РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Силистра, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20213420100420 по описа за 2021 година
Ищецът ..Е.“ ООД със седалище и адрес на управление в обл. С., общ.
С., гр. С., п.к. . ул. „П. Б.“ № с ЕИК . представлявано от управителя - М. Г. К.,
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатят: първият от тях - сумата от 20 781.98 лева, представляваща част от
заплатените му наемни вноски за времето от 12.10.2015 год. до 02.09.2018
год. по сключените между страните Договор за наем от 12.10.2015 год. и
Договор за наем от 12.10.2016 год., ведно със законната лихва считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата,
вторият от тях - сумата от 799.30 лева представляваща част от заплатените му
наемни вноски за времето от 03. 09. 2018 год. до 12.10.2018 год. по
сключеният между страните Договор за наем от 03. 09. 2018 год., ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, както и двамата ответници, в условията на солидарност
да му заплатят сумата от 9 525.67 лева, представляваща имуществени вреди
от воденото срещу дружеството т. дело № 165/2018 год. по описа на
Силистренски окръжен съд, ведно със законната лихва считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира и
разноски по производството.
Твърди, че с ответниците са били страни по договори за наем на 1 брой
1
стационарна цистерна с размер 1000 куб.м. за съхранение на мазут, въз
основа на които той им заплащал дължимият месечен наем в размер на 600.00
лева. Впоследствие спрямо него били предявени претенции за връщане на
наетата вещ, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което
собственикът е бил лишен от правото си да ползва веща в размер на
месечните наемни вноски за период от 36 месеца. В производството по т.д. №
165/2018 по описа на СОС били привлечени в качеството им на трети лица -
помагачи двата ответници, както и ищецът бил осъден да заплати деловодни
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ „М. ” ООД с ЕИК , със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „К. М." № , представляван от управителя Б. Б. И. не е
подал писмен отговор, с което е изгубил правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и
чл. 219, ал. 1 от ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ „Е.“ АД с ЕИК , със седалище и адрес на управление в
гр. С., ул. „Д.“ № , ет. , представляван от изпълнителния директор С. Р. И.,
чрез процесуалния си представител адв. Т.С. е подал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове, като счита, че същите са недопустими с оглед
липсата на конкретизация на нарушеното материално право, като
претенцията, според ответника не може да бъде да се основава както на
неизпълнение на договорно задължение, тъй като такова не е налице, така и
на претърпени от ищеца вреди, тъй като е налице валидно облигационно
правоотношение между страните. Освен това счита, че претенциите са
некоректно предявени, като не е уточнен общият размер на същите. Излага
подробни доводи във връзка със становището си и моли исковите претенции
да бъдат отхвърлени.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
За да обоснове претенцията си, ищецът сочи обстоятелството, че
добросъвестно е изпълнявал задълженията си за плащане на наемна цена, въз
основа на сключените с двамата ответници договори за наем, но независимо
от това, бил осъден да заплати всички дължими наемни вноски за период от
три години на собственика на вещта. Тъй като двамата ответници били
2
привлечени в производството по гр.д. № 165/2018 г. по описа на СОС в
качеството им на трети лица – помагачи, ищецът предявява претенциите си
спрямо тях, като счита, че същите са се обогатили неоснователно за сметка на
неговото обедняване.
Между страните няма спор за факти, а и по силата на разпоредбата на
чл. 223, ал. 2 от ГПК, установеното в мотивите на решението по гр.д. №
165/2018 г. по описа на СОС, е задължително за ответниците, в качеството им
на трети лица в отношенията им с ищеца. В този смисъл няма спор относно
наличието на наемни правоотношения, възникнали въз основа на валидно
сключени договори за наем, относно правото на собственост на вещта и
относно факта, че ищецът е осъден да заплати на собственика сумата от
21581.28 лева, представляваща 36 месечни наемни вноски за ползването на
вещта.
Не се оспорва, а и от представените по делото доказателства се
установява, че ищецът е изпълнявал задълженията си по договорите за наем,
като е заплатил всички наемни вноски на ответниците, както и факта, че е
изплатил на собственика на вещта цялата сума, присъдена с решение № 21 /
08. 04. 2020 г. на СОС, потвърдено с решение № 260090 / 18. 11. 2020 г.,
постановено по в.т.д. № 391 / 2020 г. по описа на ВАС.
Единственият спорен въпрос с оглед становището на втория ответник
е наличието на правно основание за предявените в настоящото производство
претенции.
Съдът споделя становището на този ответник досежно липсата на
възможност да се претендира сумата от 799,30 лева като платена без
основание или на отпаднало основание, както и като такава, с която
ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, но само при
условие, че се приеме, че претенцията касае сумите, заплатени от ищеца на
ответника във връзка с наемното правоотношение помежду им. Тези суми
действително са заплатени на валидно правно основание въз основа на
сключен между страните договор и обстоятелството, че ответникът не е
собственик на вещта е без значение – задълженията му по договора са
изпълнени с предаването на вещта за наемателя. Не така стои въпросът, обаче
със сумата, която ищецът в настоящото производство е заплатил на
собственика на вещта – макар и също изчислена под формата на месечни
3
наемни вноски, същата представлява обезщетение за лишаването на
собственика от правото да получи плодове от вещта, като тези плодове са
получени именно от ответниците. Налице е ефективно намаляване на
имуществото на ищеца и същевременно – имуществена облага, реализирана
от ответниците. Независимо от факта, че ищецът, в качеството му на наемател
на имота, при това въз основа на валидно договорно правоотношение не е
пасивно легитимиран да отговаря по иска за неоснователно обогатяване на
собственика, тъй като не притежава вещното право на ползване върху имота,
по отношение на който реално господства е било установено от страна на
ответниците, факт е, че към настоящия момент именно наемателят е осъден
да заплати обезщетение на собственика. Налице е неоправдано разместване на
имуществени блага, произтичащо от заплащане на сумите по т.д. № 165/2018
г. по описа на СОС.
Предвид изложеното и като прие за установено, че ответниците са се
обогатили неоснователно за сметка на обедняването на ищеца, съдът счита, че
предявените искове са основателни и доказани, поради което следва да бъдат
уважени. Размерът на претенциите е безспорно установен с влязло в сила
решение, поради което съдът ги уважава в предявените размери от 20 781.98
лева по отношение на „М.” ООД и 799.30 лева по отношение на „Е.“ АД.
По същите съображения основателна е и претенцията за заплащане на
сумите, които са заплатени от ищеца в качеството му на ответник разноски по
производството по т.д. № 165/2018 г. по описа на СОС, но по отношение на
същите не е налице основание за солидарна отговорност и следва да бъдат
присъдени съобразно извършеното от ищеца уточнение съобразно
отговорността на всеки от ответниците – 9172.77 лева за „М.” ООД и 352.80
лева за „Е.“ АД.
Предвид изхода на делото ответниците дължат на ищеца извършените
по настоящото производство разноски, които съобразно размера на
претенциите спрямо всеки от тях и представените доказателства за
извършването им са в размер на 3499.49 лева за ответника „М.” ООД и 495.82
лева за ответника „Е.“ АД.
Мотивиран от гореизложеното, СРС
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „М.” ООД с ЕИК , със седалище и адрес на управление в
гр. С., ул. „К. М." № , представляван от управителя Б. Б. И. да заплати на ..Е.“
ООД със седалище и адрес на управление в обл. С., общ. С., гр. С., п.к. . ул.
„П. Б.“ № . с ЕИК . представлявано от управителя - М. Г. К. сумата от 20
781.98 / двадесет хиляди седемстотин осемдесет и един лв. и 98 ст. /лева, с
която неоснователно се е обогатил, вследствие на заплатените му наемни
вноски за времето от 12.10.2015 год. до 02.09.2018 год. по сключените между
страните Договор за наем от 12.10.2015 год. и Договор за наем от 12.10.2016
год., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, сумата от 9172.77 / девет хиляди сто
седемдесет и два лв. и 77 ст. / лева, представляваща имуществени вреди от
воденото срещу ..Е.“ ООД т. дело № 165/2018 год. по описа на Силистренски
окръжен съд, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски в размер на 3499.49 / три хиляди четиристотин деветдесет и девет
лв. и 49 ст. / лева, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в
сила на решението по гр.д. № 420 / 2021 г. по описа на СРС до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА „Е.“ АД с ЕИК , със седалище и адрес на управление в гр.
С., ул. „Д.“ № , ет. , представляван от изпълнителния директор С. Р. И.да
заплати на ..Е.“ ООД със седалище и адрес на управление в обл. С., общ. С.,
гр. С., п.к. . ул. „П. Б.“ № . с ЕИК представлявано от управителя - М. Г. К.
сумата от 799.30 / седемстотин деветдесет и девет лв. и 30 ст. /лева, с която
неоснователно се е обогатил, вследствие на заплатените му наемни вноски за
времето от 03. 09. 2018 год. до 12.10.2018 год. по сключеният между страните
Договор за наем от 03. 09. 2018 год., ведно със законната лихва считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, сумата
от 352.80 / триста петдесет и два лв. и 80 ст. / лева, представляваща
имуществени вреди от воденото срещу ..Е.“ ООД т. дело № 165/2018 год. по
описа на Силистренски окръжен съд, ведно със законната лихва считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски в размер на 495.82 / четиристотин деветдесет
и пет лв. и 82 ст. / лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на решението по гр.д. № 420 / 2021 г. по описа на СРС до
окончателното им изплащане.
5
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6