РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 23.03.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав,
в публичното съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Таня Г.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14036 по описа за 2013 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ.
Първоначално
производството е било образувано срещу ответниците „Х.С.“ АД, Ч.с.“ ЕООД, Р.И.Р.
и З.Ж.Т., като с влезли в сила определение от 16.03.2016 г. и определение от
26.10.2016 г., постановени по настоящото
дело, производство е било прекратено срещу „Х.С." АД и „Ч.с." ЕООД и
делото е продължило само по отношение на ответниците – физически лица.
Ищецът „Б.П.Б.”
АД твърди, че въз основа на договор за инвестиционен кредит № 476/2008 от 30.04.2008 г., е предоставил на
кредитополучателя „Х.С.“ АД сумата от 8 500 000 евро, като усвоената
главница се олихвява с годишна лихва, определена като сбор от тримесечния
Юрибор плюс надбавка от 2,75%.
Поддържа,
че за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя, дружеството „Ч.с.“
ЕООД и физическите лица, Р.И.Р. и З.Ж.Т. са подписали договора за кредит в
качеството им на поръчители. Излага, че договорът за кредит е изменян с общо
десет анекса, като с последният от тях - Анекс А10-476/2012 от 27.04.2012 г.
страните са се съгласили и определили размера на просрочените задължения по договора
за кредит към 27.04.2012 г., така както са посочени в чл. 2 от анекса, като са
постигнали договорка, че всички задължения по кредита падежират и стават
изискуеми и дължими на 30.04.2012 г. Сочи, че с оглед последвалото неизпълнение
на задълженията по договора за кредит и анексите към него от страна на
кредитополучателя и поръчителите, на 02.10.2012 г. банката е подала заявление
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 300 000
евро, представляваща част от падежиралата главница в общ размер на EUR 3 535
000 евро, въз основа на което са издадени заповед № 7583/03.10.2012 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист по ч. гр.д. № 14085/2012 по описа на Варненски районен съд, 20 състав, с
които съдът е осъдил длъжниците по кредита „Х.С." АД, „Ч.с.“ ЕООД, Р.И.Р.
и З.Ж.Т. да заплатят солидарно на банката сумата от 300 000 евро, заедно със
законната лихва върху вземането от 02.10.2012г. до погасяването на
задължението.
Поддържа,
че предвид постъпилото възражение от двамата длъжници срещу издадената заповед
за изпълнение, за ищеца е налице правен интерес да предяви настоящата искова претенция
и моли съда да установи, че поръчителите Р.И.Р. и З.Ж.Т. дължат солидарно на „Б.П.Б.” АД обективираното
в горепосочената заповед за изпълнение вземане от 300 000 евро, заедно със
законната лихва върху вземането от 02.10.2012 г. до погасяването на
задължението.
Ответникът Р.И.Р.
не е подал отговор срещу предявената от ищеца искова молба.
Ответникът З.Ж.Т.
оспорва иска по основание с твърдения, че обективираното негово съгласие в Анекс
А10-476/2012 от 27.04.2012 г. е дадено под
условие, че анексът бъде приподписан от „Т.Ф.С.Инк“, щат Оригон, САЩ и с
условие за неговата ратификация от страна на С.Ф.ЛЛС, щат Мисури, САЩ, които
със съгласието на банката-ищец са придобили акционерната собственост на
кредитополучателя „Х.С." АД, и което условие не било настъпило. Излага, че
анексът не е подписан на 27.04.2012 г., а едва след изтичането на шестмесечния
преклузивен срок по чл. 147 ГПК. В хода на производството излага становище, че
ищецът претендира вземането си повторно в настоящото производство, доколкото
същото е прието в откритото производство по несъстоятелност срещу „Х.С."
АД, а отделно от това, по процесния договор за кредит е била погасена сумата от
5 000 000 лева в резултата на извършена публична продан с постановление за
възлагане от 09.06.2014 г. по изп. дело №20138100400884, по описа на ЧСИ Н.Н.,
рег. № 810 на КЧСИ с район на действие ОС-Добрич.
Съдът, като взе предвид доводите на страните
и след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
От приложеното заповедно производство
по ч.гр.д. №14085/2012 г., по описа на Варненски районен съд, 20 състав, се
установява, че по заявление на „Б.П.Б.” АД в нейна полза са издадени заповед за
изпълнение от 03.10.2012 г. и изпълнителен лист срещу длъжниците „Х.С."
АД, „Ч.с.“ ЕООД, Р.И.Р. и З.Ж.Т., с което са осъдени да заплатят солидарно на
банката сумата от 300 000 евро, представляваща част от главницата по договор за
инвестиционен кредит № 476/2008 от
30.04.2008 г. и подписаните към него Анекс А1-476/2008 от 24.06.2008 г., Анекс
А2-476/2010 от 29.01.2010 г., Анекс А3-476/2010 от 01.07.2010 г., Анекс
А4-476/2010 от 23.11.2010 г., Анекс
А5-476/2010 от 20.12.2010 г., Анекс А6-476/2011 от 29.03.2011 г., Анекс
А7-476/2011 от 29.06.2011 г., Анекс А8-476/2011 от 28.10.2011 г„ Анекс
А9-476/2012 от 31.01.2012 г. и Анекс А10-476/2012 от 27.04.2012 г., ведно със
законната лихва върху вземането от 02.10.2012 г. до погасяването на
задължението, както и сумите 11 734,98 лв. - държавна такса и 6320 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Не е спорно, а и видно от договор за
инвестиционен кредит № 476/2008 от
30.04. 2008 г., подписан от Р.И.Р. и З.Ж.Т.,
че последните валидно са се задължили да отговарят солидарно, в качеството си
на поръчители за произтичащите от договора за кредит задължения на
кредитополучателя „Х.С." АД. Безпротиворечиво е и обстоятелството, че
последващите предоговаряния с анекси от №А1 до №А9 са извършвани със съгласието
на поръчителите, предвид неспорените им подписи.
Съдът намира, че съдържанието на представения
Анекс № А10-476/2012 от 27.04.2012 г., подписан между банката, кредитополучателя
„Х.С.“ АД и поръчителите, „Ч.с.“ ЕООД, Р.И.Р. и З.Ж.Т., обективира постигнато
съгласие на страните, че дългът по процесния договор за кредита към датата на
подписването му е сочения в чл. 2 размер от общо 4 581 809,30 евро,
от които 3 535 000 евро просрочена
главница, 1 045 575,91 евро просрочени наказателни лихви и 1233,99
евро - просрочени такси, както и че така
установеното вземане на банката, ще бъде погасено в срок до 30.04.2012 г.,
съгласно предвиденото в чл. 1 от анекса. Ответникът З.Ж.Т., който и носи
доказателствената тежест по аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК, не ангажира в
настоящото производство доказателства относно твърденията си, че анекс № А10
поражда действие спрямо него единствено при условие, че същият бъде приподписан
от „Т.Ф.С.Инк“, щат Оригон, САЩ и ратифициран от страна на С.Ф.ЛЛС, щат Мисури,
САЩ. Видно от съдържанието на анекса подобно уговорка не е предвидена в него,
като поетото от З.Ж.Т. задължение да поръчителства за дълга по
кредита е безусловно.
Неотносимо за погасяването на
поръчителството на основание чл. 147 ЗЗД е дали анекс А10-476/2012 от
27.04.2012 г., е подписан на сочената в него дата – 27.04.2012 г. или по-късно,
след изтичането на срока по чл. 147 ЗЗД, както твърди З.Т., тъй като анексът
обективира неговото съгласие с определения нов падеж на задължението -
30.04.2012 г.. Именно от този момент започва да тече преклузивния шестмесечен
срок по чл. 147 ЗЗД, който се установява, че е спазен от банката - кредитор с
оглед подаденото пред Варненски районен съд на 02.10.2012 г. заявление за
издаване заповед за изпълнение.
С оглед на изложеното следва да се
приеме, че за поръчителите-ответници Р.И.Р. и З.Ж.Т. е възникнало задължение за
връщане на заетата сума по Договор за инвестиционен кредит № 476/2008 от 30.04.2008 г. и анексите към него, чийто
падеж е бил настъпил към датата на подаването на заявлението, предвид
уговореният в чл. 1 от анекс № А10 краен срок за погасяване на дълга - 30.04.2012
г. От приетата по делото счетоводната експертиза се установява, че усвоената и
непогасена главница по процесния договор за кредит до датата на подаване на заявлението
за издаване заповедта за изпълнение (02.10.2012 г.) е в размер на
3 500 000 евро, като към нея е капитализирана и непогасена лихва в размер на 35 000 евро, предвид което установителния
иск за сумата от 300 000 евро, представляваща част от главницата по
процесния договор по кредит се явява доказана, както по основание, така и по
размер.
Ирелевантно за спора е твърдяното от
ответника З.Т. обстоятелство, че ищцовата претенция е погасена по образуваното
въз основа на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 изпълнително дело №20138100400884,
по описа на ЧСИ Н.Н., рег. № 810 на КЧСИ с район на действие ОС-Добрич, тъй
като същото не може да бъде вземано предвид в настоящото производство по иск с
правно основание чл. 422 ГПК (в този смисъл т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, както и Решение №63/11.07.2016 по дело №3798/2014 на ВКС, ТК, I
т.о.). Без правно значение е и приемането на вземането в производството по
несъстоятелност на „Х.с.“ АД, тъй като макар и акцесорна отговорността на
поръчителя е солидарна и същият е задължен наред с главния длъжник –
кредитополучател. В тази връзка неоснователни са твърденията на ответника, че
банката е предявила в две съдебни производства процесното вземане срещу
длъжника „Х.с.“ АД, тъй като настоящото дело, на основание чл. 637, ал. 2 ГПК,
е прекратено по отношение на обявения в несъстоятелност кредитополучател и
същото е продължило само по отношение на двамата поръчители – физически лица.
По делото не са ангажирани
доказателства от страна на ответниците, че вземането по издадената заповед за
изпълнение е било погасено, поради което и искът на ищеца за сумата от 300 000
евро, ведно със законната лихва от 02.10.2012 г. до окончателното плащане на задължението,
следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на спора, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца разноски за настоящото делото в общ размер на 12 234,98 лв., от които
11 734,98 лв. – държавна такса за установителния иск, 400 лв. – депозит за
съдебно-счетоводна експертиза и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както
и разноските, извършени в заповедното производство в общ размер на 18 054,98
лв., от които 11 734,98 лв. – държавна такса за подаване на заявлението и 6320
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид
изложените съображения, съдът
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО,
по предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, че Р.И.Р. с ЕГН **********, с адрес *** и З.Ж.Т. с ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, чрез адв. Д.Я., дължат
солидарно, в качеството си на поръчители, на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** Е, сумата от 300 000 евро, представляваща неплатена частична главница по договор
за инвестиционен кредит № 476/2008 от
30.04.2008 г. и подписаните към него Анекс А1-476/2008 от 24.06.2008 г., Анекс
А2-476/2010 от 29.01.2010 г., Анекс А3-476/2010 от 01.07.2010 г., Анекс
А4-476/2010 от 23.11.2010 г., Анекс А5-476/2010 от 20.12.2010 г., Анекс
А6-476/2011 от 29.03.2011 г., Анекс А7-476/2011 от 29.06.2011 г., Анекс
А8-476/2011 от 28.10.2011 г., Анекс А9-476/2012 от 31.01.2012 г. и Анекс
А10-476/2012 от 27.04.2012 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение (02.10.2012 г.) до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 03.10.2012 г. по гр.д. №14085/2012, по описа на Варненски
районен съд, 20 състав.
ОСЪЖДА
Р.И.Р. с ЕГН **********, с адрес *** и З.Ж.Т.
с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д.Я., да заплатят
на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** Е, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски за настоящото производство в общ
размер на 12 234,98 лв., както и направените разноски в заповедното производство
в общ размер на 18 054,98 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: