Решение по дело №14920/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13711
Дата: 10 юли 2024 г.
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20231110114920
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13711
гр. С, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110114920 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени от В. Р. Н., ЕГН ********** обективно и субективно
кумулативно съединени осъдителни искове:
1/ срещу Л. Г. Б. по чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение
за лишаване на ищцата от ползване на собствената 1/2 идеална част от съсобствените
между страните имоти, а именно двуетажна жилищна сграда, находяща се в с. Л, ул. „Ш“ №
30 и мястото, в което същата е построена, съставляващо УПИ XVI-1446 от кв. 68 по плана на
с. Л, за периода от 22.03.2018 г. до 21.03.2023 г. /или за сумата от 100 лв. на месец за период
от 60 месеца/, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 22.03.2023 г., до окончателното плащане на
задължението, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1000 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от първо число на всеки
месец, за който се дължи обезщетението до 21.03.2023 г. /деня, предхождащ депозиране на
исковата молба/;
2/ срещу Р. Т. Б. по чл. 31, ал. 2 ЗС сумата в размер от 18000 лв., представляваща
обезщетение за лишаване на ищцата от ползване на собствената 1/2 идеална част от
съсобствените между страните имоти, а именно двуетажна жилищна сграда, находяща се в с.
Л, ул. „Ш“ № 30 и мястото, в което същата е построена, съставляващо УПИ XVI-1446 от кв.
68 по плана на с. Л, за периода от 22.03.2018 г. до 21.03.2023 г. /или за сумата от 300 лв. на
месец за период от 60 месеца/, ведно със законната лихва върху претендираната сума от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.03.2023 г., до окончателното плащане на
1
задължението, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3000 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва от първо число на всеки месец, за който
се дължи обезщетението до 21.03.2023 г. /деня, предхождащ депозиране на исковата молба/
В исковата молба се посочва, че страните са съсобственици на двуетажна жилищна
сграда, находяща се в с. Л, ул. „Ш“ № 30 и мястото, в което същата е построена,
съставляващо УПИ XVI-1446 от кв. 68 по плана на с. Л, при следните квоти: за ищцата В. Р.
Н. – 1/2 идеална част, за ответницата Л. Г. Б. – 1/8 идеална част и за ответника Р. Т. Б. – 3/8
идеални части. Ищцата твърди, че процесните имоти се ползват единствено от ответниците,
като мястото било оградено и на ищцата не бил предоставен достъп до тях. Посочва, че
последното обстоятелство наложило изпращането на нотариална покана на ответниците,
връчена им на 22.11.2009 г., с която ищцата отправила до тях искане да й бъде заплащано
обезщетение за ползата, от която е лишена поради ограничаване правото да използва
съсобствените вещи съобразно притежаваните от нея права в съсобствеността. Сочи, че
въпреки това, както и въпреки предхождащите настоящото дело съдебни производства, при
които ответниците са осъдени да заплатят на ищцата обезщетение за лишаване от ползване
на процесните имоти за предходни на предявените с исковата молба периоди, ответниците
продължават да използват изцяло недвижимите вещи без да предоставят свободен достъп на
ищцата или да заплащат дължимото обезщетение. Моли за уважаване на предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Твърдят, че е налице
нежелание за съвместно ползване заедно с ответниците и по-специално с Л. Б. от страна на
ищцата. Считат, че предявяването на процесните искове представлява злоупотреба с права.
Посочват, че не са създавали пречки на ищцата за ползване на имотите, същата има достъп
до тях още от 2011 г. Твърдят, че ответницата Б. ползва само едно помещение в процесната
сграда, като по този начин осъществява ползване на съсобствените вещи в по-малък обем от
този, съответстващ на притежаваните от нея права, а ответникът Б. изобщо не ползва
имотите повече от 10 години. Поддържат, че представената по делото нотариална покана е
загубила действието си, доколкото ответниците стриктно са изпълнили последвалото я
съдебно решение, като са предоставили достъп до имотите на ищцата и са заплатили
дължимите обезщетения за лишаване от ползване на същите. Сочат, че след 31.12.2017 г.
ищцата не е имала претенции за ползване на имотите, както и не е поддържала същите,
поради което те се намират в лошо техническо състояние, необитаеми и почти
неизползваеми са. Считат, че доколкото е налице отказ от ползване от страна на ищцата, за
тях не е възникнало задължение за заплащане на обезщетение в претендирания размер.
Оспорват претенциите и по размер, като считат, че същият е прекомерно завишен. Молят за
отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
Безспорно в настоящото производство обстоятелството е, че в периода от 22.03.2018 г.
2
до 21.03.2023 г. страните са съсосбственици на жилищна сграда, находяща се в с. Л, ул. „Ш“
№ 30 и мястото, в което същата е построена, съставляващо УПИ XVI-1446 от кв. 68 по плана
на с. Л, като ищцата притежава ½ идеална част , ответницата Л. Б. – 1/8, а ответникът Р. Т. Б.
– 3/8 ид. ч.
От показанията на св. ПАГ, познат на ищцата, се установява, че в притежавания в
съсобственост между страните имот ищцата не е живяла. В имота живеели ответницата,
както и ответникът с жената и детето си. Според свидетеля имотът се е заключвал.
Ответникът направил ремонти по къщата. Според свидетеля ответникът и ищцата не е
разбирали и не можело да живеят съвместно предвид недобрите отношения помежду им.
От показанията на св. СГГ се установява, че същият е приятел на ответника, поради
което често ходи в процесния имот, като с ответника си ходят на гости, а ответниците
живеят на ул. Ш. Налагало се често да ходи в къщата и тъй като помагал на ответницата,
която има здравословни проблеми, налагащи да бъде посещавана и да й се помага.
Свидетелят посочва, че към момента на разпита му ответникът заедно със жена си и детето
им /което е четвърти клас/ не живеят в къщата, а в кв. Л, където се преместили преди детето
да започне училище. Установява се от показанията, че къщата има приземен ,вкопан в земята
партерен етаж с две помещения. На този етаж живее ответницата, като има обособена
тоалетна и кухня. Над този етаж според свидетеля има друг етаж, на който също ответникът
направил ремонт и който също е обитаем и обзаведен, като в него живеел ответникът със
семейството си преди да се премести в кв. Л, а сега е празен. В къщата има и тавански етаж,
който по преценка на свидетеля не е годен за обитаване и се нуждае от укрепване. Според
свидетеля влошените отношения с ищцата са една от причините ответникът да се премести.
Достъпът до къщата според свидетеля е свободен с оглед осигуряване достъп на Бърза
помощ предвид здравословното състояние на ответницата. Същият посочва и че в имота е
имало вътрешна ограда, която е била разрушена.
Представена е и нотариална от 23.11.2009 г. от ищцата до ответниците, връчена лично
на ответника на 23.11.2009 г., с която ищцата ги поканила да й заплащат по 500 лева месечно
обезщетение, тъй като я лишават от ползването на жилищната сграда, на която са
съсобственици.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че пазарната
наемна цена на за процесния имот за периода от 01.03.2018 г. до 28.02.2023 г. /т.е. за 60
месеца/ е в размер на 22000 евро или 43420 лева, т.е. за ч/2 ид. ч. – 21710 лева. Според
заключението на вещото лице сградата е в добро техническо състояние и може да се ползва
за жилищни нужди, като в изслушването на заключението вещото лице пояснява, че от
укрепване се нуждае таванската плоча, но не е опасно ползването на първия етаж.
Представени са Решение от 16.03.2011 г. по гр.д. № 41679/ 2009 г. на СРС, с което са
отхвърлени исковете за делба на дворното място и е допусната до делба между страните
процесната жилищна сграда с площ от 76 кв. м. при квоти за ответника – 3/8, за ответницата
– 1/8 и за ищцата – 4/8 .
Представено е и решение от 17.12.2018 г. по същото дело, с което е поставена в дял на
3
ответницата процесната сграда, при условие че същата заплати в 6 – месечен срок
уравнение на дяловете на другите двама съделители С решението в полза на В. Н са
присъдени обезщетения на основание чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на 3813,75 лева – от Р. Б. и в
размер на 1271 лева от Л. Б. за лишаване от ползване на 4/8 ид. ч. от сградата.
При така установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите на
страните съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС. Съгласно разпоредбата на
чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. За основателността на претенциите е необходимо да бъде установено, че: 1) че
страните са съсобственици на процесния имот; 2) обстоятелството, че ответникът в рамките
на процесния период е ползвал лично целия имот или площ, по - голяма от съответстващата
на правата му в съсобствеността, с което е възпрепятствал или ограничил останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им; 3) отправянето на писмена
покана, получена от ответника; 4) размера на пропуснатата полза, равняваща се на средния
пазарен наем за имота през процесния период.
Безспорно в настоящото производство е обстоятелството, че страните са
съсобственици на процесния имот, като ищцата е собственик на 4/8, ответникът на 3/8, а
ответницата на 1/8 ид.ч.
Съдът намира, че с представената по делото покана се установява отправянето на
писменото поискване от ищцата до ответниците по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. Такова е
налице и с предявения иск за предхождащ процесния период иск по чл. 31, ал. 2 ЗС в
делбеното производството по гр.д. № 41679/ 2009 г. на СРС. Неоснователни са доводите на
ответниците, че поканата е отправена в предходен момент, тъй като задължението за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на
писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик и от
този момент той дължи обезщетение, като веднъж отправено, писменото поискване се
разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати
ползването от съсобственика /така изрично тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК/
Налице е останалата част от фактическия състав, правопораждащ търсените вземания
на ищцата, а именно използване на общия имот лично само от ответниците за процесния
период.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се използува лично само
от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. Лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е
всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и
граждански плодове / така изрично - тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по
4
тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК/. С оглед мотивите на цитираното тълкувателно решение
претенцията за обезщетение по чл. 31 ал.2 от ЗС ще е основателна, когато ищцата като
неползващ съсобственик е отправила писмено искане и то е получено от ответника и
въпреки това последният продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща
вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои потребности,без да зачита
конкурентните права на ищеца или не си служи пряко и неспосредствено с цялата обща вещ,
но имайки достъп до нея, не допуска ищеца да си служи с нея/например като държи ключа/,
или е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за
собствеността лице,което само или заедно с него ползва общата вещ. В случая се установява,
че ответницата Л. Б. е живяла в процесния имот в рамките на целия процесен период, като в
този смисъл показанията на двамата свидетели са еднопосочни/. Не може да бъде споделено
като доказано възражението, че ответницата е ползвала част, съответна само на нейните
идеални части, тъй като видно от решенията по делбеното производство сградата е
неподеляема, а и от ответниците не са ангажирани доказателства за вида, големината и
площта на фактически обособените помещения, съответно за РЗП на сградата и нейните
обекти. Освен това всеки собственик разполага с правомощието да си служи с цялата
съсобствена вещ, а не с кореспондираща на ид.ч. реална площ.
Установява се и че ответникът Б. е реализирал действия по лишаване на ищцата от
ползване на сградата като в началото на процесния период е обитавал със семейството си
целия първи етаж. От показанията на свидетеля Г, дадени в о.с.з. на 19.03.2024 г., е видно, че
ответникът, жена му и детето им са се преместили в гр. С, като доколкото свидетелят
свързва преместването с постъпване на детето в училище, то преместването е реализирано
около средата на 2020 г. / преди постъпване в първи клас на детето, което към момента на
разпита е 4-ти клас/. Не може да се приеме обаче, че с реализирането на това обстоятелство
ответникът е преустановил ползването на имота и лишаването на ответницата от него, нито
че й е осигурил достъп, тъй като видно от показанията на свидетеля етажът над приземния
етаж е останал обзаведен и годен за обитаване. Не се установява на ищцата да е осигурено
място, свободно от вещите на ответниците, което да ползва тя.
Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен
от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато
съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата
вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с
него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва
Претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателна при наличието на отправена до ползуващия
съсобственик писмена покана, при което последният има право да предложи на неползващия
съсобственик да ползува общата вещ, за да се освободи от отговорност. /в този смисъл
решение № 129/1986 г. на ОСГК на ВС е прието, че в решение № 721/28.10.1992 г. по гр. д.
№ 580/1992 г. на І ГО на ВС, Решение № 269/18.10.2013 г. по гр. д. № 1282/2012 г. на ВКС,
IV ГО, както и в мотивите на ТР № 7/02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС/. Не се установява обаче
в случая по делото ответниците да са предоставили ключове от съсобствената жилищна
5
сграда или ищцата да разполага с такива, доколкото от свидетелските показания е видно, че
същата никога не е живяла в нея. Не се установи и по друг начин ответниците да са
осигурили достъп на ищцата до сградата и възможност да я ползва. В тежест на ответниците
е да проведат пълно и главно доказване на това обстоятелство, за да се освободят от
отговорност, но няма събрани доказателства в тази насока.
Изложеното обосновава извод, че претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС е доказана по
основание. От приетото по делото заключение по съдебно-оценителната експертиза, което
съдът кредитира като аргументирано, компетентно и задълбочено, неопровергано от другите
доказателства по делото, се установява, че пазарният наем за 1/2 ид. ч. от процесната сграда
за процесния период от 60 месеца е в размер на 22000 евро или 43420 лева, т.е. за 1/2 ид. ч. –
21710 лева. Поради това за лишаване от ползването на съсобствения имот в периода от
22.03.2018 г. до 22.03.2023 г. на ищцата ответницата следва да заплати сумата 5427,50 лева,
а ответникът 16282,50 лева, като исковете съответно за разликата до 6000 и 18000 лева –
отхвърлени. Върху всяка от тези суми се дължи обезщетение за забава от подаване на
исковата молба до окончателното й плащане.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД
С тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК
изрично е разяснено, че писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно
волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал
единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от
ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. Предвид изложеното следва да
бъде уважена и претенцията срещу всеки от ответниците по чл. 86 от ЗЗД за мораторна
лихва върху уважените размери на обезщетенията за лишаване от ползване, като периода на
забава е за всяка месечна вноска, начиная от първо число на следващия месец в периода от
01.04.2018 г. до 21.03.2023 г. в размер на 1000 лева от ответницата Б. /доколкото размерът на
законната лихва е в по-висок размер - 1398,57 лева/ и в размер на 3000 лева за ответника Б.
/доколкото размерът на законната лихва е в по-висок размер - 4195,71 лева/.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ответниците дължат на ищцата съразмерно разноски
съобразно уважената част от исковете. Ищцата доказва извършването на разноски в размер
на 1120 лева за държавна такса, в размер на 2600 лева за адвокатско възнаграждение и в
размер на 150 лева за възнаграждение на вещото лице. От извършените разноски в размер на
общо 3870 лева на ищцата се следват разноски в размер на 3553,49 лева, от които
ответницата следва да й заплати – 888,37 лева, а ответникът – 2665,12 лева.
Ответниците установяват да са сторили разноски в размер на 150 лева за
възнаграждение на вещото лице и в размер на 1000 лева /доколкото тази сума в договора за
права защита и съдействие от 10.07.2023 г. изрично е посочена като внесена в брой, а
остатъкът от пълния размер на уговореното възнаграждение от 2650 лева - 1650 лева е
уговорено да се заплати по посочена в договора банкова сметка, за което доказателства не са
ангажирани/. Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищцата следва да заплати на
6
ответниците сума в размер на 94,05 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Г. Б. с ЕГН ********** и адрес: с. Л, ул. Ш №30 да заплати на В. Р. Н.,
ЕГН ********** и адрес: с. Л, ул. Ш №32 на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 5427,50
лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищцата от ползване на собствената й 1/2
идеална част от съсобствените между страните имоти, а именно двуетажна жилищна сграда,
находяща се в с. Л, ул. „Ш“ № 30 и мястото, в което същата е построена, съставляващо УПИ
XVI-1446 от кв. 68 по плана на с. Л, за периода от 22.03.2018 г. до 21.03.2023 г. ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 22.03.2023 г., до окончателното плащане на
задължението, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1000 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.04.2018 г. до 21.03.2023
г. като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 31, ал. 2 ЗС за разликата над 5427,50 лева до пълния
предявен размер от 6000 лева.
ОСЪЖДА Р. Т. Б. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, р-н Л, ул. Г № 16 да заплати на В.
Р. Н., ЕГН ********** и адрес: с. Л, ул. Ш №32 на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от
16282 лева, представляваща обезщетение за лишаване на ищцата от ползване на собствената
й 1/2 идеална част от съсобствените между страните имоти, а именно двуетажна жилищна
сграда, находяща се в с. Л, ул. „Ш“ № 30 и мястото, в което същата е построена,
съставляващо УПИ XVI-1446 от кв. 68 по плана на с. Л, за периода от 22.03.2018 г. до
21.03.2023 г. ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба –
22.03.2023 г. до окончателното плащане на задължението и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 01.04.2018 г. до 21.03.2023 г. като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 31, ал. 2 ЗС за
разликата над 16282 лева до пълния предявен размер от 18000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Л. Г. Б. с ЕГН ********** и адрес: с. Л, ул.
Ш №30 да заплати на В. Р. Н., ЕГН ********** и адрес: с. Л, ул. Ш №32 сума в размер на
888,37 лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Р. Т. Б. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, р-н
Л, ул. Г № 16 да заплати на В. Р. Н., ЕГН ********** и адрес: с. Л, ул. Ш №32 сума в размер
на 2665,12 лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК В. Р. Н., ЕГН ********** и адрес: с. Л, ул.
Ш №32 да заплати на Л. Г. Б. с ЕГН ********** и адрес: с. Л, ул. Ш №30 и Р. Т. Б. с ЕГН
********** и адрес: гр. С, р-н Л, ул. Г № 16 сума в общ размер 94,05 лева – разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8