№ 8379
гр. София, 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110143344 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба, подадена от „ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД, чрез адв. А. Т., с която срещу „ЗАД „ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за
сумата от 1906,98 лева, представляваща регресно вземане за възстановяване
на платено от ищеца по имуществена застраховка застрахователно
обезщетение за щети по лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ..........ВМ,
причинени при ПТП, настъпило на 20.01.2023 г. в гр. Монтана, бул. „Трети
март“, с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 02.08.2023 г., до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 20.01.2023 г. в 20.40 часа в гр.
Монтана, бул. „Трети март“, е настъпило ПТП, предизвикано по вина на
водача на лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № .........., при което са били
причинени щети на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ..........ВМ. За
увредения автомобил е била сключена имуществена застраховка „Булстрад
Каско Стандарт“, обективирана в застрахователна полица с №
4704220420000166, при ищцовото застрахователно дружество, валидна към
датата на настъпване на ПТП. Ищецът определил застрахователно
обезщетение в размер на 1881,98 лева, което заплатил на 13.02.2023 г. на
собственика на увредения автомобил. Поддържа, че за лек автомобил „Пежо
307“, с рег. № .........., е била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата
на ПТП, поради което на основание чл. 411 КЗ е придобил регресно вземане
срещу последния за възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение и направените ликвидационни разноски за определянето му в
1
размер от 25 лв. Твърди, че е предявил регресната си претенция с покана до
ответника, който обаче отказал плащане. Моли за уважаване на предявения
иск и претендира разноски по делото.
Със становище, постъпило в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва
исковата претенция по основание и размер. Признава съществуването на
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” с предмет лек автомобил „Пежо 307“, с рег. №
.........., валидно към датата на ПТП. Оспорва механизма на настъпване на
процесното ПТП, причинната връзка между последното и настъпването на
вредите, чието репариране се претендира, както и вината на застрахования при
него водач за настъпване на произшествието. Навежда доводи, че размерът на
заплатеното от ищеца застрахователното обезщетение е завишен. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
собственика на увредения автомобил. Иска отхвърляне на предявения иск и
претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа страна:
Представена е подписана застрахователна полица от 12.02.2022 г. за
сключена застраховка „Каско Стандарт“, която доказва наличието на валидно
сключено застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на
увредения автомобил.
С доклада по делото, съдът е отделил на основание чл. 146, ал. 1, т. 4
ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
че е сключен договор при ответното застрахователно дружество за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил „Пежо
307“, с рег. № .........., валиден към датата на ПТП.
От представеното по делото Наказателно Постановление № 23-0996-
000123, се установява, че на водачът на л.а. „Пежо 307“ с рег. № „......“ на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 2 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 200,00 лева. В постановлението е посочено още, че водачът на л.а.
„Пежо 307“ с рег. № ...... не оставя достатъчно разстояние от движещото се
пред него МПС – л.а. „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ..., което намалява
скоростта си с цел извършване на маневра завиване на ляво и го блъска в
задната част. Констатира се, че водачът на „Пежо 307“ не се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго МПС, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, с което виновно е
нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
От приложеното по делото платежно нареждане №
20230213029970003832 /л. 23/ се установява, че застрахователното
обезщетение в размер на 1881,98 лева е било изплатено от ищеца на
застрахования.
От представената покана по регресна претенция № РС08-000740/2023 –
2
01, се установява, че ищеца е поканил ответника да възстанови платеното
обезщетение по щета № 470422232303904.
От писмо с вх. № О260 – 2281/ 30.03.2023 г., се установява, че ответното
дружество счита, че не се установява наличие на виновно поведение у водача
на застрахованото в ответното дружество МПС, марка „Пежо“ с рег. № М1210
ВР, което поведение да е в причинно – следствена връзка с настъпването на
ПТП, както и че не е налице основание за уважаване на регресна претенция по
щета № 470422232303904.
От показанията на свидетеля Д. И. Г., се установява, че е управлявал л.а.
„Пежо 307“ комби в гр. Монтана, като произшествието се е случило до
бензиностанция на „Лукойл“ в гр. Монтана в тъмната част на деня. Споделя,
че не е спазил дистанция, поради което се стигнало до ПТП. Поддържа, че
пред него се е движел черен автомобил „Ауди А4“, комби, като заявява, че
това е автомобила на другия свидетел (Иванов), който предприел завой
наляво, а свидетеля Г. не спазил дистанция и го ударил. Споделя, че ПТП – то
се е случило на булеварда, като другият автомобил подал ляв мигач, който
свидетеля Г. видял в последния момент, преди удара. Твърди, че в последния
момент е видял, че водача на другия автомобил иска да завива, като счита, че е
бил в нарушение, тъй като на това място няма право да завива на ляво.
Свидетелят разказва, че освен, че не е спазил дистанцията на движещите се в
една лента и посока автомобили, не е гледал напред, а е гледал встрани и
последвало удар. Споделя, че не знае какви са повредите по другия автомобил,
а по неговия л.а. повредите били калник, фар, броня и капак. Посочва, че се е
движел с малко над 50 км/ч., като не е очаквал, че другият автомобил ще завие
и не е имало как да избегне удара, тъй като не е имал спирачен път. Сочи, че
мястото е посетено от органите на КАТ, които съставили протокол за ПТП със
схема. Свидетелят поддържа, че ПТП – то е настъпило пред бензиностанцията
на „Лукойл“, пътувайки в посока излизане от Монтана, като „Лукойл“ е отляво
и водачът на другия автомобил е предприел маневра в ляво, за да влезе в
„Лукойл“, която маневра според свидетеля, не е разрешена там. Твърди, че има
знак, който сигнализира да се продължи направо след него.
От показанията на свидетеля М. Ц. С., се установява, че миналата година
е управлявал л.а. „Ауди А4“, с рег. № М 2228 ВМ. Свидетелят споделя, че е
участвал в ПТП миналата година през януари, като към 20:30 вечерта, се е
насочил към изхода на „Ломско шосе“ в гр. Монтана за да зареди нафта. Сочи,
че времето било спокойно, не е имало никакво движение, намалил е пред
бензиностанцията на „Лукойл“, движел се е в лява лента, като в един момент
се е стоварило нещо върху него, завъртял се, докато бил на самата
бензиностанция и го върнал чак в задния край на бензиностанцията. Посочва,
че се е движел на булевард с движение – две ленти в дясно и две ленти в ляво в
посока Лом. Споделя, че се е намирал в лявото платно, „убил“ е максимално
скоростта, като не е подавал мигач да завива и се сеща, че другата
бензиностанция, която е на 200 – 300 метра е тази, на която зарежда и има
карта с голяма отстъпка. Разказва, че в този момент се е случил процесния
3
удар, като неговата кола била завъртяна обратно към града и от лявото платно
бил завъртян в другите две платна и се намирал в задния край на самата
бензиностанция около 8-10 метра. Споделя, че отишъл при другата кола, която
била в тревата, където имало две момчета. Твърди, че е познавал шофьора на
автомобила и го попитал, защо не е забелязал колата, а последния му
отговорил, че е гледал цените на бензиностанцията. Свидетелят твърди, че не
е предприемал никаква маневра. Сочи, че инцидентът се е случил на ниво
таблото за бензина, което е разположено в средата на бензиностанцията и не е
могъл да завие, тъй като има тревни площи. Споделя, че другият автомобил
бил „Пежо 307“ S2 с номер 1210, и видял, че неговите поражения били доста
по – малко, а автомобилът на свидетеля бил смазан отзад, което наложило да
извика „Пътна помощ“. Твърди, че не знае каква е била скоростта на другия
автомобил, но според свидетеля не е имало спирачен път. Твърди, че стопът на
неговия автомобил бил изхвърчал на 18 – 20 метра до оградата на една фирма.
Споделя, че на място са пристигнали няколко екипа на КАТ, като последния
пристигнал към 21:30 – 21:40 часа и ги тествали за алкохол. Свидетелят
твърди, че е направил опит да изтегли неговата кола за да не пречи и изчакали
до към 22:30 часа. Разказва, че се е движел с около 40 км/ч., като никога не е
имал нарушения за превишаване на скорост, фишове или актове. Твърди, че е
професионален шофьор с всички категории. Споделя, че е намалил скоростта
плавно, като не е предприемал маневра. Сочи, че скоростта на другия
автомобил била много висока. Твърди, че времето било лошо и мъгливо,
движел се е „едва – едва“, като минавал в тази лента около 50 метра по – рано
и виждайки брандовете преценяват, че това не е неговата бензиностанция, а
другата е на 200 – 300 метра по – надолу, като в този момент го е връхлетял
другия автомобил, като свидетелят не е могъл да види фаровете. Сочи, че е
намалил скоростта и докато гледа брандовете преценява, че това не е неговата
бензиностанция, а другата е на 200 – 300 метра по – надолу и в този момент го
е връхлетял другия автомобил. Поддържа, че ударът е настъпил с лявата
предна част на автомобила „Пежо“ в централната задна част на неговия
автомобил, поради което се завъртял в обратна посока на 180 градуса на 8 – 10
метра. Сочи, че е намалил плавно, не видял фарове зад него и осъзнал, че това
е другата бензиностанция, на която ще зарежда и тогава го ударили. Споделя,
че ако е бил спрял, ударът е щял да е по – силен. Поддържа, че не е
предприемал никаква маневра за спиране, като може само да е отнел газта в
този момент. Твърди, че в настоящия момент автомобилът не се кара, тъй като
не може да се възстанови и е не е управляем.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели и им
дава вяра като обективни, последователни, логични и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал по делото с изключение на показанията на
свидетеля Г. в частта в която заявява, че е видял другия автомобил да
предприема ляв завой, тъй като показанията в тази част са противоречиви и не
съответстват на показанията на другия свидетел, както и на останалия
доказателствен материал по делото.
4
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – техническа
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и
компетентно дадено, се установява, че на 20.01.2023 г. в гр. Монтана л.а.
„Пежо 307“ с рег. № ...... се движи по бул. „Трети март“, където водачът
реализира ПТП с движещия се пред него и намаляващ скоростта си, л.а. „Ауди
А4“, с рег. № М 2228 ВМ. Установява се, че видимите щети по л.а. „Ауди А4“,
с рег. № М 2228 ВМ, отразени в Протокол за ПТП са: заден капак; задна
броня; заден десен габарит, а за л.а. „Пежо 307“ с рег. № ...... са: предна броня;
преден капак и преден ляв калник. Вещото лице констатира, че от така
представения механизъм на ПТП в отговора на първата задача, сравнението на
щетите в описа на застрахователя и отразените в Протокол за ПТП видими
увреждания, се налага извода, че щетите по л.а. „Ауди А4“, с рег. № М 2228
ВМ, се намират в пряка и непосредствена зависимост с настъпилото на
20.01.2023 г. произшествие в гр. Монтана.
Вещото лице констатира още, че стойността необходима за
възстановяване на л.а. „Ауди А4“, с рег. № М 2228 ВМ, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е 3245,27 лева. Установява се, че при
анализа на приложените по делото доказателства, може да се определи
мястото на първоначалното съприкосновение, а именно – по дължина на
пътното платно – на бул. „Трети март“ и по широчина на пътното платно – в
лява пътна лента, считано по посоката на ориентация на процесните
автомобили. Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка и от
представените по делото доказателства, може да се направи извод, че
причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на л.а.
„Пежо 307“ с рег. № ......, с рег. № ......, който се е движил със скорост и
дистанция, при които не е имал възможност да спре в рамките на опасната
зона. Констатира се, че от представените по делото доказателства не може да
се определи точната скорост на движение на всяко едно от превозните
средства, участвали в процесното ПТП. Вещото лице посочва, че съгласно
свидетелските показания л.а. „Ауди А4“, с рег. № М 2228 ВМ се е движил със
скорост от 40 км/ч. и като се вземат предвид уврежданията в неговата задна
част, може да се направи извод, че разликата в скоростите е била около 20
км./ч., а скоростта на л.а. „Пежо 307“ с рег. № ...... е била около 60 км./ч., което
напълно отговаря на свидетелските показания на водача, който заявява, че се е
движил със скорост малко по – висока от 50 км./ч.
Вещото лице констатира, че по делото липсва снимков материал на
уврежданията по л.а. „Пежо 307“, с рег. № ......, но като контактни зони и
повърхности щетите напълно съответстват на механизма на ПТП отразен в
представените по делото доказателства и скицата към протокола за ПТП.
Установява се още, че стойността необходима за възстановяване на л.а. „Ауди
А4“, с рег. № М 2228 ВМ, изчислена на база средни пазарни цени с вложени
алтернативни части, без да се вземат предвид цените за ремонт на официални
сервизи, към датата на ПТП е 3472,79 лева.
5
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от правна страна:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско Стандарт” е вид
имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема
задължение срещу заплащане на застрахователна премия да заплати на
застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен
риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата
на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на
застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на
увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в
случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска
отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск
е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е
възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и
увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на
застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие и плащане от
страна на застрахователя на застрахователно обезщетение.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че между
застрахователя ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД и собственика
на увредения автомобил има сключен действащ договор за застраховка „Каско
Стандарт”. При действието на този договор е била образувана ликвидационна
преписка по щета № 470422232303904 във връзка с настъпило на 20.01.2023 г.
в гр. Монтана ПТП, като е изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 1881,98 лева.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е
встъпил в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане,
като за удовлетворяване на вземането си има правото да предяви пряк иск
против делинквента или неговия застраховател по застраховка “Гражданска
отговорност”. Основателността на предявения иск на застрахователя с правно
основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума
на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от
непозволено увреждане.
Настоящият съдебен състав, счита, че от събраните по делото
доказателства се установява верността на твърденията относно
обстоятелствата, които са свързани с произшествието от 20.01.2023 г., а
именно, че на процесната дата водачът на л.а. „Пежо 307“, с рег. № ......,
поради висока скорост и несъобразена дистанция става причина за
реализирано ПТП с движещия се пред него и намаляващ скоростта си, л.а.
„Ауди А4“, с рег. № М 2228 ВМ. Съдът счита, че представения двустранен
констативен протокол и от приетата по делото САТЕ, безспорно се установи,
че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на л.а. „Пежо 307“, с
6
рег. № ......, а именно, че не се движи на такова разстояние от движещото се
пред него МПС, че да може да избегне удара, когато то намали скоростта или
спре рязко, с което е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът приема, че всички увреждания по л.а. „Ауди А4“ с рег. № М 2228
ВМ отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-
следствена връзка с механизма на процесното събитие.
От приетото заключение на съдебно-автотехническа експертиза, която
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че
стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил „Ауди
А4“ с рег. № М 2228 ВМ, изчислена на база средни пазарни за марката на
повредения автомобил надвишават претендирания размер на обезщетението.
Налице са предпоставките за разглеждане на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от страна на
водачът на „Ауди А4“, с рег. № М 2228 ВМ, който според ответника е
предприел маневра за завиване на ляво на забранено за това място и е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
В гражданското производство, с оглед принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, съпричиняването подлежи на изрично
доказване. Настоящата съдебна инстанция намира, че възражението за
съпричиняване е направено в преклузивния срок, същото следва да бъде
разгледано. Съгласно задължителната и трайно установилата се съдебна
практика, обективирана съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на
ОСГК на ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно
известни на настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.
№ 35/2009 г.
на II т.о.; № 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на II т.о.; № 165 от
26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№ 525/2008 г.
на II т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на II т.о.; № 58 от
29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на II т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№ 2009
г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на IV г.о. и мн.др., за да е налице
съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат,
но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
това му поведение трябва да е противоправно и да води до настъпване, или да
улеснява настъпването на вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да го
обуславя. Затова и винаги е необходимо да бъде направено разграничение
между приноса на пострадалия за възникване на самото пътно – транспортно
произшествие, като правно значим факт, изискващ приложението на чл.51,
ал.2 от ЗЗД и допринасяне за настъпване на вредата спрямо самия него, факт,
също изискващ приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Следователно, за да е
налице принос на увредения към настъпване на увреждането, е необходимо
извършеното от последния действие, респ. въздържането от такова, не само да
7
нарушава предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но в своята
конкретика да се намира в пряка причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово
следствие. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани
по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно да е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. За определяне обаче степента на
съпричиняване освен изясняване на механизма на процесното пътно
произшествие, съдът следва да съпостави в достатъчна степен поведението на
всеки един от участниците в същото.
В настоящия случай, по делото не са събрани доказателства за
извършване на забранена маневра от страна на водача на л.а. „Ауди А4“, с рег.
№ М 2228 ВМ, като се е престроил в лявата лента за движение и е спрял
неправомерно. От САТЕ и показанията на свидетеля С., се установи, че
водачът на „Ауди А4“ не е предприемал маневра, а е намалил скоростта до
около 40 км./ч., като в същото време водачът на л.а. „Пежо 307“, с рег. № ...... е
карал с малко по – висока скорост от 50 км./ч. (св. Г.), като според
заключението на САТЕ водача на л.а. „Пежо 307“, с рег. № ......, се е движил
със скорост и дистанция, при които не е имал възможност да спре в рамките на
опасната зона. Също така за пълнота следва да се отбележи, че по делото не са
събрани доказателства за наличие на пътни знаци регулиращи движението и
указващи забрана за завиване на ляво на посоченото място.
Липсват доказателства по делото с действията си водачът на л.а. „Ауди
А4“, с рег. № М 2228 ВМ да е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат.С оглед изложеното, настоящия съдебен състав счита, че в случая се
установява единствено изключителна вина за настъпилото ПТП на водача на
л.а. „Пежо 307“, с рег. № ...... за настъпване на процесното ПТП, изразявайки
се в нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, тъй като последният не е изпълнил
задължението да се движи на такова разстояние от движещото се пред него
друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко.
По изложените по – горе съображения, предвид обстоятелството, че
претендираните от ищеца имуществени вреди са в размер на 1906,98 лв.,
изразяващи се в 1881,98 лв. – застрахователно обезщетение и ликвидационни
разходи в размер на 25,00 лева, а доколкото от СТЕ, се установи, че стойността
необходима за възстановяване на увредения автомобил „Ауди А4“, с рег. № М
2228 ВМ, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 3245,27
лева, предявения иск по чл. 411, ал. 1 КЗ, се явява изцяло основателен и
доказан и следва да се уважи до пълния предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски възниква само в полза на ищеца. Същия е заплатил ДТ в размер на
76,27 лева, депозит за вещо лица за СТЕ в размер на 250,00 лева, депозит за
8
свидетел в размер на 100,00 лева, както и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 490,00 лева.
Съдът следва да разгледа и възражението на ответника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Съгласно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения - по чл.7, ал.2, т. 3 (редакция ДВ бр.
88 от 4.11.2022г.) адвокатското възнаграждение се определя при следните
пропорции - 400 лв. + 10% от разликата над 1000 лева. В случая цената на
исковете е 1906,98 лева и дължимото минимално адвокатско възнаграждение,
изчислено при посочената пропорция възлиза в размер на 490,69 лева. Ето
защо възражението на ответника по реда на чл.78, ал.5 от ГПК е
неоснователно.
Поради гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, ул. „Г.М.
Димитров“ № 1, да плати на ищеца ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД с ЕИК ......, с адрес в гр.София, пл.“Позитано“ №5, на осн. чл.411 КЗ –
1906,98 лв., представляваща неизплатена регресна претенция за изплатено от
ищцовото дружество застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка и ликвидационни разходи, които ответното дружество в
качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е възстановило, ведно
със законна лихва от предявяване на исковата молба – 02.08.2023 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Дианабад“, ул. „Г.М. Димитров“ № 1, да заплати на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД с ЕИК ......, с адрес в гр.София, пл.“Позитано“ №
5, сумата в размер на 916,27 лв., представляваща съдебни разноски за
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от
решението.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10