Решение по дело №63/2024 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на младши инспектор Л. Й. П. - надзирател I степен в Арест –Видин, против Заповед № Л-28/11.01.2024г. на Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“- Плевен, с която му е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение“ за срок от четири месеца на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.3 и т.5, предл. 2-ро от ЗМВР, чл.204, т.4 ЗМВР, във вр. с чл.16а, ал.2, т.5 от ЗИНЗС.

След смъртта на жалбоподателя, жалбата се поддържа от конституирания наследник И. Л. П..

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна, постановена при процесуални нарушения, които са нарушили правото на защита. Липсва посочване на обстоятелствата, въз основа на които е издадена, както и описание на доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, което е и неправилно квалифицирано. Твърди се, че отразената в заповедта фактическа обстановка не отговаря на действителната.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Моли за присъждането на направените по делото разноски. След смъртта на жалбоподателя, всички основания и искания се поддържат и в съдебно заседание от конституирания неговия наследник.

Ответникът по жалбата – Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“- Плевен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да не я уважава. Твърди, че за заповедта не са налице отменителните основания на чл.146 от АПК, не е нарушено правото на защита на жалбоподателя и правната квалификация е правилна, съобразно установената фактическа обстановка.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от обстоятелствата по делото е, че със Заповед № Л-28/11.01.2024г. на Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“- Плевен, на Л. Й. П. е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение“ за срок от четири месеца на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.3 и т.5, предл. 2-ро от ЗМВР, чл.204, т.4 от ЗМВР, във вр. с чл.16а, ал.2, т.5 от ЗИНЗС, поради това, че:

-при изпълнение на служебните си задължения като „дежурен по арест“ в Арест – Видин на 26.10.2023г. не е отразил в задължителната за водене служебна документация получаването в същия ден на вещи на задържаното лице А. И. К.. От снетите и проверени записи на видео-охранителната система на ареста е видно, че мл.инспектор Л. П. не е изпълнявал контрол за точното изпълнение на служебните задължения от подчинените му длъжностни лица, съгласно инструкциите на постовете, както и не е участвал непосредствено в охраната на задържаните лице при извеждането им от спалните помещения. С тези си действия и бездействия е нарушил задълженията, вменени му с Длъжностна характеристика за длъжността „Надзирател II-I степен“ в ареста към РС „ИН“ Видин III-та категория при ОСИН Плевен и по-конкретно т.V Преки задължения, т.1 и т.13, както и т.1, т.7 и т.17 от Функционалните задължения на дежурен по арест;

-в този период от време, като дежурен по арест, не е отключвал и заключвал килиите, както и не е съхранявал в него ключовете за арестните помещения в нарушение на чл.316, ал.1 от ППЗИНЗС.

След като е съобразил, че деянието не попада в хипотезата за тежко нарушение на служебната дисциплина, че вредоносния резултат е в минимален обем в сравнение с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено – условия на пренаселеност, натовареност, намален състав на НОС, формата на вината и цялостното поведение по време на службата, административният орган е наложил определеното наказание за срок от четири месеца.

Жалбоподателят е заемал длъжността „Старши надзирател“ в следствен арест – Видин към областно звено „Следствени арести – Видин“ в сектор „Охрана и контрол – север“, въз основа на Заповед № ЛС-03-669/26.04.1999г. на Министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. Завършил е курс за първоначална пенитенциарна подготовка. През 2012г. е назначен на длъжност „Надзирател I-ва степен в Арест – Видин към сектор „Арести“ при ОСИН Видин - III-та категория с присъдена категория „Е – Полицай I-ва степен. През 2016г. е преназначен на длъжност „Надзирател I-ва степен“ в арест – Видин към РС „ИН“ Видин при ОСИН Плевен. Професионалният му опит и стаж като държавен служител по ЗМВР към 06.02.2024г. е 25 години 1 месец и 6 дни.

Видно от административната преписка с писмо рег.№ 328600-66011/15.11.2023г. (л.28), Зам.директора на ГД “Национална полиция“ към МВР уведомява Гл.директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, че в ГД „НП“, отдел “Криминална полиция“, сектор „Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода“ се извършва проверка по преписка за нерегламентиран контакт на служител в сектор „Арести“ при РС“ИН“ гр.Видин. В тази връзка е изискана информация кои служители от НОС са били на работа в следствен арест гр.Видин на 26.10.2023г., кои са били ангажирани с проведеното свиждане следобед и на кои постове са изпълнявали служебните си задължения, съществен ли е нерегламентирания контакт на служител от НОС с лице от женски пол (посетител по време на свиждането). Посоченото лице от женски пол е искало да проведе свиждане със задържаното лице А. И. К., но такова не е проведено, поради изтичане на регламентираното време за свиждане. Осъществен е нерегламентиран контакт със служител на НОС, като му е предала багаж, предназначен за задържаното лице.

Със заповед № Л-4831/17.11.2023г. (л.29), Гл.директор на ГДИН е разпоредил извършване на проверка. При извършването ѝ е прието и сведение № 2774/20.11.2023г. (л.37) от жалбоподателя, относно проведеното дежурство на 26.10.2023г.

В доклад рег. № 13325/28.11.2023г. (л.23), проверяващият е изложил резултата от направената проверка.

След него е издадена Заповед № Л-662/05.12.2023г. (л.87) на Началника на Областна служба „ИН“ гр.Плевен за извършване на проверка за нарушение на служебната дисциплина от четирима служители провели дежурство на 26.10.2023г., включително и жалбоподателя, като е назначена комисия.

В административната преписка не се съдържат доказателства, че тази заповед е връчена на лицата, за които следва да се извърши проверката.

На 06.12.2023г., на Л. П. е връчена покана за даване на писмени обяснения рег. № 2492/05.12.2023г. (л.90) с конкретно поставени въпроси. Писмените обяснения са дадени с вх.№ 2346/12.12.2023г. (л.92).

Проведеното дисциплинарно производство се проследява в Писмена справка рег.№ 2619/22.12.2023г. (л.95) на назначената комисия. Тя съдържа както посочените по-горе причини, довели до образуването на дисциплинарно производство, така и последователността на извършените от комисията процесуални действия. От нея е видно, че на 26.10.2023г. служителите са изпълнявали задълженията си в намален състав, независимо, че е ден за свиждане и ареста е пренаселен.

Комисията е дала Становище (л.104, т.4), че мл.инспектор Л. П. е допуснал нарушение на служебната дисциплина и е направила предложение да му бъде наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение“ за срок от пет месеца.

Жалбоподателят е уведомен срещу подпис на 28.12.2023г., като видно от справката в деловодната система (л.106) в ОСИН Плевен, допълнителни писмени обяснения от него или колегите му не са постъпвали, въз основа на покана от 22.12.2023г., каквато по делото не е приложена.

Началникът на Областна служба „Изпълнение на наказанията“- Плевен е издал обжалваната заповед, с която е наложил оспорваното дисциплинарно наказание “писмено предупреждение“ за срок от четири месеца.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.

Доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Същите не са оспорени нито от жалбоподателя, нито от неговия наследник, конституиран като жалбоподател в съдебното производство.

По делото е разпитан свидетелят Ц. И. Ц., който също е надзирател в ареста. Той установява, че на 26.10.2023г. са останали само трима души, което е санитарния минимум на наряд. Той лично е взел оставения багаж за арестанта Ариф, предал го е на Подмолски, който го е прегледал и тогава свидетелят го е предал на арестанта. Подмолски, който е бил дежурен по арест, е дал ключ на свид.Ценов, за да отключи килията и да предаде багажа на Ариф. Твърди, че това не се случва често, обикновено при натоварване, когато има много неща вършене. Този ден е бил натоварен, тъй като е бил ден за свиждане, а ръководството е освободило редовната смяна заради празника на града.

На 14.02.2024г., след образуване на настоящето производство, жалбоподателят Л. Й. П. е починал. В съдебно заседание на 11.03.2024г. като жалбоподател е конституиран неговият законен наследник И. Л. П., който поддържа извършените до момента действия. Приложено е Удостоверение за наследници (л.129).

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима. Обжалва се заповед на Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - Плевен, с която е наложено дисциплинарно наказание на държавен служител от териториална служба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", за който на основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, а именно „писмено предупреждение“ за срок от четири месеца. На основание чл.211 от ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на АПК. Жалбата е подадена от адресата на обжалваната заповед в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество обаче, жалбата се явява основателна.

Съгласно чл.168, ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - Плевен, съгласно чл.16а, ал.2, т.5 от ЗИНЗС и в предвидената от закона писмена форма.

Оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административно - производствените правила, съдържащи се в АПК и ЗМВР.

Както вече беше посочено, Заповед № Л-662/05.12.2023г. (л.87) на Началника на Областна служба „ИН“ гр.Плевен за извършване на проверка за нарушение на служебната дисциплина от четирима служители провели дежурство на 26.10.2023г., с която е назначена дисциплинарна комисия, не е връчена на жалбоподателя. Това е заповедта, с която се образува дисциплинарно производство срещу него, поради което връчването ѝ е задължително, още повече, че в самата заповед е указано това връчване.

Обстоятелството, че му е връчена Покана за даване на писмени обяснения рег. № 2492/05.12.2023г., както и дадените писмени обяснения, не санират пропуска по връчване на заповедта за образуване на дисциплинарно производство.

Когато служителят е получил и разполага със заповед за образуване на дисциплинарно производство, той може да организира своята защита. Включително може да прецени, дали му е необходимо да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР или от адвокат, съгласно чл.205, ал.3 от ЗМВР. В случая Подмолски не се е ползвал от тази възможност и не е ясно дали е бил уведомен за нея.

Ако заповедта за образуване на дисциплинарно производство му беше връчена, той щеше да е наясно, тъй като в нея се съдържат изрични указания за възможността на чл.205, ал.3 от ЗМВР.

Безспорно описаното по-горе представлява процесуално нарушение, което опорочава цялата процедура по проведеното дисциплинарно производство, завършило с наложено наказание.

В оспорената заповед формата на вината е посочена, но нито е конкретизирана, нито е обсъдена. Не става ясно умисъл ли е проявил служителят или небрежност. И в двата случая се налага обсъждане, каквото административният орган не е направил.

По отношение на настъпилия вредоносен резултат изрично е посочено, че е в минимален обем в сравнение с тежестта на нарушението (за него е посочено, че не е тежко), но не е посочено в какво се изразява то. Т.е. настъпили ли са последици от конкретно описаното поведение на служителя.

Обстоятелствата, при които е извършено деянието са сведени само и единствено до пресъздаване на извършените от него действия. Пренаселеността на ареста и намаления брой служители са взети пред вид при определяне на наказанието, но не са обсъдени като възможни причини, довели до конкретните действия, квалифицирани като нарушения.

Заповедите за дисциплинарни нарушения следва да са ясни, изчерпателни и да не будят никакви съмнения, че е извършено дисциплинарно нарушение, тъй като те имат специфична цел - личната и генералната превенция за безупречно дисциплинарно поведение на служителите. Еднопосочната интерпретация на фактите в насока само за извършено нарушение обаче не води до това, а само и единствено нарушава закона.

Поради изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед № Л-28/11.01.2024г. на Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - Плевен е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в производството следва да бъде уважено, като в тежест на ответника по жалбата следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за правна защита на административния орган, в размер на 750 лева, съгласно чл.143, ал.1 от АПК.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № Л-28/11.01.2024г. на Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“- Плевен, с която на Л. Й. П. е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение“ за срок от четири месеца на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.2 , чл.199, ал.1, т.3 и т.5, предл. 2-ро от ЗМВР, чл.204, т.4 ЗМВР, във вр. с чл.16а, ал.2, т.5 от ЗИНЗС, като неоснователна.

ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” да заплати на И. Л. П. от гр.Видин сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.