Р Е Ш Е Н И Е №
260074
гр.Пловдив, 24.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІІ състав, в
закрито съдебно заседание на 24.02.2021г, в състав:
СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 115 по описа на съда за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано
по жалба на М.С.Т. ЕГН **********,
чрез пълномощник – в качеството й на законен наследник на Т.П.Т.,
починал на 25.04.2020г – съдружник и управител на ИНТЕЛЕКТ - 21 ВЕК ООД ЕИК
********* против Отказ № 20210204202029/05.02.2021
г. на длъжностно лице от Агенция по вписванията, с което е отказано вписването й
като съдружник в дружеството в качеството й на наследник на починалия съдружник
и управител по заявление Вх. № 20210204202029/04.02.2021 г
Жалбоподателят
считат отказa за незаконосъобразен и по изложени в жалбата съображения търси
отмяната му. Не претендира разноски.
Ответникът
по жалбата - АГЕНЦИЯ
ПО ВПИСВАНИЯТА гр.София, ПК 1111, ул. „Елисавета Багряна“ № 20 - по подробно
изложени в писмен отговор съображения, я счита за неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени материалите
по делото и взе предвид възраженията в жалбата и отговора по нея, намира
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ – отказът е от 05.02.2021, а жалбата е входирана в Агенцията на 10.02.2021г. Доколкото изхожда от
легитимирана страна /заявител в производството пред АВ/, надлежно
представлявана, е процесуално допустима, а по същество - неоснователна по
следните съображения:
От
вписванията в търговския регистър се установява, че съдружници в ИНТЕЛЕКТ
- 21 ВЕК ООД са Г.Л.М.и Т.П.Т., като последният е и управител на дружеството.
Няма спор, като това се
установява и от представените доказателства, че Т.П.Т. – съдружник и управител
на дружеството, е починал на 25.04.2020г, като молителят /преживяла съпруга/ е
негов законен наследник.
В „обяснителна записка“ до АВ
/л. 13/ заявителят Т. разяснява, че другият съдружник се укрива и възпрепятства
упражняването на правата на наследниците. Поради това се иска вписването й като
съдружник.
Според
чл.15, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ заявител може да бъде търговец, прокурист, друго лице в
предвидените по закон случаи или адвокат с изрично пълномощно за представителство
пред агенцията, като в случая заявлението е подадено от лице, което счита, че е
съдружник в дружеството по силата на наследствено правоприемство, чрез
пълномощник.
Следователно,
молителят не е надлежно легитимиран да бъде заявител – нито е управител на
търговеца, нито законът му дава подобно правомощие в случай като настоящия.
Наред с това правото на наследяване на починал
съдружник включва придобиването на имуществени права и задължения, в т.ч. правото
да се прехвърлят наследствените дялове по правилата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ, но
не включва правото на членство в дружеството. Придобиването на членствени права
се извършва по реда за приемане на нови съдружници и в този случай само след
решение на Общото събрание на съдружниците може да се придобие качеството на
съдружник. Нещо повече, Общото събрание на съдружниците няма задължение да
приеме наследниците или други правоприемници като съдружници. Т.е. наследникът
не става автоматично съдружник и/или управител на дружеството след смъртта на
управителя – съдружник. Това означава, че, за да бъде вписано заявеното
обстоятелство, първо, то трябва да изхожда от надлежно избран нов управител на
дружеството и второ, трябва да бъде снабдено с допълнителен набор от документи
като напр. решение на ОС за придобиване на членствени права на наследника;
споразумение за начина на разпределение на дружествените дялове между новия
персонален състав на съдружниците и т.н.
Доколкото в случая няма спор, че преди
подаване на процесното заявление не е заявена за вписване промяна в
управителния орган, то правилен е изводът на ответника, че разглежданият казус
е извън обхвата на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ,
тъй като с даването на указания до заявителя на практика ще се стигне до
заявяване за вписване на нови обстоятелства, а не просто до представяне на
допълнителни документи във връзка със заявеното вече вписване.
Дори
да се приеме, че в случая е приложима разпоредбата на чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ,
според която, когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на
търговеца или юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички
документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата
държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за
отстраняване на нередовността, т.е., че заявлението е било нередовно и е
следвало да се дадат указания за отстраняване на констатираните пороци, то
жалбата пак би била неоснователна, тъй като към нея не се представят необходимите
за вписването документи. Отказът не може да бъде отменен само на това основание
/недаване на указания/, тъй като правомощията на съда в случай на отмяна на
отказ са изрично регламентирани със закона и се свеждат до даване на
задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или
обявяване – чл.25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ. Последната разпоредба е специална спрямо
общите такива на ГПК, поради което подлежи на стриктно прилагане. При отмяна на
отказ съдът не може да връща заявлението за ново разглеждане и да указва на
длъжностното лице да приложи разпоредбата на чл.22, ал.5 от закона – такива
правомощия не са му дадени от специалния закон, нито с него е регламентирано
повторното разглеждане на заявление, по което е постановен отказ, в случай на
отмяна на отказа. Единственото правомощие на съда е да даде задължителни
указания за извършване на исканото вписване/обявяване, когато се налице
предпоставките за това. В случая такива не са налице, тъй като жалбоподателят
нито твърди, нито представя допълнителни документи, удостоверяващи надлежно
упражняване на правото. Възможността нередовностите в заявлението да бъдат
изправени с жалбата до съда произтича от изречение второ на чл.25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, според което при отмяна на отказа съдът изпраща решението заедно с
документите във връзка с вписването, заличаването или обявяването. В настоящия
случай такива документи не са представени, затова чл. 25, ал. 5 от закона е
неприложим.
При
този изход на делото и претенцията за това на агенцията следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, според който разноски се присъждат на страните по реда на ГПК. Чл.
78, ал. 8 ГПК предвижда в полза на юридически лица да се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ. Според последния заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Според правилата на тази наредба –
чл. 23, т. 5, за защита в охранителни производства възнаграждението е от 80 лв.
до 120 лв. за една инстанция, като с оглед депозираното писмено становище съдът
го определя на сумата от 100 лв.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М.С.Т. ЕГН **********, чрез пълномощник – в качеството й на законен
наследник на Т.П.Т., починал на 25.04.2020г – съдружник и управител на
ИНТЕЛЕКТ - 21 ВЕК ООД ЕИК ********* против
Отказ № 20210204202029/05.02.2021
г. на длъжностно лице от Агенция по вписванията, с което е отказано вписването й
като съдружник в дружеството в качеството й на наследник на починалия съдружник
по заявление Вх. № 20210204202029/04.02.2021 г
ОСЪЖДА М.С.Т. ЕГН ********** в
качеството й на законен наследник на Т.П.Т., починал на 25.04.2020г
– съдружник и управител на ИНТЕЛЕКТ - 21 ВЕК ООД ЕИК *********, да заплати на АГЕНЦИЯ
ПО ВПИСВАНИЯТА гр.София, ПК 1111, ул. „Елисавета Багряна“ № 20 и на основание
чл.25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ разноски по делото в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
7-дневен срок от съобщаването му
на
жалбоподателя и на агенцията.
СЪДИЯ: