№ 162
гр. Варна, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20243001000122 по описа за 2024 година
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Рик Транс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна срещу решение № 395/02.10.2023 г. по т.д.170/2023 г. по
описа на ОС - Варна, в частта с която е отхвърлено искaнето да бъде осъденa
Застрахователна компания “Лев Инс“ АД, да заплати законната лихва за забава върху
присъдената главница за периода от датата на подаване на исковата молба до датата на
представяне на удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС пред
застрахователя.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон и необосновани изводи.
Насрещната страна Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, със седалище гр.София
е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
Постъпила е и въззивна жалба от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, със
седалище гр. София срещу решение № 395/02.10.2023 г. по т.д. 170/2023 г. по описа на ОС -
Варна, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на „Рик Транс“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище гр. Варна, обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди -
„тотална щета“ на собствения му влекач марка ***, с peг. № ****, настъпила в резултат на
ПТП, реализирано на 01.02.2022 г. на път II 73 Ришки проход при км. 57+480 по вина на
водача на влекач марка Волво *****, с peг. № ******, застрахован по договор за гражданска
отговорност, за горницата над 20 775 лева до размера от 25 596 лева.
Въззивникът счита решението в обжалваната част за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати
процесуални нарушения.
Насрещната страна „Рик Транс“ ЕООД, седалище гр.Варна е подала писмен отговор,
в който оспорва жалбата.
С определение № 207/21.03.2024 г., в производство по чл. 267 ГПК, съдът се е
1
произнесъл по искането на въззивника за назначаване на съдебно-автотехническа
експертиза, като го е оставил без уважение.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Твърди се, че на 01.02.2022 г., около 14:35 часа, П.П., управлявайки влекач марка
Волво *****, с peг. № ******, с прикачено полуремарке марка Спитцер СФ ****, с peг. №
******* се движел по път II 73 Ришки проход от гр. Шумен в посока гр. Карнобат при
километър 57+480, с несъобразена скорост с пътните условия, мокро пътно платно в остър
десен завой, загубил контрол над управлението на влекача, като частично навлязъл в
лентата за насрещно движение и се блъснал челно в насрещно движещият се влекач марка
***, с peг. № **** с прикачено полуремарке марка Кроне СД, с per. № ****, управляван от
С.В.Г.. За настъпилото пътнотранспортно произшествие били уведомени контролните
органи, които посетили местопроизшествието и съставили констатитвен протокол с
пострадали лица No 3, в който като виновен бил посочен водачът на товарния автомобил
Волво *** с peг. № ******, управляван от П.П.. Ищецът твърди, че последният бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗК „Лев Инс“ АД с
период на покритие от 19.06.2021 г. - 18.06.2022 г., обхващащ момента на ПТП. На
04.02.2022 г. ответното дружество било уведомено за настъпилото събитие, за което била
образувана застрахователна претенция (щета) под № ****. Ищецът твърди, че влекачът е
бил увреден до степен на неизползваемост и е негоден за употреба, поради което счита, че е
налице тотална щета. В уточнителна молба сочи, че в случая водачът на влекача Волво
*****, с peг. № ******, с прикаченото ремарке, действал противоправно, като с действията
си нарушил чл. 20 ал. 1 и ал. 2 изр. 1 ЗДвП, чл. 16 ал. 1 ЗДвП, както и чл. 5 ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Твърди, че е налице и причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия резултат.
Ответното дружество застраховател, срока по чл. 131 ГПК, депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на иска, включително по размер.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че процесното произшествие е настъпило
единствено по причина от действията на водача П.С.П. при управлението на влекач марка
„Волво", модел „****, с per. № ******. В тази връзка оспорва и механизма на настъпване на
процесното ПТП като твърди, че водачът на влекач Волво няма вина за настъпилото
произшествие. Поддържа, че вредите за влекач ДАФ не са настъпили в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. Намира, че доколкото не са налице основания за изплащане на
обезщетение, дружеството е изпълнило задълженията си, като се е произнесло по
образуваната щета. Обобщава, че не са налице основанията за ангажиране отговорността му
и претенцията е изцяло неоснователна, поради липса на представен акт, удостоверяващ
виновно поведение от страна на застрахования при дружеството водач, както и
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията
на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпила
„тотална щета", поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Оспорва и размера на иска, доколкото претенцията за обезщетение не кореспондира със
средната пазарна стойност на превозното средство към датата на ПТП - 01.02.2022 г. и със
стойността на запазените части.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, в пределите на въззивното
производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
При преценка редовността на жалбите настоящата инстанция констатира, че същите
са подадени в преклузивен срок, от легитимирани страни, чрез надлежно упълномощени
процесуални представители; редовно администрирани.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част, по правилността на решението съдът е обвързан от
оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
2
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Решението се обжалва частично. Въззивникът „Рик Транс“ ЕООД обжалва
решението в отхвърлителната му част, по отношение иска на основание чл.86 ЗЗД, в която е
приета за неоснователна претенцията за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца законна лихва за забава върху присъдената главница за периода от датата на подаване
на исковата молба до датата на представяне на удостоверение за прекратяване на
регистрацията на МПС пред застрахователя. Решението се обжалва и от застрахователното
дружество, с довод, че първоинстанционният съд се е произнесъл в несъответствие с
представената по делото съдебно-автотехническа експертиза. Според въззивникът при
определяне на застрахователното обезщетение, действителната стойност на процесното
превозно средство следва да се редуцира с вече изплатеното обезщетение и със стойността
на запазените му части, а не със стойността на товарния автомобил като скрап. Редуцирайки
действителната стойност на превозното средство със стойността на същото като скрап,
съдът е допуснал свръхобезщетение. За това с въззивната жалба на застрахователя се
обжалва решението в осъдителната му част, с която са присъдени имуществени вреди за
горницата над 20 775 лв. до размера от 25 596 лв. В тези предели следва да се разпростре и
въззивното производство.
Като безспорно в производството пред първоинстанционния съд са приети,
наличието на валидно възникнало, към момента на застрахователното събитие,
застрахователно правоотношение, между ЗК „Лев Инс“ АД и собственика на влекач
„Волво", модел „****, с per. № ******, както и че на 04.02.2022 г., ищцовото дружество е
подало искане за завеждане на застрахователна претенция пред застрахователното
дружество, по която е налице отказ за удовлетворяването в извънсъдебното производство.
Съдът отчита, че първоинстанционният съдебен акт, като необжалван в частта относно
присъдената главница в размер на 20 775 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, е влязъл в сила частично. Влязлото в сила решение в разглежданата част произвежда
предвидените в чл. 299, ал. 1 ГПК правни последици. Така със сила на пресъдено нещо е
разрешен спор относно наличието на деликт, неговото авторство, противоправността и
вината, причинната връзка на настъпилото и деянието. Не се спори и по отношение
механизма на настъпване на вредите по процесното превозно средство. Поради това тази
част от спорния предмет въведен пред първата инстанция не може да бъде пререшавана.
По спорния въпрос относно окончателния размер на дължимото застрахователно
обезщетение. Спорът за вида на нанесените вреди, и това, че те представляват тотална щета
по смисъла на КЗ, не е пренесен пред въззивната инстанция. Тотална щета на моторно
превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70% от действителната му стойност. В случая, от събраните в хода на
производството доказателства, съдът намира, че се установява увреждане на процесния
автомобил, което по обем и стойност попада в дефиницията за тотална щета. При това
положение,извършване на ремонт на увредените части и детайли на автомобила се явява
икономически неизгодно, тъй като стойността на ремонта би се съизмерила с
действителната стойност на вещта. Поради това, на собственика на увредената вещ се дължи
съгласно чл. 400 КЗ, действителната стойност на вещта, тази, срещу която може да се купи
друго имущество от същия вид и качество. За установяване на тази действителна стойност
застрахователят има право да извърши оглед на застрахованото имущество, какъвто е бил
извършен в случая при изготвяне на описа по щетата. В раздел IV т. 3 от заключението,
експертът, след извършено пазарно проучване, установява, че превозни средства аналогични
на процесното на територията на Република България (към момента на изготвяне на
експертизата) се предлагат на цени между 19 558,30 лв. и 31 500 лв.. Средната пазарна цена
на процесното превозно средство е определена на 25 183,04 лв.. Вещото лице е съобразило,
че от датата на застрахователното събитие (01.02.2022 г.) са изминали една година и четири
дни (до датата на извършване на пазарното проучване), поради което е завишил цената на
превозното средство с 10,11 % (като се има предвид, че средногодишното овехтяване на
превозно средство от този вид е 10 %, или 0,83 % месечна стъпка). Така, експертът прави
3
извод за размера на пазарната цена определена към 01.02.2022 г., и я определя на 27 700 лв..
Застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица сума,
а в случая тъй като се претендират вреди по риска „Гражданска отговорност“,
обезщетението се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума,
съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането.
В този смисъл настоящият състав намира заключението на вещото лице за обективно,
безпристрастно и компетентно дадено, спомагащо за разкриване на обективната истина и
определяне размера на застрахователно обезщетение. В заключението на експерта е даден
отговор на въпроса относно стойността на запазените части на товарния автомобил. В
практиката на ВКС е изяснено, че приемането на експертизата се извършва в открито
съдебно заседание, като съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 2 ГПК, вещото лице излага
устно заключението си, и страните разполагат с процесуалната възможност да задават
въпроси на вещото лице във връзка с депозираното писмено заключение и изложението на
вещото лице в открито съдебно заседание, като дадените устни разяснения на вещото лице
при излагането на заключението в открито съдебно заседание представляват част от
заключението на вещото лице, вкл. и дадените от вещото лице уточнения и допълнение по
поставени въпроси от страните. В проведеното пред първата инстанция открито съдебно
заседание вещото лице е изслушано, отговаряло е на поставени към него въпроси.
Заключението на специалиста не е оспорено от страните. Несъгласието на застрахователя с
даденото от вещото лице заключение (изразено едва във въззивната му жалба) не
представлява основание за допускане на повторна експертиза. Както става ясно от
изслушването на вещото лице в проведеното на 08.03.2023 г. съдебно заседание, стойността
на запазените части е в размер на стойността, която е посочена за изкупуване на автомобила
за скрап, а именно 2103,75 лв..
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че от определената пазарна цена към
датата на ицидента в размер на 27 700 лв., следва да се приспадне сумата от 2 103.75 лв., за
която влекачът може да бъде изкупен като скрап и разкомплектоване, и която се равнява на
стойността на запазените от автомобила части, поради което дължимото застрахователно
обезщетение за понесени имуществени вреди е в размер на 25 596.25 лв.
С оглед определяне размера на застрахователното обезщетение, следва да се обсъди и
въведено с въззивната жалба на ищеца възражение срещу първоинстанционното решение, в
частта относно определянето на началната дата на законните лихви върху главницата.
Първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е представил доказателства за
прекратяване регистрацията на автомобила поради тотална щета съгласно изискването на
чл. 390, ал. 1 КЗ, поради което ответникът не е в забава и плащане на обезщетението е
обусловено от представяне на това удостоверение, т.е. се дължи в един бъдещ момент, а не
считано от предявяване на иска.
Действително, в случаите на тотална щета съгласно нормата на чл.390, ал.1 КЗ,
преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно
средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на
застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. По делото е
представено заверено от пълномощник на ищеца копие от Свидетелство за регистрация,
част I /голям талон, към исковата молба/, от което се установява, че регистрацията на
процесния автомобил не е прекратена, липсва отбелязване. Изплащането на
застрахователно обезщетение при настъпила тотална щета на МПС е поставено в зависимост
от предоставяне на документи, удостоверяващи прекратена регистрация на превозното
средство, с цел да не се допусне неоснователно обогатяване на застрахования. В отговора на
исковата молба, застрахователят е отправил възражение, както, че не е налице хипотеза на
4
вреда до степен на тотална щета, така и възражение, че дори да е налице сочената хипотеза,
то потребителят на застраховката не е представил доказателства за прекратяване на
регистрацията на МПС, съответно не е представил удостоверение за това на застрахователя.
Основанието обаче за издаването на такова удостоверение, съгласно чл. 18а, ал. 7 от
НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства е лицензираният застраховател да е изпратил
уведомление до Гаранционния фонд за взето решение за изплащане на тотална щета.
Както се посочи, в производството не се спори относно заявената претенция от
застрахования субект отправена по реда предвиден в чл. 380, ал. 1 КЗ. В този смисъл с
отправянето на тази претенция, застрахователят е фактически поканен да вземе становище
по настъпилото събитие и дали приема същото за реализиран застрахователен риск,
съответно да подаде и уведомление по реда на чл. 18а, ал. 7 от Наредбата. Видно от
приложените към отговора на исковата молба уведомителни писма (л. 24 и л. 25 от делото)
застрахователят е бездействал и на практика е отказал да вземе категорично становище по
застрахователната претенция на застрахованото лице, с мотивите, че по случая е образувано
досъдебно производство, установяванията в което ще дадат необходима информация
относно механизма на пътното произшествие.
С отказа или бездействието на застрахователя да подаде такова уведомление за
настъпила тотална щета следва да се приеме, че същият не е определил и изплатил пълното
застрахователно обезщетение в сроковете по договора за застраховка или тези по чл. 497 КЗ.
Противното тълкуване би означавало застрахователят да бъде освободен от последиците на
собствената си забава, въпреки, че не съдейства за издаването на удостоверение за
прекратяване на регистрацията поради наличие на тотална щета. В случая в хода на
съдебното дирене е установено, че застрахователят въпреки възможностите за експертиза е
приел необосновано, че не е налице тотална щета, поради което не е изпращал уведомление
до съответните органи. Тук следва да се посочи, че тоталната щета не възниква със
съдебното решение по определяне на застрахователното обезщетение. Тя е съществувала
още към момента на уведомлението за настъпило застрахователното събитие. По делото не
са налице и не се твърди, че застрахователят е поискал от увреденото лице представяне на
допълнителни доказателства, вкл. удостоверение за прекратяване регистрацията на МПС
съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ.
Поради това, че застрахователят не е изпратил уведомление за наличие на тотална
щета то той е изпаднал в забава за заплащане на застрахователно обезщетение. В този
смисъл решението на първата инстанция, в частта му, с която е отхвърлена претенцията по
чл. 86 ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху размера на главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до датата на представяне на удостоверение за прекратяване
на регистрацията на МПС пред застрахователя, следва да се отмени.
По изложените съображения и поради основателност на въззивната жалба на
ищцовото дружество, обжалваното решение в отхвърлителната му част следва да се отмени,
а въззивната жалба на застрахователя следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора на застрахователното дружество не се дължат разноски.
Въззивникът „Рик Транс“ ЕООД е отправил искане за присъждане на съдебни
разноски и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в
производството. Страната е представила списък с разноски по чл. 80 ГПК (л. 23 от делото),
договор за правна защита и съдействие, както и доказателства за изплащане на
претендираното адвокатско възнаграждение (л. 26 от делото), както и доказателства относно
регистрацията по ЗДДС (л. 24 от делото). От страна на застрахователното дружество е
отправено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
5
При направено възражение за прекомерност на възнаграждението, съдът дължи
преценка освен за интереса по спора, така и на други обстоятелства, свързани с преценка на
правна и фактическа сложност на спора, извършените по делото процесуални действия,
присъденото от първата инстанция възнаграждение и др. С оглед задължителния характер
на даденото с решение на СЕС по дело С - 432/2022 г. тълкуване, определените с Наредба №
1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни и
не обвързват съда. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като предмет на
въззивно обжалване е въведена само част от спорния предмет пред първоинстанционния
съд. Все пак страната е изготвила въззивна жалба, изготвила е защита с подаване отговор на
въззивна жалба на насрещната страна. Процесуалният представител на дружеството не се е в
проведеното пред въззивния съд съдебно заседание, а е преупълномощил друг адвокат.
Следва да се има предвид, че производството пред въззивния съд е протекло в едно съдебно
заседание. При този изход на спора в полза на процесуалния представител на „Рик Транс“
ЕООД следва бъде присъдено възнаграждение за защита пред въззивната инстанция в
размер на 600 лева с ДДС, както и разноските за заплатена държавна такса по жалбата, в
размер на 25 лева.
Воден от изложените правни изводи, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 395/02.10.2023 г. постановено по т.д. 170/2023 г., по описа на
Окръжен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлен иска на „Рик Транс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, жк. Трошево 31, вх. В, ет.8, ап.72
с правно основание чл. 86 ЗЗД да бъде осъден Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ No
67A да заплати на ищеца законната лихва за забава върху присъдената главница за периода
от датата на подаване на исковата молба до датата на представяне на удостоверение за
прекратяване на регистрацията на МПС пред застрахователя, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ No 67A да заплати на „Рик
Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, жк. Трошево
31, вх. В, ет.8, ап.72, законна лихва за забава върху сумата от 25 596,25 лв. /двадесет и пет
хиляди петстотин деветдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/, заявена като
ЧАСТИЧЕН ИСК от обща претенция в размер на 40 000 лв. /четирдесет хиляди лева/
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди – „тотална щета“ на
собствения му влекач марка ***, с peг. № ****, настъпила в резултат на ПТП, реализирано
на 01.02.2022 г., дължима за периода от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2022 г.
до датата на представяне на удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС пред
застрахователя, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение №395/02.10.2023 г. постановено по т.д. 170/2023 г., по
описа на Окръжен съд – Варна, в останалата му част.
ОСЪЖДА Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ No 67A да заплати на „Рик
Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, жк. Трошево
31, вх. В, ет.8, ап.72, сумата от 625 /шестстотин двадесет и пет лева/, представляващи
сторените във въззивното производство съдебни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Първоинстанционното решение е влязло в законна сила в необжалваната му част, с
която е присъдена главница до размер на 20 775 лв. за обезщетение за имуществени вреди.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7