№ 920
гр. София , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20201000502850 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение №722 от 27.01.2020г., постановено по гр.дело №
14694/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 15-ти състав е осъдено дружеството
ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД да заплати на П. Д. Б.
сумата от 15 000лв. на осн. чл.432 ал.1 от КЗ, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на
12.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.04.2018г.
до окончателното изплащане, като предявеният иск е отхвърлен за разликата
над 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв. Отхвърлена е и
претенцията за заплащане на законна лихва за периода от 20.12.2017г. до
03.04.2018г.
Постъпила е въззивна жалба от П. Д. Б., с която се обжалва съдебно
решение № 722 от 27.011.2020г. по гр.дело № 14694/2019г. по описа на СГС,
І-во ГО, 15-ти състав , в частта, в която е отхвърлен предявения иск за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, за
разликата над уважения размер от 15000лв. до пълния предявен размер от
1
50 000 лв. и лихвата върху тази сума от 20.12.2017г. , както и в частта му, с
която е отхвърлена претенцията за законна лихва върху присъдената главница
от 15 000 лв. за периода от 20.12.2017г. до 03.04.2018г. , при условията на
евентуалност за периода от 04.01.20018г. до 03.04.2018г.
Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно.
Сочи се, че определения размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост, тъй като
първостепенният съд при определяне на размера на присъденото
обезщетение не е отчел в пълнота претърпените от ищеца болки и страдания,
степента на получените увреди, продължителността на възстановителния
период, възрастта на ищеца.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил размера на
присъденото обезщетение с обществено-икономическите условия в страната
и с размера на лимитите на застрахователното покритие към датата на
постановяване на решението.
Поддържа се, че справедливият размер на обезщетение съответства на
сумата от 50 000 лв.
Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно и в частта
му досежно присъдената лихва.
По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени съдебно решение № 722 от 27.01.2020г., постановено по гр. дело №
14694/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 15-ти състав , в обжалваната част и да
уважи предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. ведно със следващата се
законова лихва от 20.12.2017г., евентуално от 04.01.2018г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски - адв. възнаграждение по реда
на чл.38 ал.2 от ЗА ведно със ДДС.
Въззиваемата страна ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
не представя писмен отговор по подадената въззивна жалба от П. Д. Б..
Постъпила е насрещна въззивна жалба от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“, с която се обжалва съдебно решение №722 от
27.01.2020г., постановено по гр.дело № 14694/201.9г. по описа на СГС, І-во
2
ГО, 15-ти състав, в частта, в която е уважен предявения иск за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП в размер на 15 000
лв.
Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е
необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.
Твърди се незаконосъобразност при прилагането на разп. на чл.52 от
ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение, което е значително
завишено, както предвид преживените от ищеца травми, така и предвид
установената съдебна практика.
Оспорва претенцията за законова лихва върху присъдената главница.
Поддържа направеното в първата инстанция възражение за
съпричиняване.
По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени съдебно решение №722 от 27.01.2020г., постановено по
гр.дело № 14694/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 15-ти състав, в
обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск или да намали по
размер присъденото обезщетение. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна по жалбата, подадена от ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, П. Д. Б., представя писмен отговор по
подадената насрещна въззивна жалба. Оспорва жалбата като неоснователна,
излага подробни съображения.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическата и правна страна следното: Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266 от ГПК.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1
от КЗ за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди,
настъпили при ПТП на 12.12.2017г., представляващи болки и страдания,
3
преживени от ищеца поради получени увреди на здравето, съставляващи
контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на левия малък пищял.
В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а същото
се установява и от КП за ПТП, че на 12.12.2017г., че ищецът,
управлявайки ППС, теглено от животинска тяга (каруца, теглена от кон) на
асфалтов път 66624, свързващ село Розово с гр.*** и с.Черганово със
с.Овощник е претърпял ПТП, предизвикано от М. К. Д. , който управлявал
лек автомобил марка „ Шевролен Каптива“ с ДК № ***.
Видно от Решение по НАХД № 144/2019г. по описа на ВРС-***, влязло
в сила на 26.03.2019г., виновен за настъпване на ПТП, при което е ищецът е
претърпял средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
малкопищялната кост на долния ляв крайник, е водачът на лек автомобил
марка „Шевролет Каптива“ с ДК № ***, М. К. Д., който по непредпазливост е
извършил деянието.
Видно от заключението на приетата по делото САТЕ лекият автомобил
застига движещата се пред него в същата посока каруца и я блъска отзад със
своята предна дясна част. По неизяснени причини лекият автомобил е имал
спирачно закъснение, което е довело до настъпване на ПТП.
САТЕ дава категорично заключение, че причините за настъпване на
ПТП са от субективен характер и се свеждат до отклоняване вниманието на
водача на лекия автомобил от пътната обстановка.
Видно от „Справка за сключена застраховка“ от ИЦ на ГФ, към датата
на процесното ПТП отговорността на водача на микробус „Шевролет
Каптива ” с ДК№ *** е била застрахована от ответното
дружество.
По делото е допусната СМЕ. Същата е изготвила две заключения.
Съдът изцяло кредитира и двете заключения на СМЕ, като компетентно и
безпристрастно дадени.
Видно заключенията на приетата по делото СМЕ, изготвена от в.л. д-р
М. Г., ищецът е получил контузия на главата, мозъчно сътресение,
4
счупване на левия малък пищял.
По спешност е била оказана медицинска помощ на ищеца, същият е
бил приет за лечение в Хирургическото отделение на МБАЛ гр.*** за пет
дни. Било е проведено консервативно лечение на левия малък пищял. След
изписването му лечението е продължило амбулаторно. Възстановителният
период е бил от около 2-3 месеца, като към края на втория месец ищецът е
бил напълно възстановен здравословно и болките и страданията му са били
напълно отшумели. Ищецът е получил и мозъчно сътресение, без загуба на
съзнание и без скрита вътречерепнамозъчна травма, което също е било
лекувано консервативно. Възстановителният период е бил около 20-25 дни.
По делото са събрани гласни доказателства- разпитана е свид. В. Д. Б,
сестра на ищеца. Съдът кредитира показанията на свидетелката,
съобразявайки разп. на чл.172 от ГПК. Същите не противоречат на
заключението на приетата по делото СМЕ.
Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледат по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на П. Д. Б. е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разгледана по същество въззивната жалба на ЗАД “БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
5
По наведените във въззивните жалби оплаквания:
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1
от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ, е искът, с който разполага
увреденият от ПТП срещу застрахователя на гражданската отговорност на
прекия причинител на вредите. Пострадалият може да предяви иска за
заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка
"гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди
виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно -
обезпечителна.
В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява
основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи
на сложния фактически състав на посочената правна норма.
За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е
необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните
елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от което той
търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се
предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.
В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да
докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени
средства, което, настоящата съдебна инстанция, в случая приема за
сторено.
Предвид представеното решение, постановена по НАХД № 144/2019г.
по описа на РС-***, влязло в сила на 26.03.2019г. се установяват
обстоятелствата, относими към механизма на процесното ПТП: на
12.12.2017г. на асфалтов път, свързващ път № 66624 и път № 50042 в
посока от гр.*** към с.Овощник, при управление на лек автомобил марка
6
„Шевролет Каптива“ с ДК № *** М. К. Д. е предизвикал ПТП, при което е
пострадал П. Д. Б., като му е причинил следните увреди, съставляващи
средна телесна повреда: счупване на малкопищялна кост на лявата
подбедрица.
Решението, постановено по НАХД е задължително за гражданския съд,
относно вината на водача на МПС и съставомерността на деянието.
Видно, както от посоченото решение, така и от двете заключения на
САТЕ, водачът на лек автомобил „Шевролен Каптива” е нарушил правилата
за движение, и е предизвикал процесното ПТП.
От представените доказателства се установява противоправното
поведение и вината на М. Д., водач на лек автомобил „Шевролет Каптива” с
ДК№ ***, за причиняване на посочените по-горе увреди на здравето на
ищеца.
Видно от справка от ИЦ на ГФ е съществувало надлежно
застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача на
процесния лек автомобил по риска „гражданска отговорност“ за процесния
период.
По оплакванията във въззивната жалба на П.Б. и във въззивната жалба
на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ досежно размера на
присъденото застрахователно обезщетение:
С обжалваното решение е приет за справедлив размер на обезщетение
на претърпените от ищеца неимуществени вреди сумата от 15000 лв.
Настоящият съдебен състав намира този размер на обезщетение за завишен.
В първоинстанционното производство е допусната и приета СМЕ,
чиито две заключение съдът изцяло кредитира. От тези заключение се
установяват по категоричен начин причинените на ищеца контузии,
съставляващи е получил контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване
на левия малък пищял. Контузиите са в пряка причинно-следствена връзка с
преживяното ПТП.
Видно от решението, постановено по НАХД, имащо задължителен
7
характер за настоящия граждански съдебен състав досежно факта на
получените от ищеца увреди на здравето, доколкото същите съставят част от
съставомерността на деянието, същият е получил една средна телесна повреда
- счупване на левия малък пищял.
При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат всички конкретни
факти и обстоятелства, относими към определяне на справедлив размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вкл. и
бъдещото отражение на претърпяните травми на здравето на ищеца.
Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат
поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди
представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде
възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със
здравословното състояние на ищеца и неговото увреждане. Основни
критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищеца са
интензивността и продължителността на тези болки и страдания, както и
младата му възраст.
Ищецът е претърпял една средна телесна повреда: счупване на
малкопилялната кост на левия крак. Лечението на тази контузия е било
консервативно, медикаментозно, без усложнения. Несъмнено ищецът е
преживял болки и страдания, като първите десетина дни са били с по-
силен интензитет; през този период е чувствал силен дискомфорт. Болките
са продължили за около 30 дни с по-нисък интензитет . След първите два
месеца, болките и страданията напълно са отшумели, здравето на ищеца е
било напълно възстановено. Към настоящия момент здравето на ищеца е
напълно възстановено.
Съдът приема за доказан факта, че ищецът е претърпял и контузия на
главата, но не приема за доказан факта че е претърпял мозъчно сътресение в
резултата на контузията на главата, предвид описаните по-горе доказателства.
Мозъчното сътресение, дори в най-леката си степен съставлява лека телесна
повреда,която ако ищецът беше претъпял би бъде съобразена в решението по
НАХД.
Претърпяната контузия на главата е била изключително лека и е
отшумяла без последствия, но несъмнено е довела до търпени от ищеца
болки, страдания и дискомфорт, които макар и краткотрайни и епизодични,
подлежат на обезщетяване.
Съдът приема за доказан факта, твърдян от свидетелката, че ищецът все
още изпитва спорадични болки в крака, при натоварване, което го кара да се
8
съобразява с преживяната травма в личния си ив професионалния си живот,
въпреки че СМЕ е извършена без преглед на ищеца, само по документи
датиращи към момента на ПТП.
Определената сума за обезщетение от първоинстанционинят съд в
размер на 15 000 лв. е завишена. Със суми от този и по-нисък порядък за
периода на ПТП, са обезщетявани значително по-тежки и трайни последици.
Въпреки преживените травми ищецът е с напълно възстановено
здравословно състояние, без никакви негативни последици, изпитваните
спорадични болки са обичайни и съгл.медицинската теория, предвид младата
възраст на ищеца подлежат на пълно отшумяване.
Предвид изложеното и съобразно трайната съдебна практика (ППВС №
4/1968) решаващият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение,
съобразено с критерия на чл.52 от ЗЗД е в размер общо на 10000 лв.
При определяне на този размер съдът съобразява и обществено-
икономическите условия в страната към датата на ПТП- края на 2017г. и
съответните нива (лимити) на застрахователно покритие към същия период,
доколкото нормативно определените лимити следва да се разглеждат като
отражение на обществено-икономическата конюнктура ( в този см. Решение
№ 83/06.07.2009г. по т.д.№ 79582008г. , ІІ-ро ТО на ВКС, Решение № 1/2012г.
по т.д.№ 29982011г., ІІ-ро ТО на ВКС, постановени по реда на чл.290 от
ГПК.)
Гореизложеното обуславя отмяната на първоинстанционното решение
в обжалваната му от ЗАД «БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП» част и
постановяване на друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен до
размера на 10000 лв.
По наведено от въззивника-ответник възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат: това възражение е неоснователно и недоказано. Видно
и от решението по НАХД и от заключенията на САТЕ, ищецът с поведението
си не е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, нито се е поставил с
свои действия или бездействия в ситуация на повешен риск, управлявайки
ППС.
По възраженията, изложени ив двете въззивни жалби досежно
присъдената лихва: идвете възражения са неоснователни.
Началната дата на течение на законната лихва върху присъдената
главница следва да се определи по реда на чл. 497 ал.1 т.2 от КЗ, поради
следните съображения: Видно от представените от ищеца доказателства,
същият е поканил застрахователното дружество да му заплати обезщетение с
писмо от 04.01.2018г. С писмо от 11.01.2019г. застрахователното дружество
9
е поискало от ищеца представяне на допълнителни доказателства. Няма
представени доказателства, от които да е видно, на коя дата, тази покана е
връчена на ищеца, поради което в случая следва да се приложи разпоредбата,
уреждаща общия тримесечен срок, в който застрахователят е длъжен да се
произнесе по претенцията на увреденото лице, независимо дали същото е
изпълнитго изискванията му за представяне на допълнитени доказатества.
Тримесечният срок изтича на 03.04.2018г., поради което настоящата съдебна
инстанция намира, че първоинстационният съд е определил правилно и
законосъобразно началната дата на течение на законната лихва. Решението в
тази му част не следва да бъде изменяно.
По разноските: Предвид изхода на делото определените разноски в
първата инстанция следва да бъдат изменени, съобразно уважения размер на
предявения иск. Размерът на адв. възнаграждение на пълномощника на
ищеца, присъден по реда на чл.38 ал.2 от ЗА не следва да бъде изменян.
Предвид изхода на делото в настоящата инстанция жалбоподателят
ЗАД «БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП» има право на разноски,
съобразно уважената част на жалбата му: 200лв. юристконсултско
възнаграгждениеи 100 лв. заплатена държавна такса за въззивната инстанция.
Разноски на жалбоподателя П.Б. не следва да бъдат присъждани, т.к.
жалбата му не е уважена.
Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение №722 от 27.01.2020г., постановено по
гр.дело № 14694/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 15-ти състав в частта, с
която предявения от П. Д. Б. иск с правно осн. 432 ал. 1 КЗ за
обезщетяване на неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата
от 10 000 лв. ( десет хиляди лева) до сумата от 15 000 лв. ( петнадесет
хиляди лева ) ведно със следващата се законова лихва от 04.04.2018г. до
10
окончателното изплащане на сумата, както и в частта му, с която ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е осъдено да заплати държавна
такса по сметка на СРС в размер на 610 лв. (шестстотин и десет лева) за
сумата над 400 лв. (четиристотин лева) за сумата от 210 лв (двеста и десет
лева) . от и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Д. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.***,
ж.к.“***“, бл.7, вх.Г, ет.6, ап.8 иск с правно осн. 432 ал.1 от КЗ във вр. с
чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди срещу
ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Позитано“ № 5 за сумата над
10 000 лв. (десет хиляди лева) ведно със следващата се законова лихва от
04.04.2018г. до сумата от 15 000 лв.(петнадесет хиляди лева) ведно със
следващата се законова лихва от 04.04.2018г., присъдена с посоченото
решение, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №722 от 27.01.2020г., постановено
по гр.дело № 14694/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 15-ти състав в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА П. Д. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.***, ж.к.“***“, бл.7,
вх.Г, ет.6, ап.8 да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
пл.“Позитано“ № 5 сумата от 100 лв. (сто лева) разноски по делото за
настоящата инстанция и сумата от 200 лв. (двеста лева) юристконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция, на осн. чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК,
във вр. с чл.81 и чл.273 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12