Р Е Ш Е Н И Е
№ 357
гр. Варна,
04.02.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори януари две
хиляди и шестнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието
на секретаря Ил. И., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8580 по описа
на ВРС за 2015-та година,
9-ти с-в,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е
предявен от И.М.В., ЕГН**********, иск с правно основание чл.49, ал.1 СК
за прекратяване на сключения на ***г. брак с В.Г.В., ЕГН**********,
поради дълбоко и непоправимо разстройство, без
произнасяне по вината (о.с.з. на 22.01.20**г.)
Предявени са също и
кумулативно съединени искове с правно основание чл.59, ал.2 СК за предоставяне
упражняването на родителските права
по отношение на непълнолетните деца М.И. В., ЕГН********** и В. И. В.,
ЕГН**********, на ищеца, при предложен
режим на лични отношения на детето с
другия родител;
с правно основание чл.59, ал.2 СК за определяне местоживеене на децата М.И. В.,
ЕГН********** и В. И. В., ЕГН**********, при ищеца, на адрес ***;
с правно основание чл.59,
ал.2 СК за заплащане на издръжка
от ответника в полза на непълнолетните
деца в размер на по 150.00лв., респ. 180.00лв. месечно, платими с падеж 1-во
число на месеца, за който се дължат, считано от предявяване на иска –
**.07.2015г. до настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението,
ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане;
с правно основание чл.56 СК за предоставяне ползването на
семейното жилище, находящо се на адрес гр.В., ул. „К.П.” №**, на ищеца и
непълнолетните деца.
Отправено и искане за възстановяване на предбрачното
фамилно име на съпругата – Г..
Ищецът твърди, че с
ответницата са съпрузи, сключили граждански брак на ***г., от който имат две
непълнолетни деца – М. и В., родени съответно на ***г. и на ***г.
Пълноценните съпружески
отношения се влошили след като през ***г. съпругата заявила, че иска да работи
във В.. За да й помогне съпругът изтеглил кредит и съпругата заминала. От този
момент обаче тя се дезинтересирала изцяло от ищеца и общите им деца, грижите за
които били поети изцяло от В. и на които деца В. дори не изпращала средства,
въпреки че получавала доходи от около 1000 британски паунда
месечно. Нещо повече – през 2014г. ищецът разбрал, че съпругата му е започнала
интимна връзка с друг мъж във В., с когото живее там. Този мъж я придружавал
през 2015г., когато В. се върнала за кратко в В..
Поради твърдяното поведение на ответницата и абсолютната липса на семейна
близост след ***г. и до днес, ищецът счита, че бракът е изпразнен от житейското
си съдържание.
Предвид добрите си
родителски качества, условията в дома си, трайно полаганите лични и материални
грижи за децата и незаинтересоваността на другия родител към семейството,
ищецът моли и за предоставяне упражняване на родителските права, при обичаен
режим на контакти за другия родител.
Твърди още, че семейното
жилище, в което и към момента живее с децата, е негова собственост, поради
което моли за предоставяне на ползването му след развода.
Заявява също, че нуждите на
децата и възможностите на двамата родители предполагат издръжка в претендирания
размер.
По същество моли за уважаване на исковете и присъждане на
разноски. В о.с.з. поддържа съображенията си, като оттегля молбата за
произнасянето по въпроса за вината.
В срока по чл.131 ГПК
ответницата депозира писмен отговор. По същество не оспорва, че през ***г.
заминала да работи във В., не оспорва че се устроила да живее там, не оспорва
интимните си отношения с друг мъж, не оспорва и изчерпването на брачната връзка
с ищеца. Но изрично твърди, че причината за всичко това била у ищеца, който я
бил подтискал вербално и я бил принудил да замине да работи в чужбина през
***г. Освен това съпругът осъществявал физически и психически тормоз върху сина
им М., като му нанасял побои и му налагал тежки наказания, неподходящи за дете
на ** години.
Оспорва да има постоянна
трудова заетост в чужбина, напротив – твърди, че работи инцидентно. Оспорва
също да получава възнаграждения в твърдяния от ищеца размер. Оспорва и че не е
плащала издръжка, напротив – твърди, че постоянно е изпращала пари на децата
си.
По същество моли за
прекратяване на брака по вина на ищеца. Евентуално не възразява по предоставяне
ползването на семейното жилище на ищеца и децата, не възразява по заплащането
на претендираната от ищеца издръжка, но моли за възстановяване на предбрачното
си име и за подходящ режим на лични контакти.
В о.с.з. отново признава исковете за предоставянето на
родителските права на бащата, ползването от децата и последния на семейното
жилище и размера на издръжката на децата занапред. Моли за определяне на
обичаен режим на лични контакти.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно е и доказателствено обосновано, че страните са съпрузи; че бракът им е изчерпан от житейското си съдържание; че съпрузите са родители на непълнолетните деца М. и В.; че жилището в гр.В., ул. „К.П.” №**, има характер на семейно такова – собствено на ищеца, в което към момента живеят бащата и децата; че през ***г. съпругата заминала да работи във В.; че се устроила трайно да живее там и че установила интимни отношения с друг мъж.
Не се спори още относно
предоставянето на родителските права на бащата, предоставянето на него и на
децата на ползването на семейното жилище, дължимостта на издръжката и че
размерът й от 150.00лв., респ. 180.00лв. за децата, е съответен на нуждите им и
възможностите на ответницата.
В показанията на св. В. И.
се потвърждават констатациите за състоянието на брачната връзка. Изяснява се
още, че съпрузите не живеят заедно от 2-3 години, че от ***г. ответницата живее
и работи в А., където се устроила трайно, че децата живеят при баща си в
семейното им жилище, че последното разполага с необходимите условия за
отглеждане на децата и че бащата се грижи отлично за тях.
В показанията на св. Сл. С. се потвърждават констатациите
за състоянието на брачната връзка. Изяснява се още, че съпрузите не живеят
заедно от 2-3 години, че от ***г. ответницата живее и работи в А., където се
устроила трайно, че децата живеят при баща си в семейното им жилище, че
последното разполага с необходимите условия за отглеждане на децата и че бащата
се грижи отлично за тях. Свидетелката подчертава, че майката има желание да
изпраща средства на децата и се е стремяла да го прави и досега, но финансовото
й положение е трудно.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до
следните правни изводи:
По развода:
Разводът представлява способ за
прекратяване по съдебен ред на брака между съпрузите, по причини възникнали
след сключването му. По настоящото дело не се спори, а от съвкупния анализ на
гласните и писмените доказателства се потвърди по безспорен начин, че брачните
отношения между страните са дълбоко и непоправимо разстроени. Бракът е
изпразнен от житейското си съдържание, не изпълнява своята социална функция,
като запазването му не би било полезно нито за детето, нито за съпрузите, тъй
като между тях не съществува физическа и духовна близост, взаимна обич и
привързаност. Поради това брачната връзка следва да бъде прекратена - с оглед
становището на страните - без изследване на причините за това.
Относно родителските права, местоживеенето на детето и
ползването на семейното жилище липсва
спор както по фактите, така и по същество. Напротив - ангажираните писмени и
гласни доказателства свидетелстват за подходящите материални условия в дома на
ищеца и отлично полаганите от него грижи до момента. Тези данни и изричното
признание на ответника потвърждават нуждата от предоставяне на родителските
права на ищеца, при определяне местоживеенето на детето при него и предоставяне
на тях на ползването на семейното жилище – в случая собствено на този родител.
По режима: Предоставянето на ефективното упражняване на
родителските права на единия родител и безусловната необходимост от редовен
контакт на детето с другия, при липса на данни за негово системно увреждащо
спрямо детето поведение, налага утвърждаване на обичаен режим на лични
контакти.
При определяне параметрите на същия следва да се вземе
предвид, че в последните 2-3 години майката не осъществява пълноценен личен
контакт с децата (комуникацията в електронен вид не може да се приравни на
такъв, нито може да замени нуждата от такъв). Ето защо преди да бъдат
оптимизирани отношенията между майка и деца, към момента следва да се определи
обичаен съботно – неделен режим на контакти, но без преспиване, в съответствие
и с консултативното становище на ДСП. Аналогично следва да се нормират и
периодите на летните ваканции, коледните и новогодишните празници.
Разпоредбата на чл.53 СК гарантира правото на
съпруга, придобил след сключване на брака фамилното име на съпруга си, да
поиска да бъде възстановено предбрачното му име. Ето защо при отправено такова
искане, съпругата следва да възстанови предбрачното си име.
По издръжката: Нормата на чл.143, ал.1 СК вменява на всеки родител
задължение за издръжка на своето непълнолетно дете. По отношение на размера й
следва да бъдат съобразени потребностите на детето, възможностите на родителите
и обстоятелството кой от тях полага непосредствена грижа за детето.
В настоящия случай липсва спор за това, че претендираните
размери на издръжката съответстват на нуждите на децата и възможностите на
родителите, поради което исковете в тази част следва да се уважат изцяло.
По разноските: Предвид изхода по спора и на осн. чл.329, ал.1 ГПК
всяка от страните следва да понесе сторените от нея до момента разноски.
На осн. чл.6, т.2 ТДТ
съпрузите следва да заплатят по 25.00лв. - държавна такса по делото.
Ответникът следва да
заплати по см. на ВРС и 162.00лв. – държавна такса по определения размер на
издръжката на децата (при отчитане времето до пълнолетие), на осн. чл.78,
ал.6 ГПК и чл.7 от Тарифата за ДТ по ГПК.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между И.М.В., ЕГН********** и В.Г.В.,
ЕГН**********, сключен на ***г., поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне по вината, на осн. чл.49, ал.1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по
отношение на децата М.И. В.,
ЕГН********** и В. И. В., ЕГН**********, на бащата И.М.В., ЕГН**********, на осн. чл.59 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личните контакти с децата М.И.
В., ЕГН********** и В. И. В., ЕГН**********, с майката В.Г.В.,
ЕГН**********, както следва:
всяка първа и трета събота
и неделя на месеца, от 9.00часа до 19.00часа на същия ден, без преспиване;
втория ден от Коледните,
Великденските и Новогодишните празници от 9.00часа до 19.00часа на същия ден,
без преспиване;
една седмица през лятната ваканция на децата, когато
бащата не ползва правото си на платен годишен отпуск.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на децата М.И. В., ЕГН********** и В. И. В., ЕГН**********, при
бащата И.М.В., ЕГН**********, на адрес ***.
ОСЪЖДА майката В.Г.В., ЕГН**********, да заплаща издръжка в полза на детето М.И. В., ЕГН**********, чрез неговия баща И.М.В., ЕГН**********, в размер 180.00лв. месечно, платими с падеж 20-то число на месеца, за който се дължат, считано от предявяване на исковата молба до настъпване на промяна в обстоятелствата, обосновали задължението (вкл. пълнолетие), ведно със законната лихва върху всяка неплатена вноска от предявяване на исковата молба – **.**.****г. до заплащането й, на осн. чл.143 СК вр. чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА майката В.Г.В.,
ЕГН**********, да заплаща издръжка в
полза на детето В. И. В.,
ЕГН**********, чрез
неговия
баща И.М.В., ЕГН**********, в размер 150.00лв. месечно, платими с падеж 20-то число на месеца, за който
се дължат, считано от предявяване на исковата молба до настъпване на промяна в
обстоятелствата, обосновали задължението, ведно
със законната лихва върху всяка неплатена вноска от предявяване на исковата
молба – **.**.****г. до заплащането й, на осн. чл.143 СК вр.
чл.86 ЗЗД.
ПРЕДОСТАВЯ ползването
на семейното жилище – находящо се в гр.В., ул.
„К.П.” №**, на бащата И.М.В.,
ЕГН********** и децата М.И. В.,
ЕГН********** и В. И. В., ЕГН**********.
ПОСТАНОВЯВА
след развода съпругата В.Г.В.,
ЕГН**********, да носи предбрачното си
фамилно име – Г..
ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН**********, да заплати в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС
сумата 162.00лв. – държавна такса по
иска за издръжка на децата, на осн. чл.78, ал.6
ГПК и чл.7 от Тарифата за ДТ по ГПК.
ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН**********, да заплати в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС,
сумата 25.00лв. – държавна такса, на
осн. чл.329, ал.1 ГПК вр. чл.6,
т.2 от ТДТ по
ГПК.
ОСЪЖДА И.М.В., ЕГН**********, да заплати в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС,
сумата 25.00лв. – държавна такса, на
осн. чл.329, ал.1 ГПК вр. чл.6,
т.2 от ТДТ по
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………