РЕШЕНИЕ
№ 1212
гр. Бургас, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20242120107288 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от всеки
двама измежду ****, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт ***, против Г. С.
В. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ****, с която се претендира установяването
дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 2841/19.08.2024 г. по ч.гр.д. № 5652/2024 г. по описа на Бургаския районен съд,
а именно: сумата от 791. 35 лева - главница, представляваща задължение по договор за
потребителски кредит № ****, сключен на 27.08.2018 г. между „К.” АД и ответницата,
сумата от 142. 13 лева - договорна лихва за периода 27.08.2018 г. до 10.12.2019 г. и
сумата от 440. 47 лева - обезщетение за забава, начислено за периода от 27.08.2018 г.
до 12.03.2020 г., които вземания са цедирани на ищцовото дружество с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението - 16.08.2024 г., до изплащане на
вземането. Моли си и за присъждане на сторените разноски по делото.
Основанията за длъжимост на търсените суми се основават на твърдения за
наличие на договорно правоотношение между ответника и „К.” АД по сключен между
тях договор за потребителски кредит № **** от 27.08.2018 г., при спазване на
изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и
1
електронните удостоверителни услуги и Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, съгласно който дружеството е предоставило на ответника кредит в
размер на 1 200 лева. Сумата е следвало да бъде върната на 15 броя вноски по 103. 72
лв. всяка, в срок до 10.12.2019 г., когато е падежирала и последната вноска съгласно
представения погасителен план. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на
41.24 %, както и ГПР в размер на 50%. Наред с това ищецът излага, че на 27.08.2018 г.
ответницата е сключила Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството
„***“ ЕООД, по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря пред „К.” АД,
солидарно с кредитополучателя Г. В., за всички задължения по договора за кредит.
Ответницата не е върнала предадената й сума в срок, поради което на 18.02.2021 г.
„К.” АД поканило „***“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на
ответницата, а на 23.02.2021 г. поръчителят погасил дължимите суми. С плащането
поръчителят „***“ ЕООД се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. След
това с договор за цесия от 02.03.2021 г. кредиторът „***“ ЕООД прехвърлил на
ищцовото дружество вземанията си към ответника, за което последният бил надлежно
уведомен по електронна поща с имейл, съобразно уговорките по договора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се изразява становище за неоснователност на искове, като се твърди наличие на
неравноправни клаузи в договора за кредит, сключен с „К.” АД. Подробно се излага,
че потребителят бил принуден да плати неустойка при непредставяне на обезпечение,
както и че подобна клауза е неравноправна на основание чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като
задължава потребителя при неизпълнение да плати необосновано високо обезщетение
или неустойка. На следващо място се посочва, че неустойката не е включена в
годишния процент на разходи, чийто размер, ако бъде включена, би надвишил
допустимия такъв. Твърди се, че клаузата противоречи на добрите нрави и добрите
търговски практики. Излага се, че нищожността на тази клауза от договора за кредит
обуславя недействителност на целия договор за кредит съгласно разпоредбата на чл.
22 от ЗПК. Подобни съображения са изложени и относно недължимостта на
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, което същото следвало да се
включи към ГПР, при което отново ще бъде в размер над допустимия такъв съгласно
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С горните мотиви се моли за отхвърлянето на исковете.
Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във вр. чл. 99 във
вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата
факти и обстоятелства, становището на насрещните страни по нея и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
разпоредено длъжникът - ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в
2
настоящото производство суми. Длъжникът е депозирал в срок възражение срещу
заповедта, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 1
от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и
обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето
производство.
Безспорно по делото е, че между „К.” АД и ответницата е сключен договор за
потребителски кредит № **** от 27.08.2018 г., по който същата е получила паричен
заем в размер на 1 200 лв. Сумата съгласно приложение № 1 към договора е следвало
да бъде върната на 15 броя вноски по 103. 72 лв. всяка, в срок до 10.12.2019 г., когато е
падежирала и последната вноска съгласно представения погасителен план на
10.12.2019 г. Посочен е фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и ГПР в
размер на 50%, както и че общия размер на всички плащания по договора възлиза на
1 555.80 лв. Не е спорно е че на същата дата е сключен между ответницата и „***“
ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 27.08.2019 г., съгласно
който следва да се заплати възнаграждение от 1 200 лева, платимо на 15 вноски от по
103. 72 лв., първата с падеж на 10.10.2018 г., а последната на 10.12.2019 г. Приети по
делото са погасителен план към договора, както и общите условия на кредитора "К."
ЕАД. Приет е от ответницата стандартен европейски формуляр.
Съгласно договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от
02.03.2021 г. и приложение към него, идентифициращо вземанията, по силата на който
договор кредитора "К." ЕАД, в качеството му на цедент, прехвърля на ищеца по
делото – "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, в качеството му на цесионер, процесното
вземане към ответницата. Страна по този договор е и поръчителя по договора за
кредит „***“ ЕООД – цедент 2, който няма предявени в настоящото производство
вземания.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: наличието на валидно договорно отношение между ответника и
„К.“ АД по сключен между тях договор за потребителски кредит от разстояние,
изпълнение на задълженията на кредитора по него т.е. предоставянето на ответника на
сумата от 1 200 лева, както и момента и начина, по който това е сторено, дължимостта
на търсените от ответника суми, съгласно договора, ведно с техния размер, наличието
на валиден договор за цесия за процесните вземания и надлежно уведомяване на
длъжника за прехвърляне на вземането. Не се спори за предоставянето на сумата от
1 200 лв., както и за надлежното уведомяване на извършената цесия.
Спорът е досежно действителността на договора и изплатените суми по него. В
3
тази връзка по делото е постъпило и становище от ищеца, съгласно което извършените
плащания по договора от страна на ответницата са в размер на 1 180 лв., като с тях са
погасени 408. 65 лв. от главницата, 213. 67 лв. от договорната лихва и 557. 68 лв. –
лихва за забава. Липсва оспорване на това изявление от страна на ответницата, като
същата не представя и доказателства за това да е заплатила сума по-голяма от 1 180
лв.
В случая е безспорно, че кредитополучателят е потребител, по смисъла на § 13,
т.1 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва от закрилата на закона и посочените
по-горе разпоредби, освен ако търговецът не установи, че клаузата по договора е била
индивидуално уговорена /чл. 146, ал. 4 ЗЗП/. Затова, доколкото не е налице
изключението по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, следва да бъде извършена преценка за
противоречието на процесните договори с изискването за добросъвестност и
наличието на значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя.
Спорен по делото е въпросът за действителността на договора за кредит и
договора за предоставяне на поръчителство, като са депозирани възражения за
тяхната недействителност. Съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност
според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия (противоречие
със закона или заобикалянето му) към по-лекия – противоречие с добрите нрави.
С оглед установените по делото факти, съдът намира, че оспореният договор за
кредит противоречи на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, поради
което е нищожен. Това е така, тъй като съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР от 50 %, с което формално
е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и формално отговаря и на изискането
на чл.19, ал.4 ЗПК. В случая, обаче, така посочения размер на ГПР не отразява
действителния такъв, тъй като в него не са включени част от разходите по кредита, а
именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен
между ищцата и „***“ ЕООД, което следва да е включено в общите разходи по кредита
по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Възнаграждението в полза на поръчителя е
4
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае
обезпечение на вземанията по него, като съгласно чл.8, ал.5 от договора за
предоставяне на поръчителство "К." ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението, а освен това кредиторът е едноличен собственик на капитала на
поръчителя и двете дружества са с един адрес на управление. Тази свързаност
обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на
заемодателя още при сключването на договора за кредит, което се потвърждава и от
обстоятелството, че възнаграждението за поръчителството се дължи заедно с вноските
по кредита съгласно погасителния план по договора за потребителски кредит. Освен
това, предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т.нар. "бързи кредити", при
които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от
почти две седмици в срока на одобрение за кредит (с поръчителство и без
поръчителство) на практика превръща сключването на договора за предоставяне на
поръчителство в задължително условие за получаването на кредита и за отпускането
на кредита, или за отпускането му в 14-дневен срок от заявлението. Горното
съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане
на заявлението. По този начин, сключването на договора за потребителски кредит е
обусловено от сключването на договор за поръчителство между двете свързани
дружества (кредитора и поръчителя), в който е уговорено и възнаграждение за тази
"услуга" под формата на месечни вноски с падеж, съответен на падежа на погасителни
вноски по договора за потребителски кредит, като освен това възнаграждение на
поръчителя е платимо и по банкова сметка на "К." АД, а при недостатъчност на
платената сума за погасяване на задълженията към кредитора и поръчителя, с
внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. С тази
договорна конструкция се цели възнаграждението за поръчителя да бъде изведено
извън рамките на договора за потребителски кредит, така, че то да не се съдържа
изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието
"общи разходи по кредита за потребителя", нито на понятието "ГПР" по смисъла на
Директива 2008/48. В случая се касае за конструкция, която цели да прикрие
действителните разходи по кредита, тъй като възнаграждението на поръчителя
представлява разход, който потребителят следва да заплати във връзка със сключването
и изпълнението на договора за кредит и който е известен на кредитора към момента на
сключването му, поради което следва да бъде отчетен като "общи разходи по кредита"
и следва да бъде взет предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски
кредит, което не е сторено в процесния договор за кредит. Липсата на този разход при
изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК. Ето защо,
следва да се приеме, че определеният в процесния договор за кредит ГПР не отразява
всички общи разходи по кредита и лишава потребителя от възможността на прецени
5
обхвата на своето задължение, поради което договорът за потребителски кредит е
нищожен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, при което и съгласно закона се
дължи връщане само на чистата стойност на кредита т.е. в случая на сумата от 1 200
лв., от която вече са заплати 1 180 лв.
Това налага извод са основателност на иска за главница до сумата от 20 лв.,
ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението до
изплащането. Искът за главница за горницата и останалите искове следва при това
положение като неоснователни да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и по разноските:
Дължими са част от направените разноските в заповедното производство в
размер на 0. 80 лв., съобразно уважената част от исковете, които съгласно дадените
указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да
бъдат присъдени в настоящото производство.
Основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по
настоящото делото разноски и следва да се осъди ответника на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК да му заплати сумата от 3.00 лв., съобразно уважената част от исковете.
Или общата дължима сума за разноските възлиза на 3. 80 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че Г. С. В. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ****,
дължи на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от всеки двама измежду ****, част от сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2841/19.08.2024 г.
по ч.гр.д. № 5652/2024 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 20.
00 лева - главница, представляваща задължение по договор за потребителски кредит
№ ****, сключен на 27.08.2018 г. между „К.” АД Г. С. В., цедирано на „АПС Бета
България“ ЕООД с договор за цесия от 02.03.2021 г., ведно със законна лихва за
забава от датата на депозиране на заявлението на 16.08.2024 г. до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска за главницата над уважения размер от 20 лв. до
пълния заявен размер от 791. 35 лева, ведно със законната лихва върху отхвърлената
главницата от датата на подаване на заявлението - 16.08.2024 г., както и исковете за
установяване дължимостта на сумата от 142. 13 лева - договорна лихва за периода
27.08.2018 г. до 10.12.2019 г. и сумата от 440. 47 лева - обезщетение за забава,
начислено за периода от 27.08.2018 г. до 12.03.2020 г.
Осъжда Г. С. В. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ****, да заплати на
6
„АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от всеки двама измежду ****, сумата от 3. 80 лв. /три лева и 80 ст/. за
направените по делото разноски, от които 0. 80 лв. по ч.гр.д. № 5652/2024 г .и 3. 00 лв.
за настоящото гр.д. № 7288/2024 г., двете по описа на БРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окрежен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7