Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
Пазарджик, 07,10,19г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното
заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при
секретаря Х. В. , като разгледа докладваното от районен съдия РАДИНА нахд № 1222/19. по описа на Пазарджишкия
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на И.Г.М. ЕГН********** с адрес *** против НП № 19-1006-001032/ 04.04.2019 г.на началник
група КПДГПА към ОД МВР Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени :
1) по
чл.179 ал.2 от ЗДвП - Глоба в размер на 200 лв.
2)
по чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв.
3)
по чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв.
С жалбата се изразява
недоволство от атакуваното НП само по
т.1 и се иска отмяната му досежно наложената глоба в размер на 200 лева
с твърдения за нарушения на процесуалния и материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата и искането
за отмяна на НП. ангажира доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов
или процесуален представител.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено
следното:
На 15,03,19. жалбоподателят управлявал лек
автомобил, собственост на НСП- МВР, с
ДКН ********по АМ Тракия, посока Пловдив. С него, на предна дясна седалка, пътувал св. К. . Около 15,30ч. ,на км 73+100 ,
водачът предприел маневра изпреварване на намиращия се пред него в средната
лента лек автомобил и поради това се
пристроил в ускорителната лента. Забелязал, че застигащият го с висока скорост
отзад лек автомобил му дава светлинни сигнали да се отстрани от лентата и
побързал да се прибере в средната лента. При тази маневра автомобилът започнал
да поднася и се завъртял на 360 градуса , като се блъснал в предпазната еластична преграда (
мантинела).
На място по
подаден сигнал пристигнал автоконтрольорът от СПП при ОД МВР Пазарджик св. В..
Той изслушал водача и огледал обстановката на място, след което приел, че е
налице нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, дза каквото и съставил процесния АУАН.
Актът е надлежно предявен и с връчен препис.п
Въз основа на него е издадено и НП, с което жалбоподателя
на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200 лв.
Последното се атакува с доводи за неговата
материално-правна и процесуално-правна неизправност.
Конкретните претенции за процесуална порочност на
административните актове са напълно основателни. Те съдържат достатъчно по
яснота и обем обстоятелства, които описват вмененото нарушение - движение с
несъобразена с интензивността на движението скорост, което е довело до
настъпване на ПТП. Посочена е обаче погрешно
нормативната рамка, която
административните органи са счели, че изпълват тези обстоятелства. Словесното
на нарушението съдържа и твърдения а загуба на контрол, което е нарушение по
чл. 20, ал.1 от ЗДвП , но тези факти са останали без квалификация и без
санкцията, което е само в интерес на нарушителя, така че не може да се
претендира ограничено или нарушено право на защита.
Процедурата по съставяне, предявяване и връчване е коректно изпълнена.
Неоснователно се претендира, че следва да е
посочена конкретна величина на скоростта
, доколкото същата е приета като несъобразена с конкретно посочен фактор-
интензивността на движението. Несъобразената с този фактор скорост е приета
като причина за настъпване на ПТП., доколкото при такова вината на водача се
определя от нарушенията на правилата за движение, които са в пряка причинна
връзка със същото.
Обстоятелствата относно времето и мястото на
движение на МПС, управлявано жалбоподателя, описани в обжалваното НП – в светлата
част на денонощието и на АМ „Тракия“, не се оспорват. Не е спорно и какво е
било конкретното движение на автомобила на пътното платно. Както е изяснил на
място актосъставителя от разговора с водача и както се потвърди от показанията
на спътника К., жалбоподателят е предприел маневра изпреварване, след което е
предприел връщане в средната лента. При тази маневра следва завъртане на автомобила
на 360 градуса и удар в мантинелата. Тоест - самият актосъставител приема, че
произволното движение на автомобила е започнало по време на прибирането му в
лентата за основно движение. Това (напълно потвърдено от свидетеля) сочи обаче
на друго нарушение - такова по чл. 25, ал.1 от ЗДвП , доколкото се касае до маневра - отклонение наляво на
платното за навлизане в друга пътна лента. Дали водачът се е движили известно
време в ускорителната лента, след като вече е подминал изпреварвания от него
автомобил или веднага след подминаването
му е предприел връщане в дясната лента е без значение, тъй като и в
двата случая се касае до маневра по смисъла на чл. 25, ал.1 от ЗДвП - съответно
изпреварване или преминаване в съседна лента.При предприемане на такава маневра
водачът е бил длъжен да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат пред зад
него или минават покрай него и да
извърши маневрата като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост. Освен,
че доказаните обстоятелства и тяхната хронология категорично сочат на извършена
маневра, нормата на чл. 25 е и специална
по отношение на общата норма на чл. 20,
ал.2 от ЗДвП, която е приложима само при липсата на специален състав.
Неправилната квалификацията на нарушението засяга
правото на защита, тъй като защитната теза ( виж жалбата) е изцяло ориентирана
около възприетия факт - несъобразена скорост.
Отделен е
въпросът, че възприетият факт,с който е прието, че не била съобразена
скоростта -„интензивността на
движението“ също не бе доказан. Това, че ( виж твърденията на актосъставителя
за получена информация от водача ) в лентата за ускорение е имало автомобил зад
този, управляван от жалбоподателя и още един - изпреварвания от жалбоподателя,
съвсем не означава интензивно движение, тъй като процесният път като една от
основните АМ в страната обичайно е изключително натоварен, особено в тази част
на денонощието.
Освен изложеното горе, следва да се има предвид и че
нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, която погрешно е възприета като квалификация (
дори на описаното нарушение) задължава водачите на пътно-превозните средства да
направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат, когато възникне
опасност за движението. Тоест изискването за съобразена с (нелимитативно)
изброените фактори скорост е пряко подчинено на
гаранцията за избягване или преодоляване на възникнала по време на
движението опасност. Коя обаче е тази опасност в случая според
административните органи? Изпреварваният автомобил не би могъл да бъде, тъй като той е бил
обстоятелство, което е провокирало маневрата. Появилият се автомобил зад
процесния, който му подавал светлинни сигнали, за да освободи ускорителната
лента - също не би следвало да е, тъй като той е бил възприет достатъчно рано
от водача и тъй като изискването на чл. 20, ал.2 от ЗДвП е водачът, при
правилен избор на скоростта, да може да
спре при всяко предвидимо препятствие, а
в случая водачът не е следвало да спира, а тъкмо обратното - да продължи движението си като се пристрои в
съседната дясна спрямо посоката на движението му лента. Това обсъждане е само в
допълнение на мотивите, че дори възприетите от актосъставителя обстоятелства по
извършване на нарушението не сочат на избраната от него правна
квалификация.
Налице е и друго основание за отмяна на атакувания
санкционен акт. Не е спорно по делото и наличието
в гумата на остър метален предмет, който, както се вижда от един от
представените от сектор „Пътна полиция“ фотоси -действително е довел до
отлепване на гумата. Коментарите на актосъставителя относно този факт са само
предположения и догадки - при движение с такава скорост водачът следвало да
усети, ако гумата започне да спада, но свидетеля К. ясно заяви, че усетил
поднасяне в задната част на автомобила. Освен това актосъставителят заяви, че „
от практиката си знае, че гумата в такива случаи не спада изведнъж“, но на
снимките тя се вижда съвсем спаднала. Времето от настъпване на ПТП -15,30ч. (
виж писмо на СПП 100600-14288/26,07,19 и докладна на актосъставителя) до пристигане и действия на служители на СПП е
около 30 мин ( проба за алкохол е взета в 16,07 ч. - ТМИ л. 11). От друга
страна, в случая ясно се вижда, че гумата е отлепена и дори и това да е
предизвикало постепенното й спадане, това несъмнено би се отразило при
управлението на автомобила и той би излязъл от контрола на водача, особено при
движение с висока скорост ( бил е в ускорителната лента) и при предприета
маневра. Поради това няма виновно поведение от страна на водача, последица, от
което, и то пряка и непосредствена, да е безспорно настъпилият
пътно-транспортен инцидент. Възприетите в акта и НП обстоятелства, подкпенети
от показанията на актосъставителя, сочат на случайно по смисъла на чл.15 от НК
деяние, защото спадането на гумата, вследствие на което е нарушена
устойчивостта на автомобила при движението му, не е било предвидимо и водачът нито
е могъл, нито е бил длъжен да предвиди наличието на пътя на остър метален
предмет.
Обсъждането горе установи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно в
обжалваната част и следва да бъде отменено
по т.1 .
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 19-1006-001032/ 04.04.2019 г.на началник група
КПДГПА към ОД МВР Пазарджик по т.1 от
същото или в частта, в която на И.Г.М.
ЕГН********** с адрес *** на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд-гр.Пазарджик в
14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: