№ 2727
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110157845 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Д. К., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС срещу „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК 11111, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, с
която се иска съда да приеме за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите
400лв. -главница по кредит № 00000 от 16.10.2015г. и 210.94лв. – лихва върху главницата до
11.08.2020г. Сочи се, че с Покана за погасяване на парично задължение и Писмо от
25.02.2020г., съставени от ответника, той претендира сумите от ищцата. Твърди се, че
вземанията са били такива по договор за кредит, които са периодични и са погасени с
изтичане на тригодишната давност. Сочи се, че дори да се приеме, че давността е 5-годишна,
вземанията отново са погасени през 2020 г. Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал отговор на исковата молба, с който се признава иска. Сочи се, че на 16.10.2015 г.
между ищцата Н. Д. К., в качеството й на кредитополучател, и „ФИРМА“ ООД, с ЕИК
*********, в качеството му на кредитор, е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ с КИД
№ 00000 от 16.10.2015 г, вземанията по който са цедирани на ответника от „ФИРМА“ ООД
на 03.05.2019 г., за което ищцата е уведомена. Споделя се твърдението, че към датата на
предявяване на иска (26.10.2022г.) са изминали повече от 3г. по отношение на лихвите и
неустойките, и повече от 5г. по отношение главницата, от момента на изискуемостта,
поради което задължението е погасено по давност Сочи се, че ответникът не е дал повод за
завеждане на делото като не е предприемал действия по принудително събиране на
вземането. Поддържа се, че съгласно чл. 120 от Закона за задълженията и договорите,
давността не се прилага служебно, нужно е винаги възражение или волеизявление на
длъжника за изтекла в негова полза погасителна давност, а такова не е сторено
извънсъдебно от длъжника. Оспорва се качеството на ищцата на материално затруднено
лице по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗА, доколкото тя е действащ адвокат
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. Признанието на иск е процесуално действие на ответника, с което той заявява,
1
че се отказва от защита срещу иска, тъй като претенцията е основателна. Признанието на
иск по своя характер представлява разпореждане с правото на защита, притежавано от
ответника и е проявна форма на диспозитивното начало в гражданския процес. Признанието
може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение,
съобразно признанието, ако ищецът поиска това. От изложеното следва, че решение по чл.
237, ал. 1 ГПК може да бъде постановено единствено по искане на ищеца. Доколкото такова
искане липсва , спорът следва да бъде разгледан по общия ред, като становището на
ответника изразено в подадения отговор следва да бъде ценено по реда на чл. 175 ГПК.
Правната квалификация на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124, ал 1
от ГПК. Съгласно разпределената доказателствена тежест ответника следва да установи
наличието на валидно облигационно правоотношение между „ФИРМА“ ЕООД и ишцата,
породено от договор за потребителски кредит, по който дружеството е изпълнило
задълженията си /в т.ч. реалното предоставяне на заемната сума/ точно, както и наличието
на възникнало в полза на ответника изискуемо вземане срещу ищцата за заплащане на
претендираните парични суми на соченото основание, вследствие на настъпила цесия. Във
връзка с направеното възражение за изтекла тригодишна погасителна давност в тежест на
ответника е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране
или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Между „ФИРМА“ ООД като кредитодател и ищцата Н. Д. К. като кредитополучател
на 16.10.2015 г. е сключен Договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който „ФИРМА“
ООД се задължава да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален
размер на 100.00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта Бяла карта/Access Finance/iCard, а кредитополучателят се
задължава да го ползва и върне. В договора страните се декларирали, че кредитодателят
предоставя на кредитополучателя от името на „Айкарт“ АД (Картоиздател), в качеството си
вписан представител/агент на последното платежен инструмент - Кобрандирана кредитна
карта с № 00000, както и запечатан плик с ПИН-код за ползвана на картата.
В чл. 4 от договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент 43.2 %или дневна
лихва в размер на 0.12 %, която се начислява всеки ден върху усвоената непогасена
главница. Посочен е и годишен процент на разходите- 45.9 %, както и как се формира
общата дължима сума съгласно правилото на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, а именно като сбор
от: усвоена и непогасена главница, договорна лихва върху усвоената и непогасена главница
и такси за ползване на картата, дължими от кредитополучателя.
С Анекси от 25.02.2016 г. и 21.06.2016 г. страните по договора са се споразумели, че
максимален размер на револвиращия кредит се увеличава съответно на 200 и 400 лева.
Не се спори, че ответното дружество е цесионер на вземанията по Договор за кредит
„Бяла карта“ с КИД № 00000 от 16.10.2015 г вследствие на две цесии, с които вземанията
първо са прехвърлени от „ФИРМА“ ООД на „ФИРМА“ ООД, а на 03.05.2019 г. са
прехвърлени от „ФИРМА“ ООД на „ФИРМА“ ЕАД.
Не е спорно и съдът отчита по реда на чл. 175 ГПК изявлението на ответното
дружество, че процесните вземания са погасени по давност, като не са ангажирани никакви
доказателства и не са изложени факти за обстоятелства, обуславящи спирането и
прекъсването на давността.
Предвид това, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.
Не е налице е сочената от ответника хипотеза на чл.78 ал.2 от ГПК за освобождаването
му от отговорността му за разноски, доколкото по делото на л. 7-8 са приложени писма с
дата 25.02.2020 г и 11.08.2020 г.., с които ФИРМА“ ЕАД е поканило ищцата да му заплати
сумата от 610.94 лева – вземания именно по процесния Договор за кредит „Бяла карта“ с
КИД № 00000. Изрично е посочено, че при липса на доброволно плащане ще се прибегне
2
към принудително изпълнение, в т.ч. и чрез налагане на запори на трудови възнаграждения
и банкови сметки, опис на имущество и изнасянето на имущество на публична продан.
Съдът приема същите писма като извънсъдебно действие предизвикало правния спор.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от
приетите по делото писмени доказателства са в размер на 50 лева държавна такса. Тъй като
адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението
следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 400 лева,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК 11111, със седалище и
адрес на управление: АДРЕСс 4, по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че Н. Д. К., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС не дължи на сумите 400лв. -главница
по Договор за кредит „Бяла карта“ с КИД № 00000 от 16.10.2015 г, сключен меджу
„ФИРМА“ ООД и Н. Д. К. и 210.94лв. – лихва върху главницата до 11.08.2020г.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК 11111, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на Н. Д. К., ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК 11111 да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
на адв. С. К. К. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3