5
С решение № 1 от 14.03.2007 г., постановено по гр.д.№ 452/2006 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Петър Михайлов Петров от гр.Кърджали срещу Ирина Христова и Невена Иля Христова, чрез своята майка и законен представител Ирина Христова, и двете от гр.София, иск по чл.97, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на Ирина Христова и Невена Иля Христова, чрез своята майка и законен представител Ирина Христова, че е собственик по давностно владение на западното помещение със застроена площ от 61,48 кв.м от магазин, находящ се в сграда 40909.106.1.1 по кадастралната карта на гр. Кърджали заедно с дворно място от 10 кв.м, съставляващо част от имот с пл. № 829 в кв.36 по плана на гр.Кърджали, с административен адрес гр.Кърджали, ул. „Калоян”№5, като неоснователен. С решението си съдът е отхвърлил ипредявения от Петър Михайлов Петров срещу Ирина Христова и Невена Иля Христова, чрез своята майка и законен представител Ирина Христова, иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на владението на източното помещение, възлизащо на 22,04 кв.м., от магазин, находящ се в сграда 40909.106.1.1 по кадастралната карта на гр.Кърджали заедно с дворно място от 10 кв.м, съставляващо част от имот с пл. №829 в кв.36 по плана на гр.Кърджали, с административен адрес гр.Кърджали, ул. „Калоян” № 5, като неоснователен. Осъдил е също така Петър Михайлов Петров да заплати на Ирина Христова и Невена Иля Христова, чрез своята майка и законен представител Ирина Христова, направените по делото разноски в размер на 4080 лева. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Петър Михайлов Петров, който го обжалва в срок. Твърди, че е собственик на първично основание на процесните магазини чрез способа на придобивната давност. Излага съображения, че като физическо лице и едноличен собственик на ЕТ „Аякс-Ф-Петър петров” за период от 1991 г. до днес извършвал търговска дейност в спорните магазини и ги владеел необезпокоявано. Ако магазините били реституирани на наследодателя на ответниците на 16.03.1992 г., а той като вероятен собственик не е осъществявал владение от 1992 г. до смъртта си на 26.03.2005 г., то се налагал извода, че въззивникът в продължение на 13 години придобил собствеността. Твърди се също така в жалбата, че ответниците, като наследници на собственик на реституиран имот, който до смъртта си не се е противопоставял лично или чрез други лица на владението на въззивника, не са придобили право на собственост на имота, тъй като този имот не бил в патримониума на наследодателя им към момента на неговата смърт, а бил вече пропилян. Твърди, че наследодателят на ответниците се е съгласил с трайното фактическо положение, дезинтересирал се от имотите си повече от десет години и не бил владял никога от момента на реституцията до смъртта си нито големия, нито малкия магазин. Моли съда да уважи предявения от него иск. Претендира разноски. Въззиваемите Ирина Иванова Христова и Невена Иля Христова, чрез своята майка и законен представител Ирина Иванова Христова, чрез техния процесуален представител, оспорват жалбата. Считат жалбата за неоснователна, а обжалваното решение на първоинстанционния съд за правилно, поради което молят съда да го остави в сила. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното: По делото са били предявени от Петър Михайлов Петров против Ирина Христова Христова и Невена Иля Христова, чрез своята майка и законен представител Ирина Иванова Христова, при условията на обективно съединяване, иск по чл.97, ал.1 от ГПК по отношение на западното помещение, със застроена площ от 70.47 кв.м, от магазин, находящ се в сграда 40909.106.1.1 по кадастралната карта на гр. Кърджали, съставляващо част от имот с пл. № 829 в кв.36 по плана на гр.Кърджали, с административен адрес гр.Кърджали, ул. „Калоян”№5 и иск по чл.108 от ЗС за предаване владението върху източното помещение, възлизащо на 20 кв.м., от описания по – горе магазин, находящ се в гр.Кърджали, ул. „Калоян” № 5. От представеното по делото заверено копие от Договор от 29.11.1991г. се установява, че СП „Културен отдих и украса” – Кърджали и фирма „Аякс-F”, представлявана от въззивника Петър Петров, са се договорили за предоставяне под наем на въззивника на помещение, собственост на СП „Културен отдих и украса”, находящо се на ул.„Калоян” №5 за нуждите на фирмата, състоящо се от една стая от 60 кв.м., като било уговорено, че договорът влизал в сила след извършване на ремонт, но не по – късно от 01.01.1992 г. и има срок на действие 10 /десет/ години от тази дата. От представените по делото доказателства – заверени копия от писма с рег. № 2122/24.07.1992г., № 804/27.07.1992г., санитарно разрешение № 189/17.07.1992г. се установява, че са били извършени необходимите действия за въвеждане в експлоатация и издаване на разрешителни за определени дейности на магазин и фотоателие, стопанисвано от ЕФ „Аякс – Ф” на ул. „Калоян” №5, представлявана от Петър Михайлов Петров. Не е спорно по делото, че предмет на предявените искове са две помещения - едното /западното/ с площ от 70.47 кв.м., а другото /източното/ с площ 20 кв.м., находящи се в сграда с идентификатор 40909.106.48.1.1 на ул. ”Калоян” № 5 в гр. Кърджали. Това обстоятелство се установява и от назначената по делото съдебно – техническа експертиза, която индивидуализира процесните две помещения. В тази връзка не е спорно също така, че западното помещение се ползва от въззивника /ищец по исковете/, а източното – от въззиваемите /ответници по исковете/. Последното се установява и от представения по делото договор за наем на недвижим имот от 01.04.2005 г., видно от който въззиваемите Ирина Христова, лично за себе си и като майка и законна представителка на малолетното си дете Невена Иля Христова, в качеството им на наемодатели са предоставили за временно и възмездно ползване, описан като техен собствен недвижим имот, съгласно нотариален акт № 119, дело № 242/1951 г., представляващ търговско помещение от 20 кв.м., находящо се на партерния етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор 40909.106.48.1.1, находяща се на ул.”Калоян” № 5 в гр. Кърджали. Впрочем, за помещението от 20 кв.м., находящо се на ул.”Калоян” № 5 в гр. Кърджали е представен като доказателство и договор за отдаване под наем от 02.01.2005 г., видно от който Петър Михайлов Петров в качеството му на едноличен търговец с фирма “Аякс Ф – Петър Петров” е дал под наем на “Еди Турс” ООД процесното помещение. В тази връзка с предизвестие за прекратяване на договор за наем “Еди Турс” ООД предизвестява едноличния търговец Петър Петров с фирма “Аякс Ф – Петър Петров”, че прекратяване сключения с него договор за наем от 02.01.2005 г. поради това, че последния не е собственик на имота, като предизвестието е получено от въззивника на 14.04.2006 г. От приетите по делото като доказателства извадки от телефонни указатели за 1996 г. и 1999 г. и обява във в-к „Седем дни Кърджали” от 11-17.05.1994г. се установява, че въззивникът Петров е ползвал помещението на ул. „Калоян” № 5 в гр. Кърджали през 1994 г., 1996 г. и 1999 г., в което е развивал търговската си дейност. Обстоятелството, че въззивникът Петър Петров е ползвал двете помещения, находящи се на ул.”Калоян” № 5 в гр.Кърджали се установява и от разпитаните по делото свидетели Димо Колев, Неджми Мустафов и Камелия Чолакова. Последните установяват, че въззивникът Петър Петров е ползвал процесните две помещения от 1991-1992 г., като е имал фотоателие. И тримата свидетели установяват, че не знаят чия е собствеността върху тези помещения. По делото е разпитана като свидетел Ели Гъдева, която установява, че наследодателят на ответниците /въззиваеми/ през 1992 г. й казал, че наследява магазин в гр.Кърджали и че има наемател – въззивникът Петър Петров, който ще му плаща наем за две помещения, едното от които било фотоателие. Твърди, че години наред въззиваемите получавали наем за помещенията, като в началото сумите за наемите идвали по банков път. Знаела, че има два договора за наем, които били писани на ръка, както и че от тях и от разговорите, които водила знае, че въззивникът бил наемател. Твърди също така, че през 1997 г. наемът не бил плащан много време и Петър Петров донесъл на ръка в дома на въззиваемите наем за няколко месеца в долари, като свидетелката била там. Установява, че след това въззиваемата Ирина Христова и наследодателя Иля й споделяли, че въззивникът Петров пак е престанал да плаща наема. Разпитаната по делото свидетелка Даниела Ганчева твърди, че по линия на съпруга на въззиваемата Ирина Христова – Иля и на неговата майка били реституирани имоти, за които били писани на ръка договори за наем. Коментирали с въззиваемата Ирина Христова и знаела, че от 1992 г. до към 2000 г. за тези помещения въззиваемата и мъжът й получавали наем. При тези доказателства въззивният съд намира предявения установителен иск за собственост на западното помещение, с правно основание чл.97,ал.1 от ГПК и реивандикационният иск за собственост по чл.108 от ЗС за предаване владението на източното помещение, основаващи се на давностно владение, за неоснователни. За да се придобие право на собственост върху чужда вещ по давност е необходимо върху нея да е упражнено владение през определен период от време. В случая за да придобие по давност процесните две помещения, въззивникът следва не само да е упражнявал фактическа власт върху тях през определен период от време, но е следвало да я упражнява като своя, респективно, с намерение да се свои вещта. Следва да се отбележи, че упражняването на фактическа власт върху една вещ само по себе си не представлява владение по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС, доколкото липсва намерение /анимус/ да се свои вещта. В тази връзка по делото липсват доказателства, че въззивникът е владял процесните две помещения, респективно, че е упражнявал фактическата власт върху тях с намерение за своене. Това е така, тъй като от цитирания по – горе договор от 29.11.1991 г. се установява, че помещението, находящо се на ул.”Калоян” № 5 в гр.Кърджали е било предоставено за временно и възмездно ползване на въззивника срещу заплащането на наем. Обстоятелството, че като едноличен търговец и във връзка с извършваната от него търговска дейност въззивникът Петров е извършил през 1992 г. необходимите действия за въвеждане в експлоатация и издаване на разрешителни за определени дейности на магазин и фотоателие, не обуславя само по себе си намерение да се свои вещта. Не се установяват намерение за своене, респективно владение върху процесните две помещения, и разпитаните по делото свидетели Колев, Мустафов и Чолакова. Същите установяват единствено, че въззивникът Петров е ползвал процесните две помещения ¯т 1991-1992 г., като е имал фотоателие – обстоятелство, което не е спорно по делото. Освен изложеното дотук, от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Ели Гъдева и Даниела Ганчева, се установява, че след 1992 г. въззивникът Петър Петров е заплащал наем на наследодателя на въззиваемите Иля Христов, съпруг на въззиваемата Ирина Христова, по силата на сключени между тях договори за наем, което обстоятелство опровергава намерението за своене на вещта. Така свидетелката Гъдева обяснява, че въззивникът е плащал наем за наетите от него две помещения включително до 1997 г., а свидетелката Ганчева обяснява, че такъв е бил плащан от последния до 2000 г. От друга страна, макар и косвени, по делото са събрани доказателства, че процесните две помещения са били реституирани на наследодателя на въззиваемите още през 1992 г. Впрочем, това обстоятелство се признава и от самият въззивник в подадената от него въззивна жалба. В тази насока са и показанията на свидетелките Гъдева и Ганчева, както и представеното по делото като доказателство определение № 113 от 01.07.2005 г. на Кърджалийския районен съд, постановено в производство по чл.126 ж от ГПК, в което са обсъдени писмени доказателства за собственост на процесните помещения от страна на въззиваемите. Все в тази връзка е и представеното по делото удостоверение за данъчна оценка № 381/30.01.2006 г. на Община Кърджали, в което е удостоверено, че лицата – съсобственици на процесният имот, находящ се в гр.Кърджали, ул.”Калоян” № 5 – въззиваемите по настоящото дело, нямат непогасени данъчни задължения за имота. С други думи, въззивният съд намира, че по делото не са представени доказателства, установяващи владение от страна на въззивника Петров върху процесните имоти за съответния период от време, необходимо за придобиването им по давност, доколкото не се установява намерениеза своене за този период, поради което въззивникът не е придобил собствеността върху имотите по давност, респективно не е техен собственик. Ето защо като е приел, че предявените искове за собственост – с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС, за процесните две помещения, находящи се в сграда на ул.”Калоян” № 5 в гр.Кърджали, са неоснователни и ги е отхвърлил, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани. Водим от изложеното и на основание чл.208, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1 от 14.03.2007 г., постановено по гр.д.№ 452/ 2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30-дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |