№ 17991
гр. София, 25.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110168377 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс
( ГПК ).
Постъпила е молба от А. В. М. чрез адв.М. М. с искане за изменение на
решението в частта за разноските. Претендира се увеличаване размера на
присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА от
610 лева на 2000 лева като се поддържа,че исковете за недействителност на
договорни клаузи са неоценяеми и по всеки от двата иска е дължимо
адвокатско възнаграждение в размер от по 1000 лева.
Насрещната страна „***“ЕООД не изразява становище по молбата.
Софийският районен съд счита,че молбата за изменение на решението в
частта за разноските е допустима като подадена в срока за въззивно
обжалване и от страна,която е представила списък за разноски.
Разгледана по същество,молбата се явява неоснователна.
Изменение на съдебното решение в частта за разноските се допуска при
неправилно определяне размера на дължимите разноски,присъдени в полза на
някоя от страните. Съдът счита,че присъденото в полза на адв.М. адвокатско
възнаграждение в размер на 610 лева не следва да бъде изменяно,а молбата по
чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение. Софийският районен
съд намира,че не може да бъде споделен доводът на ищцата чрез
пълномощника й,че предявените искове са неоценяеми. В тази насока следва
да бъде отчетено,че и двата иска са за прогласяване недействителност на
договорни клаузи,които имат конкретно материално изражение,тъй като
всяка от клаузите поражда задължение за заплащане на конкретна парична
сума,поради което съдът счита,че исковете имат конкретна цена,което и
самата ищца признава в исковата молба,посочвайки като цена на всеки от
исковете дължимата по всяка от оспорените договорни клаузи парична сума.
В настоящия случай при определяне на дължимото в полза на адв.М.
адвокатско възнаграждение съдът е отчел материалния интерес по делото и
дължимото адвокатско възнаграждение съобразено с конкретния материален
1
интерес. При това положение липсват предпоставки да бъде изменено
решението в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско
възнаграждение в по-висок размер. Софийският районен съд намира,че
следва да бъде отчетено,че съгласно приетото решение на СЕС по дело С-
438/2022 г. е възприето,че не е допустимо съдът при преценката за размера на
дължимото адвокатско възнаграждение да е обвързан от
наредба,предвиждаща минимален размер на възнаграждението. С оглед
това,че в настоящия случай с исковата молба са предявени искове,по които е
формирана константна съдебна практика и е проведено само едно съдебно
заседание като делото е разгледано в отсъствие на ищцата и процесуалния й
представител по тяхно изрично искане съдът намира,че липсват основания за
увеличение размера на адвокатското възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.248 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. В. М. чрез адв.М. М. с
правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решението,постановено по
гражд.дело № 68377/2022 г. по описа на Софийския районен съд,42 състав,в
частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2