Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 17.05.2011 година гр.Н***
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Н*** районен съд граждански състав
на осемнадесети април две
хиляди и единадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска ***
при секретаря К.Л.
като разгледа докладваното от съдията ***
гражданско дело № 1148 по описа за 2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
Д.Л.К. с ЕГН **********,***, против В.В.К. с ЕГН **********,***, с искане да
бъде прекратен сключения между страните граждански брак, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника. Към исковата молба са
приложени писмени доказателства.
В исковата молба е изложено, че страните са сключили
граждански брак на 25.10.2008 г. в гр. ***. Изложено е, че след първата година
от брака им е настъпило влошаване на отношенията между тях. Ответникът
отсъствал продължително време от семейното жилище, а когато се прибирал,
упражнявал физическо и психическо насилие по отношение на ищцата. Посочено е,
че понастоящем съпрузите живеят разделени, както и че от брака същите нямат
деца, не са придобивали недвижими имоти и автомобили, а движимите вещи са поделили
извънсъдебно. Според ищцата, брачните й отношения с ответника са лишени от
съдържание и няма възможност за заздравяването им, поради което същата моли
съда да постанови решение, с което да прекрати гражданския брак, като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответника. Заявява, че желае да носи, след
прекратяването на брака, предбрачното си фамилно име ***.
Ответникът не се явява в съдебното заседание. Не взема
становище по предявения иск и не сочи доказателства.
Предявеният иск е с правно основание чл.49, ал.1 от
Семейния кодекс.
Н*** районен съд, като
прецени представените по делото писмени доказателства и съобрази закона, намира
за установено следното:
Страните са сключили граждански брак на
25.10.2008 г. в гр. ***, видно от приложеното по делото удостоверение от 27.11.2008
г., издадено от община *** въз основа на акт за граждански брак № ***/25.10.2008
г. От брака си същите нямат родени деца.
Видно от показанията на свид.
***, по време на съвместния си живот страните са обитавали жилище, находящо се
над нейното, в с.***. Двамата съпрузи не се разбирали, често се карали. Ответникът
не се прибирал по цели седмици и не уведомявал ищцата за местонахождението си,
а при обтягане на отношенията им нанасял побои на ищцата. Преди повече от две
години ответникът напуснал семейното жилище и оттогава ищцата нямала връзка с
него. Показанията на свид. *** следва да бъдат
кредитирани, въпреки възможната пристрастност, тъй като с оглед близката
родствена връзка с ищцата и обстоятелството, че живее с нея в едно общо
домакинство, същата е придобила непосредствени впечатления относно релевантните
за спора факти.
Съгласно нормата на
чл. 49, ал.1 от СК, всеки от съпрузите може да иска развод, когато
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. В разглеждания случай по безспорен
начин се установява, че брачната връзка между страните е формална, съпрузите не
поддържат контакт помежду си в продължение на няколко години. Същите не са
изградили семейни отношения, основани на взаимна грижа и подкрепа между тях.
При това положение следва да се приеме, че бракът не може да изпълнява своята
основна функция, лишен е от съдържание и неговото продължаване е обществено
неоправдано, поради което следва да бъде прекратен.
При изследване на въпроса за вината следва да се
преценят данните за поведението на съпрузите и тяхното отношение към семейството.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищцата е положила
усилия за запазване на брака. От друга страна, ответникът с цялостното си
поведение е довел до дестабилизиране на съпружеската връзка и до фактическа
раздяла между съпрузите. Той напълно се е дезинтересирал от съпругата си,
напуснал е семейното жилище, показал е пасивно и пренебрежително отношение към
поетите брачни задължения за взаимно уважение, разбирателство и вярност, като
същевременно не е демонстрирал нагласа за осъществяване на общи цели или
намерения, не е положил никакви грижи за издръжката на семейството. Ето защо,
съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има само
съпругът.
По изложените съображения съдът намира, че предявения
иск за развод е основателен и следва да бъде уважен, като сключеният между
страните брак бъде прекратен, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
по вина на съпруга. След прекратяване на брака, с оглед направеното искане,
ищцата следва да носи предбрачното си фамилно име ***.
По делото се установява, че съпрузите нямат и не са
имали общо семейно жилище, а и никой от тях не е направил искане за
предоставянето му, поради което и съдът не дължи произнасяне му по реда на чл.
56 от СК, относно неговото ползване.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна
държавна такса за настоящото производството в размер на 40 лева. С оглед на
обстоятелството, че по делото са представени доказателства за внесена от ищцата
държавна такса в размер на 25.00 лева, остатъкът от 15.00 лева следва да бъде
възложен на ответника.
Мотивиран от горното и на основание чл. 99, ал. 1 от СК, Н*** районен съд
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключения
на 25.10.2008 г. в гр. ***, с акт № ***/25.10.2008 г., издаден от Община ***,
граждански брак между Д.Л.К. с ЕГН **********,***, и В.В.К. с ЕГН **********,***,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРИЕМА, че вина за разстройството на брака има съпругът В.В.К..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на
брака съпругата Д.Л.К. да носи предбрачното си
фамилно име ***.
ОСЪЖДА В.В.К. с ЕГН **********,***, да заплати по сметката на Районен съд- Н***
сумата от 15.00 (петнадесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд- Б*** в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: