МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 260009/18.01.2021 г. по НОХД № 5069/2020 г.
по описа на Районен съд - Бургас
Производство по делото е образувано по
обвинителния акт на Районна прокуратура - Бургас против подсъдимия И.И.А., ЕГН: **********, с обвинение за това, че на 15.01.2020 г., в гр.
Бургас, по главен път I-6, в посока гр. Айтос, управлявал моторно превозно
средство - товарен състав, състоящ се от влекач, марка „Даф“, с рег. №, и
прикачено към него полуремарке, марка „Кроне“ с рег. №, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,64 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен №
ARBB-0029, след като е осъден по НОХД № 99/2008 г., с влязло в сила Определение
за одобряване на споразумение № 83/19.09.2008 г. на Районен съд - Крумовград за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК - престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК,
вр. с ал. 1 от НК.
Пред съда, производството по делото
протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от
НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира
за осъдителна присъда. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване
от свобода за срок от една година, като на основание чл. 58а, ал. 1 НК
наказанието се намали с 1/3 и да се изтърпи при първоначален общ режим.
Предлага да се наложи и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на
700 лв., както и наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от две
години, като се приспадне времето, през което е бил лишен по административен
ред да управлява МПС.
Защитникът на подсъдимия прави искане,
предвид признаване на фактическата обстановка, да се наложи наказание лишаване
от свобода за срок от шест месеца, наказанието глоба да бъде в размер на 500
лв., а наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 15 месеца.
Подсъдимият се явява в съдебно
заседание. Разбира обвинението. Признава се за виновен, признава изцяло
изложената фактическа обстановка в обвинителния акт. В последната си
дума моли за налагане на минимално наказание, като изразява съжаление за
случилото се.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият И.И.А. е роден на *** ***,
български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, с адрес: с.
Пелин, ул. „Махала Копринка“ № , с ЕГН: **********.
Подсъдимият И.А. е осъждан. Видно от
справката за съдимост по НОХД № 119/2006 г. на PC - Момчилград, му е наложено наказание “Лишаване от свобода“ за
срок от 13 месеца, с първоначален строг режим, като наказанието е
изтърпяно на 14.05.2010 г.
След това по НОХД № 99/2008 г. по описа на РС - Крумовград, подсъдимият И.А. е
бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 3436, ал. 1 НК, като
определението на съда за одобряване на споразумението № 83/19.09.2008 г. е
влязло в сила на 19.09.2008 г.
На 15.01.2020 г., за времето от 07:00 часа до 19:00 часа, в гр. Бургас, полицейските служители при Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Бургас - св. Е И Д и св. Г Н Д, изпълнявали служебните
си задължения на главен път I-6, на изхода на
гр. Бургас, посока кв. Ветрен. Малко след 10:00 часа,
на 15.01.2020 г., те забелязали, че по главния път I-6,
с посока на движение от гр. Бургас към гр. Айтос, се движи товарен автомобил,
състоящ се от влекач марка „Даф”, с peг. № К 1733 ВМ, и прикачено към него
полуремарке марка „Кроне“, с peг. №, като спрели за проверка водача на автомобила.
При проверката се установило, че това е подс. И.И.А.. Полицейските служители
усетили миризма на алкохол от подс. И.А. и същият бил тестван за употреба на
алкохол с техническо средство - „Алкотест Дрегер 7510”, фабричен номер ARBB
0029, който отчел 1,64 на хиляда алкохол. Подсъдимият И.А. не приел показанията
на техническото средство, поради което му бил издаден талон за изследване с №
0065819. Подсъдимият бил отведен в УМБАЛ- Бургас, където собственоръчно и в
присъствието на медицинско лице записал, че отказва да даде кръв за химичен
анализ.
По
доказателствата:
Самопризнанието на подсъдимия И.И.А. относно
авторството на деянието напълно кореспондира със събраните на досъдебното
производство доказателства относно тези факти.
С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, вр. чл. 372, ал. 4 НПК, вр. чл. 371, т. 2 НПК, настоящият състав счита, че
гореизложената фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, се установява от направеното от подсъдимия самопризнание,
подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а именно
показанията на свидетелите – Г Н Д и Е И Д. Същите са обективни,
последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите
по делото. Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните писмени
доказателства - акт за установяване на административно нарушение, заповед за
прилагане на ПАМ, талон за изследване, протокол за медицинско изследване,
справка за нарушител, Заповед № 8121з-1186/13.09.2017 г., протокол за проверка,
справки, свидетелство за правоуправление, справка за съдимост и бюлетини за
съдимост. Посочените писмени доказателства, в съвкупност с гласните такива,
допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка.
По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така
установените факти.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В
случая, доколкото всички кредитирани доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен
начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по-горе фактическа
обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият И.И.А., ЕГН: **********,
е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци от състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК, вр. с
ал. 1 от НК,
като на 15.01.2020 г., в гр. Бургас, по главен път I-6, в посока гр. Айтос,
управлявал моторно превозно средство - товарен състав, състоящ се от влекач,
марка „Даф“, с рег. №, и прикачено към него полуремарке, марка „Кроне“ с рег. №,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,64 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“, с фабричен № ARBB-0029, след като е осъден по НОХД № 99/2008 г., с
влязло в сила Определение за одобряване на споразумение № 83/19.09.2008 г. на
Районен съд - Крумовград за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Наличието на
алкохол в кръвта на подсъдимия в хода досъдебното производство е установено по
надлежен ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
От субективна страна деянието е
извършено при форма и вид на вината "пряк" умисъл по смисъла на чл.
11, ал. 2 от НК, тъй като подсъдимият И.И.А. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си - съзнавал е, че е употребил алкохол, че вече е осъждан
с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и че не бива
да управлява МПС в това състояние, но въпреки това го е управлявал, с което е
целял настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.
Извършеното от подсъдимия престъпление
следва да се квалифицира по чл. 343б, ал. 2 от НК, вр. с ал. 1 от НК. Това е
така, доколкото към датата на извършване на деянието – 15.01.2020 г., подсъдимият,
видно от справката за съдимост, е бил осъждан за престъпление по чл. 3436, ал. 1 НК по НОХД № 99/2008 г. по описа на РС – Крумовград, като определението на съда
за одобряване на споразумението № 83/19.09.2008 г. е влязло в сила на
19.09.2008 г. Като преди това подсъдимият е бил осъждан и за друго престъпление
по НОХД № 119/2006 г. на PC - Момчилград, като с Присъда 22/19.02.2008 г. му е
наложено наказание “Лишаване от свобода“ за срок от 13 месеца, изтърпяно на
14.05.2010 г. За да настъпи пълна реабилитация, съгласно разпоредбата на чл.
88а, ал. 4 НК, когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които
не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на
предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания. В случая, по НОХД
№ 119/2006 г. на PC - Момчилград на подсъдимия е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 13 месеца,
поради което и на основание чл. 88а, ал. 2 НК, срокът за реабилитацията не може
да бъде по-малък от 10 години. Наложеното наказание лишаване от свобода по НОХД
№ 119/2006 г. на PC - Момчилград, е изтърпяно на 14.05.2010 г. и десетгодишния
срок изтича на 14.05.2020 г., но деянието, предмет на настоящото дело, е извършено
на 15.01.2020 г., поради което и подсъдимият не е бил реабилитиран към тази
дата.
По
вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода от
една до пет години, глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, както
и лишаване
от право да управлява МПС.
В
случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4,
вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК да
определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една
трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно
са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл.
55, ако е по-благоприятен за дееца. Настоящият състав счита, че в случая не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно
подсъдимия, които да оправдаят приложението на чл. 55 НК, поради което размерът
на наказанието "лишаване от свобода" бе определен от съда съобразно разпоредбата
на чл. 58а, ал. 1 НК.
При индивидуализиране на наказанията,
като смекчаващи обстоятелства съдът отчита направеното самопризнание от страна
на подсъдимия в хода на досъдебното производство и оказаното съдействие на
разследващите органи. Като отегчаващи обстоятелство съдът отчете обременено съдебно
минало на подсъдимия и извършените нарушения по ЗДвП, които свидетелстват за
склонност към незачитане на правилата за движение по пътищата.
С оглед на така изложеното, съдът
определи наказанието в размер на една година лишаване от свобода и съобразно
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК намали така определеното наказание с 1/3, с оглед
на което наложи на подсъдимия наказание "лишаване от свобода" в размер
на 8 /осем/ месеца, както и наказание глоба в размер на 700 лева. На основание
чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален общ режим на
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
При съобразяване разпоредбите на чл. 343
г от НК, вр. чл. 343б, ал. 2 НК, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК,
съдът намери, че подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 2 /две/ години, като
прецени високата степен на обществена опасност на деянието и високата
концентрация на алкохол в кръвта. Този срок ще е достатъчен за неговото
превъзпитание и за оказване на превенция по отношение извършването на бъдещи
нарушения на правилата по ЗДвП. На основание чл.
59, ал. 4 НК, съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от
15.01.2020 г.
Съдът счете така наложените наказания за
справедливи и намира, че с тях ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 36 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия и наред с това ще въздейства върху него предупредително. С така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната
превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото.
По
разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и чл.
190, ал. 2 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати 5 /пет/ лева държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на Районен съд - Бургас.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че
мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.