О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 829
гр. Перник, 26.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТ БОШНАКОВА
КРИСТИАН ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова
в.ч.гр.д. № 601 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал. 1, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й.С.П.
против разпореждане № 776 от 04.09.2018 г., имащо характер на определение,
постановено по гр. дело № 872/2016 г. по описа на Радомирски районен съд, с
което е върната исковата молба, подадена от Й.С.П. и А.С.Г. против В.В.М., Т.В.О.,
Т.М.Т., Ж.М.М., Р.М.Б. и К.И.М., а производството по делото – прекратено,
поради неотстраняване в срок на допуснати нередовности на исковата молба.
Жалбоподателят Й.С.П. твърди, че
обжалваното определение на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като са
изпълнени всички дадени от него указания за отстраняване на допуснатите
нередовности на исковата молба, като са изложени обстоятелствата, в съответствие
с които е направено искането. Иска обжалваното разпореждане да бъде отменено.
Ответниците по въззивната частна жалба в
срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не са подали отговор на частната жалба.
Частната въззивна жалба е подадена в
едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК (съобщението за постановеното от Радомирски
РС разпореждане е връчено на съищеца Й.П. на 19.09.2018 г.), от процесуално
легитимирана страна - с правен интерес да обжалва разпореждането на
първоинстанционния съд, поради което същата е процесуално допустима.
Частта от обжалваното разпореждане, с
която исковата молба е върната, а производството по делото – прекратено, по
отношение на съищеца А.Г., е влязло в законна сила. Това е така, защото в
случая е налице установителен иск за собственост, предявен от ищците Й.П. и А.Г.
като съсобственици на процесния имот въз основа на осъществено в тяхна полза
давностно владение, по който те са обикновени другари, тъй като всеки от тях
защитава своето право на собственост. Следователно всеки другар води сам своя
процес в рамките на едно общо производство, поради което законните и съдебните
срокове текат поотделно за всеки отделен другар, като пропускането им засяга
само този от другарите, който е допуснал пропускането. Ищецът А.Г. в законния
срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК не е подал частна жалба срещу оспорвания съдебен
акт в настоящото производство, нито се е присъединил към подадената такава от
ищеца Й.П. по реда на чл. 273 във вр. с чл. 265, ал. 1 от ГПК, за която му е
съобщено на 11.10.2018 г., поради което разпореждането на първоинстанционния
съд, имащо характер на определение, по отношение на ищеца А.Г. е влязло в законна
сила и въззивният съд не може да извърши проверка на правилността на оспорвания
съдебен акт и по отношение на необжалвалия обикновен другар на жалбоподателя.
Разгледана по същество частната жалба е
основателна.
Производството по делото пред първоинстанционния
съд е образувано по предявен от Й.П. и А.Г. (така уточняваща молба от
30.07.2018 г.) против В.В.М., Т.В.О., Т.М.Т., Ж.М.М., Р.М.Б. и К.И.М. положителен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване принадлежността на
правото на собственост върху недвижим имот с площ от 1.460 дка, находящ се в
землището на с. *** (бивше с. ***), в местността Горно Равнище, при граници:
изток – собствен имот на наследници на П.С. Г.; запад – имот на наследници на Д.С.
Г.; север – имот на наследници на П.С. Г. и И.З. Г., и юг – път, въз основа на
изтекла в тяхна полза придобивна давност, при дялове 1/8 идеална част за Й.П. и
7/8 идеални части за А.Г..
Видно от предявената искова молба и
уточняващите я молби, включително и молба от 21.08.2018 г., подадени в
изпълнение на дадени от първоинстанционния съд указания за отстраняване на
допуснати нередовности на исковата молба, част от тях дадени и в изпълнение на определение
от 12.06.2018 г., постановено по гр. дело № 295/2018 г. на Пернишки ОС, ищецът Й.П.
твърди, че наследодателят му П.С. Г. е бил собственик на застроено дворно
неурегулирано място в землището на с. *** - заличено, сега с. ***, находящ се в
местността Горно Равнище, с площ от 4000 кв.м., при съседи: земеделска земя,
наследници на Т.З. Г., наследници на Д.С. Г. ***, въз основа на осъществено от
него давностно владение през периода от 1918 г. до 1968 г., като имотът никога
не е имал характер на земеделска земя и не е бил внасян в ТКЗС, но през 1968 г.
бил отчужден за изграждане на язовир Пчелина. Поддържа, че въпреки отчуждението
наследодателят не е губил владението си върху имота, което след смъртта му е
продължило от неговия син С. П.Г. и неговото семейство, а след смъртта на последния
през *** г. до настоящия момент от него и брат му А.Г. при посочените дялове.
Твърди, че част от съсобствения им имот с площ от 1.460 дка попада в имот на
ответниците, възстановен им с решение от 20.12.1999 г. на реституционния орган
като наследници на Д.С. Г., което обосновава и правния му интерес от установяване
на собствеността за тази част от имота по отношение на ответниците (така уточняващи
молби от 03.07.2018 г. и 21.08.2018 г.), като е направено и съответно с
исковата молба искане – така формулираният срещу ответниците петитум на
исковата молба в уточняваща молба от 21.08.2018 г.
Настоящият състав на въззивния съд
намира, че така изложените от жалбоподателя обстоятелства, обосноваващи
предявената от него искова претенция, са в съответствие с формулираното от същия
искане, за което той е навел и твърдения, обуславящи правния му интерес от
установяване на собствеността върху процесния имот по отношение на ответниците
като наследници на Д.С. Г.. Налице е яснота както относно площта на имота и
дела в собствеността, предмет на исковата претенция, така и относно формулираното
срещу ответниците искане, поради което приетото от първоинстанционния съд
противоречие е необосновано, а изводът му за неяснота на въведения с исковата
молба предмет на делото, респ. на търсената и дължима защита и
съдействие от съда – незаконосъобразен. Дали за ищеца е възникнало право на
собственост върху процесния имот на посоченото от него придобивно основание и в
претендирания дял от собствеността върху процесния имот, включително и при
разглеждане на твърдяното присъединяване на владението на наследодателите, са
въпроси по съществото на въведения с исковата молба правен спор, и те не могат
да обосновават изискване за съответно излагане на твърдения в исковата молба.
Предвид гореизложеното въззивният съд
намира, че предявената от жалбоподателя искова молба е редовна, поради което
оспорваното разпореждане на първоинстанционния съд, имащо характер на
определение, се явява незаконосъобразно и като такова, в частта относно ищеца и
жалбоподател Й.П., трябва да бъде отменено, а делото в тази част - върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения Пернишки
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 776
от 04.09.2018 г., имащо характер на определение, постановено по гр. дело №
872/2016 г. по описа на Радомирски районен съд, в частта, с която е върната исковата молба, подадена от Й.С.П., а
производството по делото в тази му част
– прекратено.
ВРЪЩА делото на Пернишки районен съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по отношение на Й.С.П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.