Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260481
В ИМЕТО НА НАРОДА
30.10.2020 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На трети август две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 3722 по
описа за 2020 година
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 511922-F543924
от 14.05.2020 г. на Зам.Директор на ТД на НАП гр.Пловдив, с което на „МЕГЗ 10“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Раковски, ул.”Владая“ № 2, представлявано от
М. И. К., ЕГН **********, е наложено
административно наказание за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, вр. чл.118, ал.4, т.1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите да заплати на „МЕГЗ 10“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Раковски, ул.“Владая“ 2, представлявано от М.И. К., ЕГН: **********
сумата от 384 /триста осемдесет и четири/ лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 511922-F543924 от 14.05.2020 г. на
Зам.Директор на ТД на НАП гр.Пловдив, с
което на „МЕГЗ 10“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Раковски, ул.”Владая“ № 2, представлявано от М.И. К., ЕГН **********, е наложено административно наказание за
нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на
финансите, вр. чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 3000 /три хиляди/ лева.
Жалбоподателят „МЕГЗ 10“ ЕООД, чрез
упълномощения си процесуален представител и по съображения, изложени в жалбата,
моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и
необосновано. Оспорва се осъществяването на състав на административното
нарушение, твърдят се допуснати в хода на административното производство
съществени процесуални нарушения. Претендират се разноски за процесуално
представителство за адвокат.
Административнонаказващия орган – ТД на НАП гр. Пловдив чрез процесуалния си представител моли съда
да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството жалбоподател „МЕГЗ 10“ ЕООД с управител М.И. К.
осъществява търговска дейност – онлайн търговия с дрехи и аксесоари.
Във връзка с подадено от дружеството на 14.01.2020 г. Заявление
за регистрация по ЗДДС с вх.№ 303912000085567, св.В.К.И. – инспектор по
приходите в ТД на НАП гр.Пловдив, извършила проверка за установяване на наличие
на основания за регистрация по ЗДДС, документирана с протоколи по чл.50 от ДОПК
№ **********/28.01.2020 г. и № 16000013780/08.04.2020 г. В хода на проверката
били изискани и представени документи, справки и писмени обяснения, както и
писмени обяснения от трети лица, от които св.И. установила, че първата
продажба, свързана с дейността на дружеството била направена на 30.08.2019 г.
На посочената дата пратката от тази продажба била приета от дружество,
извършващо куриерски услуги – „Спиди“ АД. Св.И. констатирала, че тъй като „МЕГЗ
10“ ЕООД не било монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в
компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистрация на извършваните
продажби чрез електронен магазин, дружеството-жалбоподател при предаване на
въпросната пратка на разносвача /“Спиди“ АД/ на 30.08.2020 г., не издало
фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Пратката била платена чрез РКО за наложен платеж в
размер на 1145,81 лв. на 02.09.2019 г. Извършена била и справка в
информационната система на НАП, чийто резултат потвърдил констатацията на
инспектора по приходите за липса на регистрирано в НАП фискално устройство.
За това, че от датата на започване на дейността си /30.08.2019
г./ „МЕГЗ 10“ ЕООД като данъчнозадължено лице по чл.3 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като е било длъжно, но не монтирало, въвело в
експлоатация и използвало регистрирано в НАП фискално устройство, св.И.
съставила в присъствието на упълномощено от дружеството лице акт за установяване
на административно нарушение – АУАН № F543924/14.04.2020 г. за прието за
извършено административно нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ
вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
При предявяване на АУАН не били направени възражения. Такива не
били депозирани и в законоустановения срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН и останалите материали по административната
преписка, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление, като след преценката, че нарушението по чл.7, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС е довело до неотразяване
на приходите, наложил административно наказание на дружеството нарушител на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС в размер на 3000 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства –
свидетелските показания на актосъставителя В.К.И., които показания съдът
кредитира като обективни и последователни, както и от приетите и приложените по
делото писмени доказателства.
В случая административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател е ангажирана за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ
/Наредбата/, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Съгласно чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС
министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна
на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност. Такава наредба е Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин на МФ, която в чл.7, ал.1 задължава лицата по чл.3 да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността на обекта. Видно от съдържанието на посочената
за нарушена разпоредба от Наредбата, същата препраща към чл.3 от Наредбата, според
която всяко лице, което е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
По делото безспорно се установява, че дружеството–жалбоподател
„МЕГЗ 10“ ЕООД в процесното време и място извършва търговска дейност - онлайн
търговия с дрехи и аксесоари, която търговска
дейност е съотносима с дадената в §1 т.1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на
Наредбата дефиниция за „разносна търговия“, състояща се в продажба на стоки или
услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се
извършва от нает от доставчика персонал. Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от същата Наредба
независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително
следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба от лицата по чл.3
ал.1 – за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва
чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл.3 ал.1.
В случая на приетата за дата на започване на дейността на
жалбоподателя – 30.08.2019 г., от „МЕГЗ 10“ ЕООД е била предадена на куриерска
служба „Спиди“ АД пратка, представляваща първата продажба, свързана с дейността
на дружеството. Като начин за плащането на тази пратка от получателя й в акта и
НП е посочено, че е бил използван наложен платеж. За понятието „наложен платеж“
е дадено определение в §1, т.12 от ДР на Закона за пощенските услуги /ЗПУ/,
според който „наложен платеж“ е допълнителна услуга, при която пощенската
пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума.
При наложения платеж доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя
страна я доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума.
Събраната от куриера сума се превежда по банков път или се изплаща в брой на
подателя, в зависимост от договореностите им. В този смисъл начинът, по който
куриерът превежда сумата на подателя няма нищо общо с начина, по който се
заплаща стоката от получателя й, и който начин на плащане всъщност е определящ
при съобразяване на изискванията на законодателството за издаване на фискална
касова бележка.
Ако обаче куриерът е и лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги /ЗПУ/ и още преди предаване на стоката на куриера е договорено между
доставчика и куриера, че определената от подателя сума по наложения платеж ще
бъде заплатена на доставчика от получателя на стоката чрез пощенски паричен
превод, то не е необходимо издаването на фискална касова бележка от доставчика
при предаване на стоката на куриера. За понятието „пощенски парични преводи“
§1, т.9 от ДР на ЗПУ сочи като такива пощенски услуги за изпращане на хартиен
носител чрез пощенски служби на пощенски оператор, лицензиран за извършване на
услуги по чл.39, т.3 от ЗПУ, на суми от подателя до получателя.
Предвид на изложеното по-горе и при положение, че процесното
плащане от клиента в случая е извършено чрез пощенски паричен превод, чрез
лицензиран пощенски оператор /каквото се явява „Спиди“ АД/ за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ, и предвид разпоредбата на чл.3 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за жалбоподателя „МЕГЗ 10“ ЕООД е отпаднало
задължението за въвеждане в експлоатация на фискално устройство и отчитане на
извършената продажба чрез издаване на фискална касова бележка по реда,
определен в горепосочената Наредба. В този смисъл са и дадените от НАП
Разяснения под № 96-00-108 от 22.05.2019 г. по приложение на Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ относно документиране на продажбите при разносна
търговия и при извършване на продажби чрез електронен магазин.
По тези съображения съдът намира, че вмененото на
дружеството-жалбоподател административно нарушение е недоказано, което води до
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН
следва в тежест на въззиваемата страна да бъдат присъдени сторените по делото
разноски, а именно сумата от 384 лв., представляващо изплатено от дружеството-жалбоподател
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
МГ