Решение по дело №1629/2020 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 260484

 

гр. Сливен, 11.11.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря МАРГАРИТА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1629 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Г.П.Т., ЕГН: **********, с адрес *** срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, гр. София, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване на неистинност на документ, а именно Удостоверение № 8080р-1956/17.09.2019 г. и осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетения за причинени имуществени вреди от работодателя за вписване на неверни данни в издадени документи - два броя УП - 3 и с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава върху претендираните суми за главница.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил в служебно правоотношение с ответника от 28.10.1997 г. до 04.12.2015 г., когато напуснал по собствено желание. Изпълнявал длъжност „Пожарникар“ с местоизпълнение на служебните задължения РСПБЗН - гр. Твърдица.

Ищецът твърди, че при прекратяване на служебното правоотношение, работодателят, чрез оправомощено длъжностно лице, издал документ за осигурителен стаж на ищеца - Удостоверение, обр.УП-3 № ПО-2474/07.12.2015 г., в който, наред с общия осигурителен стаж, бил посочен и положения от ищеца извънреден труд след 31.12.2004 г., който по силата на чл. 38, ал. 16 /предишна ал. 15/ от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, има самостоятелно осигурително-правно значение от 01.01.2005 г. насам. Този документ бил депозиран пред НОИ от ищеца с цел отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, която му била отказана с аргумент, че към датата 11.12.2015 г. не е имал изискуемия стаж по КСО. Решението на Директора на ТП на НОИ - Сливен било обжалвано и потвърдено с Решение на АдмС - Сливен, което било потвърдено от ВАС с Решение от 18.04.2017 г., влязло в законна сила на същата дата.

Ищецът излага, че по гр. д. № 5943/2017 г. по описа на СлPC между страните било установено, че ответникът не е изчислявал правилно и законосъобразно полагания от ищеца труд, довело до неотчитане на положен извънреден труд. След влизане в сила на съдебното решение иищецът поискал да му бъде издадено ново УП-3, като работодателят добавил само часовете извънреден труд, за които бил осъден да заплати на ответника, т. е. само положените часове след 01.07.2014 г. до прекратяване на служебното правоотношение. След жалба на ищеца пред НОИ била инициирана проверка, при която осигурителният орган изискал от работодателя писмени графици за смените на ищеца и съобразно тях били дадени указания за вписване на часовете извънреден труд в УП-3, като се изчисли положеният от ищеца труд от всяка негова смяна, съобразно нормативната й продължителност, и след преобразуване на нощните часове в дневни с коефициент. Така се стигнало до издаването на Удостоверение № 808р-1956 от 17.09.2019 г., в което съобразно указанията на НОИ, работодателят вписал часовете извънреден труд в размер на 151 часа, изчислени по посочения начин без реално отново да изчисли пълната и цялата продължителност на работното време на ищеца и без в него да се съдържат данни за часовете неотчетен извънреден труд, положен от ищеца в периода 01.01.2005 г. до 01.04.2009 г., предвид обстоятелството, че графици за полагане на труда не били представени на НОИ от работодателя, с аргумента, че не се съхраняват. Въз основа на това удостоверение била отпусната пенсия на ищеца, считано от 02.10.2018 г., по второ заявление, като било поискано спиране на производството пред пенсионния орган до влизане в сила на съдебното решение по воденото гр. д. № 5943/2017 г. по описа на СлРС.

Ищецът описва, че ако ответникът е вписал вярно всички положени от него часове извънреден труд в първоначално издадения документ -Удостоверение от 07.12.2015 г., е щяла да му бъде отпусната пенсия от 07.12.2015 г., когато е придобил правото на такава. Ето защо счита, че вписаните данни в първоначално издаденото УП-3 от 2015 г. са неверни и документът е с невярно съдържание по отношение на общия му осигурителен стаж. Излага, че е претърпял имуществени вреди по вина на работодателя, които представляват стойността на пропуснатите пенсии, като определя техния размер на по 500 лева месечно за периода 01.01.2005 г. до 03.12.2015 г.

Ищецът претендира, че положеният от него извънреден труд, който работодателят е следвало да документира в издаденото УП-3 от 07.12.2015 г., е бил в размер на 4225,67 часа за календарните години от 2005 г. до 2015 г., вкл. или 19 години общ осигурителен стаж, а вместо това, работодателят отразил само 407 часа или общ осигурителен стаж от 18 години, 1 месец и 3 дни. Посочените часове извънреден труд били установени от СИЕ по гр. д. № 5943/2017 г. по описа на СлPC.

Ищецът излага, че за него са настъпили имуществени вреди, изразяващи се от една страна в размера на неполучените от него пенсии, на които имал право от датата на подаване на първоначалното заявление за пенсиониране - 07.12.2015 г. до датата на отпускане на пенсията 18.10.2018 г., а от друга страна - разликата между размерите на пенсиите, които същият би получил от датата на отпускането на пенсията 02.10.2018 г. до настоящия момент, ако издаденото УП-3 бе с вярно съдържание. Общият размер на тези вреди - пропуснати ползи, според ищеца възлизат на 15 000 лв. за периода 11.12.2015 г. - 02.10.2018 г. Другите претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от разликата между размера на пенсиите, които е следвало да се изплащат при вярно документиране на извънредния труд и осигурителен стаж от работодателя и размера на вече изплатените такива, ищецът определя на 1 500 лв.

Претендира от съда и присъждане на мораторни лихви за забава, като сбор от всички мораторни лихви за всяко вземане за пропусната пенсия, изчислено с начална дата - крайната дата, до която е следвало да се изплати месечната пенсия на ищеца, до датата на завеждане на иска, в размер на 1500 лв. по първия осъдителен иск по чл. 226, ал. 1, т. 2, пр. първо КТ и в размер на 150 лв. по втория осъдителен иск по чл. 226, ал. 1, т. 2, пр. първо КТ.

Аргументите на ищеца за неправилно отразяване, респ. неправилно отчитане на часовете извънреден труд са, че през цялото времетраене на служебното правоотношение, ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 24-часови смени, с непрекъснат характер, при сумарно изчисляване на работното време на отчетен период. Твърди, че в периода от началото на 2003 г. до края на 2006 г. полагал минимум по 30 броя 24-часови дежурства на тримесечие, а от 2007 г. до 31.03.2015 г. по минимум 23 броя 24-часови дежурства на тримесечие, а след тази дата до напускането си на 04.12.2015 г. - по 7 броя или 8 броя 24-часови дежурства месечно. Сочи, че поради естеството на изпълняваната от него работа и задължението да се намира в постоянна бойна готовност през цялото времетраене на смяната фактически е изпълнявал специфичните си служебни задължения без възможност да се отклонява и без възможност да ползва почивка за хранене и отдих. През цялото време на смяната бил длъжен да се намира на територията на РСПБЗН - Твърдица в специфично работно облекло и оборудване, под ръководство на прекия си ръководител и със задължението да изпълнява неговите заповеди във всяка една минута при възникнала необходимост. Въпреки това обаче работодателят не отчитал пълната продължителност на полагания труд и не включвал към работното време това, през което ищецът се хранел по време на смяна. Освен това, ответникът не включвал и времето за приемане, инструктаж, сдаване и освобождаване от дежурство, което било част от работното време. По заповед на съответния началник, ищецът бил задължен да идва на работа 10 минути преди всяка смяна по график за извършване на инструктаж и приемане на смяната и да остава още 30 минути след приключване и сдаване на смяната. Така всяко 24-часово дежурство било с продължителност от 24 часа и 40 минути, като е започвало в 07.50 ч. Не бил отчитан и нощният труд, с превръщането на часовете положен нощен труд в дневни часове и прилагане на коефициент, както е следвало да бъде правено при сумарно отчитане на работното време. Така тези часове не били отразени в издадените УП-3 от 2015 г., а в това от 2019 г. не били включени и часовете извънреден труд за периода от 01.01.2005 г. до 01.04.2009 г., като съдържанието на последното УП-3 цели да обори ищецът, като предявява иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване на неистинност на документ.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установена между страните неистинността на издаденото от работодателя - ответник УП - обр. 3 № 808р-1956/17.09.2019 г.

Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 15 000 лв., представляваща имуществени вреди - пропуснати ползи, вследствие на невярно документиране в Удостоверение, обр.УП-3 № ПО-2474/07.12.2015 г., представляващи сбор на дължими, но неполучени от ищеца месечни пенсии за осигурителен стаж и възраст за периода от 11.12.2015 г. до 02.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 15.06.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира се обезщетение за забавено изпълнение на това парично задължение в размер на 1 500 лв. за периода на забавата от 08.04.2016 г. до 15.06.2020 г. Иска се и осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 500 лв., представляваща имуществени вреди - пропуснати ползи, вследствие на невярно документиране в Удостоверение, обр. УП-3 № ПО-2474/07.12.2015 г. и УП-3 № 808р-1956/17.09.2019 г., представляващи разликата между изплатените пенсии и тези, които ищецът би получил, ако документите бяха с вярно съдържание за периода от 02.10.2018 г. до 21.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 15.06.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира се и обезщетение за забавено изпълнение на това парично задължение в размер на 150 лв. за периода на забавата от 21.10.2018 г. до 15.06.2020 г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.

Не спори, че ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР.

Твърди, че със Заповед № 1983к-1898/24.11.2015 г. на Директора на ГДПБЗН - МВР, служебното правоотношение било прекратено и на ищеца били изплатени всички дължими обезщетения. При освобождаването на служителя били изготвени служебни справки, подписани от директора на РДПБЗН - Сливен и главен счетоводител, отразяващи часовете положен извънреден труд от ищеца за периода от м. 01.2003 г. до 01.12.2015 г., както и справка за използвания отпуск за същия период. Извънредният труд на ищеца бил своевременно изплащан и отчитан при спазване на действащия към конкретния момент норматив. Ищецът не е възразил /не е оспорил по съдебен ред/ срещу броя на часовете положен извънреден труд, отразен в справката, нито срещу размера на изплатената му сума. Така, при липса на възражение/оспорване/ и при спазване на действащата нормативна уредба за периода, работодателят издал УП-3 № ПО-2474/07.12.2015 г., в което коректно и добросъвестно отразил данните за служителя, съдържащи се в неговите ведомости.

До завеждането на гр. д. № 5943/2017 г. по описа на СлРС ищецът не възразил срещу издадената при прекратяване на служебното правоотношение справка, нито срещу издаденото му УП-3 № ПО-2474/07.12.2015 г. и отразените в него часове извънреден труд. Нещо повече, отказът за отпускане на лична пенсия бил потвърден от АдмС - Сливен и съответно от ВАС. В това производство ищецът не е установил нередност на издадения документ. До повдигането на спора по гр. д. 5943/2017 г. по описа на СлРС и до произнасянето на съда с решение, Удостоверение УП-3 № ПО-2474/07.12.2015 г. отразявало вярно действителността, съгласно ведомостите на работодателя. Следователно едва с произнасянето на съда по повдигнатия спор и установеното от него в хода на процеса се е стигнало до необходимост от корекция на издаденото УП-3, като било издадено ново такова - УП-3 № 808р-1956/19.09.2019 г., отразяващо постановеното от съда. Така констатираното от съда по воденото гр. д. е довело до изменение на обективната действителност. НОИ издал разпореждане за отпускане на пенсия, едва след като било установено в хода на производството по гр. д. 5943/2017 г. по описа на СлРС количеството извънреден труд, положен от ищеца. До този момент за НОИ не било налично годно основание за отпускане на пенсия. Това бил и моментът, към който било издадено УП-3 № 808р-1956/19.09.2019 г., доколкото до този момент за работодателя не било налице правно основание да коригира удостоверените от него факти, съдържащи се по ведомостите му. Следователно до влизане в сила на Решение № 19/14.02.2019 г. на ОС - Сливен, оспорваното УП-3 № ПО-2474/07.12.2015 г. отразявало правилно действителността и последната е удостоверена от компетентния за това орган. Иска се отхвърляне на претенциите като неоснователни.

След допуснато в съдебно заседание на 22.10.2021 г. изменение на исковете същите са предявени, както следва: размерът на първия осъдителен иск с правна квалификация чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ, е увеличен от сумата 15 000 лв. на сумата 20 750,10 лв., представляваща общ размер на всички пропуснати пенсии за периода от 11.12.2015 г. до 02.10.2018 г.; размерът на втория осъдителен иск с правна квалификация чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ, е увеличен от сумата 1 500 лв. на сумата 2 114,86 лв., представляваща общ размер на разликата в пенсиите за периода от м. октомври 2018 г. до м. май 2020 г., а размерът на осъдителния иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е увеличен от сумата 150 лв. на сумата 201,68 лв. за периода от 02.10.2018 г. до м. май 2020 г.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи и да присъди направените по делото разноски. Депозирал е и подробна писмена защита по делото.

Ответната дирекция, редовно уведомена, не изпраща представител. Депозирала е писмена молба, с която изразява становище за недопустимост на исковете, поради изтичане на давността по отношение на конкретните факти, които в съвкупност представляват основанието на иска, както и поради наличие на произнасяне от съда със сила на присъдено нещо по предходно дело, повдигнато от ищеца и основаващо се на същите факти /гр. д. 5943/2017 г. по описа на СлРС/. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е бил служител на ответната ГДПБЗН в периода от 28.10.1997 г. до 04.12.2015 г. на длъжност „Пожарникар“, с местоизпълнение на служебните задължения РСПБЗН - гр. Твърдица.

На тази длъжност ищецът е изпълнявал служебните си задължения на сменен режим при сумирано изчисляване на работното време.

От показанията на свидетелите Стоян Стоянов и Диян Влахов - колеги на ищеца, които съдът кредитира изцяло като обективни и непротиворечиви, се установява, че от началото на 2005 г. до 2007 г. служителите в РСПБЗН - Твъррица са работили на график 24/48. От 2007 г. графикът е станал едно дежурство и три почивни дни или 24/72. Свидетелите описват, че винаги са полагали 24-часови дежурства. Отивали на работа 10 - 15 минути по-рано, строявали се, приемали смяната, попълвали документи и освобождавали смяната около 08:30 ч. на другата сутрин. Дежурството реално продължавало 24 часа и 45 минути общо. От момента на влизане в пожарната до напускане, през цялото време служителите били постоянно на разположение на прекия ръководител. Нямали право да напускат работното място, освен ако се наложи и по силата на нарочна заповед. По време на отдих и храна също били на разположение. Свидетелите излагат, че при график 24/48 на месец се полагали 10 дежурства или минимум 30 дежурства на тримесечие. При график 24/72 имали по 7 или 8 дежурства на месец, минимум 23 дежурства на тримесечие. Ако се наложило да ползват болничен или отпуск за 10 дни, не се полагали 4 дежурства при график 24/48, или 3 дежурства при график 24/72. При полагане на дежурства се подписвали документи - експлоатационни тетрадки, инструктажи, дневници за приемане и сдаване на дежурствата. Имало и месечни графици за даване на дежурства.

От заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че нормата работно време на ищеца за периода oт 01.03.2005 г. до 30.11.2015 г. е 2755 дни/22040 часа. Kaтo се приспаднат неотработените от ищеца общо 341 дни/2728 часа се получава неговата индивидуална норма - 2414 дни/19312 часа. За периода от 01.01.2005 г. до 30.11.2015 г., като се имат предвид графиците за отработени смени, както и свидетелските показания за продължителността на работното време, ищецът е отработил общо 23522 часа. Извънредният труд, който е положил ищецът за периода от 01.01.2005 г. до 30.11.2015 г., е в размер на 4226 часа. Изплатените на Г.Т. часове извънреден труд за периода са в размер на 407 часа. Некомпенсираните часове за периода, които са подлежали на парична компенсация, са в размер на 1576 часа.

Разликата в отразените часове извънреден труд по издадените УП-3 и установените от вещото лице за периода от 2005 г. до 2015 г. е отразена в табличен вид на стр. 11 и 12 от заключението на СИЕ, като вещото лице е установило общо 867 часа положен от ищеца и неотразен в УП-3 извънреден труд за периода, които се равнявят на още 5 месеца и 3 дни първа категория.

Ако към изчисления в Разпореждане № 2113-19-923#9/08.4.2016 г. общ осигурителен стаж се прибавят още 5 месеца и 3 дни (867 часа), то общият осигурителен стаж, положен от ищеца, без превръщане по реда на чл. 104 КСО към 30.11.2015 год., ще бъде равен на: 27 год., 02 мес. и 23 дни. Ако в Удостоверение, обр. УП-3 с № 110-2474 от 07.12.2015 г. ответникът е вписал целия установен осигурителен стаж, то тогава ищецът би имал право на пенсия.

Съгласно чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. В настоящия случай пенсията на ищеца е следвало да бъде отпусната от 11.12.2015 год.

Общият размер на всички пропуснати пенсии от ищеца за периода от 11.12.2015 г. до 02.10.2018 г. е 20 750,10 лв.

Общият размер на разликата в пенсиите на ищеца за целия период от м. октомври 2018 г. до м. май 2020 г. е 2114,86 лв.

Общият размер на мораторните лихви върху всяка разлика в периода от 02.10.2018 г. до м. май 2020 г. е 201,68 лв.

В приетото като писмено доказателство по делото УП-3 с № 110-2474 от 07.12.2015 г. е вписано, че ищецът е положил извънреден труд за 2006 г. в размер на 26 часа, за 2007 г. в размер на 24 часа, за 2008 г. в размер на 18 часа, за 2009 г. в размер на 14 часа, за 2010 г. в размер на 2 часа, за 2011 г. в размер на 56 часа, за 2012 г. в размер на 95 часа, за 2013 г. в размер на 66 часа, за 2014 г. в размер на 63 часа и за 2015 г. в размер на 43 часа.

В приетото като писмено доказателство по делото УП-обр. 3 № 808р-1956/17.09.2019 г. е вписано, че ищецът е положил извънреден труд за 2009 г. в размер на 107 часа, за 2010 г. в размер на 122 часа, за 2011 г. в размер на 82 часа, за 2012 г. в размер на 106 часа, за 2013 г. в размер на 104 часа и за 2014 г. в размер на 37 часа.

Съгласно установеното от вещото лице (таблица на стр. 11 и 12 от заключението на СИЕ), действително положените от ищеца часове извънреден труд са, както следва: за 2009 г. в размер на 161 часа, за 2010 г. в размер на 143 часа, за 2011 г. в размер на 114 часа, за 2012 г. в размер на 102 часа, за 2013 г. в размер на 106 часа и за 2014 г. в размер на 113 часа.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

По установителния иск с правна квалификация чл. 124, ал. 4 ГПК:

Предявеният иск е процесуално допустим.

По допустимостта му е налице произнасяне с влязло в сила Определение № 260216 от 26.11.2020 г. по възз. ч. гр. д. № 723/2020 г. по описа на СлОС.

В случая се твърди неистинност на оспорения документ УП-обр. 3 № 808р-1956/17.09.2019 г., породена не от авторството на документа, а от невярно отразяване в съдържанието му на действителното фактическо положение по отношение на положените от ищеца часове извънреден труд.

Установи се по безспорен начин от заключението на допуснатата по делото СИЕ, че отразените в УП-обр. 3 № 808р-1956/17.09.2019 г. часове положен от ищеца извънреден труд не съответстват на установените от вещото лице часове действително положен от ищеца извънреден труд.

Неоснователно е възражението на ответната дирекция, че към момента на издаването на оспорения документ, същият е бил с вярно съдържание, а часовете положен от ищеца извънреден труд са били правилно отчетени и вписани по ведомостите на ответника. Действително положените от ищеца часове извънреден труд са били установени още в производството по гр. д. 5943/2017 г. по описа на СлРС, но впоследствие в издаденото УП-обр. 3 № 808р-1956/17.09.2019 г. са вписани единствено часовете, положен от ищеца извънреден труд, за заплащането на допълнително възнаграждение за които не е била изтекла погасителна давност. Макар и за част от вземанията на ищеца за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд да е изтекла погасителна давност, това означава единствено, че ответникът може да възрази успешно срещу претенцията за изплащането им, но не и да отрече обстоятелствата, че установените часове положен от ищеца извънреден труд, са действително положени от него.

Предвид изложеното, съдът намира, че издаденият документ - УП-обр. 3 № 808р-1956/17.09.2019 г. е неистински, тъй като не отразява вярно в съдържанието си часовете действително положен от ищеца през периода извънреден труд. Предявеният установителен иск се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По осъдителните искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ:

Предявените искове са процесуално допустими.

Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.

На първо място, съдът намира, че разпоредбите на Кодекса на труда са приложими и по отношение на служителите на МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което всички служители, полагащи труд, следва да бъдат поставени при равни условия.

На следващо място, съгласно чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради вписване на неверни данни в издадените документи. Съгласно ал. 3 на чл. 226 КТ, обезщетението по ал. 1 обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените.

Вредите по вид и размер следва да са определени с исковата молба, като ищецът носи тежестта да докаже, че деянията по чл. 226, ал. 1 КТ са извършени, че те са неправомерни, настъпването на претендираните вреди, наличие на причинно-следствена връзка между тях и неправомерните действия по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ, както и размера на обезщетението.

От приетото по делото заключение на СИЕ се установи по безспорен начин, че в издадените от ответника документи - УП- обр. 3 № 110-2474 от 07.12.2015 г. и УП-обр. 3 № 808р-1956/17.09.2019 г. са вписани неверни данни относно часовете действително положен от ищеца извънреден труд.

Вписването на часове положен от ищеца извънреден труд, различни от действително положените, представлява неправомерно деяние, тъй като не са спазени разпоредбите на действащото законодателство за правилното и пълноценното им отчитане и вписване в съответните удостверителни документи.

В причинна връзка с това неправомерно деяние - вписването на неверни данни в документите УП- обр. 3 № 110-2474 от 07.12.2015 г. и УП-обр. 3 № 808р-1956/17.09.2019 г., ищецът е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи - бъдещо сигурно увеличаване на имуществото му, в случай, че деянието не е било осъществено.

Установи се, че ако в УП - обр. 3 № 110-2474 от 07.12.2015 г. ответникът е вписал целия установен осигурителен стаж, то тогава ищецът би имал право на пенсия, отпусната от 11.12.2015 г.

Общият размер на всички пропуснати пенсии от ищеца за периода от 11.12.2015 г. до 02.10.2018 г. е 20 750,10 лв.

Установи се също, че ако в издадения УП-обр. 3 № 808р-1956/17.09.2019 г. са били отразени и вписани вярно часовете действително положен от ищеца през периода извънреден труд, то ищецът е щял да получава пенсия в по-висок размер, като общият размер на разликата в пенсиите на ищеца за целия период от м. октомври 2018 г. до м. май 2020 г. е 2114,86 лв.

Предвид изложеното и размерите на ищцовите претенции за обезщетения по двата осъдителни иска по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ, след допуснатото изменение с протоколно определение от 22.10.2021 г. по делото, се явяват изцяло доказани.

Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост/неоснователност на исковете, поради погасяване фактите/обстятелствата, на които се основават исканията по давност, както и поради наличие на произнасяне от съда със сила на присъдено нещо по предходно дело, повдигнато от ищеца и основаващо се на същите факти /гр. д. 5943/2017 г. по описа на СлРС/.

Погасителната давност е институт, който се отнася за вземанията или за правото на предявяване на иск, в изрично предвидени от закона хипотези. В случая ответникът не е направил изрично възражение за погасяване по давност на предявените искове за обезщетения по КТ, а възражението му касае погасяване по давност на възможността да се установяват факти.

За установяването на факти и обстоятелства с правно значение обаче не е предвидена погасителна давност или казано с други думи, погасени по давност биха били претенциите на ищеца за вземания, представляващи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, но не и фактите и обстоятелствата, че такъв труд действително е бил положен от ищеца в един минал период от време.

Отводът за присъдено нещо, от друга страна, касае разрешаването на конкретен правен спор между страните, като този по гр. д. 5943/2017 г. по описа на СлРС касае осъдителни претенции на ищеца за вземания за допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд, поради което не съвпада с предмета на настоящия правен спор. Макар и по двете дела да се изследват и да са предмет на установяване часовете, действително положен от ищеца извънреден труд, то докато правопораждащото основание на претенциите на ищеца по гр. д. 5943/2017 г. по описа на СлРС е положеният извънреден труд, то по настоящото дело правопораждащото основание на претенциите на ищеца е вписването на неверни данни в издадени от ответника документи.

С оглед намерената от съда основателност на главните осъдителни претенции, основателна се явява и акцесорната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.

Съгласно заключението на СИЕ общият размер на мораторните лихви в периода от 02.10.2018 г. до м. май 2020 г. е 201,68 лв.

Ето защо предявеният акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен в пълния предявен размер след допуснатото изменение на иска от 201,68 лв. и за пълния претендиран от ищеца период.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната дирекция следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 3000 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответната дирекция следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СлРС дължимата държавна такса върху уважените искове, която съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на 922,67 лева, както и разноските за съдебно-икономическата експертиза, които са направени от бюджета на съда, в размер на 400,00 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНА на основание чл. 124, ал. 4 ГПК НЕИСТИННОСТТА на документа УП-обр. 3 № 808р-1956/17.09.2019 г. по предявения иск от Г.П.Т., ЕГН: **********, с адрес *** срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, с адрес гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, с адрес гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.Т., ЕГН: **********, с адрес ***:

-          на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ сумата от 20 750,10 лв. /двадесет хиляди седемстотин и петдесет лева и десет стотинки/ - обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, вследствие на невярно документиране в Удостоверение, обр.УП-3 № ПО-2474/07.12.2015 г., представляващи сбор на дължими, но неполучени от ищеца месечни пенсии за осигурителен стаж и възраст за периода от 11.12.2015 г. до 02.10.2018 г. и сумата от 2 114,86 лв. /две хиляди сто и четиринадесет лева и осемдесет и шест стотинки/ - обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, вследствие на невярно документиране в Удостоверение, обр. УП-3 № ПО-2474/07.12.2015 г. и УП-3 № 808р-1956/17.09.2019 г., представляващи разликата между изплатените на ищеца пенсии и тези, които той би получил, ако документите бяха с вярно съдържание, за периода от 02.10.2018 г. до 21.05.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 15.06.2020 г. до окончателното им изплащане;

-          на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 201,68 лв. /двеста и един лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.10.2018 г. до 15.06.2020 г. и

-          на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3000,00 лв. /три хиляди лева/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, с адрес гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен сумата от 1322,67 лева /хиляда триста двадесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща държавна такса върху уважените искове и разноски за съдебно-икономическа експертиза.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: