Решение по дело №7817/2020 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 261632

 

гр. Пловдив,  11.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на  двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №   7817 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на предявени от М. Г.Т., с ЕГН **********,***, И.К.Т., с ЕГН **********,***, Д.К.Т., с ЕГН ********** ***  и Д.К.Т., с ЕГН *** 1144534. с постоянен адрес:***, чрез упълномощения адвокат Н.Й.Ч. ***, с адрес на кантората: *** против "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София. ж.к. Люлин. бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт", ет. 2, офис 4 субективно съединени искове  с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено между страните, че не дължат че не  дължат всеки един от тях по ¼, като погасени по давност следните суми, а именно: сумата от 840.59 лв. - главница, както и законна  лихва върху главницата считано от 05.12.2013 г. до изплащане на дълга, сумата от 2 378,51 лв. договорна лихва за периода от 20.06.2007 г. до 02.12.2013 г., такси 254,70 лева за периода от 02.06.2007 г. до 02.12.2013 г., разноски по заповедното производство за държавна такса от 69.47 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 60 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 19688/2013 г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело №***и впоследствие изпълнително дело № ***.

Ищците посочват, че са наследници на К. М. Т., починал на *** г. Наследодателят им е сключил с Банка Пиреос България АД договор № *** за издаване и обслужване на международна кредитна карта при промоционална програма „***" на 09.08.2006 г. Съгласно чл. 3 от договора с влизането му в сила се предоставя на наследодателя ни кредит с кредитен лимит в размер на 1 000 лева. Поради неплащане от страна па картодържателя-наследодателя им  по договор № ***  „Банка Пиреос България" АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Образувано е    ч. гр. д. № 19688/2013 г. по описа на Районен съд Пловдив, като са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с които е разпоредено да се заплатят в полза на банката от наследодателя им горните суми за главница, лихви и разноски.

По силата на издадената заповед № 12419 от 06.12.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от Г ПК и изпълнителен лист от 10.12.2013г. през април месец 2014 г. е образувано  изпълнително дело № ***. По така образуваното дело се сочи, че не са извършвани изпълнителни действия, които да доведат до спиране и/или прекъсване на срока на погасителната давност, поради и което е изтекла предвидената в закона погасителна давност – петгодишна за главница и тригодишна за вземанията за лихви. С постановление от 27.02.2018 г. *** е прекратил производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Посочва се, че постановлението за прекратяване на производството по делото с обратна сила е заличило последиците па образуваното па изпълнително производство. Междувременно на 14.01.2016 г. по силата на договор за цесия на основание чл. 99 от ЗЗД вземането по заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа ма документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 10.12.2013 г. е прехвърлено от „Банка Пиреос България"АД на "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД. Преди влизане в сила на постановлението за прекратяване и без представена заповед и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ***.  Молбата за образуване на това изпълнително дело ищците считат за нередовна поради липса на представени заповед за изпълнение и изпълнителен лист.  В хода на така образуваното дело се сочи, че е връчена на наследодателя на ищците на 02.08.2018 г. покана за доброволно изпълнение, ведно със заповед за изпълнение, както и уведомление за извършената цесия. След установяване на смъртта на К. Т., се сочи, че съдебният изпълнител е конституирал ищците, като негови законни наследници.  Твърди се, че считано от 02.12.2013 г.  до 02.12.2018 г. е изтекъл срока на погасителната давност и сумите по изпълнителния лист не се дължат на това основание. Излагат се подробни съображения, касаещи срока на погасителната давност и характера на заповедното производство. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията, като твърди, че същата е  недопустима, тъй като не се оспорва дължимостта на сумите, а погасяването им по давност. Оспорва претенцията като неоснователна. Не оспорва, че между страните въз основа на извлечение от счетоводните книги е образувано по реда на чл. 417 ГПК ч.гр.д. № 19688/2013 г. по описа на ПРС, ХІ-ти гр.с-в, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, банката е образувала изпълнително дело ***. Посочва се, че по така образуваното изпълнително дело е направен опит от взискателя да връчи ПДИ на длъжника, който е неуспешен и на 19.03.2014 г. е наложил запор на банковите сметки на длъжника, с което действие е прекъснат изтеклия давностен срок. Цитира се съдебна практика в подкрепа на становището, че към датата на образуване на изпълнителното дело е било в сила и се е прилагало Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече.  Посочва се, че с т.10 от ТР 2/26.06.2015 г., постановено по т.д. № 2/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС е отменено цитираното постановление, но считано от датата на постановяване на тълкувателното решение.  В тази връзка се сочи, до 26.06.2015 г. не е текъл давностен срок по изпълнителното дело, а давността е започнала да тече от 26.06.2015 г.  Не се оспорва и относно прехвърлянето на вземането и образуването на ново изпълнително дело, а именно: ИД ***. Твърди се, че предявяването на отрицателен установителен иск било обусловено с новонастъпили обстоятелства в хода на изпълнителното производство след изтичане на срока за възражението по чл.414 от ГПК. При условие, че такова не било подадено, за длъжника се преклудирала възможността да санира своя пропуск, подавайки иск по чл.439 от ГПК. Сочи, че в случай, че предявеният иск срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е допустим, то счита последния за неоснователен, по гореизложените съображения.  Твърди, че е приложим общият срок на погасителната давност, който е започнал да тече, считано от влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение – 16.08.2018 г. Освен това се сочи, че на 17.05.2018 г. по второто изпълнително производство е наложен запор на банковите сметки, с което е прекъснат срокът на погасителната давност. По време на спирането на изпълнителното производство с оглед смъртта на наследодателя на ищците се сочи, че погасителна давност не е текла.  С отговора на исковата молба е направено и предложение за сключване на споразумение.  Моли се исковете да се отхвърлят, като се претендират разноски.

Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното от фактическа и правна страна:

Не се оспорва и от приетите писмени доказателства се установява, че с изпълнителен лист от 10.12.2013 г. по ч.гр.д. № 19688/2013 г. по описа на ПРС, наследодателят на ищците К. Т. е осъден да заплати на  Банка Пиерос България АД сумата от  840.59 лв. – главница, произтичаща от договор от 09.08.2006 г. с № *** за издаване и обслужване на международна кредитна карта при промоционална програма ***, както и законна  лихва върху главницата считано от 05.12.2013 г. до изплащане на дълга, сумата от 2 378,51 лв. договорна лихва за периода от 20.06.2007 г. до 02.12.2013 г., такси 254,70 лева за периода от 02.06.2007 г. до 02.12.2013 г., разноски по заповедното производство за държавна такса от 69.47 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 60 лева.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист на 17.03.2014 г.  кредиторът Банка Пиреос България АД е депозирал молба за образуване на изпълнително дело, като въз основа на нея е образувано изпълнително дело № ***. С молбата за образуване на изпълнителното производство ответникът е възложил на съдебния изпълнител проучване на имущественото състояние на длъжника,  както и предприемане на конкретни действия по принудително изпълнение.

След образуване на делото са правени опити за връчване на призовка за доброволно изпълнение.

На 20.03.2014 г. е връчено на Банка ДСК ЕАД запорно съобщение за налагане на запор на банковите сметки, като на 26.03.2014 г. банката е посочила, че запорът е наложен.

След тази дата не се установява нито да са поискани, нито да са извършвани действия на принудително изпълнение, като едва след изтичане на 2 години от последното изпълнително действие, а именно: налагане на запор на вземания от банка, на 27.05.2016 г. ответникът е депозирал молба за конституирането му като взискател по делото, като в приетото в копие изпълнително дело липсва произнасяне на съдебния изпълнител по така направеното искане.

С молба от 17.08.2016 г. ответникът е поискал извършване на справка за притежаваните от длъжника банкови сметки и налагане на запор на вземанията по откритите банкови сметки в посочените в молбата банки. След извършване на необходимите справки е наложен отново запор на банковите сметки на длъжника в БАНКА ДСК ЕАД, като запорното съобщение е връчено на третото задължено лице на 01.11.2016 г.  Впоследствие през 2017 г. банковата сметка е закрита служебно от банката.

На 16.11.2017 г. ответникът е депозирал по изпълнителното дело молба за извършване на справки за наличието на открити банкови сметки и налагане на запори върху вземанията по тях.  От съдебния изпълнител не са предприети действия по така депозираната молба.

На 23.02.2018 г. ответникът е депозирал молба по изпълнителното дело за прекратяване на същото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и искане за връщане на изпълнителния лист. Молбата е уважена и изпълнителният лист е върнат от съдебния изпълнител, като са вдигнати наложените от съдебния изпълнител запори.

След прекратяване на изпълнително дело № 3032/2014 г. въз основа на върнатия изпълнителен лист, ответникът е депозирал на 12.04.2018 г. молба до ***. Въз основа на молбата е образувано изпълнително дело № *** г. С молбата е поискано освен да се проучи имущественото състояние на длъжника да се предприемат и конкретни действия по принудително изпълнение. Изпратена е покана за доброволно изпълнение, която не е връчена.

На 25.05.2018 г. е връчено  на Банка ДСК ЕАД запорно съобщение за наложен запор на открити банкови сметки.

На 02.08.2018 г. на длъжника са връчени уведомление за цесия и покана за доброволно изпълнение, с която е насрочен опис на движими вещи собственост на длъжника, находящи се в дома му, както и същият е уведомен за наложения запор на вземания по открити банкови сметки в Банка ДСК ЕАД.  Липсват доказателства така насрочения опис да е осъществен на посочената дата 07.09.2018 г.

На 24.10.2019 г. ответникът е депозирал по образуваното изпълнително дело молба за извършване на справки и за предприемане на действия по принудително изпълнение.

 При опити за връчване на призовка за принудително изпълнение са събрани данни, че длъжникът К. Т. е починал, като се потвърждава от изготвена на 27.01.2020 г. справка.  Производството е спряно, като е указано на взискателя, че може да поиска изпълнителните действия да бъдат продължени досежно наследниците на починалия длъжник, които да бъдат конституирани по делото. Съобщението е връчено на взискателя на 13.02.2020 г. С молба от 14.02.2020 г. взискателят е поискал установяване на наследниците на починалия длъжник, конституирането им, както и предприемане на действия по принудително изпълнение по отношение на конституираните наследници. След установяване на наследниците, същите са конституирани и са им изпратени призовки за доброволно изпълнение.

На 15.07.2020 г. е представена постановената по настоящото дело обезпечителна заповед за спиране на изпълнителното производство, като същото е спряно въз основа на нея. Изпратено е съобщение до взискателя.

РЎСЉСЃ задължителните Р·Р° съдилищата разяснения, дадени СЃ С‚. 10 РѕС‚ РўСЉР»РєСѓРІР°С‚елно решение в„– Рђ2 РѕС‚ 26.06.2015 Рі. РЅР° Р’РљРЎ РїРѕ тълк. Рґ. в„– 2/2013 Рі. РЅР° ОСГТК РЅР° Р’РљРЎ Рµ прието, че прекъсва давността предприемането РЅР° РєРѕРµ РґР° Рµ изпълнително действие РІ рамките РЅР° определен изпълнителен СЃРїРѕСЃРѕР± (независимо РѕС‚ това дали прилагането РјСѓ Рµ поискано РѕС‚ взискателя Рё или Рµ предприето РїРѕ инициатива на  съдебния изпълнител РїРѕ възлагане РЅР° взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването РЅР° изпълнението чрез налагане РЅР° запор или възбрана, присъединяването РЅР° кредитора, възлагането РЅР° вземане Р·Р° събиране или вместо плащане, извършване РЅР° РѕРїРёСЃ Рё оценка РЅР° вещ, назначаването РЅР° пазач, насрочването Рё извършването РЅР° продан Рё С‚.РЅ. РґРѕ постъпването РЅР° парични СЃСѓРјРё РѕС‚ проданта или РЅР° плащания РѕС‚ трети задължени лица. Прието Рµ, че РЅРµ СЃР° изпълнителни действия Рё РЅРµ прекъсват давността образуването РЅР° изпълнителното производство,В  изпращането Рё връчването РЅР° покана Р·Р° доброволно изпълнение, проучването РЅР° имущественото състояние РЅР° длъжника, извършването РЅР° справки, набавянето РЅР° документи, книжа Рё РґСЂ., назначаването РЅР° експертиза Р·Р° определяне непогасения остатък РѕС‚ дълга, извършването РЅР° разпределение, плащането РІСЉР· РѕСЃРЅРѕРІР° РЅР° влязлото РІ сила разпределение Рё РґСЂ. Посочено Рµ, че РїСЂРё изпълнителния процес давността СЃРµ прекъсва многократно – СЃ предприемането РЅР° всеки отделен изпълнителен СЃРїРѕСЃРѕР± Рё СЃ извършването РЅР° РІСЃСЏРєРѕ изпълнително действие, изграждащо съответния СЃРїРѕСЃРѕР±. Искането РґР° Р±СЉРґРµ приложен определен изпълнителен СЃРїРѕСЃРѕР± прекъсва давността, защото съдебният изпълнител Рµ длъжен РґР° РіРѕ приложи, РЅРѕ РїРѕ изричната разпоредба РЅР° закона давността СЃРµ прекъсва СЃ предприемането РЅР° РІСЃСЏРєРѕ действие Р·Р° принудително изпълнение. Прието Рµ, че РЅРѕРІР° давност започва РґР° тече СЃ предприемането РЅР° РІСЃСЏРєРѕ действие Р·Р° принудително изпълнение.

На следващо място в мотивите на решението е уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на взискателя, отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

С даденото по т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, ал. 1, б. „в“ ЗЗД и не прекъсва давността за вземането. Разяснено е, че производството за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК от 1952 г. не е част от исковия процес, а негова алтернатива. С него не се започва принудително изпълнение, а негов предмет е съществуването на правото на принудително изпълнение, като с крайния акт се признава или отрича това право. Едва след като правото на принудително изпълнение бъде признато с издаването на изпълнителен лист, кредиторът може да започне принудителното изпълнение. Съгласно чл. 323, ал. 2 ГПК (отм.) принудителното изпълнение започва по молба на кредитора въз основа на представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.

Следователно Рё РІ настоящия случай погасителната давност Р·Р° вземането, предмет РЅР° издадения изпълнителен лист, Рµ била прекъсната едва РїСЂРё образуване РЅР° изпълнителното производство, Р° именно РЅР° 17.03.2014 Рі. СЃ депозиране РЅР° молба РЅР° взискателя Р·Р° образуване РЅР° изпълнителното производство,В  доколкото СЃ нея СЃР° направени искания Р·Р° предприемане РЅР° действия РїРѕ принудително изпълнение.В В 

Последното изпълнително действие, СЃ което Рµ прекъсната давността Рµ налагане РЅР° запор РЅР° банковата сметка РІ банка ДСК ЕАД СЃ връчване РЅР° запорно съобщение РЅР° 20.03.2014 Рі. След тази дата  РІ период РѕС‚ повече РѕС‚ 2 РіРѕРґРёРЅРё РЅРµ СЃР° поискани РѕС‚ взискателя, нито СЃР° предприети РІСЉР· РѕСЃРЅРѕРІР° РЅР° възлагането РѕС‚ взискателя изпълнителни действия, които РґР° прекъснат СЃСЂРѕРєР° РЅР° погасителната давност, като РЅР° 20.03.2016 Рі. изпълнителното производство Рµ прекратено РїРѕ силата РЅР° закона. РўСЉР№ като обаче това прекратяване Рµ след приемане РЅР° РўР  в„– 2/26.06.2015 Рі. РЅР° Р’РљРЎ, ОСГТК Рё то РїРѕ отношение РЅР° погасителната давност следва СЃР° СЃРµ приложи тълкуването, дадено именно РІ това тълкувателно решение, Р° РЅРµ РІ предшестващото РџРџР’РЎ в„– 3/1980 Рі.В  Цитираната РѕС‚ ответника съдебна практика касае случаи, РїСЂРё които изпълнителното производство Рµ прекратено преди постановяване РЅР° тълкувателното решение. Р’ какъвто СЃРјРёСЃСЉР» Рµ Рё Решение В в„– 252/17.07.2020 Рі. РїРѕ дело в„– 1609/2019 Рі. РїРѕ РѕРїРёСЃР° РЅР° Р’РљРЎ, РІ което СЃРµ приема, че  Р°РєРѕ преди постановяване РЅР° новото тълкувателно решение СЃР° СЃРµ осъществили факти, които СЃР° РѕС‚ значение Р·Р° спорното между страните правоотношение Рё СЃР° породили правните СЃРё последици, то тези последици следва РґР° бъдат преценявани СЃ оглед обвързващото РёРј тълкуване, дадено Рё действащо РєСЉРј момента РЅР° настъпването РёРј. Р—Р° заварените като висящи РѕС‚ РўР  в„– 2/26.06.2015 Рі. РЅР° Р’РљРЎ, ОСГТК производства РїРѕ принудително изпълнение Рё СЃРїСЂСЏРјРѕ осъществените РїРѕ тях факти РґРѕ посочената дата следва РґР° намери приложимост задължителното тълкуване, дадено СЃ РџРџР’РЎ в„– 3/18.11.1980 Рі., според което през времетраенето РЅР° изпълнителното производство – РѕС‚ датата РЅР° образуването РјСѓ, РґРѕ датата РЅР° приемане РЅР° последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване РЅР° последиците РЅР° давността РїСЂРё висящност РЅР° изпълнителния процес), погасителната давност Рµ спряла, като давността започва РґР° тече след прекратяване РЅР° изпълнителното производство РїРѕ силата РЅР° закона С‚.Рµ. след изтичане РЅР° двугодишния СЃСЂРѕРє. Както доктрината, така Рё съдебната практика несъмнено СЃР° приемали, РІРєР». Рё преди РўР  в„– 2/2015 Рі. РЅР° Р’РљРЎ, ОСГТК, че РІ случаите, когато взискателят РЅРµ Рµ поискал извършването РЅР° изпълнителни действия РІ продължение РЅР° 2 РіРѕРґРёРЅРё, изпълнителното производство СЃРµ прекратява РЅР° основание чл. 433, ал. 1, С‚. 8 ГПК, поради С‚. нар. „перемпция“ Рё то РїРѕ силата РЅР° закона, независимо дали съдебният изпълнител Рµ издал постановление РІ този СЃРјРёСЃСЉР», имащо декларативно, Р° РЅРµ конститутивно действие. Различието Рµ относно датата, РѕС‚ която започва РґР° тече новата погасителна давност Р·Р° вземането РІ тези случаи (според постановките РїРѕ С‚. 10 РѕС‚ РўР  в„– 2/26.06.2015 Рі. РЅР° Р’РљРЎ, ОСГТК това Рµ датата, РЅР° която Рµ поискано или Рµ предприето последното валидно изпълнително действие). РђРєРѕ Рµ налице осъществен състав РїРѕ чл. 433, ал. 1, С‚. 8 ГПК РєСЉРј дата, предхождаща датата 26.06.2015 Рі., новата погасителна давност Р·Р° вземането започва РґР° тече РѕС‚ датата РЅР° изтичане на  (двугодишен) СЃСЂРѕРє.

В настоящия случай обаче към датата на постановяване на цитираното тълкувателно решение съставът на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е бил осъществен, поради и което съдът счита, че съгласно гореизложеното следва да се приложи тълкувателното решение, а не ППВС№  3 / 18.11.1980 г.

Към датата на депозиране на молба от ответника за конституирането му като взискател по делото, както и последващата такава за проучване на имуществено състояние и предприемане на действия по принудително изпълнение – 27.05.2016 г., 17.08.2016 г. и 21.10.2016 г., изпълнителното производство е прекратено по право. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Извършените след прекратяването изпълнителни действия не са валидни такива и съответно не биха могли да доведат до прекъсване на срока на погасителната давност.

На основание гореизложените доводи съдът счита, че към датата  на образуване на новото изпълнително дело на 12.04.2018 г. е изтекъл предвидения в закона петгодишен срок на погасителната давност по отношение на вземането за главница и тригодишния по отношение на акцесорните вземания, поради и което молбата за образуване на новото изпълнително дело не е довела до прекъсване на срока на погасителната давност. Давността е изтекла на 20.03.2018 г.- пет години след налагане на запор на банковите сметки на наследодателя на ищците в банка ДСК ЕАД.

С оглед изхода на спора в полза на ищците следва да се присъдят разноски, съобразно представения и приет списък и доказателства за извършването им в размер на 160 лв. – платена държавна такса и 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът счита за неоснователно, доколкото заплатеното възнаграждение съответства   е дори по – малък от  минималния такъв, определен в чл.7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения -482 лв.  Общият размер на разноските, които следва да се присъдят в полза на ищеца е 560лв.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Г.Т., с ЕГН **********,***, И.К.Т., с ЕГН **********,***, Д.К.Т., с ЕГН ********** ***  и Д.К.Т., с ЕГН *** 1144534. с постоянен адрес:*** не дължи на  "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София. ж.к. Люлин. бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт", ет. 2, офис 4 всеки един от тях по ¼, като погасени по давност следните суми, а именно: сумата от 840.59 лв. - главница, както и законна  лихва върху главницата считано от 05.12.2013 г. до изплащане на дълга, сумата от 2 378,51 лв. договорна лихва за периода от 20.06.2007 г. до 02.12.2013 г., такси 254,70 лева за периода от 02.06.2007 г. до 02.12.2013 г., разноски по заповедното производство за държавна такса от 69.47 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 60 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 19688/2013 г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело №*** и впоследствие изпълнително дело № ***.

 ОСЪЖДА "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София. ж.к. Люлин. бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт", ет. 2, офис 4 да заплати на М. Г.Т., с ЕГН **********,***, И.К.Т., с ЕГН **********,***, Д.К.Т., с ЕГН ********** ***  и Д.К.Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** сумата от общо 560 лв. – разноски по делото, включваща държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

   Препис от решението да се връчи на страните.                                                           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

РџРњ