Решение по дело №1889/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1012
Дата: 16 юли 2020 г.
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20191100901889
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е

Гр.София, … юли 2020 година

 

В       ИМЕТО       НА       НАРОДА

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в проведеното при закрити врати съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                    СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

с участието на съдебен секретар Ваня Ружина, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№1889 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Подадена е молба от „О.“ ООД, ЕИК *********, по чл.625 ТЗ. В молбата се твърди, че ответникът „С.“ ЕООД е неплатежоспособен, тъй като не е в състояние да погаси изискуеми парични задължения, произтичащи от търговска сделка, към този молител, спрял е плащанията. При условие на евентуалност твърди, че ответникът „С.“ ЕООД е свръхзадължен по смисъла на чл.742, ал.1 ТЗ, защото притежаваното от него имущество е недостатъчно да покрие паричните му задължения.

                   Молителят твърди, че има вземания към ответника, произтичащи от два договора за изработка, както следва: договор, сключен на 03.08.2017г., за изпълнение на част от работите по обект „Канализационна и водопроводна мрежа на гр.Тръстеник, помпена станция и довеждащ колектор до ПСОВ – етап I А съгласно КСС- приложение №№1,2 и 3, включително изпълнение на СМР, осигуряване на механизация, работна сила и всякакви услуги и дейности, необходими за изпълнение на строителството, в съответствие с техническите спецификации и изпълнение на СМР в определени участъци.Този договор е правопораждащ вземания на настоящия молител в размер на 53 948,01лева и на 49 485,20лева, представляваща гаранция за добро изпълнение, част от цената, срокът на която е изтекъл или общо сумата от 103 433,21лева; договор, сключен на 23.03.2018 година, с който ответникът е възложил на настоящия молител асфалтиране на същия обект. И по този договор, пак в качество на изпълнител, молителят твърди, че е изправна страна и има изискуемо парично задължение общо в размер на 97 184,98лева.

                   Описаните сделки са търговски такива, произтичащите от тях вземания са изискуеми, но ответникът не е в състояние да ги изпълни.

                   Молителят твърди, че ответникът е неплатежоспособен, което състояние е трайно и обективно, продължаващо към момента на подаване на молбата, налице са предпоставките по чл.608, ал.1 ТЗ. Налице е основание за приложение на презумпцията по чл.608, ал.3 ТЗ, тъй като дружеството е спряло плащанията си и към други негови кредитори.

                   Твърди, че началната дата на това състояние е 29.12.2018 година, тъй като след нея ответникът е спрял плащанията.

                   Моли съда, след като се убеди в основателността на изложеното, да постанови решение по чл.630, ал.1 ТЗ.

                   В първото по делото открито съдебно заседание ответникът „С.“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Г.С., оспорва основателността на молбата, като заявява, че не са налице основания за откриване на производство по несъстоятелност. Твърди, че дружеството разполага с достатъчно активи, не е спирало плащанията.

                   В допълнителна молба оспорва твърденията на молителя „О.“ ООД, че има вземания срещу него. Твърди, че „С.“ ЕООД има насрещни вземания във връзка с отстраняване на дефекти в участъците, които „О.“ ООД е извършвало СМР по посочените от този молител договор. Не спори относно договорната си обвързаност с молителя, като признава, че страните са обвързани от две договорни връзки, а именно: договор №1 от 03.08.2017г. за изпълнение на СМР и договор №2 от 23.03.2018г. за изпълнение на СМР – асфалтови работи. Съгласно тези споразумения, изпълнителят следва да отстрани за своя сметка некачествено извършените работи, както и установени дефекти в рамките на сроковете за съобщаване на тези дефекти.

                   Твърди, че такива дефекти са констатирани още при подготовката на подписване на акт, обр. 15, както и с констативен протокол от 18.01.2019 г., съставен от представители на община Долна Метрополия и консултанта по проекта, по сигнал на кмета. Въпреки многократните уведомления, които „С.“ ЕООД е отправило до „О.“ ООД за отстраняване на дефектите, реакция от последното не е имало.

                   Ответникът твърди, че за отстраняване на констатираните дефекти е извършил дейности със собствени средства в размер на 25 000лева без ДДС или 30 000лева с ДДС, през м. декември 2018 година.

                   За отстраняване на дефектите в участък от довеждащия колектор 1, преди  КПС (изпълняван от молителя „О.“ ООД), възложителят е сключил договор от 25.05.2019г. с подизпълнителя „С.П.“ ЕАД, на стойност 68 062,52 лева, без ДДС или 81 675,02лева с ДДС, който е изпълнен за сметка на дължимите на „О.“ ООД средства.

                   Твърди, че разходите за отстраняване на констатираните недостатъци от него, които са резултат от извършените от молителя работи, са в общ размер на 93 062,52 лева без ДДС или 111 675,02лева с ДДС, които „С.“ ЕООД е поканило „О.“ ООД да заплати, с нотариална покана от 31.10.2019г, връчена на другата страна на 12.11.2019 година. Твърди, че тази сума не му е заплатена от молителя „О.“ ООД.

                   Ответникът твърди, че е уведомен от кмета на община Долна Митрополия за констатирани нови дефекти на значителна стойност по трасето в участъците, изпълнение от „О.“ ООД – „Главен канализационен клон I“ от РШ 30 до DK – 5 и клон 120 от РШ 120-2 до РШ DK – 5, за които е налице видеозаснемане и е посочен кратък срок за отстраняване.

                   Въпреки, че ответникът е уведомил „О.“ ООД за горното, от последния не са предприети никакви действия.

                   В срока по чл.629, ал.4 ТЗ, в качество на присъединен кредитор, е конституирано „Д.“ ЕООД, ЕИК *******. В подадената от това дружество молба по чл.625 ТЗ се твърди, че то има качество на кредитор на ответника „С.“ ЕООД, което качество произтича от търговска сделка, явяваща се правопораждащ за вземането му от 75 585,64лева, ЮФ. Твърди, че е сключило договор със „С.“ ЕООД на 17.12.2018г. за СМР, за обекта „Проект за разширение на метрото в София, Трета метролиния – депо „Бул.Ботевградско шосе – „Бул.Владимир Вазов“ – Централна градска част – ж.к. „Овча купел“, първи етап – от КМ 4 +950 до КМ 11 +966,34 по обособени позиции:Обособена позиция №2: Участък от 8+996,69 (край на МС 11) до 6+561,05 (край на МС8) с 3 бр.метростанции.

                   По силата на този договор молителят е имал качество на изпълнител и е поел задължение да извърши възложените му СМР, подборно описани по видове и единични цени в Приложение №1 – КСС, неразделна част от договора, а от своя страна „С.“ ЕООД е поело задължение да му заплати възнаграждение за извършената работа.

                   Твърди, че е изправна страна по сделката, престираният от него трудов резултат е приет, за което са съставени документи. За дължимото възнаграждение „Д.“ ЕООД е издало посочените в молбата фактури, част от които са платени. Има изискуемо вземане по фактури №№**********; ********** и **********, в общ размер на сумата от 75 585,64лева. Поради липса на изпълнение на това парично задължение молителят твърди, че ответникът е неплатежоспособен, респективно свръхзадължен.

                   Моли съда като съобрази изложеното да постанови решение по чл.630, ал.1 ТЗ, а ако съдът намери, че продължаването на дейността би увредило масата, да постанови решение по чл.630, ал.2 ТЗ.

                   По тази молба ответникът „С.“ ЕООД депозира становище с вх.№139089/12.11.2019 година, с което оспорва да са налице материалните предпоставки за уважаване на молбата. Твърди, че финансовото му състояние, с оглед показателите за ликвидност, отговаря на нормалното състояние на едно търговска дружество. Не спори относно съществуване и размер на вземането на този кредитор.

                   Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                   По делото не се спори, а това се установява и от събраните писмени доказателства, че молителите и ответникът са обвързани от договори, както следва:

                   С молителя „О.“ООД:

                   На 03.08.2017 година е сключен договор между „С.“ ЕООД и „О.“ ООД, по силата на който „С.“ ЕООД възлага на другата страна да извърши СМР, осигуряване на механизация, работна сила и всякакви услуги и дейности, необходими за изпълнение на строителството в съответствие с техническите спецификации, работните проекти и количествените сметки, касателно част „Канализационна и водопроводна мрежа на гр.Тръстеник, помпена станция и довеждащ колектор до ПСОВ – етап IA“.

                   Съобразно постигнатото съгласие думите, изразени в настоящия договор и всички документи, съставляващи договора, ще имат значение и ще се интерпретират според дефинициите в договорните условия – чл.1.1.

                   Съобразно чл.1.2, посочените в този текст документи, в реда, посочен в нормата, се считат съставящи и формиращи договора, като следва да се разглеждат като взаимно обясняващи се едни с други. За целите на тълкуването приоритетът на документите трябва да е в съответствие с посочената в т.1 -7 последователност.

                   Цената е в общ размер на сумата от 912 620,51лева( касае не само тази договорна връзка) – чл.4.2-4.3 от договора.

                   Плащането е уговорено да се извършва по банков път, както следва: междинни плащания; на база действително извършени СМР по цени съгласно КСС; актуването – след завършване на работите, предмет на този договор, на база извършените от изпълнителя и подписани от представителите на двете страни измервателни страници за действително изпълнението СМР през този период; всички плащания за изпълнени работи ще се извършват след представяне на посочените в б.“с“ на чл.7 документи.

                   Съгласно чл.7.3 възложителя задържа 10% от сумата по чл.4.2 като гаранция за добро изпълнение, а окончателното плащане на сумите, задържани за добро изпълнение – първата половина се извършва след получаване на сертификат за приемане на обекта, а втората половина – след изтичане на срока за съобщаване на дефекти и при всички случаи получено плащане от инвеститора на възложителя.

                   Неразделна част от този договор са :  КСС, водопроводи – приложение №1 ; КСС канализация – Приложение №2; КСС , разваляне и възстановяване на пътна и тротоарна настилка без асфалтови работи – Приложение №3 и споразумение по чл.18 ЗЗБУТ – Приложение №4.

                   Част от съгласието са и специалните условия на договора и общи условия на договора- ФИДИК.

                   Във връзка с този договор молителят „О.“ ООД е издал следните фактури: фактура № **********/23.11.2017 г. на стойност 185 716,67лева, с ДДС – 247 622,23лева, към която е издадено кредитно известие №**********/23.10.2018г. за сумата от 6 951,40лева с посочено основание - неизпълнена дезинфекция, сигнална лента и хидравлични проби + две неизпълнени СКО и задържани суми по договор; фактура №**********/08.03.2018г. на стойност 191 952,95лева с ДДС, към която е издадена кредитно известие №**********/23.10.2018г. на стойност 5 696,76лева с основание – неизпълнена дезинфекция, сигнална лента и хидравлични проби + задържани суми по договора; фактура №**********/06.06.2018г. на стойност 168 081,94 лева, към която е издадена кредитно известие №**********/23.10.2018г. на стойност 1 186,73лв с ДДС за н неизпълнена дезинфекция, сигнална лента и хидравлични проби + неизпълнен участък В 117 – В0 – 13 м; неизпълнен участък В – 74 – В0 – 62 м и задържани суми по договор.

                   На 23.03.2018 година същите страни сключват договор, по силата на който „С.“ ЕООД възлага на „О.“ ООД да извърши с материали, осигурени от възложителя, СМР по асфалтиране на обект: „Инженеринг за обект Канализационна и водопроводна мрежа на гр.Тръстеник, помпена станция и довеждащ колектор до ПСОВ– етап IA“ в рамсике на ОП „Околна среда“ 2007 – 2014г., съгласно договорни условия ФИДИК за технологично оборудване и проектиране – строителство за електро и машинно-монтажни работи и за строителни и инженерни обекти, проектирани от изпълнителя („Жълта книга“), съгласно КСС – Приложение №1, представляваща неразделна част от договора.

                   Съгласно Приложение №1 към договора са посочени дължимите СМР по вид, количество и единична цена, за които страните са приели, че са ориентировъчни, а цените – без ДДС.

                   На 14.06.2018 година страните подписват допълнително споразумение към този договор, по силата на което възложителят, настоящ ответник, е възложил на „О.“ ООД, в качество на изпълнител, да извърши допълнителните СМР, посочени в това споразумение, с определена единична цена.

                   Във връзка с този договор „О.“ ООД е издал е издал фактура №**********/13.07.2018г. на стойност 64 547,05лева с ДДС, към която е издадена кредитно известие № **********/01.08.2018г. на стойност 1 195,82лева с основание – корекция ДДС задържани суми по договора и дебитно известие № **********/23.10.2018г. на стойност 45 436,03лева с ДДС и основание договор и протокол от 23.10.2018г. и задържани суми.

                   По отношение на присъединения кредитор „Д.“ ЕООД, ЕИК *******:.

                   На 17.12.2018 година е сключен договор между „С.“ ЕООД, като възложител и „Д.“ ЕООД, като изпълнител, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши СМР, подробно описани по вид и единични цени в Приложение №1 КСС, представляващо неразделна част от договора за обект „Проект за разширение на метро София III диаметър етап I- ЛОТ 2 – участък от КМ 4 +950(МС6) до КМ 11 +966,34 (край на МС14), по обособени позиции:Обособена позиция №2: Участък от  км 8+996,69 (край на МС 11) до 6+561,05 (край на МС8) Метростанция 10, от км8 + 244,84 до км 8 + 991,74“.

                   Уговорили са, че общата цена за изпълнение на този договор е сумата от 160 390 без ДДС, която се определя на база КСС; авансовото плащане е в размер на 10% от ориентировъчната цена; уговорено е текущо плащане – след актуване и реално фактуриране.

                   Уговорено е възложителят да задържа 5% от стойността на извършените по конкретния акт СМР, като гаранция за качествено изпълнение, както и че плащанията следва да се извършат след представяне на посочения набор от документи в разпоредбата на чл.3, ал.3 от договора.

                   Уговореният срок за изпълнение на възложените СМР е 45 дни след откриване на фронт за работа на обекта.

                   Представени са приложенията към договора, които са неразделна част от същия.

                   Представени са издадените от изпълнителя фактури, касателно извършено авансово плащане на сумата от 19 246,80лева и още четири фактури, свързани с извършените от „Д.“ ЕООД СМР.

                   По делото е допусната и изслушана ССчЕФИЕ, изготвена от вещото лице С.М., приета като годно доказателствена средство, дадено компетентно и незаинтересовано.

                   Съобразно това заключение, структурата на активите на „С.“ ЕООД, по данни от счетоводните баланси на предприятието за периода 2016 – 2018 година, е с преобладаващо краткотрайни активи. Основен дял са текущите активи, представляващи вземания (69-73%), предимно от клиенти. На следващо място по значимост са материалните запаси ( 25-30%), а паричните средства съставляват под 1% от оборотния капитал на дружеството. Над 93% от ДМА са под формата на зами, сгради, машини, оборудване, транспортни средства и др. ДМА, като в структурата на този вид активи присъставт и дългосрочни финансови активи, както е незначителен дял нематериални активи.

                   По отношение на пасивите и тяхната структура, вещото лице е посочило, че собственият капитал на дружеството през изследвания период от време е в порядъка на 21 -23% от пасивите. Отчитаните финансови резултати са печалба, като същите, заедно с натрупаната печалба от предходни периоди формират между 54-57% от собствения капитал.

                   Задълженията на дружеството са предимно нетекущи, в основната си част задължения към банки и лизингови компании. Сред текущите задължения, освен дългосрочните задължения с настъпващ падеж, фигурират и задължения към доставчици и клиенти по получени аванси, публични задължения и задължения към персонала и др. текущи такива.

                   По отношение на показателите за ликвидност.

                   Въз основа на преценка на съотношение между краткотрайни активи и краткосрочни / текущи задължения за периода 2016 -2018 година, вещото лице е посочило следните показатели за ликвидност: КОЛ за 2016 – 1,34 за 2017 – 0,88 и за 2018 – 0,94; КБЛ за 2016 – 099 за 2017 – 0,66 и за 2018 – 0,65; КНЛ за 2016 -0,012, за 2017 – 0,06 и за 2018 – 0,02; КАЛ – показателите за идентични като тези за КНЛ. Въз основа на това вещото лице е направило обоснован извод, че само за 2016г. коефициентите за ликвидност са в референтни стойност. За следващия период от време – 2017 – 2018година – извън тези стойности, макар че през 2018 година е налице стремеж за тяхното нормализиране чрез нарастване на стойностите.

                   По отношение на показателите за финансова автономност и задлъжнялост, вещото лице, въз основа на посочените стойности е приело, че показателят за финансова автономност ( 0,27 за 2016г.; 0,31 за 2017г. и 0,28 за 2018г.) са на границата на допустимата стойност.

                   Анализирайки показателите за ликвидност и финансова автономност за отрасъла - строителство на хидротехнически съоръжения – вещото лице е направило обоснован извод, че показателите на настоящия ответник са на стойности по-ниски от отрасловите, а показателят за финансова автономност- също. Посочило е, че за изследвания период от време и най-вече през 2017 година е налице тенденция на недостиг на нетен оборотен капитал, който недостиг макар и намален през 2018 година, не е преодолян напълно.

                   Всички тези показатели водят да извод, че е налице влошаване на текущото финансово състояние на предприятието, която тенденция продължава и през 2018 година. Тази тенденция не се променя въпреки настъпилите положителни промени – увеличаване на балансовата стойност на текущите активи и намаляване на размера на текущите задължения, както и подобрения на коефициентите за обща и бърза ликвидност.

                   Вещото лице е посочило изрично, че издадените от двамата молители фактури са намерили счетоводно отражение в счетоводните регистри на ответника.

                   Въз основа на извършените записвания вещото лице е направило извод, че задълженията на ответника към „О.“ ООД са в размер на 147 739,69лева, а ако към тази сума се прибави и задържаната като гаранция сума от 47 374,15лева, то общият размер на дълга е сумата от 195 113, 84лева.

                   Освен към доставчици, вещото лице е установило, че ответникът има задължения и към посочените в заключението банки, произтичащи от банкови сделки.

                   По отношение на вземанията на ответника вещото лице е конкретизирало, че намерилите счетоводно отражение такива активи касаят период  за настъпващ или настъпил падеж в рамките на година, тъй като дружеството прилага политика на обезценка на просрочените вземания, вследствие на което при съставяне на ГФО са обезценени вземания, посочени в обстоятелствената част на заключението. Ето защо към края на всеки от анализираните периоди са изключени от текущите активи признатите за несъбираеми вземания. Едновременно с това вещото лице е констатирало, че се увеличава периодът на събиране на вземанията от клиенти и това води до увеличение на коефициента на дебиторска задлъжнялост.

                   Вещото лице е направило заключение, че ответното дружество е в състояние да покрива краткосрочните си задължения, като това състояние е в пряка връзка със събираемостта на краткосрочните си вземания. Изпълнението на дългосрочните задължения е обезпечено с неговото имущество, чиято балансова стойност превишава общия размер на задълженията.

                   В допълнителното заключение, депозирано на 07.07.2020 година вещото лице очертава промяна, настъпила във финансово-икономическото състояние на ответника, базирайки се на счетоводните му записвания за 2019 година.

                   Посочило е следните обстоятелства: неплатени изискуеми задължения към 31.12.2019 година – 10 300 680,95лева, към които следва да се прибавят и съдържащите се вече данни в отчета на финансово състояние, а именно – наличие на изискуеми задължения по банкови заеми в общ размер на 5 913 хил.лева. Резултатът от сборуването им е, че общият размер на неплатените изискуеми задължения на „С.“ ЕООД към края на 2019 година е 16 214 хил.лева.

                   За периода от 19.09.2019г. до 31.12.2019 година е видно значително, почти петкратно намаление на паричните средства. Общата стойност на краткотрайните активи на ответника към 31.12.2019 година е била 11 768 325,51лева.

                   Показателите за ликвидност на ответника за 2019 година са както следва: КОЛ – 0,26, КБЛ – 0,25, КНЛ – 0,0014 и КАЛ – 0,0014.

                   Коефициентът за финансова автономност за 2019 година е -0,42, след отчетена нетна загуба от 31 558хил.лева, дружеството е декапитализирано.

                   Вещото лице е заключило, че към 31.12.2019 година дружеството не е било в състояние да покрива краткосрочните си задължения.

                   В експертизата са посочени и други коефициенти, които са помощни по своя характер, относно текущото през 2019 година финансово-икономическо състояние на дружеството.

                    При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:

                   Подадена е молба с основание чл.625 ТЗ, обективираща твърдение, че молителите са кредитори с изискуемо парично вземане, произтичащо от търговска сделка, което ответникът не е в състояние да заплати, поради състоянието си на неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост.

                   Подадените молби намират правното си основание в разпоредбата на чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ и чл.742 ТЗ, при условие на евентуалност.

   За уважаване на молбата следва да са налице предвидените в закона процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да е подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи наличие на парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или  задължение по частно държавно вземане, свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.

                   В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуално-правни предпоставки – съзираният съд е надлежен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от активно легитимирани за това страни.

                   По материалните предпоставки по молбите по чл.625 ТЗ.

                   Относно качеството на кредитори на двамата молители „О.“ ООД и „Д.“ ЕООД.

                   И с двамата молители ответникът е обвързан от договори, които по същността си са договори за изработка, които не попадат в хипотезиса на разпоредбата на чл.286, ал.2 във връзка с чл.1 ТЗ, но представляват относителни(субективни) търговски сделки (чл.286, ал.1 ТЗ), сключени от търговци във връзка с осъществяваната от тях дейност по занятие.

                   По делото е безспорно установено, че издадените от тези молители фактури са намерили отражение в счетоводството на „С.“ ЕООД, което отразяване има качество на признание за наличие на задължение за плащане, тъй като (отразяването в счетоводството на ответника) чрез него ответникът е демонстрирал приемане на осъществения от тези молители правен резултат, дължим по силата на договорните обвързаности. По делото вещото лице е установило размера на дълга, който ответникът има към „О.“ ООД, а по отношение на размера на задължението, което има към „Д.“ ЕООД, ответникът е признал този размер в хода на съдебното дирене.

                   Относно оспорването от ответника на качеството на „О.“ ООД и направените твърдения за наличие на насрещни вземания на „С.“ ЕООД към това дружество.

                   Въпросът за наличие на насрещни вземания е въведен от тази страна извън срока за възражение (първото по делото заседание, в което ответникът е оспорил твърдението, че е неплатежоспособен, респективно не е в състояние на свръхзлъжнялост), поради което този въпрос не попада в предметния обхват на делото, доколкото касае материалната легитимация на този кредитор. Но дори и да се приеме противното, то липсва направено надлежно правопогасително възражение за прихващане – било извънсъдебно, било съдебно такова. Ето защо дори и да се приеме, че ответникът има насрещни вземания, погасителен ефект от този факт не настъпва автоматично, без страната да е въвела в процеса твърдения на сторено извънсъдебно прихващане или направено своевременно съдебно такова. Ето защо представените в тази насока доказателства се явяват неотносими към този процес. Последица от това е изводът на съда, че „О.“ ООД има качество на кредитор на „С.“ ЕООД и това е така, тъй като доказателствата по делото установяват, че вземането на този кредитор е ликвидно и изискуемо, чийто произход са двете субективни търговски сделки, посочени по- горе, което парично вземане е останало неудовлетворено, респективно непогасено чрез предвидените в закона способи затова.

                 По отношение на състоянието на неплатежоспособност на ответника „С.“ ЕООД.

                   Първоначалната теза на тази страна е, че липсва кое да е от двете посочени в закона основания (чл.608 ТЗ и чл.742 ТЗ) основания за откриване на производство по несъстоятелност.

                   В хода по съществото на делото ответникът признава, че е неплатежоспособен и това е така, тъй като съществуващите му парични задължения, макар и променили субекта, комуто се дължи изпълнение, са останали като съществуващи.

                   Наличието на платежоспособност или наличие на неплатежоспособност е съотношение между краткотрайните активи на търговеца и неговите краткотрайни и/ или текущи задължение. Преценката за наличие на това състояние се извършва на база на притежаваните от предприятието краткотрайни  активи, като възможност същите да бъдат източник на парични средства, с които търговецът да посреща своите краткосрочни и текущи задължения. Т.е. предмет на преценка е дали притежавания от ответника оборотен капитал му дава възможност да посреща своите краткосрочни и текущи задължения. Дали тези активи са налични и дали тяхната стойност е достатъчна за покриване на задълженията, на база ликвидност на текущите активи.

                   Краткотрайните активи, с оглед отчитане на различната им ликвидност, формират четири коефициента - обща, бърза, незабавна и абсолютна. Тези коефициенти дават възможност да се прецени съотношение между краткосрочни и текущи задължения на предприятието и текущи активи - цялата им съвкупност или части от тези активи.Тези показатели представляват количествени характеристики на това съотношение.

                   Под ликвидност следва да са разбира способността на предприятието да обслужва текущите си задължения (плащания) към кредиторите с разполагаемите краткосрочни активи. Под текущи плащания се има предвид сумата на краткосрочните задължения и дела на дългосрочните задължения, дължими през съответната година. Важен момент в дефинирането на тази способност е изясняването на въпроса кога предприятието може да обърне тези активи в пари или това е изясняването на степента на ликвидност на отделните елементи на активите.
                  Ликвидността се дефинира като способност на фирмата да изплаща задълженията си в краткосрочен план, т.е. като краткосрочна платежоспособност. Тя се дефинира като количествена характеристика на способността му да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, което е равносилно на способността на активите на предприятието да се обръщат в налични пари. Т.е. ликвидността е показател за финансовото равновесие между активите и задълженията. Ето защо, ликвидността се анализира на база показатели, които са количествени характеристики на способността на фирмата да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Основните показатели за ликвидност, известни в икономическата литература са коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Те се формират като съотношение между притежаваните от търговеца краткотрайни активи и краткосрочните и текущи задължения.

                   Коефициент на обща ликвидност  е най - широко използваният коефициент. Определя се като отношение между стойността на краткотрайните активи (материална запаси, краткосрочни вземания, финансови активи и налични парични средства) на фирмата и стойността на текущите й задължения. По принцип за добра степен на ликвидност може да се говори, тогава, когато стойностите на показателя са над единица, т.е. нетен оборотен капитал е положителна величина. Обикновено за еталон се приема средната стойност на показателя изчислена за индустрията или сектора, по този начин може да се определи мястото на дружеството в системата на дадения отрасъл и на тази база да се даде обективна оценка за степента на обща ликвидност на компанията.
                 Бързата ликвидност изразява възможността на дружеството да покрива своите текущи задължения чрез краткосрочните си вземания, финансови активи и налични парични средства. При този коефициент се изключва стойността на материалните запаси, които се считат за най-бавно ликвидните от краткотрайните активи и това е така, тъй като, за да се превърнат наличните запаси в пари, следва да бъдат вложени в производството, същото да се завърши и да се осъществи продажба на получения продукт. Разликата между него и първия показател се дължи на размера на материалните краткотрайни активи. В тази връзка може да се установи въздействието на бързината на реализация на продукцията или обращаемостта на запасите върху ликвидността на фирмата.

                    Другият коефициент е коефициентът за незабавна ликвидност. При този коефициент са изключва освен стойността на материалните запаси така и краткосрочните вземания, които са по-бавно ликвидните от финансовите активи и паричните средства. Вземанията, като разчетни отношения, имат по слаба ликвидност от паричните средства, което се дължи на факта, че за да се събере едно вземане, е необходимо време, което забавя ликвидността.

                   Последният коефициент е коефициентът на абсолютна ликвидност. Показва степента на покритие на текущите задължения само с налични парични средства. От числителя се приспадат и ценните книжа, притежавани от фирмата.

                   По отношение на това как могат да се интерпретират резултатите по отношение на взаимната зависимост между коефициентите, тяхната изменение и съпоставими величини.
На първо място трябва да се установят причините за разликите и измененията. Не винаги следва да се дава положителна оценка на повишаващите се стойности на коефициентите понеже това може да се дължи както на намаляване на задълженията, така и на увеличаване на несъбираемите и трудно събираемите вземания. От тази гледна точка намалението на ликвидността би трябвало да се оцени положително. Не бива да се забравя и връзката с другите финансови показатели например намалението на текущите задължения ще повлияе положително върху ликвидността, но като цяло ще намали общата възвръщаемост на собствения капитал.
                   Както е посочено и по- горе, за целия изследван период ( 2016-2019г.) активите на дружеството се формират от материална запаси, вземания, краткосрочни финансови активи и налични парични средства. Ответникът надлежно е осчетоводявал тези краткотрайни активи, като е извършвал и надлежна обезценка на вземанията, чиято събираемост е надхвърлила една година, като е налице установена от вещото лице тенденция за увеличаване на периода за тяхната събираемост. Едновременно с това, през 2019 година наличните парични суми са намалели петкратно, а размерът на дълга е нараснал. От заключението по допусната ССчФИЕ се установява откроилата се през 2017 година тенденция за превес на пасивите (краткосрочни/текущи задължения) над краткотрайните активи, намерила израз в коефицинентите за ликвидност, като коефициентът за обща ликвидност сочи на намаление, под „1“ към края на 2017 година, през 2018 година колебливо са покачва, без да достигне своята референтна стойност и през 2019 година пада катастрофално под същата (под „1“-ца – 0,26). За 2019 година дружеството отчита и загуба. Следователно е налице трайно влошаване на финансово- икономическото състояние на търговеца, което вещото лице за 2019 година описва като декапитализация на предприятието. Тази тенденция съдът приема за необратима, тъй като е съчетана с увеличаване на общите разходи и общо разходите за дейността на предприятието и този процес е съпроводен с трайно намаляване на общо приходи и общо приходи от дейността, намерили количествен израз в коефициентите за ефективност на разходите и коефициентите за ефективност на приходите, както и в коефициентите за рентабилност, които показват възвращаемост на капитала.

                   Но основните количествени характеристики, даващи представя за възможността на предприятието да посреща своите краткосрочни и текущи задължения са показателите за ликвидност, които очертават възникналата през 2017 година проблемност във възможността за посрещане на краткосрочни и текущи задължения на търговеца, за преодоляване на която е направен опит през 2018 година и трайно установеното вече през 2019 година състояние на неплатежоспособност.                        По отношение на началната дата на това състояние.

                            Липсата на възможност за посрещане на краткосрочните и текущи  задължения е обективно установена и нейното проявление са именно показателите за ликвидност към 31.12.2018 година. През 2018 година настъпват падежите на вземанията на настоящите молители и през тази година показателите за ликвидност са паднали под своите референтни стойности. Ето защо не може да се приеме, че липсата на плащане на вземанията на двамата молители е въпрос на субективна преценка на ответника, а представлява израз на  обективна невъзможност търговецът да покрие изискуемите парични дългове, падежирали през този период. Съществуващите налични краткотрайни активи се оказват недостатъчни, за да се обърнат в пари и макар и да разполага с краткотрайни активи, то наличният оборотен капитал на ответника се явява недостатъчен, за да му даде възможност да извърши плащане. Поради това настоящият състав на съда приема, че макар и близо да референтна стойност общият показател за ликвидност, който е под тази стойност, съчетан с останали неудовлетворени изискуеми парични задължения е поради съществуваща обективна причина затова и това е настъпилата неплатежоспособност на дружеството. Затрудненията за плащане на дружеството не са временни, а израз на настъпилото състояние на неплатежоспособност, представляваща обективна невъзможност на търговеца, с притежаваните от него краткотрайни активи да посреща своите краткосрочни и текущи задължения. Тази обективна невъзможност е намерила израз в показателите за ликвидност на предприятието и неплатените от него парични задължения, които към този момент са били изискуеми.

                        Съобразно константната съдебна практика - с решение № 33 от 07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г., ІІ т.о., решение № 115 от 25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г., ІІ т.о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г., І т.о. и др. - е изразено категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите по чл.608 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността.

                     Ето защо за начална дата на състоянието на неплатежоспособност съдът определя 31.12.2018 година.

                   Ето защо, поради  наличие на предпоставките за постановяване на решение по чл.630 ТЗ, с оглед основателност на молбата по чл.625 ТЗ, съдът

                  

                   Р                  Е               Ш               И  :

 

                   ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на ТД „С.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***  и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2018 година.

                   ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ    по отношение на ТД „С.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***.

                   НАЗНАЧАВА за временен синдик на ТД „С.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Е.Г.Т., с адрес ***, при месечно възнаграждение от 1 500 лева, като определя срок за встъпване -  три дни от съобщението.

                   СВИКВА първо събрание на кредиторите на ТД „С.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, което ще се проведе на 01.09.2020 година – 10,00 часа, в гр.София, Съдебна палата, бул.”Витоша”№2, СГС в съдебна зала, определена за открити заседания на 6-6 състав, с дневен ред на събранието, съгласно законоустановения – изслушване доклада на временния синдик по чл.668,т.2 ТЗ, избор на постоянен синдик и евентуално избор на комитет на кредиторите.

                   На основание чл.622 ТЗ решението подлежи на вписване в ТР и може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от вписването.

                   Решението подлежи на незабавно изпълнение.

                   Препис от решението да се изпрати незабавно на АВ – ТР.

 

 

                                                                                    СЪДИЯ: