№ 49
гр. Козлодуй, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Стела Б. Бочева
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20211440100564 по описа за 2021 година
Съдебното производство е образувано по искова молба на М. П. АНГ.,
ЕГН **********с адрес в гр.Козлодуй, обл.Враца, ул.”Бургас” № 7, чрез
пълномощник адвокат М.С. от Адвокатска колегия – Враца, с която е
предявил против Община Козлодуй, представлявана от Маринела Николова -
кмет, БУЛСТАТ ********* положителен установителн иск по чл.124, ал.1
ГПК за признаване за установено, че е собственик по наследство и давностно
владение на поземлен имот с идентификатор № 37798.615.3 по кадастралната
карта на гр.Козлодуй с площ от 927 кв.м., находящ се гр.Козлодуй, обл.Враца,
ул. „Кокиче” № 17, ведно с находящата се в имота жилищна сграда -
еднофамилна с идентификатор № 37798.615.3.1, състояща се от един етаж,
със застроена площ от 44 кв.м..
Ищецът излага твърдения, че притежава от наследство процесната къща и
дворно място, находящо се гр.Козлодуй, обл.Враца, ул.”Кокиче” № 17,
кв.Янтра, представляващ поземлен имот с идентификатор 37798.615.3., ведно
с находящата се в имота жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор №
37798.615.3.1, като през последните повече от петдесет години имота е
ползван от неговите баба и дядо, а последствие и от неговия баща Петър А.,
б.ж. на гр.Козлодуй починал през 2004г.. Твърди, че неговия баща в периода
1978 -1982 година е построил в имота къщата и от тогава и към настоящия
момент (момента на подаване на исковата молба в съда) тя се ползва по
предназначение, като първоначално в нея е живял бащата на ищеца, а след
неговата смърт през по - голямата част от годината живее ищеца. Твърди, че
през всички тези години той и неговите наследодатели непрекъснато са
обработвали дворното място като са садили различни зеленчукови култури,
лози и множество дървета и имота и по настоящем се намира в негово
1
владение. Имота е деклариран на името на неговия баща - Петър А. и през
всичките годините редовно са заплащани дължимите местни данъци и такси
към община Козлодуй. Твърди, че при опит да се снабди с констативен
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за имота
установил, че е изключен от регулацията на гр.Козлодуй и е включен в
земеделските земи по смисъла на чл.19 ЗСПЗЗ. Сочи, че имота не е
одържавяван и не е включен в ТКЗС, а винаги е бил в собственост и владение
на семейството му, поради което счита, че община Козлодуй неправомерно е
извадила същия от регулацията на града и отказва да му издаде нужните
документи за имота. Иска да бъде признато а установено в отношения му с
ответника, че е собственик на имота по наследство и давност.
В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който оспорва изцяло исковата претенция. Счита че предявения
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е допустим, но неоснователен.
Твърди, че имотът предмет на настоящото дело представлява земеделска земя
и е извън регулацията на града. Бил е включен в ТКЗС, а впоследствие не е
бил заявен за възстановяване и е станал общинска собственост. Признава, че
за имота не е съставен акт за общинска собственост. Счита, че не са налице и
предпоставките за признаване на изтекла придобивна давност, в полза на
ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от Удостоверение за наследници № 127 от 17.02.2021г.
издадено от Община Козлодуй, че ищеца е наследник на б.ж. на гр.Козлодуй
Петър Иванов А., починал на 30.03.2004г. (ищеца е негов син). Освен това
видно от приложеното на л.37 удостоверение за наследници с № 395 от
17.06.2021г., издадено от Община Козлодуй ищеца е и наследник на б.ж. на
гр.Козлодуй Иван А. Петров, починал на 13.11.2000г. (ищеца е негов внук).
От писмените доказателства и заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че имота предмет на спора по плана на гр.Козлодуй
от 1956 година, скица от който е приложен в делото, процесния имот е само с
кадастрален номер 2272 и не е урегулиран поземлен имот, т.е. е бил извън
регуалционни линии, но има кадастрални граници.
По плана на гр.Козлодуй от 1992 година имота е с пл.номер 2272 видно
от приложената в делото скица и продължава да е извън границите на
регулацията на града в тази част, като вече влиза в обхвата на картата на
2
възстановената собственост на земеделските земи. В последствие в
действащата кадастрална карта на гр.Козлодуй от 2007г. имота е с
идентификатор 37798.615.3 и със статут на земеделска земя, с начин на
трайно ползване - лозе. четвърта категория.
В имота има построена сграда заснета и отразена в кадастралната карта
с идентификатор 37798.615.2 с площ 44 кв.м., за която няма строителни
книжа, представени от собственика или Техническа служба на Община
Козлодуй.
За имота няма съставен акт за общинска собственост, но според вещото
лице при изготвяне на кадастралната карта и при провеждане на процедура за
прехвърляне на имоти по чл.19 от ЗСПЗЗ като собственост на Община
Козлодуй след 10-годишен срок от изготвяне на плана за земеразделяне,
процесния имот е прехвърлен на Община Козлодуй като стопанисван от
общината.
Видно от Разписен лист към дворищно-регулационен план на
гр.Козлодуй на л.41 в делото, като собственик на имот 2272 е записан ТКЗС.
Установява се от признанието на ответника с писмения отговор, че
процесния имот е деклариран от наследодателя на ищеца (неговия баща
Петър Иванов А.) в отдел „Местни данъци и такси” през 1998г. (на л.35 в
делото) и той е заплащал данък през 2021г.
Установява се от приходни квитанции на л.7-10, че за периода 2018-
2021г. ищеца е заплащал данъци за процесния имот.
От показанията на свидетелите на ищеца Стефан Вълков и Елмазия
Хубавенкова (вж. протокола от с.з. на 18.10.2021г. на л.81 и сл.) се установява
по безспорен начин, че процесния имот от повече от 20 години се ползва от
семейството на ищеца, а към настоящия момент от ищеца лично. Имота е
ограден и бащата на ищеца е построил в него малка къща. Ищеца и
семейството му отглеждат в имота зеленчуци, лозе и овощни дървета.
Свидетелите са съседи на имота от повече от 30 години и са категорични, че
той никога не е бил земеделска земя и не се е ползвал по никакъв начин от
общината, а винаги през тези години от семейството на ищеца. Двамата
свидетели са всеки на повече от 60 години. И двамата свидетелстват, че не им
е известно някой да е оспорвал владението на имота от наследодателя на
ищеца, както и от ищеца. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели
3
като еднопосочни, логични, в съответствие с останалите, събрани по делото
доказателства и неоспорени от ответника по делото.
По делото не са представени доказателства по отношение да имота да е
проведена процедура по реда на ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността.
Въпреки твърденията, че имота е станал общинска собственост по
особения ред на чл.19 от ЗСПЗЗ по делото не са представени доказателства да
е спазен реда – съответно заповед по чл.45в, ал.7 ППЗСПЗЗ, вр.чл.19, ал.1
ЗСПЗЗ и одобрено решение за възстановяване на земи по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ за
Община Козлодуй, както и решение на комисия по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ.
Видно от писмо от ОСЗ-Козлодуй на л.45, на името на членове от
семейството на ищеца и на ищеца лично няма подавано заявление в
законоустановения срок за възстановяване на правото на собственост върху
процесния имот.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното
от правна страна:
Предявен е иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик
на процесния имот, който владее. Ищеца има правен интерес от воденето на
този иск винаги, когато въпреки че владее имота в цялост, трето лице оспорва
правото му на собственост. Интересът на ищеца следва от безспорно
установеното по делото, че ответника отрича това му право като отказва д му
издаде документи, за да се снабди с констативен нотариален акт за
собственост – в този смисъл е решение № 851 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 1423/2008г., IV г. о., ГК. Така съда намира, че положителния
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е допустим и следва да бъде разгледан
по същество.
За да бъде уважен искът по чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът носи пълна и
главна доказателствена тежест да докаже, че е собственик на процесния
имот на посочените основания – наследство и давност.
Ответникът, който оспорва правото на собственост на ищеца
позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за
наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца
придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 от ГПК пълна и
4
главна доказателствена тежест да докаже
правоизключващите или правопогасяващите си възражения – да докаже
осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобил
спорното право, респ. наличието на пречки за
осъществяване придобивното основание на ищеца.
От представените от ищеца писмени и гласни доказателства се
установяват твърденията му, че е собственик на процесния имот от
наследство и давностно владение. Безспорно се установи, че ищеца и неговия
баща преди това още от 1998 година са владели, стопанисвали и ползвали
процесния имот като свой, като са го оградили и са построили в него сграда
и са отглеждали земеделски култури. Освен това за заплащали на общината
дължимите данъци за имота. Това се потвърждава и от ответника, който
заявява, че бащата на ищеца е декларирал имота като свой през 1998г. на
основание продажба. Предвид изложеното съдът намира за установено, че
ищеца е станал собственик на имота от наследство и давностно владение, като
той е семейството му са владяли имота повече от 30 години непрекъснато и
необезпокоявано.
Релевантно за изхода на настоящия спор е дали процесния имот е
попадал в приложното поле на ЗСПЗЗ, тоест дали е подлежал на
възстановяване по реда на този закон, както твърди ответната страна. С оглед
на това, че процесният имот никога и по никакъв начин не е бил отнеман от
ищеца, респ. от неговия наследодател, то този имот никога не е и подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не би могъл да бъде включен в земите по
чл. 19 от ЗСПЗЗ и съответно е нямало как да стане общинска собственост.
Възстановяването на собствеността се извършва по отношение на
посочените в чл. 10 от ЗСПЗЗ имоти, но хипотезите му касаят случаи, в които
или собствеността е била отнета, както е при одържавяването например, или
без да бъде отнета не е упражнявана в реални граници, както при включване
на имотите в ТКЗС или други сродни организации, без значение дали реално
са били обработвани от тях или не. Ако собственик на земеделска земя не е
бил член-кооператор, а по делото не се доказа ищеца, респ. наследодателя му
да е бил, и е владял земята си в реални граници до момента на влизане в сила
на ЗСПЗЗ, то по отношение на този имот не се прилага реституционното
производство, предвидено в този закон.
5
Действително, същият имот е земеделска земя извън регулацията на
града и е записан като такъв по чл.19 от ЗСПЗЗ, но по делото от една страна
няма представени от ответника писмени доказателства да е спазен реда по
чл.19 от ЗСПЗЗ.
Освен това, в чл. 19 от ЗСПЗЗ изрично е предвидено, че след влизане в
сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи
и възстановими стари реални граници (което не е установено по делото)
земята, останала след възстановяване правата на собствениците става
общинска собственост. Това приложно поле обхваща само земеделски земи,
които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за
възстановяване в предвидения в закона срок - земеделски земи, които са били
включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски
организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ
– така Решение № 427/21.07.2009 г. по гр. дело № 3255/2008 г. - ВКС;
Решение № 798/16.11.2010 г. по гр. дело № 3303/2008 г. на V г.о. - ВКС. Ако
имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може
да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Предвид заявеното от ответника оспорване и възражение, че е придобил
имота, в негова тежест е да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или
отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ, т.е. че е
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищеца не носи
доказателствената тежест да установява обстоятелството, че имотът не е
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице
предпоставките за издаване на акт за общинска собственост, още повече, че
такъв акт по делото не е представен и се признава, че няма издаден.
Общината-ответник е следвало да установи чрез пълно и пряко доказване,
че процесният имот попада в приложното поле чл. 19 от ЗСПЗЗ, т.е. подлежал
е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил своевременно заявен за
възстановяване и като такъв е станал общинска собственост. Действителното
правно положение на процесния имот безспорно го очертава като имот, който
макар и земеделски, никога не е бил включван в блоковете на ТКЗС, ДЗС,
АПК или пък одържавяван по какъвто и да е начин и като такъв. Ответника
по делото не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване,
че процесния имот е попадал в приложното поле на чл.10 ЗСПЗЗ. От
6
събраните доказателства, не се установи по никакъв начин наличието на
предпоставките по чл. 45 от ППЗСПЗЗ, при наличието на които е допустимо и
законосъобразно, останалите след възстановяването на собствеността върху
земеделските земи (по реда на ЗСПЗЗ) имоти да станат общинска
собственост, след изтичането на посочения в чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ 10
годишен срок. Доказателствената тежест да се установи наличието на
предпоставки за актуването на процесното дворно място като общинска
собственост, бе възложена от съда, с доклада по чл. 146 от ГПК на ответната
страна. От страна на ответната община не бе проведено успешно пълно и
главно доказване на задължителните предпоставки и изпълнението на
сложния фактически състав на чл. 45 от ППЗСПЗЗ, за да може успешно
ответника да противопостави на ищеца възникнало за него на оригинерно
правно основание, право на собственост върху процесния имот.
В приложното поле на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ попадат само тези
земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не
са били заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и поради тази
причина са останали след възстановяването правото на собственост, т.е. само
тези земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани
въз основа на тях други земеделски организации, както и земеделските земи,
които са били отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10, ал. 1-
14 от ЗСПЗЗ. В случай, че имота не подлежи на възстановяване по специалния
ред на ЗСПЗЗ, то извода е, че и общината не може да придобие правото на
собственост по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В този смисъл е и практиката на
ВКС, установена с решения с №№ 427/21.07.2009 г. на ВКС, ІІ гр. о.
постановено по гр. д. 3255/2008 г., както и решение № 21/04.02.2011 г. по гр.
д. № 1327/2009 г. на ВКС, ІІ гр. д.
Изложеното мотивира съда да приеме за установено, че са налице
законовите предпоставки предявената от ищеца претенция да бъде уважена, с
произтичащите от това законови последици, като признае за установено
спрямо Община Козлодуй, че ищеца е собственик на основание на
наследяване и давностно владение на поземлен имот с идентификатор №
37798.615.3 по кадастралната карта на гр.Козлодуй с площ от 927 кв.м.,
находящ се гр.Козлодуй, обл.Враца, ул. „Кокиче” № 17, ведно с находящата
се в имота жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор № 37798.615.3.1,
състояща се от един етаж, със застроена площ от 44 кв.м..
Съда съобрази съдебната практика, че когато само някои от
съсобствениците предявят срещу трето за съсобствеността лице
7
установителен иск за собственост, съдът може да уважи този иск до размера
на притежаваните от ищците права, защото ако ги признае за собственици на
целия имот, решението няма да съответства на действително притежаваните
материални права.
В настоящия случай по делото са представени писмени доказателства –
отказ от наследство от наследника сестра на ищеца Виолетка Петрова А. (на
л.11 в делото) и в последното съдебно заседание се установи, че в хода на
процеса е починала и неговата баща и наследник и съсобственик Виолетка
Иванова петрова, поради което и към датата на обявяван на делото за
решаване безспорно единствен собственик на имота се явява ищеца и съда
следва да уважи иска.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство
за държавна такса, депозит на вещото лице и адвокатско възнаграждение в
размер на 1268.00 лева съгласно приложен списък по чл.80 ГПК на л.126.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК, по
отношение на Община Козлодуй представлявана от Маринела Николова -
кмет, БУЛСТАТ *********, че М. П. АНГ., ЕГН ********** с адрес в
гр.Козлодуй, обл.Враца, ул.”Бургас” № 7 е собственик по наследство и
давностно владение на поземлен имот с идентификатор № 37798.615.3 по
кадастралната карта на гр.Козлодуй с площ от 927 кв.м., находящ се
гр.Козлодуй, обл.Враца, ул. „Кокиче” № 17, ведно с находящата се в имота
жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор № 37798.615.3.1, състояща
се от един етаж, със застроена площ от 44 кв.м..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Община Козлодуй
представлявана от Маринела Николова - кмет, БУЛСТАТ ********* да плати
на М. П. АНГ., ЕГН ********** с адрес в гр.Козлодуй, обл.Враца,
ул.”Бургас” № 7, сумата от 1268.00 лева направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачански окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
8