№ 1087
гр. Бургас, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20242100501714 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивната жалба на К. Н. С., действащ със съгласието на своята майка и
законен представител М. Р. К., и М. Р. К., в качеството й на майка и законен
представител на малолетния Т. Н. С., против решение № 1852/17.09.2024 год.
по гр.д.№1952/24 год. по описа на Бургаския районен съд, в частта му, с която
са отхвърлени исковете за осъждане на Н. С. С. да заплати: на К. Н. С.,
действащ със съгласието на своята майка и законен представител М. Р. К.
месечна издръжка над уважения размер от 330 лв до претендирания размер от
470 лв, както и за малолетния си син Т. Н. С., платима чрез неговата майка и
законен представител М. Р. К. месечна издръжка над уважения размер от 280
лв до претендирания размер от 400 лв, както и иска с правно основание
чл.143, ал.4 от СК за определяне на добавка към исканата издръжка за детето
Т. Н. С. в размер на 207,50 лв, за покриване на половината от извънредните
нужди на детето, изразяващи се в посещения и работа с психолог и логопед за
времето от започване на курса на лечение до пълното излекуване на детето.
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваните части е
неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се,
че при определяне на размера на месечните издръжки на децата дължими от
бащата съдът е приел за критерий размера на гарантирания минимален доход,
позовавайки се на чл.49, ал.2 и чл.50 от ППЗЗДет., като не е съобразил
изменението с бр.49 от 2023 г. на ДВ на чл.49, ал.2 и чл.50 от ППЗЗДет.,
съгласно което критерий за определяне на размера на месечните помощи за
деца, е размерът на линията на бедност, а не гарантираният минимален доход,
поради което минималната сума за издръжка на детето К. би следвало да е
1
общо 778,60 лв месечно, а на детето Т. - общо 726 лв, от които бащата следва
да поеме частта от 2/3, което сочи основателност на исковите претенции до
претендираните с исковата молба размери. Сочи се, че бащата на децата е в
работоспособна възраст и има възможност да осигурява за децата си
издръжки в размер на 400 лв. за Т. и 470 лв. за К., а изводите на районния съд,
които са мотивирали отхвърляне на исковите претенции над присъдените
размери до претендираните размери, са необосновани.
По отношение на иска за добавка към издръжката на детето Т. е
посочено, че районният съд обосновано е приел, че детето има изключителни
нужди и следва да посещава логопед и психолог, но в противоречие с
приетото по Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленум на ВС е счел, че за
ответника това би представлявало особени затруднения. Сочи се, че
ответникът е работоспособен и няма причини извън волята му, които да
препятстват възможността му да работи, като не е отчетено обстоятелството,
че майката на децата при минимални доходи има още едно малолетно дете за
което полага грижи, а детето Т. не трябва да бъде лишавано от адекватно
лечение за излекуването му, за което е необходимо и участие на бащата.
Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части, за цялостно
уважаване на исковите претенции, като и за присъждане на съдебните
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият Н. С. С. е оспорил въззивната жалба с писмен отговор
в законовия срок. Твърди се, че аргументите изложени във въззивната жалба
се неоснователни, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Сочи се, че при определяне на издръжката за децата К. и Т. дължими от
бащата съдът се е съобразил с двата критерия по чл.142 от СК, като е обсъдил
нуждите на децата и възможностите на родителите. Сочи се, че с решението е
постигнат разумния баланс между двата критерия по СК, а чл.49, ал.2 от
ППЗЗДет. не въвежда абсолютни критерии, тъй като се отнася за издръжка
осигурявана от държавата на деца настанени за отглеждане в приемни
семейства. Посочено е, че извън възможностите на бащата е да осигурява по-
висок размер на издръжките от определените, тъй като към момента
трудовият му договор е прекратен, изплаща жилищен кредит с месечна вноска
от 331 лв., плаща наем за жилище в гр.Стара Загора и не е увеличил доходите
си от предходното присъждане на издръжка. Сочи се, че майката получава
месечни надбавки и помощ за децата от държавата, в трудоспособна възраст е,
развива дейност като търговец, от което реализира доходи, след развода й с
бащата на децата ползването на семейното жилище е предоставено на нея,
което тя обитава с настоящия си съпруг и детето родено от него, като не
заплаща наем. Изложени са аргументи, че добавката от 207,50 лв. би създала
особени затруднения за ответника, а също - че не е доказано, че детето има
изключителни нужди да посещава логопед и психолог точно в центъра „Дай
ръка“, като представеното становище в този смисъл от този център е с оглед
нуждите на настоящото производство. Сочи се, че следва да се вземе предвид,
че нуждите на детето от логопед и психолог биха могли да бъдат задоволени
безплатно от работата му с логопеда и психолога към училището, в което учи
детето, но майката не е съгласна с това. Направено е искане за потвърждаване
на решението в обжалваните части и за присъждане на съдебните разноски
пред въззивния съд.
Въззивната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирани
лица, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
2
С оглед твърденията на страните и ангажираните доказателства,
съдът намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
искова молба, подадена от К. Н. С., действащ като непълнолетен със
съгласието на своята майка и законен представител М. Р. К., и от М. Р. К.,
действаща като законен представител на малолетния Т. Н. С., срещу Н. С. С.,
за увеличение на размера на присъдените с Решение № 478 от 31.03.2022 г. по
гр.д.7931/2021 г. по описа на БРС, размери на месечна издръжка за всяко от
двете деца, както следва: от 240 лв. на 470 лв. за К. С. и от 220 лв. на 400 лв. за
Т. С., считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на
законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска. Заявено е и искане на основание чл.143,
ал.4 от СК за определяне на добавка към исканата издръжка за детето Т. С. в
размер на 207, 50 лв., за покриване на половината от извънредните нужди на
детето, изразяващи се в посещения и работа с психолог и логопед за времето
от започване на курса на лечение до пълното излекуване на детето, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Твърди се, че от момента на определяне на издръжката за двете лица
с Решение № 478 от 21.03.2021 г. по гр.д.7931/2021 г. по описа на БРС, е
изминал значителен период от време (две години), в който необходимите
средства за осигуряване на минимален жизнен стандарт на децата постоянно
се увеличавали, поради което е налице основание за увеличение на размера на
определената издръжка. Посочва се, че малолетният Т. С. вече е ученик в т.
клас, а непълнолетният К. С. е ученик в о. клас в НЕГ „Г.“, поради което освен
значителното увеличение на необходимите средства за задоволяване на
основните им жизнени потребности като разходи за храна, облекло, учебници
и учебни пособия, като К. като ученик в подготвителен клас, трябвало да
посещава занималня, където се затвърждавало наученото за езика в час и се
преподавали допълнително уроци по немски език, която занималня се
плащала от родителите. По отношение на издръжката за малолетния Т. се
твърди, че вече е под минимално установените разпоредби на чл.142, ал.2 от
СК. Сочи се още, че в периода от две години след последното определяне на
издръжката, е настъпило увеличение на цените на всички стоки и услуги, към
настоящия момент официалната инфлация по данни на НСИ за страната за
2022 г. била в размер на 16,9%, а за 2023 г. е била 4,7%; определената от МС
линия на бедност за 2024 г. е определена на 526 лв; а от началото на 2024 г. е
увеличена минималната работна заплата за страната на 933 лв.
Отделно от изложеното се твърди, че малолетният Т. С. имал говорни
нарушения, за които, след направена консултация със специалисти - логопед и
психолог от Логопедичен център „Дай ръка“, е установено, че се влияят от
емоционалното състояние на детето. Сочи се, че специалистите са
препоръчали с детето да работят психолог и логопед, с интензивност 2 пъти
седмично по един астрономически час, което съгласно представена от центъра
оферта, означава 435 лв месечно.
Предявени са при условията на обективно и субективно съединяване,
искове с правно основание чл.150 СК, вр.чл.143, ал.1 и ал.2 СК, и иск с правно
основание чл.143, ал.4 СК, и искове по чл.86 ЗЗД.
С писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК въззиваемият-
ответник е оспорил исковете като неоснователни над размера, определен като
минимален размер в СК. Оспорват се твърденията за настъпило трайно
3
изменение на обстоятелствата, налагащо увеличаване на определената
месечна издръжка на децата. Твърди се, че нуждите на децата, които имат
право на издръжка се определят от обикновените условия за тях, като се
вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение
за случая, както и се съобразят възможностите на родителите. В тази връзка се
твърди, че нуждите на двете деца от дрехи, храна, спорт и развлечения са
сходни поради близката им възраст и еднаквия пол, което сочело на по-ниски
потребности от закупуване на дрехи и обувки, тъй като било възможно част от
облеклото и обувките, които били в добро състояние, да се носят и от двете
деца, а закупените учебници, помагала, книги и развлекателни игри се
ползвали и от двете деца.
По отношение на разхода за занималня за детето К. се твърди, че
няма регулярен характер, тъй като евентуалната необходимост от посещение
на такива уроци можела да се обсъжда само за определен период от време,
представеният договор бил със срок до 17.06.2024 г., като не били ангажирани
никакви доказателства детето да посещава тези конкретни извънкласни
занимания и с тях да била платена посочената в него сума.
Относно нуждата на Т. от логопед, твърди, че нуждата от такъв за
детето възникнала след развода им, а майката е неглижирала състоянието на
детето въпреки многократните разговори между родителите на тази тема.
Твърди се, че в училището на Т. - ОУ „К. Б. *“, имало както логопед, така и
психолог, които детето да посещава. Твърди се, че представеното становище
от логопедичен център „Дай ръка“ за съставено за нуждите на настоящото
производство.
Сочи, че при всяка своя среща с децата задоволява текущите им
нужди, в т.ч. плащал месечната карта за фитнес на К..
Отделно от това твърди, че независимо, че в периода от 15.09.2023 г.
до 12.02.2024 г. е бил безработен, винаги е плащал издръжката на децата.
Твърди, че от 12.02.2024 г. работи с брутно трудово възнаграждение в размер
от 2 577,39 лв, равняващо се на 1 999,70 лв нетен доход, но тъй като в момента
е на изпитателен срок от шест месеца, не може да се направи заключение, че
това е постоянният му доход. На следващо място твърди, че тъй като
местоработата му е в Стара Загора, се налага да живее там, за което да
заплаща месечен наем в размер на 800 лв. Твърди още, че е закупил
апартамент в Бургас чрез жилищен кредит, за което заплаща 331 лв. месечно.
Пътува всеки първи и т. уикенд от Стара Загора до Бургас, което се явявало
допълнителен разход в размер на 200 лв. месечно.
Моли се исковите претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани до размера на определения в закона минимален
размер на дължимата издръжка в размер на 1/4 от минималната работна
заплата за страната.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е изменил
размера на определената с Решение № 478/21.03.2022 г. по гр.д.7931/2021 г. на
РС Бургас месечна издръжка, дължима от въззиваемия Н. С. на неговия син К.
Н. С., и я е увеличил на 330 лв, считано от 26.06.2024 г. до настъпване на
законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлил иска за разликата над
уважения размер от 330 лв. до претендирания размер от 470 лв; изменил е
размера на присъдената със същото решение месечна издръжка, дължима от
4
Н. С. на неговия малолетен син Т. Н. С. и я е увеличил на 280 лв, считано от
26.06.2024 г. до настъпване на законни причини за нейното изменяне или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 280 лв. до пълния
претендиран размер от 400 лв., както и за периода от края на м.10.2022 г. до
06.03.2023 г. Със същото решение е отхвърлен и искът с правно основание
чл.143, ал.4 от СК за определяне на добавка към исканата издръжка за детето
Т. Н. С. в размер на 207,50 лв, за покриване на половината от извънредните
нужди на детето, изразяващи се в посещения и работа с психолог и логопед за
времето от започване на курса на лечение до пълното излекуване на детето,
като неоснователен и недоказан. Ответникът е осъден да заплати в полза на
Държавата, по сметка на РС-Бургас държавна такса в размер на 216 лв,
дължима върху увеличения размер на присъдената издръжка общо за двете
деца.
Поради обжалване на решението на първоинстанционния съд само
от ищците, съотв.само в отхвърлителните части, спорът е висящ пред
настоящата инстанция само в тези части, а в осъдителните си части решението
е влязло в сила поради необжалването му.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира,
че първоинстанционното решение е валидно, в обжалваните части –
подлежащи на проверка за допустимост, решението е и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на
решението, по които оплаквания въззивният съд дължи произнасяне, съдът
намира следното:
Страните не спорят, а се установява и от представените
доказателства, че въззиваемият-ответник Н. С. е баща на непълнолетния К. Н.
С. и на малолетния Т. Н. С., като бракът на ответника С. с майката на децата –
М. К. е прекратен през 2018 г., при което упражняването на родителските
права по отношение на двете деца е било предоставено на майката.
Не е спорно, че първоначално определената при прекратяването на
брака за децата издръжка, дължима от бащата, е била изменена Решение №
478/21.03.2022 г. по гр.д.№7931/2021 г. по описа на РС - Бургас, като към
момента на завеждане на настоящите искове, ответникът дължи месечна
издръжка за детето К. в размер на 240 лв и за детето Т. – 220 лв.
Не е спорно, че от момента на последното изменение на издръжката
на децата са изминали приблизително 2 години, както и, че към момента К. е
ученик в Н. е. г. в Бургас, а Т. е ученик в т. клас в ОУ „К. Б. *“ в гр.Бургас.
Не е спорно, че от момента на развода на родителите си, Т. е започнал
да заеква.
Не е спорно, че майката на децата има ново семейство и малко дете,
както и, че е управител и едноличен собственик на капитала на "ЗНАХАРИЯ"
ЕООД с ЕИК *********.
Не е спорно, а се установява и от представените по делото
доказателства, че въззиваемият Н. С. към момента на подаване на исковата
молба е работил по трудов договор при „Ю. **“ ООД с ЕИК ********* като
търговски представител с основно месечно трудово възнаграждение 2 577,39
лв, като трудовият договор е бил сключен на 12.02.2024 г. при условията на
5
чл.70, ал.1 от КТ – с 6-месечен срок за изпитване. Не е спорно, а е видно и от
представената Заповед № 6/09.08.2024 г., че трудовият договор е бил
прекратен по решение на работодателя. Не е спорно, че на 15.02.2024 г.
ответникът е сключил договор за наем на имот – апартамент в гл.Стара Загора
при посочена в договора наемна цена от 800 лв месечно и срок на договора – 1
година.
Спорно по делото по делото е, нараснали ли са и в какъв обем
нуждите на двете деца от издръжка, съотв.каква е необходимата сума за
издръжка на всяко от двете деца и каква част от нея следва да поеме бащата.
Спорно е още, нуждите на детето Т. от работа с логопед и психолог могат ли
да бъдат задоволени от наличните в училището специалисти или е
наложително детето да получава допълнителна терапия, за която да се
заплаща от родителите. Спорно е също, какви са възможностите на бащата да
осигурява издръжка на децата си и може ли той да заплаща без особени
затруднения добавка към определената от съда издръжка за покриване на
изключителни нужди на детето Т..
На първо място настоящият състав приема, че първоинстанционният
съд е установил правилно и в пълнота фактическата обстановка по делото,
като изводите му са обосновани по отношение на нарасналата нужда от
издръжка на всяко от двете деца, както и по отношение на наличието на
изключителни нужди на детето Т., свързани с появилите се говорни
затруднения (заекване) и необходимостта от работа с детето на логопед и
психолог. Ето защо по отношение на тези обстоятелства съдът препраща към
мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК.
Нарасналите нужди на децата от издръжка се установяват не само от
повишаването на цените на стоките през изминалите две години, но и от
нарасналия индекс на потребителските цени, приет от НСИ, така и от размера
на минималната работна заплата за страната – 710 лв за 2022 г. – когато е
определена последната издръжка за децата, 933 лв за 2024 г. – когато са
предявени исковете за изменение на издръжката, и 1 077 лв, считано от
01.01.2025 г., съгласно ПМС № 359/23.10.2024 г.
Ето защо съдът намира, че определената за децата месечна издръжка
не може да бъде по-ниска от 233,25 лв, съгласно чл.142, ал.2 СК, предвид
размера на МРЗ към момента на постановяване на настоящото решение.
Настоящият състав приема, че размерът на издръжката за всяко от
децата следва да бъде определен съобразно нуждите на детето и при
съобразяване на разпоредбата на чл.142, ал.2 СК. Съдът споделя изводите на
първоинстанционния съд, че при определяне на нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, съгласно т.4 от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г.,
Пленум на ВС, те следва да се съобразят с обикновените условия на живот за
тях, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословно
състояние, образователни и културни потребности и другите обстоятелства,
които са от значение за случая. Съдът приема, че разпоредбата на чл.49 и на
чл.50 от ППЗЗДет, в случая не следва да се съобразява, тъй като регламентира
месечните помощи, респ.издръжката, която осигурява държавата за деца,
настанени за отглеждане при роднини и близки или в приемно семейство. Тези
разпоредби биха могли да се ползват само като ориентир при определяне на
необходимите средства за отглеждане на дете, но нуждите на детето следва да
се отчитат във всеки конкретен случай с оглед спецификите му.
6
С оглед необходимостта от средства за отглеждането на детето К.,
съобразявайки неговата възраст, обстоятелството, че вече е ученик в е. г.,
което е свързано с допълнителни разходи (напр.езиково обучение в Австрия),
установеното от показанията на св.А. И. и от твърденията на самия ответник,
че К. е активно спортуващ, че излиза често с приятели, има характерните за
възрастта му занимания, свързани със съответните разходи за тях, при липса
на данни за трайно установени специални нужди на това дете, съдът приема,
че потребностите му могат да бъдат задоволени със сума от общо 600 лв.
Уроците по български език и математика, за които св.Инджова твърди, че
детето е посещавало цяла година, съотв.майката ги е заплащала, са били
свързани с полагането на матурите след седми клас, т.е.за периода след това
детето няма да ги посещава. Заплащаната от майката занималня също е в
първата година на е.та г., което е видно и от представения договор от
18.08.2023 г., т.е.заплатените суми по него следва да се съобразят за периода от
завеждане на иска- м.март 2024 г. до 17.06.2024 г. – за 3 месеца.
По отношение на детето Т. съдът отчита обстоятелството, че детето е
на ** години, в т. клас. Нуждите от храна и облекло на детето са близки до
тези на неговия брат, като съдът намира за неоснователни твърденията на
ответника, че поради еднаквия пол и малката разлика във възрастта на двете
деца (5 години), нужните средства за облекло, обувки и учебни помагала за Т.
са значително по-малки. Поради по-малката си възраст, заниманията на Т., по-
конкретно – разходите при излизане с приятели, съдът намира, че са по-малки
от тези, необходими за по-големия му брат. Ето защо съдът намира, че
потребностите му могат да бъдат задоволени със сума от общо 530 лв.
Необходимите, според настоящия състав, суми за месечна издръжка
на всяко от двете деца са съизмерими и с обявената от ПМС 212/02.11.2023 г.
линия на бедност за страната за 2024 г.
Видно от представеното по делото становище от логопедичен център
„Дай ръка“, за детето Т. Н. С. е дадена препоръка за работа с логопед и
психолог, с интензивност 2 пъти седмично по 1 астрономически час, от които
тридесет минути за логопед и тридесет минути за психолог. Видно от
представения ценоразпис, цената на 1 терапевтичен час (60 мин.) с екип от
двама специалисти, е 64 лв.
С оглед представеното по делото удостоверение, издадено от ОУ „К.
Б. *“ гр.Бургас, съгласно което до края на учебната година учениците в
съответните класове разполагат с педагогически съветник, който работи на
шест часов работен ден, който е на разположение на всички 540 ученици, и с
логопед, който работи на два часов работен ден, като през това време трябва
да предостави логопедична помощ на двадесет деца по график, съдът приема,
че на първо място детето Т. има изключителни нужди по смисъла на чл.143,
ал.4 СК, и на второ място – тези нужди не могат да бъдат задоволени от
назначените по трудов договор специалисти в училището на детето
(училището не разполага с психолог, а логопедът на училището не би могъл
да отдели необходимото време за терапия на Т., предвид малкото време, с
което разполага и големият брой деца в училището, които имат нужда от тази
терапия). Ето защо съдът намира, че основателно майката се е обърнала към
специализирания логопедичен център.
Размерът на издръжката е функция от нуждите на детето и от
финансовите възможности на неговите родители, като задължението за
заплащане на издръжка на непълнолетно дете е безусловно съгласно чл.143,
7
ал.1 и ал.2 от СК, а за предоставяне на основание чл.143, ал.4 СК на добавка
към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни
нужди на детето, законодателят е посочил, че тя следва да бъде определена в
размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения.
Установява се от представените доказателства, че съгласно
представената справка от ТД на НАП гр.Бургас, майката на двете деца се е
осигурявала в периода от 1 година преди завеждане на иска, на осигурителен
доход в размер на минималната работна заплата за страната, последните 4
месеца - от осигурител „ЗНАХАРИЯ“ ЕООД, чийто управител и едноличен
собственик на капитала е. Установява се от представения договор за
потребителски кредит от 13.05.2024 г., че на М. Р. К. е отпуснат потребителски
кредит в размер на 10 000 лв от „Българо - американска кредитна банка“ АД,
съгласно погасителния план към който, падежът на първата вноска е на
15.06.2024 г., на последната на 15.05.2029 г., а размерът на всяка анюитетна
вноска е 196,14 лв.
За ответника се установява от представената справка от ТД на НАП
гр.Бургас, че се е осигурявал в периода от 1 година преди завеждане на иска,
на осигурителен доход в размер на 3225 лв в периода м.март-м.юли 2023 г.;
3244,35 лв за м.август 2023 г.; 1536,80 – за м.септември 2023 г.; за по 1612,50
лв - за м.септември и м.октомври 2023 г. (от „Е. П. Б. Р. ЕООД“); и от
м.февруари до м.април 2024 г. – върху среден месечен доход от 2 376,92 лв (от
„Ю. **“ ООД). Установява се, че към момента на завеждане на иска
ответникът е бил в трудово правоотношение по трудов договор №
82/12.02.2024 г., сключен „Ю. **“ ООД, с уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 2577,39 лв и месторабота в гр.Стара Загора, който
трудов договор е прекратен със Заповед №6/09.08.2024 г. на основание чл.71,
ал.1 от КТ. Към момента на последното по делото съдебно заседание
ответникът, по негови твърдения, е безработен.
Представен е договор за наем, сключен на 15.02.2024 г., по силата на
който ответникът в качеството му на наемател се задължава да заплаща
месечен наем в размер на 800 лв за апартамент в гр.Стара Загора, където
ответникът е работил за „Ю. **“ ООД. Не е спорно, че ответникът също
изплаща кредит за закупуване на жилище в гр.Бургас, с месечна вноска от 331
лв.
Доходите на майката са по-ниски от средните за страната и са около
МРЗ, а тези на бащата - около 2300 лв месечно за 2024 г., но както се посочи
по-горе – бащата отново е безработен.
С оглед установените доходи на двамата родители съдът намира, че
разпределението на необходимите за издръжката на всяко от двете деца
средства за издръжка следва да се извърши между двамата родители така,
както е определил и първоинстанционният съд - бащата да поеме сумата от
330 лв от необходимата сума за издръжката на детето К., и сумата от 280 лв от
необходимата сума за издръжка на детето Т.. При определяне на участието на
бащата в издръжката на всяко от двете деца съдът отчита, че майката е
родителят, върху когото е възложена непосредствената грижа за децата,
съотв.тя лично участва в отглеждането и възпитанието им, съотв.първа поема
възникналите нужди и разходи на децата, но в същото време съдът отчита и
обстоятелството, че бащата към настоящият момент е безработен.
Независимо от обстоятелството, че бащата в момента е безработен,
8
съдът приема, че е налице основание за определяне на основание чл.143, ал.4
СК на добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на
изключителни нужди на детето Т., като намира, че ответникът би могъл да
дава сумата от 100 лв месечно за период от 1 година без особени затруднения,
предвид наличието на собствено жилище в гр.Бургас, както и предвид
обстоятелството, че независимо от това, че често сменя работодателя си,
ответникът очевидно не се затруднява да намира работа, при това – срещу
възнаграждение около средното за страната (видно от представената справка
от НАП).
Поради частичното съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции, решението на БРС следва да бъде потвърдено в частта, с която
исковете за издръжка са отхвърлени над сумата от 330 лв до сумата от 470 лв
за детето К., и над сумата от 280 лв до претендирания размер от 400 лв за
детето Т.. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
съдът е отхвърлил иска за определяне и присъждане на добавка по чл.143, ал.4
СК, дължима от бащата за детето Т. до размера от 100 лв месечно, като вместо
това следва да се присъди добавка към издръжката на Т. в размер на 100 лв
месечно. В останалата част – с която е отхвърлен искът по чл.143, ал.4 СК над
сумата от 100 лв до претендирания размер от 207,50 лв, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход от делото и съобразно частичното уважаване на
въззивната жалба, на основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемият има право на
разноски в размер на 314 лв от общо направени разноски от 400 лв.
Въззивниците претендират разноски за въззивното производство, но
не са представили доказателства за сторени разноски във въззивното
производство, поради което такива не им се следват.
Върху цената на иска по чл.143, ал.4 СК за присъдената сума от 100
лв месечно за период от 1 година, се дължи държавна такса в размер на 48 лв,
която следва да бъде заплатена от ответника.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 1852/17.09.2024 г. по гр.д.№ 1952/24 г. по
описа на Бургаския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен искът на
М. Р. К. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на
малолетния Т. Н. С. с ЕГН **********, за определяне и присъждане на
основание чл.143, ал.4 от СК на добавка към издръжката на детето Т. Н. С. до
размера от 100 лв месечно за период от 1 година от завеждането на иска, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. С. С. с ЕГН **********, на основание чл.143, ал.4,
вр.чл.149 от СК, да заплаща за сина си Т. Н. С. с ЕГН **********, сумата от
по 100 лв (сто лева) месечно за период от една година, считано от завеждането
на иска – 26.03.2024 г., представляваща добавка към определената по съдебен
ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето Т. Н. С. от
терапия с психолог и логопед, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1852/17.09.2024 г. по гр.д.№1952/24 г.
9
по описа на Бургаския районен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М. Р. К. с ЕГН ********** да заплати на Н. С. С. с ЕГН
********** сумата от 314 лв (триста и четиринадесет лева), представляваща
съдебни разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Н. С. С. с ЕГН **********, да заплати в полза на
Държавата, по сметка на Окръжен съд Бургас държавна такса в размер на 48
лв (четиридесет и осем лева), дължима върху уважения размер на присъдената
добавка към издръжката на детето Т. Н. С..
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10