№ 328
гр. Несебър, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска И.а
при участието на секретаря Дора К. Димитрова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска И.а Гражданско дело №
20252150101048 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 12, ал. 1 и чл. 8 от Закона за защита от
домашно насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба подадена по чл. 8, ал. 1 ЗЗДН вр. чл. 18, ал. 1 ЗЗДН от
В. Н. С. с ЕГН.********** от гр.Н****, ул.П*** № *** срещу С. Х. Х. с ЕГН-
**********, роден на **********г. с адрес за призоваване в гр.Н***, ул.Г*** № ***,
ет.***.
Видно от изложението в молбата, пострадалата и ответника били в интимна
връзка от около 2-3 години, като за този период неколкократно се разделяли и
събирали. Твърди се в молбата, че през посочения период многократно е била
подлагана на домашно насилие от страна на ответника, като това е била основната
причина за разделите им, но в последствие ответника я уверявал, че ще се поправи. На
24.08.2025г. вечерта двамата пренощували в жилището на ответника, а на следващата
сутрин станали около 08-08,30ч.. Тогава С. помолила Х. да я закара до гр.А*** за
маникюр, но тъй като той й отказал, тя му съобщила, че ще отиде сама. В молбата се
твърди, че ответника бил много ревнив и започнал да й задава въпроси с кого ще
отиде и да се държи грубо. Молителката отговорила, че ще си вземе такси и започнала
да приготвя багажа си, но тогава ответника я хванал за косата, завъртял я, ударил я с
дясната си ръка в гърдите и я съборил на земята. След това я вдигнал с ръце и я
блъснал на леглото, където тя паднала по гръб. Той се качил на леглото прекрачил я и с
единия си крак натиснал главата й да не мърда. Хванал с двете си ръце врата й и
започнал да я души. Тя го избутала с ръце, но от това той агресирал още повече.
1
Започнал да я удря с ръцете си по главата и навсякъде по тялото. После започнал да й
удря шамари. През цялото това време й казвал, че е много нагла, че си позволява
много и че трябва да му доказва че му е вярна и че трябва да ходи на детектор на
лъжата. Заплашвал я, че ще я убие и че няма да я пусне да си тръгне. Молителката се
разплакала и го заплашила, че ще се обади в полицията, а той й отвърнал, че не му
пука и му е все тая, както и че няма да му направят нищо. После телефоните им
звъннали да тръгват за работа и така приключил инцидента. Ответника закарал
молителката до работата й и потеглил. Твърди се, че след това молителката е
блокирала ответника и повече не са се чували. На следващия ден С. посетила съдебен
лекар, който я прегледал и издал съдебно-медицинско свидетелство за установените
наранявания по тялото й.
Представени са към молбата декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, съдебно-
медицинско удостоверение № ***/****, издадено от Отделение по „Съдебна
медицина“ при УМБАЛ-Бургас и протокол от 25.08.2025г. по преписка №
304ЗМ1032/2025г. по описа на РУ-Несебър, ОДМВР-Бургас за уведомяване на
пострадал от престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр.чл.130, ал.1 НК и връчен формуляр
за правата на пострадал от престъпление.
В с.з. пострадалата В. С. се явява лично и поддържа молбата. Посочва, че от
известно време е била обиждана и е търпяла налагани й от ответника ограничения да
излиза, тъй като много го е обичала, но след този случай е взела решение да прекрати
отношенията си с него. Твърди, че и към момента изпитва притеснения за себе си,
защото се опасява, че той може да се озлоби срещу нея от делата.
Процесуалния представител на молителката адв.А.Ж. от БАК поддържа
молбата и пледира за уважаването й, като бъдат наложени мерките посочени в
издадената заповед за незабавна защита по делото. Допълва, че тъй като молителката е
студентка в ****, следва към ограниченията да се прибави висшето училище в което
тя учи, като се премахне хотел К***, тъй като тя е работила там само за летния сезон.
Ответника С. Х. твърди, че е имало случаи, при които и двамата взаимно са се
обиждали, никога не са се удряли, не я е удрял, но двамата са се бутали един друг.
Казва, че той е сто килограмов и ако действително я удари, това ще бъде с неизвестни
последствия.
По силата на определение № 882/26.08.2025г. по делото съдът е наложил мерки
за незабавна защита на В. С. срещу С. Х., за което е издадена Заповед №
12/26.08.2025г. за незабавна защита от домашно насилие.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Постдалата учи във Висше училище по сигурност и икономика в гр.П***, а
ответника от четири години през летния сезон през деня работи като моряк на яхта на
2
пристанище в гр.***, като нерегулярно взема нощни смени по заместване на
отсъстващ служител като охрана на паркинги и дискотеки, а през зимния сезон работи
извън страната.
По делото са служебно изискани справки от ЦПЗ-Бургас и ДПБ-Раднево, от
които се установява, че страните не се водят на отчет.
От служебно изисканите справки за съдимост на страните се установява, че
молителаката е с чисто съдебно минало, а ответника е осъждан с влязла в законна сила
на 06.02.2021г. присъда № 6/21.01.2021г. по НОХД № 519/2020г. по описа на РС-
Несебър за деяние, извършено на 12.06.2019г. по чл.129, ал.2, вр.чл.63, ал.1, т.3 НК,
вр.чл.20, ал.2 НК, като му е наложено наказание Пробация и е признат за невиновен по
подвигнатото му обвинение по чл.131, ал.1, т.12 от НК. Спрямо ответника се
установява и одобрено по НОХД № 1031/2021г. по описа на РС-Несебър споразумение,
с което е признат за виновен в извършването на деяние на 16.10.2021г., съставомерно
по чл.343б, ал.3 от НК като му е наложено наказание от три месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години и лишаване от право
да управлява МПС за срок от осем месеца.
От пролетта на 2025г. пострадалата и ответника заживели на семейни начала,
като обитавали стаята на ответника, във фамилна къща на семейството на последния в
гр.***. Преди това, за период от 2-3 години назад във времето, двамата многократно
са се събирали и разделяли.
От страните потвърждават в о.с.з, че сутринта на 25.08.2025г. около 08-08,30ч.
между двамата избухнал скандал, по повод молба на С. към Х. да я закара до гр.А***
на маникюр и неговия отказ да изпълни молбата й, при който ответника започнал да
обижда и удря молителката.
Не е оспорно по делото, а и се установява от събраните по делото гласни
доказателства/показания на св.П. и св.В***/, че автомобила на ответника е бил
развален, поради което на 25.08.2025г. около 13,30ч. св.П. с личната си кола е взел С. и
Х. от дома на последния, закарал е молителката до работното й място в х-л Котва, а
след това двамата с ответника отишли на работа на яхтата. Св.П. посочва, че когато е
взел молителката и ответника двамата са се държали нормално, по време на
пътуването тримата разговаряли и се смеели и не е забелязал молителката да е
разстроена.
От показанията на св.К***-майка на ответника се установява, че стаята, която
тя обитава и стаята на синът й се намират на втория етаж от семейната им къща, като
вратите на стаите са разположени на около метър и половина една срещу друга в
малък коридор. На 25.08.2025г., тъй като работела на две места, св.К*** е излизала
сутрин за работа около 08,-08,05ч., поради което не е станала свидетел на скарване
между страните по делото. Видно от представената декларация по чл.9 от ЗЗДН от
3
молителката С. декларира, че ответника Х. на 25.08.2025г. й е нанесъл удари с ръце по
гърдите, по главата, шамари по лицето, опитвал се да я души, заплашвал я, че ще я
убие и няма да я пусне да си тръгне от жилището му.
По делото е прието съдебно-медицинско удостоверение № ***/****, издадено
от Отделение по „Съдебна медицина“ при УМБАЛ-Бургас, видно от което при
извършен на 26.08.2025г. в 08,50ч. преглед на С. са установени следните наранявания:
в областта на предно-външната повърхност на горната трета на дясна мишница –
окръглено претнисто кафеникаво-зеленикаво кръвонасядане на площ с размери от
3/1см.; над него е установено друго зеленикаво кръвонасядане на площ с размери
2/2см. И в обрастта на задната повърхност на средната трета на лявата предмишница е
установено мораво-кафеникаво кръвонасядане на площ с размери 1,5/1,5см.. В
посоченото удостоверение съдебният лекар, извършил освидетелстването Д-р Б.М. е
дал заключение, че установените кръвонасядания по дясна мишница и лява
предмишница по В.С. са причинили болка и са получени в разултат от
ударно/притискащо и тангенциално действие с или върху твърди тъпи предмети и биха
могли да се получат по начин както съобщава пострадалата.
От показанията на св.Б., която също работела през летния сезон в хотел К*** и
е приятелка от около две години на пострадалата се установява, че на 25.08.2025г.,
когато се събудила около 10,00-11,00ч. видяла, че е получила съобщение от С., че в
смисъл, че „С. не я оставя на мира цяла сутрин“. Когато същия ден отишла на работа
от 16,00ч. двете се видели и С. й разказала, че ответника я обиждал, душил и удрял
сутринта. Свидетелката видяла синини в областта на раменете на молителката. св.Б.
твърди, че С. плачела и била много разстроена.
От приети по делото протокол от 25.08.2025г. по преписка № 304ЗМ1032/2025г.
по описа на РУ-Несебър, ОДМВР-Бургас за уведомяване на пострадал от престъпление
по чл.131, ал.1, т.5а, вр.чл.130, ал.1 НК и връчен формуляр за правата на пострадал от
престъпление и преписи от образувано ДП № 304-ЗМ-1032/2025г. по описа на РУ-
Несебър се установява, че по повод подадена от молителката жалба е образувано и
висящо посоченото наказателно производство.
От показанията на свидетелите К.-майка на ответника и В.-работодател на
ответника се установява, че родителите на молителката не са били съгласни с връзката
й, като не са одобрявали ответника. От показанията на св.К*** относно отношенията
между страните се установява, че двамата са изпитвали един към друг трайно във
времето силни чувства на обич и привързаност, но се установяват прояви на
неувереност в личните преценки на всеки от двамата и незрялост в поведението им,
които са ги довеждали до емоционални изблици.
В показанията си св.В*** също посочва, че нееднократно е била свидетел на
отношенията на страните, описва ги като нейни деца, които са имали чудесни
4
отношения, живеели са заедно, а през това лято тя е консултирала ответника по негова
молба какъв златен пръстен да избере за молителката по повод рождения й ден. По
тази причина св.В*** е останала с впечатление, че връзката между двамата ще стане
още по-сериозна. На 25.08.2025г., когато се върнали на пристанището след курс с
яхтата полицаи арестували С. Х., който работел като моряк. св.В*** последвала
полицейския екип до сградата на полицията в Слънчев бряг, за да разбере по каква
причина е арестуван неин служител. Там пред полицията видяла молителката, която
била с майка си и я попитала какво става. Молителката не отговорила, а само се
обърнала настрани. св.В*** получила отговор от майката на молителката, която
казала, че това одавна е трябвало да се случи. В този ден св.В*** посочва, че
молителката е била облечен с дълъг клин и тениска, но по откритите части от тялото
на молителката не са били видими синини.
Съдът намира, че описаната по-горе фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. На първо място следва да се има
предвид, че съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
представлява доказателствено средство за нуждите на настоящия процес.
Доказателствената стойност на декларацията е от съществено значение в случаите
когато се твърди, че актът на домашно насилие е осъществен в присъствието
единствено на страните по делото. В тези случаи обективно други преки доказателства
на насилието няма как да съществуват и същото следва да се изведе от косвени
доказателства и от посоченото в декларацията. Настоящият съдебен състав намира, че
от събраните данни може да се направи безспорен извод, че действията, описани в
декларацията са извършени доколкото по делото е налично и съдебно медицинско
удостоверение, установяващо описаните наранявания и посочващо, че същите могат
да бъдат получени именно по описания от освидетелстваното лице начин.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
На първо място съдът намира подадената молба за процесуално допустима,
доколкото е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно
насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 ЗЗДН. С
оглед данните по делото в конкретния случай се касае до акт на домашно насилие
извършен от лице по смисъла на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, доколкото страните сочат, че са
съжителствали на семейни начала.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
5
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на
25.08.2025г. около 08,30ч., ответникът С. Х.е извършил акт на физическо и психическо
насилие спрямо В. С., което представлява домашно насилие по смисъла на чл.2 от
ЗЗДН, извършено от съжител на семейни начала.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Установените обстоятелства са достатъчни, за да може срещу ответника да
бъдат предприети мерки за защита от домашно насилие. На първо място съдът счита,
че спрямо лицето следва да бъде приложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. Това е
така, тъй като по делото е установено домашно насилие, поради което на първо място
извършителят следва да бъде задължен да се въздържа от такова.
Съдът намира, че не могат да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 5,
т. 6, т. 7 и т. 8 ЗЗДН. По делото са събрани достатъчно данни, че страните не обитават
общо жилище. Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН също е неприложима, тъй като
страните нямат общо дете. За момента не се установява нужда за пострадалото лице и
извършителя от насочване към програми.
Съдът намира, че в настоящия случай следва да се наложат мерките по чл. 5,
ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН. Този извод на съда произтича от самия характер на
извършения акт на домашно насилие. По делото са събрани данни за физически
действия и актове на психическо насилие, осъществени спрямо пострадалата.
Очевидно е, че насилието е довело до болки и страдания за пострадалата, но така също
и до остра стресова реакция. Наличието на заплахи и дърпане мотивира съда да
приеме, че посочените мерки са подходящи и на извършителя следва да бъде
забранено да доближава пострадалото лице, а така също и да осъществява контакт с
него. Съдът приема за доказано, че интензивността и характера на домашното насилие
са от такова естество, че към момента същите могат да бъдат повлияния най-
ефективно с налагането на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН за срок над средния
размер по 5, ал. 2 ЗЗДН, а именно от 12 месеца, считано от датата на издаване на
заповедта за незабавна защита съобразно правилото на чл.5, ал.2 ЗЗДН.
С оглед изложеното съдът намира, че молбата за защита от домашно насилие е
основателна и на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 т. 4 от ЗЗДН С. Х. следва да бъде
задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо В. С. и да му се забрани да я
приближава на по-малко от 150 метра, обитаваното от нея жилище в гр. Несебър,
ул.П**** № ***, училището й в гр.П***, местата й за социални контакти и отдих,
както и да му се забрани да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма,
6
включително по телефон, чрез електронна или обиконовена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация.
При този изход на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН С. Х. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд Несебър държавна такса в размер на 50
лв.. С оглед изхода по делото в тежест на ответника следва да се присъдят и сторените
от молителката разноски, които съгласно представените писмени доказателства са в
общ размер от 750лв..
На основание чл. 15, ал. 8 ЗЗДН въз основа на решението следва да бъде
издадена и заповед за защита, която има незабавно действие на основание чл. 20 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита на В. Н. С. с ЕГН-********** от гр.Н****,
ул.П*** № *** срещу С. Х. Х. с ЕГН-**********, роден на **********г. с адрес за
призоваване в гр.Н***, ул.Г*** № ***, ет.***, за акт на домашно насилие, осъществен
на 25.08.2025г. в гр.*** ул.Г*** № ***, ет.***, като:
ЗАДЪЛЖАВА С. Х. Х. с ЕГН-**********, да се въздържа от извършване на
домашно насилие срещу В. Н. С. с ЕГН-**********.
ЗАБРАНЯВА на С. Х. Х. с ЕГН-**********да приближава на по-малко от 150
метра: В. Н. С. с ЕГН-**********, както и жилището й в гр.Н****, ул.П*** № ***,
местата за социални контакти и отдих на пострадалата В. С., както и висшето училище
в което следва в гр.П*** – В****-П*** за срок от 12/дванадесет/месеца, считано от
датата на издаване на Заповед за незабавна защита по делото - 26.08.2025г., на
осн.чл.5, ал.2 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на С. Х. Х. с ЕГН-********** да осъществява контакт с В. Н. С.
с ЕГН-********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и
системи за комуникация, за срок от 12/дванадесет/месеца, считано от датата на
издаване на Заповед за незабавна защита по делото - 26.08.2025г., на осн.чл.5, ал.2 от
ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебна заповед за защита.
ЗАПОВЕДТА подлежи на незабавно изпълнение.
УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Х. Х. с ЕГН-**********, че на основание чл.21, ал.2
от ЗЗДН, при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.
7
ЗАПОВЕДТА и препис от настоящото определение да се връчат на страните и
да се изпратят служебно на РУ-Несебър при ОДМВР-Бургас за сведение и изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН С. Х. Х. с ЕГН-**********, да
заплати по сметка на Районен съд гр. Несебър сумата от 50 лв., представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА С. Х. Х. с ЕГН-********** да заплати на В. Н. С. с ЕГН-**********
сумата от 750лв., представляваща сторените по делото съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд -Бургас в 7-дневен срок,
който тече считано от постановяването му в открито съдебно заседание на 26.09.2025г.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8