустанови действията си, с които пречи на ищците да упражняват в пълен
обем правото си на собственост върху собствените им недвижими имоти - самостоятелни
обекти в сграда с идентификатор ...1 - апартаменти, подземни и надземни гаражи, като
премахне поставени 4 броя бетонови блокове в непосредствена близост и блокиращи
единствения вход на жилищната сграда с идентификатор ...1 и административен адрес гр.С,
бул."Б Б" №... и подхода към подземните и надземните гаражи.
ОСЪЖДА П. Е. Н., ЕГН **********, И. Ц. И., ЕГН **********, Л. Д. И., ЕГН
**********, Д. П. М., ЕГН ********** и Г. Б. М., ЕГН **********, всички със съдебен
адрес гр.С, бул."С Ш" №, да заплатят на Р. И. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул."Я" №,
сумата от 1950.00 лв., представляваща направени от последната разноски по делото,
съобразно изхода му.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8