Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
Плевен, 07. 06. 2011 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на двадесет и
пети май през двехиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2526 по
описа за 2011 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 422 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „АВЕНДИ” ООД гр. София, в
която се твърди, че на 15. 01. 2009 год. ответникът Е.Т.В. *** е издал в полза
на ищцовото дружество запис на заповед за сумата от 20 000 лв. Твърди се,
че този запис на заповед е бил на предявяване и е бил предявен за плащане в
срок чрез нотариална покана, връчена лично на ответника. Твърди се, че записът
на заповед е напълно редовен от външна страна и е подписан от лицето, което е
посочено в него. Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение срещу ответника и е било образувано ч. гр. дело № 5880/ 2009 год. по описа на
Плевенския районен съд. Твърди се, че длъжникът е подал писмено възражение,
което обуславя и правния интерес от предявяването на настоящия иск. В
заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника,
че последният му дължи сумата от 12 000 лв., представляваща непогасено задължение
по запис на заповед от 15. 01. 2009 год. Претендира и присъждане на направените
деловодни разноски.
Ответникът Е.Т.В. *** ангажира становище, че искът е
неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно
дължимостта на вземането по издаден в полза на ищеца изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 5880/ 2009 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение и
изпълнителният лист са издадени въз основа на предвиден в закона несъдебен акт
/несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността
да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан
по същество, искът е основателен.
Вземането на ищеца „АВЕНДИ” ООД гр. София произтича от
издаден запис на заповед от 15. 01. 2009 год. Безспорно е, че записът на
заповед е абстрактна, формална, едностранна сделка с менителничен ефект, спрямо
която намират приложение и правилата за договорите /арг. от чл. 44 от ЗЗД/. Посочената сделка е
материализирана в посочената от чл. 535 от ТЗ писмена форма, наличието на която
е абсолютно условие за действителността и съответно за провеждане на ефекта й. Липсата на някой от задължителните
реквизити, посочени в цитирания законов текст, лишава документа от качеството
му на запис на заповед, съобразно разпоредбата на чл. 536 ал. 1 от ТЗ. В
конкретния случай процесният запис на заповед е формално редовен от външна
страна, тъй като притежава всички необходими реквизити по чл. 535 от ТЗ.
Липсата на падеж прави записът на заповед платим на предявяване и последното е
сторено с нотариална покана, връчена лично на ответника на 06. 10. 2009 год.
Липсата на изрично посочване на мястото на плащане в горната част на записа
води до приложението на чл. 536 ал. 3 от ТЗ, според която ако не е уговорено
друго мястото за издаване се смята за място на плащане. Друг е въпросът, че в
текста на самия запис на заповед е отразено, че същият е платим на касите на
„АВЕНДИ” ООД гр. София, бул. „Искърско шосе” № 7.
При положение, че записът на заповед, от който черпи
правата си ищецът, е редовен и подписът в него е положен от ответника, съдът
приема, че без пряко правно значение за спора са отношенията между страните,
които са станали причина за менителничния ефект. Това е така, доколкото
менителничното задължение е резултат от абстрактна сделка и възниква с факта на
издаването на ценната книга. Както се приема в съдебната практика /срв. решение
№ 78- 2009- І т. о., определение № 218- 2010- ІІ т. о. и др./ при редовен
запис на заповед кредиторът разполага с правото да събере вземането си на
основание ценната книга, като е освободен от необходимостта да доказва
основанието на вземането си. В тази връзка следва да се отчита и обстоятелството,
че нито в исковата молба, нито в отговора на ответника, нито в приложените по
делото писмени доказателства има данни, че между страните е било налице
каузално правоотношение, което е било обезпечено с процесния запис на заповед
от 15. 01. 2009 год. Поради това съдът следва да прецени основателността на
предявения установителен иск само от гледна точка на валидността на
менителничната сделка, от която произтича вземането /така определение № 89- 2010- ІІ т. о./.
Предвид гореизложеното съдът намира, че задължението- предмет на изпълнителен лист,
издаден по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 5880/2009
год. по описа на Плевенския районен съд, материализирано в запис на заповед
от 15. 01. 2009 год., подписан за издател от Е.Т.В.
за сумата от 20 000 лв., е валидно възникнало и плащането на удостоверената с
менителничния ефект и непогасена сума от 12 000 лв., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 20. 10. 2009 год. до окончателното изплащане на
вземането, е дължимо от ответника. Горното позволява да се обобщи, че
предявеният положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство деловодни
разноски в размер на 240 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Т.В., ЕГН **********,***, **** че същият дължи на „АВЕНДИ” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Искър”, бул. „Искърско
шосе” № 7, търговски център „Европа”, сграда 2, ет. 2, представлявано от
управителя **, сумата от 12 000 лв., представляваща непогасено задължение
по запис на заповед от 15. 01. 2009 год., ведно със законната лихва, считано от
20. 10. 2009 год. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Е.Т.В., ЕГН **********,***,
**** да заплати на „АВЕНДИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Искър”, бул. „Искърско шосе” № 7, търговски център
„Европа”, сграда 2, ет. 2, представлявано от управителя **, направените
деловодни разноски в размер на 240 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: