РЕШЕНИЕ
№ 1886
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20211110216738 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Д. Я. срещу Наказателно постановление № 21-4332-
021191/18.10.2021 г. издадено от началник-сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание - "глоба" в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от три месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба се претендира незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и неговата отмяна, без да се сочат аргументи за това.
В съдебно заседание жалбоподателят Я., редовно призован, се явява лично и се
възползва от правото си да даде обяснения, в които разказва как е бил поканен от
полицейските служители да се яви в ОПП СДВР и поведението им. Оспорва, че той е
управлявал автомобила, но признава, че не е могъл да предостави данните на лицето, на
което го е предоставил за ползване. Излага, че районът където е извършено нарушението, не
е в населено място. Затова и в хода на съдебните прения моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – началник на сектор в отдел „Пътна полиция”,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.10.2020 г. в 13:11 ч. лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № ,
собственост на жалбоподателя И. Я., бил засечен да се движи в района на Столична община,
извън населено място, по ул. Банско шосе, с посока на движение от бул. Европа към гр.
Банкя, след разклона за кв. Филиповци, автомобилът се движел със скорост 103 км./ч. при
1
ограничение за движение извън населено място от 90 км./ч., без в участъка да е въведено
друго ограничение с пътен знак В 26. Скоростта била измерена посредством мобилна
система за видеоконтрол – TFR1-M с № 509, (след отчитане на допустима грешка в полеви
условия 3 %), т.е. превишение с 13 км./ч. Но при измерване на скоростта в паметта на радара
било въведено погрешно ограничение на скоростта за населено място от 50 км./час и
съответно превишението на скоростта било изчислено на 53 км./час. Радарът бил с
фиксиращо устройство за дата, час и скорост, като фотографирал и изображение на
автомобила, от което е виден неговия регистрационен номер.
Водачът не бил спрян за проверка непосредствено след установяване на нарушението.
А на неустановена дата преди 11.10.2021 г. клипът от мобилната система бил прегледан от
служител на ОПП СДВР и след установяване на регистрационния номер на автомобила,
неговият регистриран собственик бил призован да се яви в ОПП СДВР и да заяви кое лице е
управлявало автомобила на датата и часа на нарушението. На 11.10.2021 г. жалбоподателят
Я. се явил в ОПП СДВР, където собственоръчно попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в
която посочил, че не може да посочи кое лице е управлявало автомобила му на 16.10.2020 г.
около 13:11 часа. В декларацията била разяснена и наказателната отговорност по чл. 313 от
НК, като жалбоподателят се подписал като декларатор.
От разпечатка от паметта на техническо средство TFR1-M с № 509, която е веществено
доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната
дата – 16.10.2020 г., в 13:11:59 ч., в района на град София, с координати EL 23о22.764 и NL
42о73.106, е засечена скорост на движение от 106 км/ч, като са записани датата, часа,
посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на
автомобила. Към разпечатката е приложена и снимка № 9756, от която се установява и
местоположението на техническото средство, както и снимка на самото техническо
средство, поставено в автомобил.
Основният спорен въпрос по делото е дали процесния пътен участък от ул. Банско
шосе след разклона за кв. Филиповци в посока към гр. Банкя, е в рамките на населено място,
за което неколкократно са изискани и справки от Столична община и ОПУ София към АПИ.
Видно от писмата на Столична община, те са препратили запитването на съда именно до
ОПУ София, което сочи, че пътят е част от републиканската пътна мрежа, съответно е извън
населено място. От представените пред съда идентични 2 справки от ОПУ София към АПИ
се установява, че в участъка няма поставена табела за начало на населено място Д 11, като
няма и пътен знак В26. Същото се установява и от приложената схема на участъка. Поради
липсата на категоричен отговор от посочените институции, съдът следва да анализира
писмените доказателства, които несъмнено сочат, че мястото, където е установено
нарушението се намира извън населено място. То се намира извън Околовръстния път на гр.
София, като детайлният преглед на пътната схема сочи, че в насрещната пътна лента има
поставени знаци В 26 въвеждащи ограничение на скоростта от 50 км./час, което би било
безпредметно ако участъкът е в населено място. Съставеният протокол за използване на
техническото средство също не сочи еднозначна информация по този въпрос, тъй като от
една страна е посочено, че участъкът е част от общинската пътна мрежа с общо ограничение
на скоростта от 50 км./час, но веднага след това е посочено, че има поставен пътен знак за
ограничение, макар и да не е посочена въведената скорост с него.
Въпреки така установените факти, на 11.10.2021 г., бил съставен АУАН от св. Ц. Р. –
младши автоконтрольор при ОПП-СДВР за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 165,
ал. 2, т. 6 и чл. 188 от ЗДвП извършено в населено място, в присъствие на нарушителя и
свидетел при установяване на нарушението, което се установява от положените от тях
подписи. Свидетелят по акта се запознал със снимката от техническото средство и с
декларацията на жалбоподателя. Жалбоподателят не изложил възражения срещу акта, освен
2
че ще „обжалва“ акта, като такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация на
18.10.2021 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на сектор в
отдел „Пътна полиция” СДВР. В акта и НП изрично било посочено, че установеното
нарушение е в населено място, където важи общото ограничение на скоростта от 50 км./час,
поради което и посочената като нарушена разпоредба била чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е връчено на жалбоподателя
на 16.11.2021 г., което е удостоверено с неговия подпис. Жалбата срещу НП е депозирана в
ОПП СДВР на същата дата.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на
свидетеля Р., както и от събраните по делото писмени доказателства (вкл. и свален на
хартиен носител снимков материал за описаното нарушение, изпратени от ОПП СДВР
справки от Полицейската лаборатория и БИМ; протокол за използване на техническото
средство); справки от Столична община и от ОПУ София, писмо от ГДНП относно
валидността на техническото средство; заповед № 8121-з 515 от 14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи; декларация от жалбоподателя, справка-картон на водача, приобщени
към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Р., тъй като същите са непротиворечиви и
достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят лично е
установил нарушението и се е запознал с отчетеното от техническото средство, както и с
попълнената от жалбоподателя декларация. Той посочва, че не може да потвърди дали
пътната отсечка е в рамките на населено място или не. От приложения снимков материал е
видно, че водачът е бил сам на пътното платно, като ясно се вижда и номера на процесния
автомобил и отчетената от радара скорост.
Съдът кредитира и приложената декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която под страх от
наказателна отговорност, жалбоподателят собственоръчно е посочил, че не може да
предостави информация за лицето, което е управлявало собствения му автомобил.
Видно от анализираните по-горе доказателства, преди всичко от писмото от ОПУ
София, този пътен участък обаче е извън населено място и съответно ограничението е на
скоростта е общото такова от 90 км./час при липсата на поставени пътни знаци В 26.
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
от съда. Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение.
Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология,
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение /АТСС/ тип –
TFR1-М с радарен скоростомер тип „трафик радар” TR4D е одобрена и вписана в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване, на 24.02.2010 г., със срок на
валидност на одобряването 24.02.2020 г. Но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията,
когато срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е изтекъл, намиращите
3
се в употреба средства за измерване, които отговарят за одобрен тип, се считат за одобрен
тип, за което от ГДНП е изпратено и нарочно писмо до директорите на регионалните
дирекции. Периодичността на последващите проверки на видео-радарните системи е една
година, като мобилната система с № 509 е преминала проверка на 30.01.2020 г., като
допустимата грешка при измерване на скоростта е 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % при
движение със скорост над 100 км/ч., видно от протокола от същата дата.
В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в
нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността
на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.
Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и
местоположението и регистрационния номер на автомобила.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 7-дневен срок, актуален към датата на подаването й, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за
това административен орган, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при при допуснато
нарушение на материалния закон поради неправилно установена фактическа обстановка и
на процесуалните правила.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.3 на Заповед № 8121-з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата,
заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и
да съставят АУАН, а съгласно т. 2.6 от същата заповед наказателни постановления могат да
бъдат издавани от заместник-началниците на сектори в отдел „Пътна полиция” в СДВР.
Приложеното по делото Удостоверение доказва качеството на лицето, подписало НП като
компетентен орган. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално
компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
В АУАН и НП актосъставителят и наказващият орган са описали вида и характера на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.
От приетите доказателства и преди всичко от клип № 9756 за радар № 509, несъмнено
се установява, че автомобилът на жалбоподателя се е движил извън населено място със
скорост от 103 км./ч., при ограничение на скоростта 50 км./ч. въведено с пътен знак.
Действително измерената скорост на движение на автомобила е 106 км/ч., но допустимата
грешка при измерването в тези случаи обичайно е +/- 3 %, поради което правилно в АУАН е
отразена скорост от 103 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече,
че то е благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на АУАН и НП е съобразен т.
нар. толеранс и скоростта е намалена на 103 км./ч., т.е. налице е наказуемо превишение с 13
км./ч., а не както е прието в постановлението – а 53 км./час.
4
По делото липсват доказателства за обозначаване с пътен знак Е24 или за оповестяване
чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи, на мястото, където се е осъществявал контрола с техническото средство.
Такива доказателства не са изискани от ОПП СДВР и не са представени поради отпадането
на законовото изискване за обозначаване на участъка на контрол след 09.07.2017 г.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В случая
поради наложеното наказание „лишаване от право на управление на МПС“ е необходимо
издаването на АУАН и съответно НП, но регламентацията и съдебната практика относно
установяване на нарушението с мобилна система за видеоконтрол е идентична.
В този смисъл съдът приема, че независимо от липсата на доказателства за поставен
знак, предупреждаващ използването на техническо средство за контрол на скоростта -
мобилна система за видеоконтрол TFR1-М с радар TR4D № 59, към датата на нарушението –
16.10.2020 г. са изпълнени всички законови изисквания.
Доколкото жалбоподателят Я. като собственик на автомобила не е декларирал на кого
е предоставил на 16.10.2020 г. собственото си МПС, по аргумент от чл. 188, ал. 1 ЗДвП, той
отговаря за извършеното с това МПС административно нарушение. Като в този случай
отговорността е обективна и следва преди всичко от собствеността върху автомобила, както
и от поведението на самия жалбоподател, който не е посочил виновния водач. Тъй като
отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 188, ал. 1 ЗДвП, въпросът
за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан, защото в случая се
касае за обективна и безвиновна отговорност. От това следва и извода, че при реализирането
й не следва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у жалбоподателя, нито
да се определя нейната форма.
Но въпреки достигнатия извод за осъществено нарушение от жалбоподателя,
издаденото срещу НП следва да бъде отменено поради неправилно посочване на
приложимата санкционна разпоредба за така установеното нарушение. Въпреки че от
доказателствата се установява, че нарушението е извършено извън населено място,
актосъставителят и наказващият орган неправилно са посочили, че то е извършено в
населено място, откъдето и неправилно е и позоваването на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП,
която се отнася до управление на МПС в населено място. Правилната санкционна
разпоредба в случая е тази по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, която и предвижда значително по-
нисък размер на наказанието „глоба“ поради по-високото общо ограничение на скоростта и
не предвижда наказание „лишаване от право на управление на МПС“. В случая макар
правилната правната квалификация на деянието отново да е по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, то
санкционната разпоредба е изцяло погрешна, което е довело и до издаването на АУАН и НП
вместо на електронен фиш.
Това нарушение по принцип би могло да бъде отстранено чрез изменение на НП, но в
случая е установено и съществено изменение на фактическото основание за издаване на НП.
Обстоятелството, свързано с извършването на нарушението в или извън населено място, е
съществено, което се установява и от различните предвидени наказания в двата случая.
Следователно, съдът не би могъл да отстрани така допуснатото нарушение на материалния
5
закон чрез изменение на НП променяйки мястото на нарушението и наказуемата скорост,
съответно и приложимата санкционна разпоредба, а същото следва да бъде отменено. В
противен случай това грубо би нарушило правото на защита на санкционираното лице и би
представлявало „осъждане по непредявено административно-наказателно обвинение“.
Поради изложеното и въпреки събраните доказателства за извършено от
жалбоподателя нарушение, съдът намира, че са налице основания за отмяна на НП.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-021191/18.10.2021 г. издадено от
началника на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя И. Д. Я.
на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание - "глоба" в размер на
700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6