Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 221 Година 2017,28.06. Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански състав
На двадесети и втори май
две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове:
…….………………………….………
Съдебни заседатели: …...…………………………………….
Секретар: Ц.А.
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер
239 по описа
за 2015 година
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът „Лежър Инвест“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище гр.София чрез пълномощника си и съдебен адресат адв.
Вержиния Дакова с адрес на кантората
гр.София,1000,Район Средец,пл.”Славейков”
№7,вх.Б,ет.2,ап.19, е предявил обективно съединени при условията на
кумулативност установителни искове против „Добринище ски“ЕАД,ЕИК ********* със
седалище гр.Поморие ,по отношение на когото е открито производство по
несъстоятелност ,за което е образувано и
висящо т.д.№ 293 по описа за 2014 год. на настоящия съд, за установяване
съществуването на негови изискуеми предявени,но неприети за удовлетворяване в
несъстоятелността , вземания в общ размер от 40800 евро, от които 12000
евро,представляващи неплатена наемна цена по договор за наем от 01.09.2013 год. за срок от една година и
28800 евро,представляващи неустойка по същия договор за забава в изпълнението
на задължението за заплащане на наемната цена в уговорения срок. Твърди,че
между него и ответното дружество е бил
сключен договор за наем от дата 01.09.2013 год. ,който е оформен в писмен вид и съгласно който ищецът е отдал
под наем на ответника апартамент ,който да му служи за офис.Твърди,че
дружеството действително е помещавало адреса, което е видно както от
електронния търговски регистър, така и от множество други писмени
доказателства.Заявява,че уговорената наемна цена не му е била заплатена на
уговорения падеж-10.01.2014 год.,поради което е изпратил покана за незабавно
плащане. Сочи,че плащане не е извършвано изобщо,независимо от опитите за
доброволно уреждане на отношенията. Заявява,че е изправна страна по договора, тъй
като е предоставил фактическо ползване на апартамента. За установяване на това
обстоятелство се позовава на вписване в търговския регистър и на сключени в периода на действие на договора за наем
трудови договори с работодател - ответното дружество,съгласно които мястото на изпълнение на задълженията
на служителите е именно наетият обект. Счита,че му се дължи и уговорената в
договора за наем неустойка за този вид неизпълнение,която изчислява на сумата
от 28800 евро. Претендира разноски.
Предявените искове са с правни
основания в чл.694,ал.1,изр.1,предл.2 от ТЗ във вр. с233,ал.2,предл.1 от ЗЗД и
чл.92 от ЗЗД.
Ответникът „Добринище ски“ ЕАД,ЕИК
********* чрез пълномощника си и съдебен адресат адв. Красимира Астакова с
адрес на кантората гр.Бургас,ул.“Цар Симеон
І“ № 58-60,ет.1,офис 1 оспорва основателността на предявените
искове.Оспорва датата на представения договор за наем ,като твърди,че
подписването на документа е станало в много по-късен момент,когато Н.Д. не е
разполагал с представителна власт по отношение на ответното дружество.Сочи,че
не е представена фактура,издадена от него,с която за докаже налично задължение
за плащане на наем,твърди,че такъв договор няма в търговските му книги и такова
задължение не е било осчетоводявано.Счита,че към посочената
дата на сключване на договора за
наем 01.09.2013 год.,Н.Д. не е имал право да представлява ответното
дружество,тъй като е вписан като изпълнителен директор известно време след това от 13.11.2013 год. до 20.02.2014
год. Сочи,че в същия период е бил назначен временен синдик с правомощия по
чл.635,ал.1 от ТЗ,включително и да изразява предварително съгласие за сключване
на нови договори,а доказателства за дадено,респ. искано съгласие
на временния синдик не са налице. Намира,че на горните основания
договора за наем е нищожен,поради липса на съгласие от страна на валидно
представляващ и задължаващ едната страна-ответника и назначеният на дружеството
временен синдик и е нищожен поради противоречие със закона.След като договорът
е нищожен ,счита и поканата за изпълнение за нищожна,оспорва датата на
получаването й.Твърди,че договорът е и привиден-създаден и подписан само и
единствено с цел да бъде представен в производството по несъстоятелност и да
бъде основание за предявяване на вземания.Заявява,че на датата на подписване на
договора за наем пълномощника на ищеца е знаел,че ответното дружество е неплатежоспособно,тъй
като като адвокат на друго физическо лице е искал откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „Добринище ски“ ЕАД,при това с начална датата
преди 2012 год.Намира доказателство за „източване“ на дружеството и в прекомерно големия размер на уговорената
неустойка при неизпълнение за заплащане на наемната цена в сравнение с вида
договор .Счита,че договорът е създаден с цел създаване на привидни задължения
на дружеството в несъстоятелност,тъй като и двете страни по него към момента на
твърдяната дата на сключването му са знаели,че дружеството е
неплатежоспособно.Оспорва претенцията за неустойка .Заявява ,че в периода
2013-2014 год. не е извършвало
никаква търговска дейност,като смяната на седалището и адреса на управление за период от 2-3
месеца,при неразвиване на търговска дейност,
не предполага нужда от сключване на договор за наем на
помещение.Твърди,че и самия кредитор не е осчетоводил вземания по процесния
договор.Представя и ангажира доказателства,оспора част от представените от
ищеца доказателства.
Третото лице помагач на
ответника „Инерт Билд“ ЕООД,ЕИК
********* чрез пълномощниците адв. Евгения Гагашева и адв. Радостина Николова,
последната и като съдебен адресат с адрес на кантората гр.Бургас,ул.“Патриарх
Евтимий“ № 2 оспорва допустимостта и
основателността на предявените искове.Счита,че процесният договор за
наем е нищожен,тъй като противоречи на закона,сключен е при липса на съгласие и
е привиден и симулативен.Преповтаря и доразвива вече изложените от ответното
дружество в писмения му отговор правни и фактически доводи за неоснователност
на претенциите.Представя и ангажира доказателстдва,оспорва доказателствени
искания на ищеца.
Допълнителна искова молба в отговор на писмения отговор
на ответното дружество „Добринище ски“ЕАД ищецът „Лежър инвест“ ЕООД не е
депозирал.
В допълнителна искова молба
,представена в отговор на писмения отговор на третото лице помагач „Инетр Билд“
ЕООД ,ищецът „Лежър инвест“ ЕООД излага
съображения и въвежда факти за свързаност между дружеството в производство по
несъстоятелност и помагача му.Счита за несъстоятелни твърденията за нищожност
на договора за наем,като се позовава на вписвания в търговския регистър и логически доводи.Намира,че съгласие на
временния синдик не е било нужно,тъй като искът за откриване на производство по
несъстоятелност,по отношение на който е допусната тази мярка е бил отхвърлен,а
и органите на дружеството не са били лишени от право да упражляват и
представляват дружеството. Твърди,че
временния синдик не е изпълнявал задълженията си и е препятствал дейността на
дружеството,поради което и отказът му да
съдейства е наложил сключване на договора за наем.Позовава се на постановени
съдебни актове,съгласно които Н.Д. е установил правата си на едноличен
собственик на капитала на търговското дружество,което от своя страна е
едноличен собственик на капитала на ответното дружество,като счита това за
доказателство за неправомерно отстраняване от управлението на „Добринище ски“
ЕАД на това лице. Сочи,че фактура е издадена на 10.01.2014 год. и подписана от
представителите на ищеца и ответника,като именно от този момент е и
осчетоводена и включена в обявения отчет
на ищеца за 2014 год.
В допълнителен отговор на исковата молба ответникът „Добринище ски” ЕАД преповтаря
накратко вече изложените възражения в писмения отговор.При условия на
евентуалност ,в случай,че съдът приеме договорът за действителен,заявява,че с
оглед уговорките в раздел V, т.1, б.“а“
от договора за наем следва да се приеме,че той е прекратил автоматично
действието си на 10.01.2014 год. с неплащането на уговорената цена.Пр итова
положение намира,че наемна цена се дължи само за периода на действие на
наемното правоотношение, а не за
целия срок на договора за
наем.Преповтаря доводите си на нищожност
на клаузата за неустойка.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото
доказателства се констатира,че на 01.09.2013
год. е бил съставен ,както е посочено в него, писмен
документ, изготвен в табличен вид на български и английски език, със заглавие
„договор за отдаване под наем“ /л.7 и 8 вкл. от делото/. Страни по него са ищцовото дружеството „Лежър Инвест“ ЕООД, с
качество наемодател, и „Добринище ски“ ЕАД с качество наемател. По делото не се
спори, че договорът е автентичен-подписите, положени в него принадлежат съответно на М.С. - за „Лежър Инвест“ и на Н.Р.Д. –за „Добринище ски“ ЕАД. Договорът има
характер на частен документ,тъй като не е подписан от длъжности лица в кръга на службата им по
установени форма и ред ,следователно има обвързваща доказателствена сила по
смисъла на чл.180 от ГПК,а именно,че изявленията ,които се съдържат в него ,са
направени от посочените в документа лица, като негови издатели -Методи Соколов,
действащ от името на „Лежър Инвест“ ЕООД и Н.Д.,действащ от името на „Добринище
ски“ ЕАД. В т.I.1 от
договора е записано, че наемодателят предоставя на наемателя за временно и
възмездно ползване Апартамент 19, находящ се в гр. София, пл. Славейков № ***,
който ще се полза за офис. Срокът на договора е фиксиран на една година,
считано от 01.09.2013г. до 01.09.2014г.,а наемната цена е договорена на годишна
база -годишен наем в размер на 12 000 евро, който е прието ,че следва да бъде изплатен наведнъж до
10.01.2014г. При неплащане на наемната цена в уговорения срок съгласно т.V,т.3 от писмената договореност,е
прието наемателят да дължи на наемодателя неустойка в размер на 20% на месец
върху неплатената сума. Съгласно т.ІІІ.7 от документа, наемателят е длъжен да
ползва и стопанисва наетия имот с
грижата на добър стопанин като след прекратяването на договора предаде имота в
състоянието,в което той се е намирал към датата на сключването на
договора,съгласно приемо-предавателния протокол.
От представения по делото трудов
договор, безсрочен, с посочена дата в него на
подписването му- 02.12.2013г./л.12/, сключен между ответното дружество
„Добринище ски“ ЕАД и М.С., се установява, че М.С., едновременно едноличен
собственик и управител на „Лежър Инвест“ ЕООД /за периода от 09.5.2008г. до 01.12.2016г/,дружество-легитимиращо
се като наемодател по обсъдения по-горе
договор за наем, е бил и назначен като служител
на „Добринище ски“ ЕАД-наемател, на длъжност „директор за връзки с
инвеститорите“ горната дата. От
представения втори трудов договор,
сключен с друго лице-П.И. в качеството
на служител,също от дата 02.12.2013г. /л.17/ става ясно,че ответното дружество
е назначило това лице на длъжност „ръководител,компютърни системи:разработка на
системи“,отново за безсрочно изпълнение на дейността. От двата трудови договора се вижда, че М.С. и
П.И. ще изпълняват задълженията по трудовите договори на адрес: гр. София, район
„Средец“, пл. Славейков № * или дистанционно, както и съобразно характера на
изпълняваната работа.От документите на листи 15 и 16 от делото е видно,че пред
НАП са декларирани данни по чл.62,ал.5 от КТ - сключен трудов договор,дата на
сключване ,наименование на работодател и ЕИК , по отношение на М.С..
От справка в ТР към АВ по
партидата на ищеца „Лежър Инвест“ ЕООД се установява, че във времето от
22.02.2011г. до настоящия момент седалището и адресът на управление на дружеството-наемодател и ищец в
производството по настоящото дело са гр. София, р-н Средец, пл.
"Славейков" № 7, вх. Б, ет. 2, ап. 19. При проверка по партидата на
„Добринище ски“ ЕАД в ТР към АВ се вижда, че в периода от 13.11.2013 г. до 20.02.2014г. вписаните
седалище и адрес на управление на дружеството са - гр.
София, р-н Средец, пл. Славейков No 7, вх. Б, ет. 2, ап. 19. Следователно ,за
периода 13.11.2013г. до 20.02.2014г.
ищецът и ответникът са имали вписани едни и същи седалище и адрес на управление
- гр. София, р-н Средец, пл. Славейков No 7, вх. Б, ет. 2, ап. 19. Именно недвижимия
имот на адрес апартамент № 19, находящ се на ет. 2, вх. Б, на
№ 7 на пл. Славейков,р-н Средец в гр.София е и предмет на представения по делото писмен
договор за наем от 01.09.2013г., сключен между „Лежър Инвест“ ЕООД и „Добринище
ски“ ЕАД.Същевременно ,от събраните по делото доказателства –хартиени копия на
общ статус на търговци в електронния търговски регистър ,се констатира,че 2008,
респ. 2011, респ.2013 год. до 2016 год. седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Средец, пл. Славейков No 7, вх. Б, ет. 2, ап. 19 са вписали по партидите си още няколко дружества:
“Солиситор“ООД, ЕИК *********, “Солиситор България“ ООД, ЕИК 21394468, “Пелегрини“ООД,
ЕИК *********, “Лингвистика“ ЕООД, ЕИК *********, “Пропърти Боард“ ЕООД, ЕИК
*********, “Феър Сървисис“ЕООД, ЕИК *********, “Фарауей“ООД,ЕИК **********, “Кредитърс
Акшън Груп“ ЕООД, ЕИК *********, управител на които е Методи Христов Соколов, като
на четири от тях той е едноличен собственик на капитала,а в останалите е
съдружник заедно с пълномощника на ищеца
Вержиния Калинова Дакова. Не е спорно,че през 2013 ,2104 и 2015 год. на този адрес се
е помещавала и адвокатската кантора на
пълномощника на ищцовото дружество Вержиния Калинова Дакова, която е и
вписания съдружник в някои от посочените по-горе дружества.Няма данни в периода
,за който се твърди,че е действал и е
бил изпълняван процесния договор за наем някое от посочените по-горе
дружества,чийто управител и участник,в
които е бил Методи Соколов да е променило седалището или адреса си на
управление,нито има данни адв. Вержиния Дакова да е преместила кантората си на
друг адрес.Не е приложен,а и не се твърди да е съставян,така както е записано в
края на т.ІІІ.7 на процесния договор за наем
приемо-предавателен протокол след
сключването на договора за наем който да удостовери фактическото предаване на
наетия имот,нито състоянието му при предаването.Няма данни,а и не се твърди такъв протокол да е бил съставен,нито се
заявяват обстоятелства,относими към връщането обратно на този имот във
фактическа власт на наемодателя-ищец
след евентуално преустановяване на твърдяната договорна връзка,изобщо
никакви твърдения не са въведени във връзка с
прекратяване на договора за наем. В самия договор за наем липсва
текст,от който да се направи извод,че предаването е извършено в момента на
сключване на договора.
Безспорно договорът за наем от 01.09.2013г. е подписан от името на „Добринище ски“ ЕАД от представителя му Ноел Ричард Донован, чиито подпис,
положен в документа, не се спори, че принадлежи именно на това лице. От
партидата на ответника „Добринище ски“ ЕАД в търговския регистър е видно, че
Ноел Ричард Донован е вписан като представляващ дружеството и член на съвета на
директорите на 13.11.2013г., а видно от датата, посочена в договора за наем –
последната е на 01.09.2013г. .Следователно, към момента на сключване на наемния
договор Ноел Ричард Донован не е бил вписан
в ТР като представляващ „Добринище ски“ ЕАД, нито като член на съвет на
директорите. Видно обаче от документите
в електронния търговски регистър,въз основа на които е извършено горното
вписване, на 23.08.2013г. е било взето решение от едноличния собственик на капитала на
„Добринище ски“ ЕАД, „Ахелой Резидънс“ ЕООД, чиито седалище и адрес на
управление отново са гр.София р-н Средец, пл. Славейков No 7, вх. Б, ет. 2, ап.
19 , за назначаване на Ноел Ричард Донован
за член на съвета на директорите и изпълнителен директор на Дружеството. Договорът
за възлагане на управлението, сключен между г-н Донован и „Добринище ски“ ЕАД
също е от дата 23.08.2013г. На 26.08.2013г. е проведено
заседание на Съвета на директорите на „Добринище ски“ ЕАД, с което Ноел Ричард
Донован е избран за изпълнителен директор на ответното дружество, както и е
променено седалището на дружеството на гр. София, район „Средец“, пл.
„Славейков“ № 7, вх. Б, ет. 2, ап. 19 – същият адрес, който е посочен в
договора за наем. Декларацията по чл. 234 от Търговския закон, в което е
обективирано съгласието на Ноел Ричард Донован да бъде член на съвета на
директорите и изпълнителен директор „Добринище ски“ ЕАД е заверено от
консулската служба при посолството на Република България на 27.09.2013г. Вписването
на горните обстоятелства е заявено на 08.10.2013г. със заявление 20131008205319,
по което е постановен отказ № 20131008205319-2/14.10.2013г. от длъжностното
лице по регистрация към Търговския регистър, който е бил отменен с решение №
359/11.11.2013г. на Окръжен съд-Бургас. Вписването е извършено на 13.11.2013г.
По делото е представена данъчна
фактура на стойност 23 469,96лв. /л.124/ с доставчик „Лежър инвест“ ЕООД и
получател „Добринище ски“ ЕАД с предмет „наем на офис“ с посочена дата на
данъчното събитие – 10.01.2014г. Фактурата е подписана от Ноел Донован на страната на получателя на
услугата „Добринище ски“ ЕАД и Методи Соколов на страна на доставчика „Лежър
инвест“ ЕООД.
От приетата
по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Даниел Хаджиатанасов се
констатира,че годишните финансови отчети
на ответното дружество са одитирани и придружени от одиторски доклади до
2008г., като след тази година одит на счетоводството на дружеството не е
извършван. Експертизата установява, че е
издадена от ищеца фактура №1/10.01.2014г. с доставчик „Леждър инвест“ ЕООД и
„Добринище ски“ ЕАД за наем на офис на стойност 23 469,96лв., която сума
представлява равностойността на 12 000 евро.Няма данни,а и не се твърди фактура
за неустойка в полза на „Леждър инвест“ ЕООД на основание подписания
договор за наем да е издавана.Ищецът заявява,че съгласно разпоредбата на
чл.84 от ППЗДДС такава следва да
се издава при плащане на неустойката,а не при възникване на основанията за
заплащане на такава, но същевременно признава,че самия той не е регистриран по
ДДС,като не твърди и не излага никакви правни съображения,защо счита,че
разпоредбата на чл.84 от ППЗДДС е приложима по отношение на него в случая с
неустойката по договора за наем ,въпреки,че не е регистриран по ДДС.
От заключението на експерта става
ясно, че в аналитичната оборотна ведомост на „Добринище ски“ ЕАД за периода от
01.01.2014г. до 31.12.2014г., процесната фактура №1/10.01.2014г. не е отразена
в счетоводството на „Добринище ски“ ЕАД,в индивидуалния сметкоплан на
„Добринище ски“ ЕАД за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. и по специално в
аналитичността на сметка 401 „доставчици“ няма подсметка (партида) на „Лежър
Инвест“ ЕООД. В оборотната ведомост на ответното дружество за периода от
01.01.2014г. до 31.12.2014г няма отразени задължения към „Лежър Инвест“ ЕООД. В
отчета за приходи и разходи на ответното дружество няма отразени разходи за
външни услуги. Първоначалната СИЕ дава еднозначен отговор, че в счетоводството
на „Добринище ски“ ЕАД не е осчетоводявано задължение на „Добринище ски“ ЕАД
към „Лежър Инвест“ ЕООД, представляващо наемна цена в размер на
12 000евро. На следващо място вещото лице констатира, че след извършена
проверка в НАП и проверка на счетоводния баланс на „Добринище ски“ ЕАД за
2014г. /01.01.2014г. до 31.12.2014г./ са отразени задължения в размер на
112 000лв. В оборотната ведомост за този период са осчетоводени задължения
към доставчици в общ размер на 112 048,07лв., като в тази сума не е
включена стойността на процесната фактура №1/10.01.2014г. на стойност
23 469,96лв. В отчета за приходите и разходите на ответника за 2014г. няма
отразени разходи за външни услуги. Като
заключение, експертизата посочва, че в представения в НАП годишен финансов
отчет на „Добринище ски“ ЕАД за 2014г. не е включена фактурата, издадена на
10.01.2014г. Безспорно е,че сумата по
фактурата не е заплатена на ищцовото
дружество,не е заплащана и сума в размер на 12000 евро – договорена наемна цена
по документа на листи 7 и 8 от делото.
Вещото лице Хаджиатанасов в
открито съдебно заседание от 27.03.2017г. заявява, че всяка една стопанска
операция въз основа на основния счетоводен принцип за текущото начисляване,
следва да се отразява в момента и в периода, в който е възникнала. Уточнява, че
от счетоводна гледна точка възникването на вземане и неговото плащане са две
различни отделни стопански операции, които подлежат на регистриране /отразяване/ в счетоводството на
търговеца. Посочва, че за да е вярно едно счетоводство, трябва да има отражение
на тези две различни стопански операции /наличие на вземане и плащане/, ако са
възникнали. Вещото лице заявява, че по принцип не е задължително да се издава
документ за лихви и неустойки, но е редно тези вземания да се отразят в
счетоводството, а самата стопанска операция се регистрира с документ.
Издаването и отразяването на такъв документ в счетоводните регистри на кредитора,
от своя страна показва счетоводно наличие на вземания към съответния длъжник.
По делото е изготвена
допълнителна експертиза от вещото лице Хаджиатанасов /л.370/ по въпроси, свързани
с счетоводството на ищцовото дружество, посочени от конституирания по делото
синдик на обявения в несъстоятелност търговец „Добринище ски“ ЕАД. Експертизата
дава заключение, че в счетоводството на „Лежър Инвест“ ЕООД няма отразена
фактура за неустойка в общ размер на 28 800 евро – такава фактура не е
представена на вещото лице. Не са представени на вещото лице и доказателства за
отразени в счетоводството на ищеца фактури, издадени съгласно процесния договор
за наем. В представените на вещото лице отчети за приходите и разходите за
2013г. и 2015г. няма отразени приходи от продажби, за 2014г. са посочени
приходи от продажби на услуги в размер на 26 хил.лв., но аналитична информация
за произхода на тази суми не е предоставена на вещото лице. В експертизата е
посочено още, че не са предоставени на СИЕ доказателства за счетоводно вземане
на „Лежър Инвест“ ЕООД към „Добринище ски“ ЕАД, представляващо наемна цена в
размер на 12 000евро, включително за неустойка. В предоставения на вещото
лице счетоводен баланс на ищеца за 2013г. няма отразени вземания на
дружеството, а за 2014 и 2015г. на вещото лице не са предоставени счетоводни
баланси. В Търговския регистър е обявен ГФО на „Лежър Инвест“ ЕООД за 2013г.,
но не и за 2014г. На СИЕ са представени годишните данъчни декларации на „Лежър
Инвест“ ЕООД за 2013г. и 2015г., в които е посочено, че за съответните отчетни
периоди дружеството не е осъществявало търговска дейност. На СИЕ не е предоставена ГДД на „Лежър
Инвест“ ЕООД за 2014г. В ГФО на „Лежър Инвест“ ЕООД за 2013г. не са отразявани
фактури, издавани съгласно процесния договор за наем. От ГФО на „Лежър Инвест“
ЕООД за 2014г. е предоставен само отчет за приходите и разходите, в който са
посочени приходи от продажби на услуги в размер на 26 хил.лв, но аналитична
информация за произхода на тази сума не е предоставена. Издадената фактура,
съгласно процесния договор за наем, не е отразена в ГДД на „Лежър Инвест“ ЕООД,
подавана пред НАП за 2013г., а ГДД за 2014г. не е предоставена на вещото лице.
В откритото съдебно заседание на 22.05.2017г. на
вещото лице Хаджиатанасов са представени от процесуалния представител на ищеца
ГДД за 2014г. в заверено копие,входирана в НАП, счетоводен баланс на
дружеството „Лежър инвест“ ЕООД към 31.12.2014г., отчет за приходите и
разходите, отчет за собствения капитал и отчет за паричните потоци за същата
2014 год. , с оглед поставения на вещото лице в открито съдебно заседание
въпрос, дали представената по делото фактура № 1/10.01.2014г. е осчетоводена в
ищцовото дружество. Вещото лице след проверка на документите завява, че не може
да даде точен отговор, като освен това констатира
несъответствие между данните по ГДД за 2014г. ,представена в НАП и отчета на приходите и разходите за 2014г,съставен
от ищцовото дружество,без данни за представянето му пред други учреждения. В ГДД за 2014г., част V “Общи приходи“, в т.ч. нетни
приходи от продажби, е записана следната сума – 23 469,96, което
закръглено за нуждите на ГФО на 23хил.лв., а в отчета за приходите и разходите за
2014г. са посочени нетни приходи от продажба на услуги в размер на 26 хил.лв,
което представлява явно несъответствие между записаното в ГФО и посоченото и
декларирано в ГДД за 2014г. Вещото лице уточнява, че аналитичната информация
представлява извлечение от счетоводните регистри на дружеството, където се
отразяват първичните счетоводни документи. Тази аналитична информация служи за
база на изготвянето на ГФО, където информацията е обобщена, синтезирана. От
счетоводните регистри не може да се види приходите в размер на 26 хил.лв.,
отразени като нетни приходи от продажба на услуги през 2014г. в ГФО, как са
формирани, с какви суми, към кои контрагенти и да се направи извод за
процесната фактура. От така посочените приходи в ГФО вещото лице посочва, че не
може да направи извод дали тази фактура е включена в ГФО, дали участва във
формирането на сумата от 26 хил.лв. Вещото лице заявява, че самата ГДД трябва
да отговаря на числата от ГФО – затова и ГФО се представят пред НАП като приложение на ГДД. Счетоводните
регистри се съставят на база първичните счетоводни документи. На база на
началните и крайните салда в счетоводните регистри се съставят ГФО, а на база
ГФО се съставят ГДД, които се депозират пред НАП.
С
писмените бележки са представени отново ГДД в заверено копие,идентична с тази
приета по делото,както и документи,носещи печат на НСИ, касаещи 2014
год.,два от които са и счетоводен баланс към 31.12.2014 год. и отчет за приходите и разходите към
31.12.2014 год. Данните обаче в тях се разминават с тези в същите по вид
документи за същия период,приложени
и приети от ищеца по делото в съдебно
заседание.Налице е и входящ номер само върху първия документ,вуесорятно на НСИ,но
липсва дата на входиране в това учреждение-при това положение не може да се
установи дали документа е входиран след съдебното заседание,в което е
приключило разглеждането на делото,или преди това и кога точно.При това
положение ,съдът не намира основания да внесе за разглеждане в открито съдебно
заседание делото за приобщаване на тези документи към доказателствения материал,тъй
като дори и при приемането им,изводите от фактическа страна във връзка с
редовността на воденото счетоводство от
ищеца няма да бъдат променени. При съпоставка на събраните доказателства
и приложените такива към писмените бележки е видно,че ищцовото
дружество за различни нужди и по
различни поводи,пред различни институции
представя идентични по вид документи-ГФО или части от ГФО
за едни и същи периоди ,но с разминаващо се съдържание,включително и
несъответстващи на други изготвени от самия него документи,представяни пред
учреждения.Същевременно обяснението
,съдържащо се в писмените бележки,за допусната грешка от счетоводството на
дружеството е несериозно,тъй като се касае за документи,които дружеството би следвало да е съставило още през 2015 год.,
включително съгласно неговите твърдения и до момента е имало многократно
възможност да ги провери и поправи при
необходимост,включително и преди провеждане на съдебното заседание,в което са
представени чрез двамата пълномощници адв. Вержиния Дакова и адв. Сабие
Реджебова, а разминаването е било установимо
,включително от самите пълномощници, при просто сравнение на документите,като не са нужни специални знания,за да се отчетат
две различни цифри вписани в два
различни документа,но касаещи
един и същ показател,който е следвало да бъде пренесен от единия
документ в другия-от ГФО в ГДД.Освен това в съдебно заседание на 12.12.2016 год.-лист 155 от делото адв. Д.
е заявила изрично,че със сигурност отчетът за 2014 год. е представен в НАП,поради
което е неясно защо ищецът наместо
да представя копие от отчета , представено в НАП
и заверено от този орган,така както е представил ГДД за 2014 год. в този вид
прилага копия от ГФО представен пред друго учреждение –НСИ.Безспорно е също
така,че отчетът за 2014 год. не е обявен в регистъра по партидата на ищеца,като
по заявлението е постановен отказ,тъй като не са били изпълнени указания на
длъжностното лице в срок. Причината за отказа, видно от съдържанието му,e че към
заявлението не е приложен подлежащият на обявяване акт, като във файла с наименование "Годишен
финансов отчет" не е прикачен никакъв документ.Така, в общодостъпния търговски
регистър,чиято цел е да даде публичност и прозрачност на финансовото състояние
на търговец за всички трети лица чрез обявяване на ГФО ,отчетът за 2014 год. липсва,дори като документ,приложение
към заявление ,по което е постановен отказ.Налице е неизпълнение на законово
публичноправно задължение за обявяване на отчета за 2014 год. не само
през 2015 год. ,но и в годините от тогава до сега,тъй като след постановения
отказ,повторно депозиране на заявление за обявяване на този отчет не е осъществено до момента. При
това положение не може да се приеме,че счетоводните записвания при ищеца за
2014 год. са коректни и верни и дават надеждна информация за неговите
длъжници,за да се налага приемане на представените с писмените бележки заверени
копия от книжа,тъй като те не биха могли да променят горния извод.
От данните в електронния
търговски регистър,а и от събраните по делото доказателства е видно,че по
отношение на ответното дружество е било
поискано откриване на производство по несъстоятелност още през 2013
год.,като по искане на друг кредитор е било образувано т.д.№ 7 по описа за 2013
год. и с определение № 66 от 15.01.2013 год., вписано в търговския регистър на 25.01.2013 год. на основание чл.629а ,ал.1 от ТЗ е била допусната предварителна обезпечителна мярка-назначаване на временен
синдик с права по чл.635,ал.1 от ТЗ.Датата на встъпване в правомощията е
определена на 21.01.2013 год.,като това вписване е било заличено на 12.11.2014
год. Същевременно е безспорно,че производсдтвото по т.д.№ 7 по описа аз 2013
год. е приключило с влязло в сила на 18.06.2015 год. решение № 162 от
08.06.2014 год. на Бургаски окръжен съд,за отхвърляне на молбата.Безспорно е,че
съгласие на временния синдик не е искано за сключване именно на този договор за
наем ,нито такова е било
давано,въпреки,че датата на сключването му е в периода на действие на тази
обезпечителна мярка.Безспорността на този извод явства от заявеното от адв. Д. в
допълнителната искова молба-лист 122 от делото,че временния синдик многократно
е бил канен да съдейства на изпълнителния директор,упорито се е криела,не му
е оказала нужното съдействие и не му е
предоставила каквато и да е документация за нуждите на текущата дейност,като
именно поради нейния отказ да съдейства се е наложило сключването на процесния
договор,както и други неочаквани разходи.
При установената по-горе
фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените искове са с правни
основания в чл. 694, ал. 1, изр. 1, предл. 2 от ТЗ. Възраженията на ответника са
с правни основания в чл. 26, ал. 1, предл. първо и чл. 26, ал. 2, предл. 2 и 5
от ЗЗД.
Основните спорни по делото въпроси са :на първо място дали представеният по
делото договор за наем е нищожен, поради „липса на съгласие“; на второ място,
ако не е налице „липса на съгласие“ по смисъла на чл. 26 от ЗЗД – дали е било необходимо съгласие на временния синдик
за сключването му и на трето място,ако е
налице съгласие от страна на представляващия дружеството и не е било необходимо
съгласие на временния синдик.дали договорът не е привиден. Съдът следва да разгледа горните възражения именно в поредността,посочена
по-горе,тъй като възраженията хронологически са изложени по този начин,като заявената последователност е част от търсената защита,с която с оглед на
диспозитивното начало съдът е длъжен да се съобрази.Така заявената поредност на
възраженията е съобразено и с начина,по
който и логически се следва произнасяне
по тези възражения,а именно да се разгледа по-тежкия въведен порок –
липсата на съгласие и ако се установи,
че е налице съгласие от страна на ответника ,респ. на синдика, да се установи дали не е налице привидност на
договора.
Съгласно теорията и съдебната
практика „липса на съгласие“ по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е налице тогава
когато съгласието, е изтръгнато с насилие, или е направено на шега, като
учебникарски пример /без намерение за обвързване/, както и когато договорът е
подписан от лице, чието волеизявление не произтича от лицето, което се сочи като
страна по договора /автор на волеизявлението/. В настоящия случай предпоставките
за нищожност, поради липса на съгласие следва да бъдат съобразени с това, че
ответникът е капиталово търговско дружество - акционерно дружество с
едностепенна система на управление. По принцип акционерните дружества с
едностепенна система на управление изявяват своята воля чрез своя орган – съвета
на директорите, който действа колективно /арг. от чл. 235, ал. 1 от ТЗ/. Възможно
е също така съветът на директорите да овласти едно или няколко лица от
съставите им да представляват дружеството – чл. 235, ал. 2 от ТЗ. Опорочаването
на колективната воля на съвета на директорите или на отделни негови овластени
членове опорочава волята на самото дружество. В случая Ноел Донован е избран за
изпълнителен директор /съгл. чл. 244, ал. 4 от ТЗ/, овластен да управлява
текущата дейност на дружеството и да го представлява пред трети лица – т.23.3 и
т. 27.1 от Устава на дружеството във вр. с чл. 235, ал. 2 от ТЗ. По делото не
се установи да е упражнявано насилие върху Ноел Донован или подписът, положен в
договора за наем, да не произтича от него /да не е автор на волеизявлението,
обективирано в договора за наем/. Фактът, че Ноел Донован е вписан в ТР едва на
13.11.2013г., а процесната сделка е с дата 01.09.2013г. не означава, че е налице
„липса на съгласие“ по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Видно от обявените в ТР
документи,въз основа на които е осъществено вписването, решението на едноличния
собственик на капитала за назначаване на Ноел Донован за член на съвета на
директорите на „Добринище ски“ ЕАД и изпълнителен директор, е от 23.08.2013г. Със
същата дата е и сключен договора за възлагане на управлението между ответното
дружество и Ноел Донован. А решението на Съвета на директорите, в изпълнение на
взетото решение на едноличния собственик на капитала, за избиране на Ноел
Донован за изпълнителен директор, е от 26.08.2013г. Вписването на новия
изпълнителен директор Ноел Донован няма конститутивно действие по отношение
представителната му власт, а само оповестително действие.Следователно към
01.09.2013г., във вътрешните отношения между Ноел Донован и дружеството
„Добринище ски“ ЕАД, Ноел Донован е бил овластен и е могъл валидно да обвързва ответника, тъй като се е
ползвал със съответната органна представителна власт,независимо от това,че
самото обстоятелство е било вписано по-късно.Предвид това,не може да се приеме
за състоятелно възражението ,че договорът е нищожен, поради „липса на съгласие“ по
смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
Не е спорно между страните,че договорът за наем е бил сключен
на дата 01.09.2013 год. ,като в този период от време по отношение на
дружеството са били наложени предварителни обезпечителни мерки по чл.629а от ТЗ-назначаване на временен синдик в производство по чл.625 от ТЗ по т.д.№ 7 по
описа за 2013 год.,което обаче е приключило с влязло в сила решение за
отхвърляне на молбата.Не е спорно и че съгласие на синдика за сключване на този
договор няма.От изявленията на ищеца може да се направи и извод,че конкретно за
сключване на този договор,такова съгласие не е и търсено,поради заявеното от
пълномощника адв. Дакова в допълнителна искова молба-временния синдик е бил
търсен за оказване по принцип на съдействие,но
се е криел през целия период на управление на Ноел Донован.
С оглед на горното спорния между
страните въпрос е :необходимо ли е било предварително съгласие на временния
синдик,при положение,че впоследствие обезпечителната мярка е отменена,тъй като
молбата по чл.625 от ТЗ,в обезпечение на която е била допусната, е била
отхвърлена.
Съдът намира,че такова съгласие е
било необходимо с оглед изричната норма на чл.635,ал.1 от ТЗ.Касае се за
изискване,поставено от закона с оглед
действителността на сключвана сделка.Действителността на сделката се преценява към момента на нейното
сключване,като към този момент се проверява
налице ли са били необходимите условия и предпоставки,които
законодателството е поставяло към нея,за да произведе правно действие. Без
правно значение е дали впоследствие по някаква причина,някои или всички тези
изисквания са отпаднали.При положение,че те са били относими към
действителността на сделката,то
наличието им безспорно е следвало да бъде доказано.В настоящия случай
към момента на подписване на договора за наем 01.09.2013 год. е била приложима
на основание чл.629а от ТЗ разпоредбата на чл.635,ал.1 от ТЗ с оглед наложената
обезпечителна мярка-назначаване на временен синдик.Назначаването на временен
синдик е вписано в търговския регистър
на 25.01.2013 год. и е било заличено на 12.11.2014 год. Вписването и
заличаването в търговския регистър,съобразно разпоредбите на ТЗ и ЗТР имат
действие само за в бъдеще.При положение,че разпоредбата на чл.635,ал.1 от ТЗ
поставя условие за пораждане на правното действие на сключените от длъжника
договори,а именно- да е налице
предварително съгласие на синдика,и то не е било изпълнено,сделката изначално
не е породила правно действие.При това положение дори и впоследствие тази мярка
да е била отменена или да е
отпаднала,поради отхвърляне на молбата по чл.625 от ТЗ, недействителния договор
не би могъл да бъде заздравен-нищожна
сделка не се санира.При това положение съдът намира,че договорът за наем не е породил правно
действие,тъй като не е отговарял на изискванията за действителност с оглед
разпоредбата на чл.635,ал.1 от ТЗ към момента на сключването му,
недействителната сделка не може да бъде санирана,дори и впоследствие специалните изисквания за нея да са
отпаднали.Ето защо и не би могло да се приеме,че каквито и да било задължения
са възникнали в тежест на ответното дружество въз основа на договора з анаме.Характерът и последиците
на обезпечителната мярка по чл.629а,ал.1,т.1 от ТЗ
са различни от тези по чл.629а,ал.1,т.2 от ТЗ,а последните са идентични
с мерките по чл.397,ал.1,т.1 и 2 от ГПК. С мярката по чл.629а, ал.1, т.1 от ТЗ се
въвеждат специални изисквания за действителност на сключваните сделки,а не
мерки, ограничаващи възможността за разпореждане с обекти на имуществени права чрез
прогласяване на недействителност на разпореждането,извършено след налагане на
мярката,каквито са тези по чл.629а ,ал.1,т.2 от ТЗ. Мярката по чл.629а ,ал.1т.1 от ТЗ се вписва в
електронния търговски регистър по партидата на дружеството,по отношение на
което е наложена ,като вписването има действието по чл.7 от ЗТР,а заличаването
на мярката в търговския регистър ,в случаите
на отпадането й,независимо по какви причини,има действието по чл.8 от
ЗТР,което е винаги занапред.Следователно вписването на
обезпечителната мярка-назначаване на временен синдик в периода от 25.01.2013
год. до 12.11.2014 год. и необходимостта
допълнителните изисквания към подписания в този период договор за наем по
чл.635,ал.1 от ТЗ да са налице,не е
отпаднало с отхвърляне на искането по чл.625 от ТЗ.Тъй като тези изисквания не
са били спазени ,изискуеми вземания по тази договореност ищецът не притежава -
тя е недействителна-липсва предварително
съгласие на назначения временен синдик.
Изводът за недействителност на сключения договор за
наем се подкрепя и от останалите събрани
по делото доказателства за поведението на страните след датата 01.09.2013 год.
на сключване на договора. Недействителният договор не поражда права и
задължения,страните не са обвързани от правоотношението ,поради което и реално не осъществяват изпълнение на договореността. Липсват каквито
и да било доказателства договорът за
наем от 01.09.2013 год. да е изпълняван от която и да е от страните.За
ответника това е безспорно-плащане на наемна цена от негова страна не е
осъществявано,не е и осчетоводявано такова задължение.Няма данни обаче и ищецът да е изпълнил задължението си да предаде процесния недвижим имот на
ответното дружество за фактическо ползване по този договор ,а задължението на
наемателя за заплащане на наемна цена е обусловено именно от предаването на
владението върху имота. Съгласно чл.7 от договора за наем-края на
текста,предаването на имота за ползване под наем е следвало да бъде обективирано в
приемо-предавателен протокол,а такъв никой не твърди да е бил съставен.Не е
задължително наемателят реално да е ползвал предоставения в наем имот, необходимо е,обаче,имотът да му е бил предоставен
на разположение за ползване,т.е. да е
налице осигуряване на фактически достъп
до него. По делото не бяха представени доказателства от ищеца, че е предал
имота на ответника.От събраните доказателства става и ясно,че това е било и обективно невъзможно,тъй като на този адрес са
се намирали канцеларии на множество други търговски дружества,включително и
адвокатска кантора,както се установено по-горе. Не се твърди,а и няма никакви
доказателства,включително в електронния търговски регистър, търговските
дружества ,с вписани седалище и адрес на управление гр.София, пл.Славейков ,№ 7
,вх.Б,ет.2,ап.19 и адвокатската кантора на адв. Вержиния Дакова да са
предприели действия след 01.09.2013 год. да сменят седалището или поне адреса
си на управление,за да може да бъде осигурена възможност за фактическо ползване
на имота,така,както това е залегнало в договора.Няма данни и управителя на
ищцовото дружество,който е бил управител и на посочените по-горе търговски
дружества ,държащи канцеларии на този адрес,да е предприел каквито и да било
действия да освободи имота за ползване.Без освобождаването на имота от
останалите канцелариите на останалите
търговски дружества и адвокатска кантора
няма как обективно да е било предадено владението по отношение на него.Този
извод се подкрепя и от приложените трудови договори от ищеца-те са с дати на
сключване 02.12.2013 год.,т.е. три
месеца след подписване на договора за наем-едва тогава ответникът е предприел
действия по назначаване на свои служители,като
и в двата договора мястото на работа не съвпада със седалището и адреса
на управление,вписани в търговския регистър, и с адреса на отдавания под наем
апартамент , посочени в договора от
01.09.2013 год. – договорено е алтернативно-най-общо гр.София,пл.Славейков,№
7 или дистанционно,следователно за
ответното дружество е било ясно ,че дори и назначени, тези служителите няма как да изпълняват
трудовите си функции точно в този
апартамент.За 2014 год. ,освен, това ищцовото дружество не е обявило годишен
счетоводен отчет в електронния търговски регистър-публичноправно задължение,за
което има,не е представило заверен от НАП ,препис от този документ,който
твърди,че своевременно е представил, ведно с ГДД за 2014 год. в това учреждение ,а приложения от „Лежър Инвест“ ЕООД заверен
препис от отчет за 2014 год.,за който въвежда несериозното и
неаргументирано твърдение за допусната грешка от счетоводството му, не
съответства на данните в подадената от него ГДД за 2014 год.пред НАП.При това
положение не се установява и в своето
счетоводство, надлежно,в съответствие с приложимите счетоводни стандарти и
изискванията на българското законодателство,дружеството-ищец и наемодател , да
е осчетоводило задължението за заплащане на наемна цена. При това
положение от събраните доказателства се
констатира,че нито една от страните по
договора за наем няма данни да е и изпълнявала задължения
по него,като естествена последица от разбирането
за възникнала действителна облигационна връзка.
С оглед всичко изложеното
по-горе,съдът намира,че договорът за наем е недействителен като сключен в
противоречие с чл.635,ал.1 от ТЗ,поради което и не поражда правни последици,в
подкрепа на това е и обстоятелството,че няма данни да е бил и изпълняван.При това положение не е необходимо
да се изследва последното въведено възражение от ответното дружество,а
именно,че договорът е привиден.
При положение,че не е възникнала валидна облигационна връзка
по договора за наем от 01.09.2013 год.,няма основание за заплащане на каквото и
да било задължение,залегнало в него-за наемна цена или за неустойка,включително
и в оглед неизпълнено своевременно задължение за плащане на наемна
цена.Предявените искове следва да се отхвърлят.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
вр. с чл. 694, ал. 7 от ТЗ, ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на съда сумата от 797,98лв.-държавна такса, ,а на ответника сумата от
250лв.-разноски, съобразно представения по делото списък с разноски
/л.390-391/.
По изложените съображения и на
основание чл. чл.694,ал.1,изр.1,предл.2 от ТЗ във вр. чл.233,ал.2,предл.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Лежър Инвест“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр. София чрез
пълномощника и съдебен адресат адв. Вержиния
Дакова с адрес на кантората гр.София,1000,Район Средец,пл.”Славейков” №7,вх.Б,ет.2,ап.19, обективно съединени при
условията на кумулативност установителни искове против „Добринище ски“ЕАД,ЕИК
********* със седалище гр.Поморие, по отношение на когото е открито производство по несъстоятелност, за
което е образувано и висящо т.д.№ 293 по описа за 2014 год. на настоящия съд,при
участието на синдика Марияна Тонева Банчева и на „Инерт Билд“ЕООД ,ЕИК
********* в качеството на трето лице
помагач на ответника „Добринище ски“ЕАД, ЕИК *********, за установяване
съществуването на изискуеми предявени, но неприети за удовлетворяване в
несъстоятелността, вземания на „Лежър
Инвест“ ЕООД ,ЕИК ********* в общ размер от 40800 евро,от които 12000 евро, представляващи
неплатена наемна цена по договор за наем
от 01.09.2013 год. за срок от една година и 28800 евро, представляващи
неустойка по същия договор за забава в изпълнението на задължението за
заплащане на наемната цена в уговорения срок.
ОСЪЖДА „Лежър
Инвест“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр. София да заплати в полза на бюджета на съдебната пласт, по
сметка на Окръжен съд – Бургас сумата 797,98лв.-държавна такса за водене на
настоящото дело, а на Добринище ски“ ЕАД
ЕИК ********* сумата от 250лв.- представляваща направени разноски в настоящото първоинстанционно производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчване препис от него на синдика и страните-главни и допълнителна, чрез
пълномощниците и съдебни адресати.
СЪДИЯ: