№ 476
гр. Бургас, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100501204 по описа за 2021 година
Mроизводството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на „А1 България“ЕАД-
ищец по гр.д. № 5996/2020 г. по описа на Бургаския районен съд против
решение № 260724/17.05.2021 год. постановено по същото дело в частта ,с
която са отхвърлени частично исковете на въззивника против Ч.И.А. за
установяване по отношение на ответника ,че дължи на ищеца сумата за
разликата между уваженета част от иска от 124,70 лв. –главница по договори
за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане от 18.01.2017 г.
и 20.01.2017 г. ,по които са издадени сочени фактури от 26.04.2017 г. до
26.07.2017 г. до претендираните размери от 231,01 лв. за главницата и над
уважения размер от 35,21 лв. до претендирания от 70,71 лв.-лихва за забава
за периода 11.05.2017г-27.04.2020 г.,както и иска за заплащане на неустойка
в размер на 183,46 лв.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита
същото за незаконосъобразно и неправилно .
Сочи се на първо място ,че представените по делото доказателства
не са съобразени правилно от районния съд .Оспорва се изводът на съда,че
1
част от претендираните вземания са погасени по давност .Доколкото с
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК течението на давността по
отношение на вземанията е спряно на осн.чл. 115 ал. 1 б.“ж“ ЗЗД ,то погасени
по давност според въззивника са единствено вземанията ,за които са издадени
фактурите от 25.01.2017 г.-с падеж 09.02.2017 г.-на стойност 27,40 лв.;от
25.02.2017г.,с падеж 12.03.2017 г. – на стойност 67,76 лв. и фактурата от
27.03.2017 г.,с падеж на 11.04.2017 г. – на стойност 34,90 лв. и то –става дума
само до фактурите за абонаментни такси ,описани в таблица 1 от исковата
молба.Вноските за изплащане на устройство/таблица2/ ,тъй като не
представляват периодични плащания ,а разсрочено плащане на едно
задължение ,не са погасени по давност ,тъй като за тях се прилага общата
петгодишна давност и за нито една от вноските не е настъпила давността
Затова и следва да бъде признато задължението на ответника за главница в
размер на 100,95 лв. и за законна лихва – в размер на 29,51 лв.
Оспорва се решението в частта ,с която е отхвърлен иска за
установяване дължимостта на неустойка в размер на 183,46 лв. Сочи се ,че
неправилно е прието ,че дължимата неустойка била в размер на всички
стандартни месечни такси ,дължими до изтичане на определения срок за
ползване.Всъщност подчертава се ,че ,доколкото абонатът е физическо лице
,максималният размер на неустойката за предсрочното прекратяване на
договора не може да бъде по-голям от сбора на три месечни абонаментни
такси по техния стандартен размер ,без отстъпка ибез ДДС-в какъвто смисъл
е и съдебната спогодва ,подписана между Комисията за защита на
потребителите и Мобилтел АД по гр.д. № 12266/2014 г. по описа на СГС.При
положение ,че размерът на неустойката е ограничен до три такси ,
въззивникът счита ,че клаузите ,договарящи неустойката ,не са нищожни на
осн.чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД.Тази неустойка цели единствено да обезщети
ищеца от претърпени вреди и няма как да се приеме ,че клаузата е
неравноправна .Затова се претендира неустойка в размер на 87,24 лв. за
предсрочно прекратяване на договорите,както и неустойка за възстановяване
стойността на отстъпките и от пазарните цени на крайните устройства
/закупени изцяло ,или предоставени на изплащане /,която възлиза на 96,22
лв..Доколкото се касае за възстановяване на „отстъпки“ ,неприемливо е да се
каже ,че клаузата е неравноправна ,защото напълно справедливо е същата да
се възстанови с оглед виновното неизпълнение на задълженията на абоната
2
по договора..
Оспорват се изводите на съда ,че прекратяването на процесните
договори следвало да стане с писмено изявление и подходящ срок за
изпълнение ,след което да се считат за едностранно прекратени според
разпоредбата на чл. 87 ал. 1 ЗЗД,като се излагат подробни аргументи в защита
на тезата ,че в случая тази разпоредба е неприложима ,още повече ,че тя е
диспозитивна .В случая страните сами са определили начина на прекратяване
на договора ,което е проевления на свободата на договарянето ,при което са
дерогирали диспозитивното правило на чл. 87 ал. 1 ЗЗД,касаещо развалянето
на договорите при неизпълнение.В случая забавата на длъжника е
продължила повече от 124 дни и за кредитора е настъпило потестативно
право едностранно и предсрочно да прекрати договора /съгласно уговорките
в договорите упражняването на това право става автоматично/.Затова и не е
необходимо изрично волеизявление ,адресирано до ответника ,че договорите
се прекратяват.
Моли се за отмяна на решението в отхвърлителните му части и
уважаване изцяло на исковите претенции .Не се сочат нови доказателства и
нови обстоятелства по делото
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .
В писмения си отговор по чл. 263 от ГПК въззиваемият-
ответник ,чрез назначения от съда особен представител , оспорва въззивната
жалба и счита ,че при постановяването на атакуваното решение не са
допуснати визираните в нея нарушения.
Счита се ,че правилно е приложена от първостепенния съд 3-
годишната давност ,след изтичането на която са погасени вземанията за
периодични плащания ,каквито са за месечни абонаментни такси към
мобилния оператор съгл.чл.11 т. 6 ЗЗД и след като заявлението е подадено на
28.04.2020 г.,то всички вземания с падеж преди 28.04.2017 г. са погасени по
давност .Затова в тази връзка въззивната жалба е неясна и неоснователна .
По отношение на исковете за заплащане на неустойка се поддържа
становището ,че развалянето на писмен договор следва да се извърши с
писмено изявление ,отправено от изправната до неизправната страна ,което е
3
в унисон и с нормата на чл. 87 ЗЗД.Доколкото в случая няма доказателства
,че която и да е от страните е уведомила писмено другата за прекратяване на
договора ,първоинстанционният съд правилно е приел ,че прекратяването на
договорите не е доказано .Оспорват се твърденията ,че договорът се
прекратява автоматично .
Споделят се и изводите на районния съд ,че клаузата за плащане на
неустойка е нищожна на осн.чл. 143 ал. 2 т. 5 ЗЗП,защото не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
страните.Това ,че неустойката е ограничена само до три месеца не променя
факта ,че е налице неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и на потребителя,като се има предвид ,че търговецът не извършва някакви
специални действия ,свързани конкретно с този потребител ,за да търпи от
това някакви вреди
Оспорва се и иска за установяване дължимост на претендираните
лизингови вноски в общ размер от 29,51 лв.,като се прави възражение ,че 6-
те вноски от по 1 лв. и лихви върху тях са погасени по давност ,а 17 бр .
лизингови вноски са „начислени накуп“/явно като предсрочно изискуеми /,но
не са представени доказателства ,че договорът за продажба на изплащане от
20.01.2017 г. е бил развален с писмено предизвестние и макар да е посочено
в исковата молба,че по отношение на задълженията за лизингови вноски има
и обща изискуемост ,поради изтичане на срока на договора ,такъв иск и на
това основание не е предявен ,поради което се счита ,че основанието на
преявения иск е установяване дължимостта на лизинговите вноски поради
развалянето на договора за лизинг.И доколкото въззиваемата страна счита ,че
договорът не е развален и ищецът не е имал основание да обяви всички
лизингови вноски за предсрочно изискуеми и да ги начисли като дължими в
последната фактура ,то претенцията е неоснователна .
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на
разноските пред настоящата инстанция .Също не се сочат нови доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявени са били установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК вр.чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр.чл.266 ал.1 ЗЗД ,чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
4
Установено е било по делото ,че между страните е съществувала
облигационна връзка посредством сключен договор за мобилни услуги-/с
фиксиран номер – *********** и мобилни номера и **********/съответно от
18.01.2017 г. със срок от две години .На 20.01.2017 г. е сключен и договор за
продажба на изплащане на таблет Alcot на стойност общо 16,66 лв. без ДДС
,с първоначална вноска 1 лев и 23 месечни вноски по 1 лв. –видно от
погасителния план към договора.
Твърдяло се е от ищеца ,че е изправна страна по тези договори по
повод предоставянето на мобилни услуги ,като ответникът е извършвал
частични плащания по издадените му фактури .Претендира се установяване
вземане на обща стойност 208,01 лв. . –представляващо неплатени
далекосъобщителни услуги за периода от 25.01.2017г.до 26.06.2017 г. ,23 лв.
–неплатени лизингови вноски за изплащане на продукт-таблет за периода
26.01.2017 г. до 26.07.2017 г. ,съответно общо 70,71 лв. – лихва за забава
върху главницата от 208,01 лв. и лихва за забава върху главницата от 23 лв. в
размер на 6,51 лв.-за периода 10.02.2017г.-27.04.2020г.,за което вземане е
била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 2760/2020 г. по описа на Бургаския районен съд .,ведно със
законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата.Иска признаване дължимостта и на
сумата от 183,46 лв. –представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите съгласно договорените между страните условия
–поради неизпълнение задълженията на абоната ,както и присъдените в
заповедното производство разноски по делото .
Като доказателство за претендираните суми са представени 15 броя
фактури –за сочени отчетни периоди от 23.12.2016 г. до 26.07.2017 г. Имайки
предвид ,че между страните няма спор относно сключените договори ,то
съгласно уговореното в тях абонатът дължи месечна цена на избрания
абонаментен пакет,предоставен му ползване за договорения срок .Съгласно
чл.18-27 от Общите условия за взаимоотношенията на ищеца с
потребителите на мобилни телефонни услуги ,неразделна част от
индивидуалните договори с потребителя /с които ответникът изрично се е
съгласил с подписаната от него декларация-съгласие при сключването на
процесните индивидуални договори /дружеството-ищец предоставя на
5
ответника описаните мобилни телефонни услуги и има право да получава
месечна абонаментна цена,заплаща се всеки месец,както и дължимата цена
на всички използване от него услуги ,на базата на ежемесечно отчитане и
издаване на ежемесечни фактури ..С договорите между страните е уговорено
,че ответтникът-абонат дължи месечна цена на избрания абонаментен
пакет,предоставен му за ползване за договорния срок.И доколкото цената на
абонамента е възнаграждение за самото право на достъп до мрежата на
оператора ,предоставено чрез активиране на съответната СИМ-карта с
уникален телефонен номер /чрез който потребителят се разпознава от
останалите участници в мрежата/,доказването на тази представия на
доставчика става със самото позоваване на подписаните от потребителя
договори за съответния абонаментен план.С оглед на това съгласно
подписаните договори само на договорно основание се дължи цена за всеки
избран абонаментен план.
При това положение първоинстанционният съд е приел ,че с
представените по делото договори за мобилни услуги,подписани от страните
,се установява наличието на облигационни правоотношения между тях и
доколкото в двата подписани договора е посочен размерът на месечната
абонаментна такса и срокът на действие ,като номерата фигурират в
приложенията към издадените фактури ,то е установено наличието на
валидно сключени между тях договори за предоставяне на
телекомуникационни услуги ,посочени в исковата молба като основание за
заплащане на търсените суми ,по които именно са издадени и фактурите
,представени по делото .Съдът е констатирал ,че фактурираните месечни
такси съвпадат с посочените и уговорени между страните в договорите
месечни абонаментни такси ,поради което е приел ,че ответникът дължи
възнаграждение за ползваните услуги ,подробно описани в приложенията към
фактурите.Затова е заключил ,че се дължи плащане от отвитника за
ползваните услуги в посочените в месечните справки размери ,на които е
настъпил падежъж за плащане – в размер общо на 208,01 лв.Доколкото обаче
става дума да вземания за периодични падежи /каквото представлява
плащането на месечни периодични такси към мобилен оператор/,които се
погасяват с изтичането на 3-годишна погасителна давност съгл.чл.111 б.“в“
ЗЗД ,започваща да тече от момента ,в който вземането е станало изискуемо ,то
районният съд е приел ,че всички вземания с падеж 3-години преди
6
28.04.2020 г.-датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/т.е.
вземанията преди 28.04.2017 г./са погасени по давност .Това са вземанията
по фактурите ,чийто краен срок за плащане е съответно
09.02.2017г.;12.03.2017 г.;11.04.2017г.;11.05.2017г.;10.06.2017г. ;11.07.2017г.
и 10.08.2017г..Вземанията по фактурите от
26.04.2017г.,,26.05.2017г.,26.06.2017г. и 26.07.2017 г.са с падежи след тази
дата и не са погасени по давност .Същите възлизат на 104,70 лв.-месечни
абонаментни такси и 20 лв. лизингови вноски ,поради което правилно и
обосновано съдът е приел тези претенции за частично основателни за общата
сума от 124,70 лв.
Всъщност в тази част въззивникът не оспорва мотивите на
първоинстанционния съд ,като признава ,че дължима е сумата от 100,95 лв. –
главница за задължението за плащане на месечните абонаментни такси
,ведно с лихва за забава в размер на 29,51 лв..В тази част жалбата е неясна
,доколкото неизяснено че каква точно част от решението относно
дължимостта на месечните абонаментни такси се атакува.Явно става дума за
дължимостта на лизинговите вноски ,от които съдът е приел за основателна
претенцията за 20 лв. и е отхвърлил иска за 3 лв. – като погасени по
давност,ведно с лихвата върху сумата .
Тук следва да се посочи ,че действително неправилно с
първоинстанционното решение е прието, че задълженията на ответника за
заплащане на част от цената на закупеното устройство -таблет са погасени
по давност. Разсрочването на плащането на цената на отделни вноски не му
придава характер на периодични платежи по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД.
Касае се до едно механично сумиране на единни задължения, което не
променя характера им и не ги прави периодични. В този смисъл следва да се
приеме, че приложимият към правоотношението давностен срок е общият
петгодишен срок, предвиден в чл.110 ЗЗД .Затова остатъкът от продажната цена –
главница от 3 лв. и лихвата върху неплатените три вноски ,за които са издадени фактури от
25.01.2017г.,25.02.2017 г. и 27.03.2017 г. в размер на 0,96 лв. ,следва да бъде призната за
дължима от ответника .
Що се касае до претендираната сума от 183,46 лв.-представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите ,то в тази част
настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за
7
нищожност на клаузата като неравноправна и противоречаща на добрите
нрави .Неустойка в размер на 183,46 лв. е начислена в общ размер за
предсрочното прекратяване на договора и като основание за претенцията си
сочи разпоредбата на чл.6.3,1 от приложение 1 към договора и от ОУ към
договорите ,която дава право на ищеца да претендира неустойка за
предсрочно прекратяване по вина на потребителя в размер на трикратния
размер на месечните абонаментни такси ,като неустойката по тази клауза
,която се претендира е в размер на 87,24 лв. Освен това се претендира в
допълнение възстановяване стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на крайните устройства /закупени или
предоставени за плащане /и по тази клауза се претендира неустойка в размер
на 96,22 лв.
Неустойката за предсрочно прекратяване на договорите следва да
бъде квалифицирана като неравноправна клауза, с оглед наличието на
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Абонатът
притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а
чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в
договор, сключен с потребител и това е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна
са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително
изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху
съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност -
честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при
сключване и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от
правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите,
обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката
да води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя - съществено несъответствие в
насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната
нееквивалентност. Процесният договор е сключен при предварително
определени условия от едната страна по правоотношението - доставчикът на
мобилни услуги. Видно е от самия договор и приложенията към него, че
същите са бланкови и не са били предмет на предварително договаряне между
8
страните, респ. ответницата не е имала възможност да влияе върху
съдържанието им, като не се установява клаузата за неустойка да е била
индивидуално договорена, а и липсват такива твърдения и доказателства от
ищцовата страна. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2
от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана с § 1 За, т. 9 от ДР на ЗЗП.
В случая с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че
полетата се попълват от представител на мобилния оператор, се налага
извода, че ответницата не е имала възможност да изрази воля и съгласие по
отношение на клаузата за неустойка. Следва също така да се отбележи, че
неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на
срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, се приема за
нарушение по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика
/вж. Решение № 7586/04.12.2013 г. на АдмС - София-град по адм. д. №
6627/2013 г./.Без значение е ,че размерът на неустойката е ограничен до три такси
/по силата на постигнатата между КЗП и мобилтел ЕАД съдебна спогодба по гр.д. №
12268/2014 г. на СГС/. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема,
че в случая не е налице индивидуално договаряне на разпоредбите от
договора, касаещи отговорността на страните и дължимата неустойка. Следва
да се отбележи, че клаузите за неустойката не уреждат каквито и да било
правила за изчисляване на същата с оглед размера на неизпълненото
задължение от потребителя /което в случая видно от фактурите за
неустойките /, а във всеки случай на неизпълнено задължение, потребителят
дължи заплащане на неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни
такси до края на срока на договора .Съгласно т. 61 и 62 от Решение от
22.11.2018 г. по дело С-295/17 на СЕС сумата, дължима на оператора,
предоставящ телекомуникационни услуги, при неспазване минималния срок
на обвързаност по договора, гарантира на оператора фиксирана печалба под
формата на предвидено в договора минимално възнаграждение, следователно
нейната цел- да бъдат възпирани клиентите да нарушават задължението си да
9
останат обвързани с договора през минималния срок не е решаваща за
квалификацията, тъй като предвид икономическата същност с нея се цели да
се гарантира, че операторът по принцип ще получава същите печалби като
тези, които би получил, ако договорът не е бил прекратен по вина на клиента
преди изтичането на минималния срок на обвързаност.
Този извод на СЕС според настоящият съдебен състав е в подкрепа
на формираната трайна съдебна практика на ВКС /Решение № 110 от
21.07.2016 г. по т. д. № 1226/15 г. на I т. о. на ВКС и цитираните в него актове,
макар и постановена по спорове, касаещи договорите за финансов лизинг и
наем/, че уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване на
договора излиза извън присъщите функции на неустойката /обезпечителната,
обезщетителната и санкционната функция/, създава условия за неоснователно
обогатяване на оператора, който след прекратяването на договора е
преустановил предоставянето на услуги на длъжника и нарушава принципа за
справедливост, залегнал в чл. 9 от ЗЗД. Освен това следва да се отбележи, че
процесната сума всъщност не компенсира жалбоподателя за действително
претърпените от него вреди вследствие неизпълнението /неплащането на
конкретните месечни такси, общо в размер на 60, 72 лв. /, а пропуснатите от
оператора ползи вследствие едностранното прекратяване на договора,
предвидено в ОУ при неплащане на вноски.
Към горното следва да се добави и правилния според настоящия
съдебен състав извод на първостепенния съд ,че по делото липсват и
доказателства ищецът да е упражнил валидно правото си да прекрати
договорите за мобилни услуги,поради което и не е доказано по несъмнен
начин тези договори да са валидно прекратени .Независимо от застъпеното
становище на ищцовото дружество ,в Общите условия ,неразделна част от
договора с ответника е предвидена процедура за едностранно прекратяване
на договора /т.напр.според чл. 54.10 от ОУ е даден на абоната 10-дневен срок
за плащане на дължимите към оператора суми ,считано от налагането на
ограниченията за ползването на услугите ;чл.54а от ОУ предвиждат
възможност за едностранно прекратяване на договора с месечно писмено
предизвестие при прекратяване на предоставянето на дадена услуга /.Данни за
спазване на каквата и да е процедура и за уведомяването на ответника по
какъвто и да е начин за предсрочното прекратяване на договора ,няма по
делото .Затова не става ясно и от кой момент се прекратява действието на
10
договорите ,а поради това липсва основание за претендиране на неустойка
за възстановяване на отстъпка от пазарната цена на крайното устройство –
таблет ,предоставено на ответника по договора за продажба на изплащане от
20.01.2017 г. ,в пакет с мобилна услуга за карта с тел. номер
**********.Верно е ,че в самата искова молба се съдържа твърдение ,че по
отношение на задължението за изплащане на вноските за закупуване на
вещта-таблет има обща изискуемост поради изтичане срока на договора
,доколкото такъв иск и на това основание не е бил предявен ,а основанието
за дължимост на вноските е поради разваляне на процесния договор за
продажба на изплащане .Затова и искът ,включително и за неустойката ,не е
основателен ,доколкото договорът не е надлежно развален и липсва
основание за обявяване на всички вноски за предрочно изискуеми .Това е
така ,тъй като ,дори и да приемем ,че за прекратяването на договора за
доставката на мобилни услуги не е било необходимо предизвестие,то за
прекратяването на договора за продажба на изплащане на таблет е
необходимо предизвестие ,включително и за обявяване на вноските за
предрочно изискуеми ,каквото в случая не е отправено до ответника .
С оглед на горното атакуваното първоинстанционно решение
следва да бъде потвърдено частично,като се отмени само в частта ,с която е
отхвърлен иска за сумата от 3 лв. –неизплатени вноски по договора за
продажба на изплащане от 20.01.2017 г. ,ведно с лихвата за сочения период в
размер на 0,96 лв. ,поради което Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
11
ОТМЕНЯ решение № 260724/17.05.2021 г. постановено
по гр.д. № 5996/2020 г. по описа на Бургаския районен съд В ЧАСТТА ,с
която е отхвърлен иска на „А1 България“ ЕАД ,със седалище и адрес на
управление –гр.София ,район „Илинден „,ул.“Кукуш“ № 1,ЕИК *********
,съдебен адрес – гр. София ,пл.“Света Неделя“ № 4 ет. 4 –чрез адв. Борислава
Христова против Ч.И.А. ,ЕГН ********** ,с адрес – с. *** общ. *** за
установяване дължимостта на сумата над уважения размер от 124,70 лв. до
размер от 127,70 лв. общо допълнително от 3 /три /лева-главница по договор
договор за продажба на изплащане на таблет Alcot на стойност общо 16,66
лв. без ДДС от 20.01.2017 г.,както и в частта ,с която е отхвърлена
претенцията за установяване дължимостта на сумата от 0,96 лв.-над уважения
размер от 35,21 лв. до размер от 36,30 лв. –лихва за забава за периода от
11.05.2017г. до 27.04.2020 г. ,ведно със законната лихва върху главницата от
28.04.2020 г. до изплащането на вземането и вместо него ПОСТАНОВИ :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ч.И.А.
,ЕГН ********** ,с адрес – с. *** общ. ***,чрез особения му представител ––
адв.Бойко Темелков – адрес – гр.Бургас ,ул.“Свети Климент Охридски „ № 1
,ет.3 ,че дължи на А1 България“ ЕАД ,със седалище и адрес на управление –
гр.София ,район „Илинден „,ул.“Кукуш“ № 1,ЕИК ********* ,съдебен адрес –
гр. София ,пл.“Света Неделя“ № 4 ет. 4 –чрез адв. Борислава Христова
допълнително 3/три/лева-общо 127,40 лв. главница по договор договор за
продажба на изплащане на таблет Alcot на стойност общо 16,66 лв. без ДДС
от 20.01.2017 г.,,както и допълнително 0,96 /деветдесет и шест стотинки/лева-
общо 36,30 лв. –лихва за забава за периода от 11.05.2017г. до 27.04.2020 г.
,ведно със законната лихва върху главницата от 28.04.2020 г.,за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2760/2020 г. по описа на БРС .
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ПОТВЪРЖДАВА решение №
260724/17.05.2021 г. постановено по гр.д. № 5996/2020 г. по описа на
Бургаския районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13