Р E Ш Е Н И
Е
№
09.06.2021 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на десети май две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар: Невена И.
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ И.
гражданско дело № 4419
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. АПК във връзка с параграф 4б от ПЗР от ЗСПЗЗ и параграф 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС 456
/
Жалбоподателите М.П.Д., И.В.Д., С.В.В., Т.В.Д., К.Б.К.,
В.Т.Б. и В.И.В. обжалват Заповед №10-00-785/23.03.2020 г. на кмета на Община
Стара Загора, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във връзка с §62, ал.3
от ПЗР към постановление №456 на МС от 11.12.1997 год. за изм. и допълнение на
§4б, от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 02.05.2018 год. на наследниците на И. А. А.,***,
било признато правото на придобият собственост върху имот №334.268, с площ от
300 кв.м., по неодобрен план на новообразуваните имоти, местност
„Юнаците", землище с.*****, област Стара Загора, съгласно протокол на
комисията по чл. 28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 год., при граници и съседи:
334.249, 334.266 и 334.551. Като мотиви на заповедта било записано, че правото
на ползване и предоставено на основание Постановление на МС №11/02.03.1982
год., с удостоверение 58/29.01.1986 год. на ИК на ОбНС гр.Стара Загора, а към
момента на подаването на заявлението имотът представлявал лозе и овощна
градина.
Смятат, че Заповед №10-00-785/23.03.2020 год., била
незаконосъобразна и неправилна и молят съда да я отмени.
Настоящата жалба подават в качеството на наследници на
Къньо Б. Стоянов, като с Решения №, № 25275/16.04.1999г.; 25227/28.06.1999г. на
ПК - Стара Загора им било възстановено правото на собственост върху земеделски
земи в землището на село *****, община Стара Загора, попадащи в обхвата на
действие на §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което притежавали активна
легитимация да атакуват всички заповеди по § 62, ал.3 и ал.9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ
и §4к, ал.6 и ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в това число и процесната заповед, като
непосредствено засегнати от нея, която в случая била благоприятстваща за
ползвателите.
За издадената Заповед № 10-00-785/23.03.2020 г. на
кмета на Община Стара Загора били уведомени по надлежния ред с писмо изх. №
10-11-11201/28.09.2020г. и били запознати със съдържанието й.
2. По
основателността на жалбата
С разпоредбите на §4, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ се
прекратявало правото на ползване върху земеделските земи, които били
предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет и се създавали селищни
образувания, когато не по-малко от две трети от имотите, разположени в тях,
били застроени. Според правилото на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ гражданите, на
които било предоставено право на ползване върху земи по §4, при спазване на
изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него придобивали
право на собственост върху тях, когато били построили сграда върху земята до 1
март 1991 г. и заплатели земята на собственика чрез общината по цени,
определени от Министерския съвет, съгласно чл.36, ал.2 в тримесечен срок от влизането
в сила на оценката. Правото по този параграф възниквало за гражданите, на които
било предоставено право на ползване по силата на Указ №596 на Президиума на
Народното събрание от 1967 г., Указ № 922 на Държавния съвет от 1989 г.
постановления на Министерския съвет №21 и 23 от 1963 г., № 12 от 1971 г., № 76
от 1977г., № 1 от 1981 г., № 11 от 1982 г., № 30 от 1985 г., № 26, 58 и 67 от
1987 г. и № 34 от 1989 г. - § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Процедурата по
трансформиране на правото на ползване в право на собственост била разписана в
§61 и §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Заявленията за придобИ.е на право на собственост,
които трябвало да са подадени до 31.01.1998г., се разглеждали от специална
комисия в едномесечен срок, начиная от посочената дата. Помощният орган се произнасял
със становище, относно спазването на изискванията на актовете на държавните
органи, посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и дали били налице другите условия
съгласно §4а и 46 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, които давали основание на ползвателите да
придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи.
Решението на комисията се обективирало в протокол, въз основа на който кметът
на общината издавал заповед, с която отказвал или признавал правото да се
придобие собственост от ползвателите. Във втория случай се възлагала оценка на
имота.
Анализът на цитираните правни норми обосновал извод,
че за да било налице правото да се придобие собственост върху предоставените за
ползване земеделски земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, било необходимо да са изпълнени
следните материалноправни предпоставки при условията на комулативност: 1.
заявяване на правото до 31.01.1998 г. - условие за допустимост на
производството; 2. право на ползване върху земеделски земи, което било
предоставено по силата на Указ №596 на Президиума на Народното събрание от 1967
г., Указ №922 на Държавния съвет от 1989 г. постановления на Министерския съвет
№21 и 23 от 1963 г., №12 от 1971 г., №76 от 1977 г., №1 от 1981 г., №11 от 1982
г., №30 от 1985 г., №26, 58 и 67 от 1987 г. и №34 от 1989 г.; 3.земеделската
земя трябвало да бъде единствена на семейството на ползвателя, който живеел
постоянно в населеното място, в чието землище бил имотът.
Заповедта не била мотивирана - в нея липсвало
посочване на факта, на кого било предоставено правото на ползване по
законоустановения ред, кое било лицето, подало заявление за трансформация и
кога, на какво основание - което именно била и предпоставка за придобИ.ето на
собствеността. Твърдят, че с цитираното в обжалваната заповед удостоверение
№58/29.01.1986 год. на ИК на ГОНС Стара Загора на наследниците на И. А. А. не
било предоставено правото на ползване върху имот в землището на с.*****, област
Стара Загора.
Жалбоподателите твърдят също така, че посоченият в
заповедта имот никога не бил представлявал овощна градина - нито към момента на
влизане в сила на ЗСПЗЗ, нито към момента на подаването на заявлението, нито
към момента на произнасянето на комисията.
Твърдят още, че обжалваната заповед била издадена след
изтичане на преклузивния срок съгласно ЗСПЗЗ, в който следвало да се произнесе
назначена от кмета на община Стара Загора комисия.
Не било изпълнено и изискването земеделската земя да
бъде единствена за семейството на ползвателя, който да живее постоянно в
населеното място, в чието землище бил имотът.
Не били налице изискуемите от закона условия на
наследниците на И. А. А. да бъде признато правото да придобият собственост
върху имот №334.268, с площ от 300 кв.м., по неодобрен план на новообразуваните
имоти, местност „ Юнаците", землище с.*****, област Стара Загора.
Искането до съда е да бъде отменена заповед
№10-00-785/23.03.2020 год. като незаконосъобразна и да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В указания им, на основание чл. 163, ал. 2 АПК, 14 – дневен срок от получаването на преписите
на жалбата Кметът на Общината и заинтересованите лица не са подали писмени
отговори.
В съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуалния
си представител, молят жалбата да бъде уважена.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ответника по жалбата – Кмета на Община Стара Загора оспорва жалбата. В третото по ред съдебно заседание процесуалният представител на ответника е
направил изявление за оттегляне на оспорения административен акт, поради
допусната грешка в номера на имота, но
оспорващите акта не са дали съгласие за това, поради което делото не е било
прекратено. В последното по делото съдебно заседание процесуалният
представител на ответника моли жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна.
В първото по делото съдебно заседание заинтересованото
лице А.А. оспорва жалбата, като твърди, че в мястото, което е 300 кв.м. в с.*****
има лозя и овошки, като първоначално мястото се обработвало от баща му, а след
това от него, след което А. не се явява в съдебните заседания и не ангажира
доказателства, за които му е била предоставена възможност от съда.
В съдебно заседание останалите заинтересовани лица,
редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител, както и не вземат
становище по жалбата.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените с жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетото като доказателство по делото
удостоверение № 58/29.01.1986 г. (л.27 от делото) на ОбНС Стара Загора, в
изпълнение на 11-то ПМС от 02.03.1982 г. и решение № 54 б от 31.05.1985г. на
ИК, на И. А. А. е било предоставено право на ползване върху земя – лозе от 0,3
дка в землището на гр.Стара Загора, м. „Юнаците“, при граници: Д.А., блок,
дере, за трайни насаждения.
По делото не е спорно, че решение № 54 б от
31.05.1985г. на ИК на ОбНС липсва в административната преписка на Община Стара
Загора. Видно от изисканата и предоставена информация от Отдел „Държавен архив“
– Стара Загора (л.106) това решение не е налично и там, тъй като архивна
единица 73 за периода 02.04.1985 – 31.05.1985г. от документи на ОбНС – Стара
Загора от фонд 261 е липсваща.
На 27.05.1992 г. И. А. А. е подал заявление вх.№ 0905031
(л. 26) с искане правото на ползване да се превърне в право на собственост на
предоставения му имот от 1.00 дка, находящ се в землището на Стара Загора, м. „Юнаците“, при съседи: Н. И., Недялко,
Димитър А.. В заявлението, в т.2 „имотът представлява“е посочено: лозе, овощна градина,
единствена земеделска земя.
Така подаденото заявление е било разгледано от комисия
по § 62 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ,
видно от представения по делото протокол от 04.05.2018г. (л.28-32 от делото).
От съдържанието на този протокол се установява, че Комисията е взела решение да
бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с която да
се признае правото на И. А. А. да придобие собственост върху ползвания имот 268
с площ от 0,3 дка в землището на с. *****, м. „Юнаците“, с мотивите, че към
датата на подаване на заявлението от ползвателя в имотът е представлявал лозе,
овощна градина.
Въз основа на горепосочения Протокол е издадена и обжалваната
в настоящото производство заповед №10-00-785/23.03.2020 год. на Кмета на Община
Стара Загора, с която с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във връзка с
§62, ал.3 от ПЗР към постановление №456 на МС от 11.12.1997 год. за изм. и
допълнение на ППЗСПЗЗ, §4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ и протокол от 04.05.2018 год. на назначената комисия, на наследниците на И.А.
А.,***, било признато правото на придобият собственост върху имот №334.268, с
площ от 300 кв.м., местност „Юнаците", землище с.***** по неодобрен план
на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл. 28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 год., при граници и съседи: 334.249, 334.266 и 334.551 (л.
12 от делото).
По делото е представено удостоверение за наследници на
И.А. А., видно от което негови наследници са В.А.А., Д.И.К. и А.И.А. (л.25 от
делото) – всичките конституирани като заинтересовани лица по делото.
С решение № 25227/28.06.1999 г. на
ПК-Стара Загора (л. 7 от делото), и решение № 25275/16.04.1999 г. на ПК-Стара Загора (л. 8 от делото), е било
възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници на наследниците на К.Б. Стоянов, на недвижими имоти, в т.ч. и не само
на: лозе от 18,00 дка, шеста категория, находяща се в терен по §4 на с. ***** в
местността „Атюрен“. От приложеното удостоверение за наследници (л. 4-6 от делото) се установява, че наследниците на К.Б.
Стоянов са жалбоподателите М.Д., И.Д., С.В., Т.Д., К.К., В.Б. и В.В. и
заинтересованите страни Г.Д., А.Д., Н.Д., К.Л., С.С., И.Д., Д.Д., М.Д..
От заключението на съдебно - техническата експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда като пълно, ясно и компетентно
изготвено, се установява, че процесният имот 334.268 с площ от 300 кв.м. е
ситуиран в западната част на ползван имот 268, съответно в средната източна
част на бивш имот 832.85, който бивш
имот е записан на името на наследодателя на жалбоподателите К.Б. Стоянов.
Вещото лице е констатирало, което се установява и от двата различни разписни
списъци от 1992 г. към неодобрения кадастрален план за имоти в терени на
параграф 4, землище Малка Верения, представени по делото (л.36, 37 и л. 127),
че по разписния списък на л. 36 за ползван имот 268 не е записано име на
ползвател, а по другия разписен списък към същия този план, за ползван имот 268
(без вписана площ) за ползватели са
записани две лица Н. Д. и И.А., а за ползван имот 269 е записан само И. А., за
ползван имот 270 Н. Д., със съседи на имот 268: имот 249 (от запад) – Стойчо
Димитров, имот 266 – няма запис, имот 267 (от юг) – Жечо Николов Желев. В списъка на имотите, предоставени за ползване,
(Приложение 1а към заключението) от 06.08.2019г. за ползван имот 268 с площ 0.793
дка са записани Н. Д. и И.А., при съседи: имот 249 (от запад) – Стойчо
Димитров, имот 266 – Община Стара Загора, имот 267 (от юг) – Жечо Николов
Желев. А в таблицата за изчисление на дължимото обезщетение (л.34) и скицата,
на л. 14, новообразуван имот 334.268 с площ 300 кв.м. е записан на И.А. А., при
съседи: имот 334.249 (от запад) – К.Б. Стоянов, имот 334.266 – К.Б. Стоянов,
имот 334.607 (от юг) – К.Б. Стоянов. Вещото лице е посочило, че изхождайки от
така посочените граници, не може с категоричност да отговори дали новообразуван
имот 334.268 (процесният по обжалваната заповед) съвпада по местонахождение с
описания в заявлението на И.А., тъй като съгласно заявлението (виж л.26) заявителят
е посочил за съседи Н. И., Недялко…., Димитър А., а съгласно Приложение 1а към
заключението ползван имот 272 на Димитър А. е съседен с имот 270 и е на около
50м. югоизточно от процесния имот 334.268. Нещо повече, при огледа на място двете
вещи лица са констатирали, че в югоизточния ъгъл на новообразувания имот
334.268 съществува тухлена стопанска постройка, неотразена, нито в плана от
1992г. (л.37), нито в скицата (л. 14 от делото), както и че в същия този имот
има една круша и един бадем, на около 30г. и че няма основание да се приеме, че
в този имот има лозе, овощна градина и че няма данни да е имало насаждения в
него към 1992 г. В съдебно заседание вещото лице П.П. заявява още, че няма
следи от лозе в това място и че понастоящем мястото е запустяло, няма данни и
към 1992г. да е имало овощна градина, а вещото лице Г.И. заявява, че е
обследвало и имот 269 и 270, предвид данните че две лица са ползвали имот 268,
които пък са ползвали и другите два имота и са близки по местоположение.
При така установеното
от фактическа страна, съдът, от правна страна намира следното:
Жалбоподателите са лица с право на жалба,
извършеното от тях оспорване е в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.
Следователно жалбата е допустима. По същество, направеното от жалбоподателите
искане за отмяна на обжалваната заповед е основателно, по следните съображения:
Производството по реда на § 61 и сл. от
ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда процедура за трансформиране на правото на ползване в
право на собственост при наличие на предпоставките за това по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ с ограниченията по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. За целта се назначава
комисия в състава по § 62, ал. 1 от ПЗР
на ППЗСПЗЗ, която дава становище според § 62, ал. 2 и за решението
си съставя протокол, въз основа на който кметът на общината издава заповед, в
която се съдържа отказ или признаване на правото на собственост. Такава е
заповедта, предмет на контрола за законосъобразност в настоящето производство.
Първото
законово условие, за да се преобразува (трансформира, превърне) правото на
ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в
коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1,
§ 4а, ал. 5
или § 4б, ал. 1 ПЗР
ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е
предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния
съвет или на Министерския съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно
посочени тези актове, поради което се приема, че изброяването на актовете в § 63 ПЗР на
ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно. Недопустимо е по-нисък по
степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които
дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо
правилника за неговото прилагане. Едва след като е налице първата предпоставка
за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват
останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1
март 1991 г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 ДР
ППЗСПЗЗ, същият да представлява лозе, овощна градина или
земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее
постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска
или държавна.
/Решение № 12766 от
28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2014 г., IV о./ Преценка за наличието в
имота на овощна градина, лозе се прави към момента на подаване на заявлението от
страна на ползвателя. /В този смисъл е съдебната практика, вкл. обективираната
в Решение № 5727 от 10.06.2003г. на ВАС по адм. д. № 7136/2002 г., IV о и др./.
От една страна, от събраните по делото
доказателства, не може да се направи категоричен извод за надлежно учредяване
право на ползване на И.А. точно върху процесния имот, както и че описаният в
заявлението му имот по пар. 4 от ЗСПЗЗ, за който иска преобразуване на правото
му на ползване в право на собственост съвпада с новообразуван имот 334.268 по
оспорената заповед. Тези факти подлежат на пълно и главно доказване, което
означава създаване на сигурно убеждение в съда, че са се осъществили и
доказателствената тежест е на органът, издал акта и на заинтересованите лица, за
които този акт е благоприятен съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, която тежест им е
изрично разпределена с доклада по делото, което тези страни не сториха в
процеса. Няма спор в съдебната практика, че удостоверението за предоставяне на
ползване земя не е документа, с който се учредява правото на ползване, а с него
само се доказва по изискване на § 61, ал. 1 от ПЗР към ПМС456/97 г. за ЗИД
ППЗСПЗЗ, че с конститутивното по своя характер решение на ИК на ОбНС от 1985 г.
е предоставено право на ползване на основание Постановление № 11 на МС от
02.03.1982 г., който акт на МС изрично е посочен в § 63 от ПМС №
456/11.12.1997г на МС за изменение и допълнение на ППЗСПЗ. Конститутивното в
случая решение № 54 б от 31.05.1985г. на ИК на ОбНС - Стара Загора липсва в
Община Стара Загора, не е налично и в Държавен архив – Стара Загора, а
удостоверението е оспорено от жалбоподателите. По разписния списък от 1992 г.
към неодобрения кадастрален план за имоти в терени на параграф 4 от 1992г., за
имот 268 са записани двама ползватели Н. Д. и И.А., за имот 269 е записан като
ползвател само И.А., а за имот 270 - Н. Д. и трите имота са близки по
местонахождение, макар и да не са съседни. Вещите лица по СТЕ подробно
проследявайки граници и местоположение на процесния имот в отговор на въпрос 11
от заключението, са посочили, че не може
да се направи еднозначен извод, че новообразуван имот 334.268 съвпада с този по
заявлението на И.А., защото описаните в заявлението на А. и в удостоверението
за предоставяне право на ползване граници не съвпадат с границите на имот 268
по разписните листи на ползвателите от 1992 и списъка на имотите, предоставени
за ползване от 06.08.2019г. (виж Приложение 1 и Приложение 1а и Приложение 4 от
заключението). Нещо повече, единствената съвпадаща граница по заявлението и по удостоверението
е посочения съсед Димитър А., на чието име обаче е записан имот 272, който всъщност
е съседен на имот 270, а не на имот 268, което също изрично е констатирано от
вещите лице. Предвид това съдът приема за недоказано, че на И.А. му е учредено право на ползване върху
имот 268 и че по отношение на този имот той е заявил, че желае правото му на
ползване да се превърне в право на собственост и съответно че новообразуван
имот 334.268 по оспорената заповед съвпада с този по заявлението на И.А.. В
подкрепа на този извод на съда е и констатираното от вещите лица на място, че в
имота има постройка. Такава постройка не е отразена в нито един документ от
административната преписка. Липсват такива твърдения за постройка и от страните
по делото, като заинтересованото лице А.А. (наследник на И. А.) в съдебно
заседание заявява, че имотът е представлявал лозе и овощна градина. Допълнителен
аргумент за този извод на съда е и изявлението на процесуалния представител на
ответника в съдебно заседание от 15.04.2021г., който след изслушване на
заключението на вещите лица, е посочил, че явно в оспорената заповед е объркан
номера на имота и може би става въпрос за имот 269 и е направил изявление за
оттегляне на оспорената заповед, но предвид това че жалбоподателите не са дали
съгласие за това, а заседанието е било трето по ред, производството по делото е
продължило.
От друга страна, от събраните по делото
доказателства, не може да се направи и категоричен извод и за това имотът да е
бил овощна градина и лозе, към момента, в който лицето е заявило искането си за
издаване на предвидения в закона акт. Тежестта на доказване на тези
обстоятелства също е на наследниците на ползвателя и на административния орган,
които не ангажираха никакви доказателства. От заключението на вещите лица по
СТЕ се установява, че понастоящем имотът е пустеещо място, без следи от лозе, с
един бадем и една круша, без данни към 1992г. да е имало насаждения в имота.
Нещо повече, вещите лица са констатирали стопанска постройка в имота, която не
е отразена в нито един документ и липсват твърдения от страните във въпросния
имот някога от някого да е била строена такава, което е в подкрепа на горното,
че не е доказано, че новообразуваният имот 334.268 съвпада с ползвания такъв от
наследодателя И. А..
Следователно не може да се приеме, че по
отношение на правото на ползвателя са налице предпоставките на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това налага отмяна
на обжалваната заповед като незаконосъобразна, като доколкото компетентността на кмета на общината да
признае или не правото да се придобие собствеността върху имота не е специална,
то съдът следва да се произнесе с решение по същество, като откаже да признае правото
на наследниците на ползвателя да придобият процесния имот.
За пълнота на изложението, макар и да не
се отразява на изхода на делото, съдът намира за нужно да отбележи, че не
споделя възраженията на жалбоподателите за това, че не бил спазен срока за
издаване на обжалваната заповед и че същата
не била мотивирана.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 АПК Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите направените
от тях разноски, както следва: по 500,00 лв. за всеки жалбоподател за адвокатско
възнаграждение на процесуалния им представител и още 317 лв. за жалбоподателя М.Д.,
внесла сумата за възнаграждение за вещо лице. Направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от
процесуалния представител на административния орган е неоснователно, тъй като
съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 500,00 лв. и не следва да бъде
намалявано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на М.П.Д., ЕГН: **********,***, И.В.Д.,
ЕГН: **********,***, С.В.В., ЕГН: **********,***, Т.В.Д., ЕГН: **********,***, К.Б.К.,
ЕГН: **********,***9, В.Т.Б., ЕГН: **********,*** и В.И.В., ЕГН: **********,***,
заповед № 10-00-785/23.03.2020 год. на
Кмета на Община Стара Загора, с
която, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във връзка с §62, ал.3 от ПЗР към
постановление №456 на МС от 11.12.1997 год. за изм. и допълнение на ППЗСПЗЗ,
§4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 04.05.2018 год. на назначената комисия със заповед
№ 10-00-244/15.02.2017 г. и изменена със заповеди: № 10-00-1985/02.10.2017г.; №
10-00-20/09.01.2018 г. и № 10-00-619/02.05.2018 г., на основание § 62, aл. 1 от
ПЗР към постановление № 456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ, на наследниците на Иван А. А.,*** е
признато правото на придобият собственост върху имот № 334.268, с
площ от 300 кв.м., местност „Юнаците“, землище с.***** по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл. 28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 год., при граници и съседи: 334.249, 334.266 и 334.551, като незаконосъобразна.
ОТКАЗВА
ДА ПРИЗНАЕ на наследниците на Иван А.
А.,*** правото да придобият собственост, на основание § 4а и § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ, върху имот № 334.268, с площ от 300 кв.м., местност „Юнаците",
землище с.***** по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол
на Комисията по чл. 28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 год., при граници и
съседи: 334.249, 334.266 и 334.551.
ОСЪЖДА Община
Стара Загора, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 107,
представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати на М.П.Д., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 817 лева, представляваща направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 107, представлявана от Кмета Живко
Веселинов Тодоров, да заплати на И.В.Д.,
ЕГН: ********** ***, сумата в
размер на 500 лева, представляваща
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 107, представлявана от Кмета Живко
Веселинов Тодоров, да заплати на С.В.В.,
ЕГН: ********** ***, сумата в
размер на 500 лева, представляваща
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 107, представлявана от Кмета Живко
Веселинов Тодоров, да заплати на Т.В.Д.,
ЕГН: **********,***, сумата в
размер на 500 лева, представляваща
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 107, представлявана от Кмета Живко
Веселинов Тодоров, да заплати на К.Б.К.,
ЕГН: **********,***9, сумата в
размер на 500 лева, представляваща
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 107, представлявана от Кмета Живко
Веселинов Тодоров, да заплати на В.Т.Б.,
ЕГН: **********,***, сумата в
размер на 500 лева, представляваща
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 107, представлявана от Кмета Живко
Веселинов Тодоров, да заплати на В.И.В.,
ЕГН: **********,***, сумата в
размер на 500 лева, представляваща
направените по делото разноски.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд -Стара Загора в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: