Р Е
Ш Е Н И Е №
46
18.02.2020г.,
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски административен съд, VII състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА а.д. № 729 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.156
и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на И.М. ***, уточнена
с писмена молба вх. №5336/14.10.2019г. /л.61/, против Ревизионен акт №
Р-16002418006563-091-001/ 21.06.2019г., издаден от М.Й.Л.на длъжност Началник на сектор,
възложил ревизията и М.Й.Л.на длъжност главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията, в частта, с която е изменен с Решение № 517/ 09.09.2019г.
на изпълняващ правомощията на Ддиректор дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП за допълнително установени
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ по години,
както следва: за 2012г. главница в размер на 1 573.00 лева и лихви за
просрочие 981.06 лева, за 2013г. главница в размер на 1 191.35 лева и
лихви за просрочие 621.99 лева, за 2014г. главница в размер на 303.35 лева и
лихви за просрочие 127.55 лева, за 2016г. главница в размер на 276.06 лева и
лихви за просрочие 55.22 лева, за 2017г. главница в размер на 794.21 лева и
лихви за просрочие 92.00 лева.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт,
по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Жалбоподателят поддържа, че не било
налице превишаване на разходите над реализираните от него приходи, поради
неправилно изготвяне на паричните потоци в хода на ревизионното производство.
Счита, че неоснователно било отказано включването на сумата от 119 305.63 лева,
представляваща остатък от получено дарение от 70 000 евро, като начално салдо
при изготвяне на паричния поток за ревизирания период, въпреки представения
договор за дарение от 09.02.2010г. с нотариално заверени подписи, сключен близо
10 години преди издаване на ЗВР и на данни за произхода на средствата на
дарителя. Също така, в жалбата се излагат доводи, че в настоящия случай при
ревизията не бил установен конкретен източник на доход по чл.36, т.5 от ЗЗДФЛ,
а било извършено облагане на разходи, което било в противоречие с материалния
закон. Иска се Ревизионен акт № Р-16002418006563-091-001/ 21.06.2019г., изменен
с Решение № 517/ 09.09.2019г.
на
изпълняващ правомощията на директор на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, да бъде
отменен като незаконосъобразен в обжалваната му част и да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответникът - Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
по делото, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт, в неговата изменен
част, бил правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Въз основа на резолюции за извършване на проверки /л.519-524,
том 3 от делото/ било разпоредено извършване на проверки за съпоставка на
имуществото и доходите на И.М.М.,***. До И.М. било изпратено Искане
№9400-1879/27.02.2018г. за представяне на документи /л.516-517, том 3/, което
било връчено по електронен път на 15.03.2018г. /л.515, том 3/. От И.М. били
представени редица документи /банкови извлечения, нот.акт, за дарение на
недвижим имот, трудова книжка, трудов договор и пр./ вкл. и нот. заверен
договор за дарение на сума от 09.02.2010г. между Д.Д.и И.М. за безвъзмездно
дарение от Д.Д.в полза на И.М. на сума в размер на 70 000 евро. /л.513,
том. 3/. Относно искането за предоставяне на документи И.М. дал обяснение
/л.480, том 3/, към което приложил и паричен поток с начално салдо
119 305,63 лв., за което посочил, че били левовата равностойност на
61 000 евро, получени по договор за дарение от 09.02.2010г. На основание чл. 57 от ДОПК в хода на ревизията са изпратени искания за представяне на
документи, сведения и писмени обяснения от трети лица, сред които лица свързани
с Д.Д., банкови и застрахователни институции, Община Казанлък и Община Чирпан,
Нотариус И. Генов, като от нотариус Генов бил изпратен отговор /л.354-355, том
3/. С ново искане № 94-00-5626/04.07.2018г., /л.328-329, том 3/ от И.М. били
изискани допълнително документи, изрично посочени. С молба от 13.07.2018г. /л.
326, том 3/М. поискал удължаване на срока за предоставяне на документи, който
бил удължен с решение /л.323, т.3/. От И.М. били приложени договор за аренда от
16.09.2016г. и обяснения по всяка точка от
горното искане. С Протокол №ПФ-16002418000053-073-001 от 29.10.2018г.
/л.95-114, том 2/ били обобщени данните от извършената проверка на И.М., като
документът бил съобщен на проверявания по електронен път на 30.10.2018г.
/л.115, том 2/.
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№Р-16002418006563-020-001 от 30.10.2018г., издадена от М.Й.Л.на длъжност
Началник на сектор /л.57а, том 1 по делото/, на основание чл.112 и
чл.113 от ДОПК, било възложено извършване на ревизия на И.М. ***, ЕГН **********,
със обхват следните видове задължения по периоди: Данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2017г., ДОО - за
самоосигуряващи се за периода от 01.04.2016г. до 31.12.2017г.; Здравно
осигуряване - за самоосигуряващи се за периода 01.04.2016г. до 31.12.2017г.;
Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се за периода от 01.04.2016г.
до 31.12.2017г. Извършването на ревизията било възложено на М.Й.Л.- главен
инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и А. П. Д.Д.– старши
инспектор по приходите. Срокът за извършване на ревизията бил определен до три
месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което било осъществено на 06.11.2018г. по електронен път /л.88, том 2/. Със Заповеди за изменение на Заповед
за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ №Р-16002418006563-020-002 от 01.02.2019 г. и №
Р-16002418006563-020-003 от 05.03.2019г., издадени на основание чл.112, ал.2,
т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, срокът на ревизионното производство
бил продължен до 06.04.2019г. Заповедта
за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР били издадени в
електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на М.Й.Л.в
посоченото й длъжностно качество - Началник сектор в отдел „Ревизии“ при ТД на
НАП – Пловдив и надлежно съобщени на ревизираното лице /РЛ/, вж. л. 86-87 и л.
89-91, том 2 от делото/.
С ново искане, рег. № 94-00-9462 от
28.11.2018г. /л.80, том 2/ на И.М. била указана възможността да представи
документи, справки, обяснения и др., което до сега не било представено в хода
на приключилата проверка. По повод на това искане от И.М.М. било представено
писмено обяснение относно дарените му от Д.К.Д. средства в размер на 70 000
евро, като посочил, че бил налице сключен договор за дарение от 09.02.2010 г., който бил
представен и който съгласно изискването на чл.225, ал.2 от ЗЗД бил с нотариална
заверка на подписите. Посочил, че предаването на сумата било извършено пред Д.Д.К.от
гр. Казанлък, дъщеря на Д.К.Д. и пред починалата вече Д.Д.К.– майка на
дарителя.
От ревизиращия екип било изпратено
искане за извършване на насрещна проверка /ИИНП/ № Р-16002418006563-141-004 от 04.01.2019
г., относно Р. Дечкова Кирова. Насрещната проверка приключила с издаването на
протокол № П-16002419001237-141-001 /18.01.2019г., в който от представените
писмени обяснения от Р. Д.Д.К.било констатирано, че същата нямала информация и
не притежавала документи относно предоставяне на сумата от 70 000 евро от
нейния баща и че същата считала, че Д.Д.не разполагал с такава сума. Извършена била
и насрещна проверка на Д.Д.К., която приключила с издаването на протокол №
П-16002419001239-141-001 от 22.01.2019 г. В хода на тази насрещна проверка от Д.Д.К.,
също дъщеря на дарителя Д.Д., било представено писмено обяснение относно
дарението на парична сума от по договора от 09.02.2010г., в което заявила, че
присъствала на предаването на сумата, заедно с баба си и това станало
непосредствено преди да бъде заверен договора при нотариус. Посочила, че баща й
работил около 25 години в Русия, около 5 години в ТЕЦ Марица Изток и 5 години в
Португалия, както и че не разполагала с документи за произход на паричните
средства на баща си и не знае къде точно е съхранявал парите си.
Въз основа на извършената ревизия и
на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип - М.Й.Л.-
главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и А. П. Д.Д.- старши
инспектор по приходите, бил съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16002418006563-092-001/
22.04.2019 г. /л.28–44, том 1/, с който ревизиращият екип предложил по
отношение на ревизираното лице И.М.М. да бъдат установени размери на
задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 22.04.2019г.,
както следва: за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2012г. - 1 983.00 и лихва в
размер на 1 203.71 лева; за 2013 г. - 1 612.35 лева и лихва в размер
на 814.91 лева; за 2014 г. – 723.35 лева и лихва в размер на 292.09 лева; за
2015 г. – 180.35 и лихва в размер на 54.31 лева; за 2016 г. – 843.57 лева и
лихва в размер на 168.73; за 2017 г. - 1 244.24 лева и лихва в размер на 123.40
лева; както
и задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице за
периода 01.04.2016г. – 31.12.2016г., както следва: за ДОО – 5.12 лева и лихва в
размер на 1.51 лева; за здравно осигуряване – 184.15 лева и лихва в размер на
37.13 лева, за Универсален пенсионен фонд – 2.00 лева и лихва в размер на 0.59
лева. Ревизионният доклад бил издаден чрез ИС
„Контрол“ като електронен документ и
подписан с електронни подписи от Н.П.и А. М., като доказателства за
датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на
сертификатите към тази дата се представят по делото на оптичен носител.
Констатирано било, че ревизираното
лице И.М.М. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ и
като такова е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6
от ЗДДФЛ, за облагаемите си доходи, получени през отделните данъчни години от
източници в Р. България, попадащи в обхвата на ревизията. На И.М.М. била
извършена проверка за съпоставка на имуществото и доходите на физическото лице /ПСИДФЛ/,
отнасяща се за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2017 г., приключила с
издаването на Протокол № ПФ-16002418000053-073-001/ 29.10.2018г. /л.95–л.115,
том.2/. Установено било и, че И.М. бил вписан като прокурист на ЕТ М.И.с ЕИК ХХХХХХХХ
от 06.11.2002 г. до 15.07.2013 г. Гражданският договор на И.М. за прокурист на
ЕТ М.И.бил прекратен на 15.07.2013 г. Органите по приходите констатирали, че за
2012 г. и 2013 г. не били декларирани доходи и нямало подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Установено било, че И.М.М. имал подадена само 1 бр. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г. с попълнено приложение IV - за наем на движимо имущество с
посочен в нея облагаем доход в размер на 3 240.00 лв. и дължим данък –
324.00 лв. Доходът бил изплатен от И.П.И5.ХХХХХХХХ По информация от централна
база данни „Справки по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 от ЗДДФЛ, за изплатени суми от
фирми", лицето И.М. получило освен цитирания наем за 2015г. и рента,
изплатена през 2012г. от „ЕРАТО-СИК - ИВАНОВ, СТАНЧЕВА И СЪДРУЖИЕ“ СД, ЕИК
********* в размер на 347.24 лева. Лицето работило по трудов договор в ЕТ „И.П.И5.ХХХХХХХХ“,
на длъжност – мениджър покупки/продажби от 08.10.2013 г. до 20.09.2017 г. Задълженото
лице било собственик на ЕТ „МИТ – И.М.“ с ЕИК *********, а от 19.08.2015 г. и на
„ИТМ ГРУП – 2015“ ЕООД с ЕИК *********. В хода на проверката от И.М.М. били представени
писмени обяснения, че през проверявания период 2012 г. – 2017 г. ЕТ „Мит – И.М."
не осъществявал дейност. По тази причина, покупките извършени от името на
едноличния търговец органите по приходите включил в изготвения паричен поток
като „други разходи“. Органите по приходите не установили данни за
получени/предоставени заемни парични средства от И.М.М. през ревизирания
период.
Приходните органи въз основа на
извършените насрещни проверки и събраните доказателства направили констатация,
че началното салдо към 01.01.2012г. в размер на 119 305.63 лева, представляващо
остатък от дарена през 2010 г. сума в размер на 70 000 евро не било
документално доказано и обосновано. Прието било, че не били представени
доказателства, че дарителят разполагал с такава голяма сума, както и че не можело
безспорно да се установи факта на предаването й. Направен бил извод, че не били налице
доказателства за съхранение на получените паричните средства от И.М. още
по-малко, че същите били налични към 01.01.2012г. В тази връзка органите по
приходите определили начално салдо на И.М. за 2012г. в размер на 5 000 лева. От
представената от И.М. справка за паричен поток по години органите по приходите
взели предвид посочените в нея разходи, като изключили разходите за вода и
електроенергия, за които били взети данни от издадените фактури от съответните
доставчици, информация, които била налична в НАП. Изключени били и посочените
от лицето разходи за данъци. Посочените от РЛ разходи, представляващи
„регулярен трансфер към други членове и домакинства“, били включени в паричния
поток на лицето като „други разходи“. Като приходи в изготвения паричен поток
органите по приходите включили получените от лицето доходи от трудови
правоотношения за периода 2013г.-2017г., като за 2016г. и 2017г. били включени и
получени доходи от продажба на недвижими имоти и движими вещи. Ревизиращият
екип установил, че през 2016г. И.М. извършил разпоредителни сделки с имоти,
облагаеми по реда на чл. 33 от ЗДДФЛ, като доходът в размер на 2 216,88 лв. не бил
деклариран. Въз основа на това била определена данъчна основа по реда на чл. 34
от ЗДДФЛ в размер на 1 995,19 лв.
С оглед
на тези констатации, въз основа на извършения анализ от органите по приходите с
ревизионния доклад, бил установен недостиг на парични средства /превишение на
разходите над доходите/ по години, както следва:
- за 2012
г.: - 21 554.35 лв.;
- за 2013
г.: - 17 480.86 лв.;
- за 2014
г.: - 7 233.54 лв.;
- за 2015
г.: - 1 803.50 лв.;
- за 2016
г.: - 6 671.88 лв.;
- за 2017
г.: - 12 442.38 лв.;
В
заключение бил направен извод, че доходите,
получени от превишение на извършените разходи над декларираните и получени
приходи подлежали на облагане съгласно чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, тъй като
това превишение на разходите спрямо приходите за съответните години не можело
да бъде отнесено еднозначно към някой от видовете доходи, изброени в чл.10,
ал.1, от т. 1 до т.5 от ЗДДФЛ. Съгласно чл.36 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа
за доходите от други източници се определяла като облагаемият доход по чл.35, придобит
през данъчната година, се намалял с вноските, които лицето било задължено да прави за данъчната година за
своя сметка по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО. Ревизираното лице И.М.М. се
осигурявало като самоосигуряващо се лице
на
основание чл.40, ал.5 от ЗЗО за периоди: м.01.2012 г. – м.12.2012 г., м.01.2013
г. – м.09.2013 г. и м.01.2016 г. – м.03.2016 г., което било взето предвид при
определянето на данъчните основи за тези периоди.
По
отношение на установените с ревизията задължения за задължителни осигурителни
вноски за ревизирания период 01.04.2016 г. – 31.12.2017г. било констатирано, че
И.М.М. се осигурявал чрез „ИТМ ГРУП 2015" ЕООД, ЕИК *********, като
самоосигуряващо се лице върху избран осигурителен доход, поради което на
основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО подлежал на
задължително социално и здравно осигуряване в качеството му на самоосигуряващо
се лице. От направена справка в ИМ на НАП /ПП СУП/ - „Справка за история на
осигуряването като самоосигуряващо се лице" се установявало, че И.М.М. се
осигурявал, като самоосигуряващо се лице през периода м.04.2016 г – м.12.2017
г., за което имало подавани декларации обр.1 и обр.6.
В хода на
извършената ревизия органите по приходите не установили доходи от извършена стопанска/независима дейност на И.М. /от
свободна професия, занаятчийска дейност, земеделско
производство, тютюнопроизводство или като собственик на ЕТ и ЕООД/. За 2016 г. и 2017 г. И.М.М. не бил подал ГДД
по чл.50 от ЗДДФЛ. Въз основа на това било прието, че задълженото
лице не дължало осигурителни вноски за ДОО за годишно изравняване. Единствено, с
оглед установените при ревизията получени доходи през 2016г. било прието, че И.М.
дължал здравноосигурителна вноска за годишно изравняване в размер на 180.95
лева, ведно с дължимата се лихва в размер на 36.19 лева, определена към
22.04.2019г. /датата на съставяне на РД/.
Ревизионният
доклад бил връчен лично на ревизираното лице на 25.04.2019г. съгласно разписка
за извършено връчване (л. 44, том 1). Срокът за подаване на възражение и представяне
на доказателства бил удължен по молба на ревизираното лице до 09.06.2019г.,
видно от уведомление № Р-16002418006563-РУС-001/07.05.2019г. В законово
установения 14-дневен срок И.М. подал писмено възражение срещу ревизионния
доклад, в което подчертал,
че неоснователно било отказано включването на сумата от 119 305.63 лева за
начално салдо в изготвения паричен поток, поради непризнаване на дарение,
получено през 2010г. и че неправилно в разходната част на паричния поток били
включени разходи за ел. енергия, ВиК, телекомуникационни услуги и други такива,
наред с разходите за издръжка и живот. Възражението било обсъдено в
съдържанието на РА и прието за неоснователно, защото не се представяли доказателства,
че дарителят разполагал с такава голяма сума, както и че не можело безспорно да
се установи факта на предаването й, нито били налице доказателства за
съхранение на получените паричните средства, за да се приемало, че същите били налични
към 01.01.2012 г., както и защото разходите за ел. енергия, ВиК,
телекомуникационни услуги и други такива бирли документално обосновани на
базата на издадени фактури от съответните доставчици и същите не дублирали
разходите за издръжка и живот, тъй като в паричните потоци, като разход за
издръжка на живот били взети сумите, посочени от самото ревизирано лице И.М. в
изготвена от него справка в рамките на извършената проверка, предхождаща
ревизията.
Констатациите
и изводите на съставителите на РД били възприети от издателите на РА в тяхната
пълнота, поради което въз основа на съставения Ревизионен доклад № Р-**********6563-092-001 от 22.04.2019г. и на основание чл.119, ал.2 от
ДОПОК, от М.Й.Л.на длъжност
Началник на сектор, възложил ревизията и М.Й.Л.на длъжност главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията, бил издаден Ревизионен акт №
Р-**********6563-091-001
от 21.06.2019г., с който по отношение на И.М.М. били установени размери
на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени
към 21.06.2019г., както следва: за данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за 2012 г. - 1 983.00 лева и лихва в размер на 1 236.77
лева; за 2013 г. - 1 612.35 лева и лихва в размер на 841.79 лева; за 2014
г. – 723.35 лева и лихва в размер на 304.15 лева; за 2015 г. – 180.35 и лихва в
размер на 57.32 лева; за 2016 г. – 843.57 лева и лихва в размер на 182.79лв.;
за 2017 г. - 1 244.24 лева и лихва в размер на 144.14 лева; както и
задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице за
периода 01.04.2016г. – 31.12.2016г. за здравно осигуряване – 180.95 лева и
лихва в размер на 39.21 лева, при общ размер на задълженията за внасяне
/главници и лихви/ в размер на 9 573.98 лева. Ревизионният акт бил издаден
чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни
подписи от М.Л.и от М.Л.,
като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване
валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен
носител. В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК И.М. обжалвал РА по административен
ред пред Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив.
С
Решение №517 от 09.09.2019 г. РА бил отменен в частта за допълнително
установения данък за 2015г. по ЗДДФЛ с прилежащите лихви, а в останалата си част
изменен, като установените с РА задължения за данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ по години, били определени, както следва:
-
за 2012г. главница в размер на
1 573.00 лева и лихви за просрочие 981.06 лева;
-
за 2013г. главница в размер на
1 191.35 лева и лихви за просрочие 621.99 лева;
-
за 2014г. главница в размер на 303.35 лева
и лихви за просрочие 127.55 лева;
-
за 2016г. главница в размер на 475.57 лева
и лихви за просрочие 103.31 лева;
-
за 2017г. главница в размер на 794.21 лева
и лихви за просрочие 92.00 лева;
Изпълняващия
правомощията Директор на дирекция „ОДОП“ приел, че определеният доход с
неустановен произход за ревизираните периоди, следвало да се намали със сумите
за извършени разходи от страна на жалбоподателя, които се явявали недоказани.
Като такива били приети разходите, посочени на ред – „храна“ и ред – „облекла и
обувки“, съгласно посочените данни в присъединения протокол за извършена ПСИДФЛ
/л.101, том 2/. Тези разходи били извадени от установените с РА доходи с
недоказан произход за всяка от годините. Относно началното салдо /разполагаема
сума/ към 01.01.2012г. горестоящият административен орган приел, че за правилно
определена посочената от органите по приходите сума в размер на 5 000.00
лв. По отношение на дарените парични средства от Д.К.Д. било прието, че
принципно и съгласно чл. 225 от ЗЗД дарение на движими вещи, извършено по този
начин било действително, но в конкретния случай не бил установен от събраните в
хода на административното производство доказателства фактът на предаване на
парите, размера им, намерението за надаряване, както и фактическото наличие на
тези средства у дарителя и впоследствие у надарения, в непроменен размер. Изтъкнато
било, че при получено имущество чрез дарение, същото следвало да бъде
декларирано и да се заплатят данъци по реда на ЗМДТ, което не било сторено.
Изхождайки от това и от извършената съпоставка на доказаните доходи с
извършените разходи, Директорът на дир.“ОДОП“ приел, че констатираното при
ревизията несъответствие между тях, определено като доход с неустановен
произход, следвало да се третира като доход от други източници по реда на чл.
35, ал. 6 от ЗДДФЛ и подлежал на облагане. Решение №517/09.09.2019г. било
връчено на И.М. на 12.09.2019г. по електронен път /л. 6, том 1 от делото/, а
жалбата до съда била подадена чрез органа и заведена под № 94-00-208 на
25.09.2019г.
По
делото се представят и приемат като доказателства документите, съдържащи се в административната
преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;
удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с
квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и
ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и
файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис. По
делото се представят като доказателства и постъпилите писма с характер на
справка от Директора на ТП на НОИ Стара
Загора вх. №6663/10.12.2019г., Агенция „Митници“ вх. №6887/19.12.2019г. и от
Директор на дирекция „Граничен контрол“, ГД „Гранична полиция“ към МВР с вх. №
7055/31.12.2019г.
Съдът допусна по искане на
оспорващата страна съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която,
неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно, обективно и
обосновано, доколкото същото
съдържа
единствено математически изчисления на паричните потоци, поискани от жалбоподателя
в различни варианти.
Допуснато бе и събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Д.Д.К..
Свидетелката заяви, че познавала жалбоподателя от 12 г. и имала дете от него,
но не живеели заедно. Винаги били в прекрасни отношения и И.М. продължавал да
се грижи за нея и детето. Относно дарението от 70 000 евро, посочва, че баща й
решил да дари на И.М. тази сума, като помолил баба й, негова майка и самата нея
да бъдели свидетели. Счита, че баща й дал парите на И.М., защото били приятели
от много време и му имал доверие, Дал ги, за да се грижел /М./ за нея и детето.
Твърди, че присъствала при броенето и
предаването на парите, заедно с баба си, което станало в автомобила пред
кантората на нотариуса, след което баща й и И.М. отишли при нотариуса за
оформяне на документите. Посочва, че родителите й били разведени, като баща й
не бил в добри отношения с нейната майка и със сестра й. Свидетелката посочва,
че баща й цял живот работил в чужбина - в Русия – над 20 години, в Португалия –
около 5 години, имал високи доходи, но не знаела точно какви. За един период
работил и в „Марица-изток“. Твърди, че не знаела къде баща й съхранявал парите
и дали са били в банка.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и след цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения Ревизионен акт №Р-16002418006563-091-001/ 21.06.2019г., на основание
чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2
от ДР на ДОПК, намира от правна страна следното:
По допустимостта – оспорването на РА
№ Р-16002418006563-091-001/ 21.06.2019г., изменен с Решение № 517/09.09.2019г. е
направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК /жалбата е
подадена чрез пощенски оператор на 24.09.2019г. – л.7, том 1 от делото/, от
лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, след проведен задължителен административен контрол пред
горестоящия орган и пред местно компетентния съд, поради което се явява процесуално
допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Доказва се от данните по делото, че
ревизионното производство е образувано и проведено, съответно РД и РА са
издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно
представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/03.01.2017г.
на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112
ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на
ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално
издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са
определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив
и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково,
Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.55-л.57, том 1/. В случая издателят на заповедта
за възлагане на ревизия – Д.Д.К., с оглед на заеманата длъжност /Началник
сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив/, е сред органите, посочени в
т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив,
определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за
възлагане на ревизия № Р-16002418006563-020-001 от 30.10.2018г. и ЗИЗВР №
Р-16002418006563-020-002/ 01.02.2019г. и № 16002418006563-020-003/ 05.03.2019г.,
са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието
им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с
валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор
в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – Д.Д.К..
Възложената за извършване ревизия на
И.М.М. е извършена от определените със ЗВР № Р-16002418006563-020-001 от 30.10.2018г.
органи по приходите - М.Й.Л.- главен инспектор по приходите /ръководител на
ревизията/ и А. П. Д.Д.– старши инспектор по приходите, които с оглед на
заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2
от ДОПК със ЗВР, разполагат с необходимата материална компетентност за
провеждане на ревизионното производство и за съставянето на Ревизионен доклад №
Р-16002418006563-092-001/ 22.04.2019г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.
Съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК,
ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с
акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя
на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1,
т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16002418006563-091-001/21.06.2019г. е издаден от М.Й.Л.на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на И.М.М. със Заповед
за възлагане на ревизия № Р-16002418006563-020-001 от 30.10.2018г. и от М.Й.Л.на
длъжност главен инспектор по приходите, определена за ръководител на
ревизията със заповедта за възлагане на ревизията.
Както Заповед за възлагане на
ревизия № Р-16002418006563-020-001 от 30.10.2018г., така и РД № Р-16002418006563-092-001/
22.04.2019г. и издаденият въз основа на него РА №Р-16002418006563-091-001/21.06.2019г.,
са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни
документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните
документи на хартиен носител, като заверен от страната препис, е допустимо по
силата на чл.184, ал.1 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите
електронни документи се представят по делото и на електронен носител
/приложения с административната преписка CD-R/. От представените електронни
документи се установява, че подписалите ги лица имат валидни електронни
подписи. С оглед на изложеното, Съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са
подписани от лицата, които се сочат като техни издатели с квалифициран
електронен подпис /КЕП/ и съотв. не са налице основания да се считат за
нищожни. Това не се твърди и от оспорващия.
Освен това жаленият ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК,
във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото
съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него.
Не на последно място се установява,
че ревизионното производство е приключено в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД
е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа
предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода
на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срока по
чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт, като данните сочат, че
срокът за подаване на възражения е удължен от РО до 09.06.2019г., съотв. 14
дневният срок за издаване на РА е изтичал на 23.06.2019г., а процесният такъв е
издаден на 21.06.2019г.
Ето защо не се установява да има
допуснати съществени процесуални нарушения на проведеното конкретно ревизионно
производство.
По съответствието на оспорения
ревизионен акт с материалния закон съдът намира следното:
Преди всичко следва да се отбележи, че проведеното
конкретно ревизионно
производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по реда на
119 от ДОПК, а не по особения ред на чл. 122
– чл.124а от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален
закон размер на данъка съотв. на здравно осигурителните вноски /ЗОВ/, да се приложи
към установена от органите по приходите по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчна
основа /осигурителен доход/. При това положение приходната
администрация не може да се ползва от презумпцията на чл. 123, ал.1
от ДОПК.
Не се
спори, че с процесния РА № Р-16002418006563-091-001/21.06.2019г. на
ревизираното лице И.М. са определени задължения за данък върху доходите на
физическите лица. Съгласно чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, размерът на данъка върху
общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа
по чл.17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Според чл. 17 от ЗДДФЛ общата
годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32,
34 и 36 от ДОПК, намалена с предвидените в този закон данъчни
облекчения. От констативната част на ревизионния доклад, представляващ
неразделна част от ревизионния акт, се установява, че органите на приходната
администрация приемат, че през ревизираните периоди И.М. има придобити доходи по
см. на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ – доходи от всички други източници, които не са
изрично посочени в този закон
и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с
окончателни данъци по реда на Закона за
корпоративното подоходно облагане. Липсват обаче каквито и да е
констатации относно това кои са тези други източници на получените доходи, а
само се презюмира , че се касае за други
източници по смисъла на чл. 35, т. 6
от ЗДДФЛ, каквато презумпция обаче законът не установява.
Съдът приема,
че обжалваният ревизионен акт е постановен при неправилно тълкуване и прилагане
на материалния закон, като съображенията за това са следните:
С ЗВР №Р-16002418006563-020-001
от 30.10.2018г., възложената на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК ревизия на И.М.М.,
се определя да обхваща задълженията на ревизираното лице за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012г. до
31.12.2017г. С обжалвания ревизионен акт се установяват и определят задължения на
М. по чл.48 от ЗДДФЛ за съответните години, които са на база облагане на доходи
по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. Единствено за 2016г. от целия ревизиран период на
жалбоподателя има определена и данъчна основа по чл.34 ЗДДФЛ в размер на
1995.19 лева за получен доход от разпоредителни сделки с имоти, който е
облагаем, съотв. има определен данък в размер на 199,51лв., но в тази част РА
не е оспорен от жалбоподателя пред съда, съобразно изрично заявеното в жалбата
и уточнено в писмена молба вх. № 5336/14.10.2019г./л. 61, том 1/, като така
оспорена е само частта за 276,06 лв. данък и прилежащи лихви.
Органът
по приходите приема наличие на доходи по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, като се основава
на констатираните в проведеното ревизионно производство несъответствия между
разходите и доходите /приходите/ на И.М. на годишна база за всяка от ревизираните
години и след анализ на паричните потоци за тези периоди. Органите на
приходната администрация приемат, че след като ревизираното лице не предоставя
доказателства относно източника на дохода до размера на установеното
несъответствие за съответната година, то за целите на ревизионното производство
следва да се приема, че тези превишения на
разходите представляват облагаеми доходи от други източници по чл.35, т.6
от ЗДДФЛ. В този смисъл данъчната основа за облагане на доходи по ЗДДФЛ е
определена в размер на установените несъответствия /превишения/, като за същите
са определени задължения по общия ред на материалния данъчен закон /чл.119 ДОПК/.
Нормата
на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ регламентира, че облагаемият доход е брутната сума на
облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници,
които изрично не се сочат в този закон и не са обложени с окончателни данъци по
реда на ЗДДФЛ или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. В чл.10 от ЗДДФЛ се
уреждат видовете доходи, вкл. и тези по чл.35 от закона. Общата годишна данъчна
основа по чл.17 от ДОПК следва да включва годишните данъчни основи за доходите
от всички източници, а по арг. на чл.12 от ЗДДФЛ на облагане подлежат доходите, получени през данъчната година, а
не разходите.
От органа
по приходите е допуснато неправилно тълкуване и прилагане на закона, като констатираното
в хода на ревизията несъответствие между разходите и доходите /отрицателна
разлика/ на И.М. на годишна база за ревизираните години, е квалифицирано от
него като доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ - превишението
на разходите над приходите не представлява "доход от друг източник"
по см. на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, доколкото тази законова хипотеза изисква
установяване на наличен доход от конкретен източник и дата на получаването му. Направените
от задълженото лице разходи, когато явно и съществено превишават декларираните
получени приходи, съставляват подлежащ на облагане доход, до доказване на
противното, само в случаите по чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК – на проведена ревизия
по особения ред по чл.122, ал.1 от ДОПК при определяне на данъчна основа по
чл.122, ал.2 от ДОПК. Следователно, несъответствието между разходите на лицето
и неговите доходи, респ. оценимото в пари имущество, не се третира от
разпоредбата на чл.35, т.6 ЗДДФЛ. Имуществено несъответствие не е източник на доход, нито това
несъответствие материалния закон презюмира като доход, подлежащ на облагане по
общия ред. Облагането може да се извърши само по реда на чл.122 и сл. от ДОПК,
ако са налице нормативно предвидените за това предпоставки / вж. р-ние
№1790/04.02.2020г. на ВАС, по а.д. № 11310/2019г. първо отд., докладчик с-я
Мадлен Петрова/.
Съгласно
чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните
физически лица. В ЗДДФЛ няма легално определение на понятието "доход".
По-горе се посочи, че в чл. 10 от ЗДДФЛ се регламентират видовете доходи, като
това е според два различни класификационни критерия – според източника на
дохода – чл.10, ал.1 от ЗДДФЛ и според формата на получаването/плащането на
дохода – чл.10, ал.2 от ЗДДФЛ. В данъчното законодателство и в частност в ЗДДФЛ
отделните източници на доходи не се изброяват изчерпателно /по аргумент от чл.35, т.6 от ЗДДФЛ/,
като нормативно регламентираният принцип
е, че подлежат на облагане доходите от всички източници с изключение на
доходите, които са необлагаеми по силата на
закона /чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ/. По аргумент от чл. 2 и чл. 10 от ЗДДФЛ също следва определянето на дохода
като положително изменение в имуществото на физическото лице. В този смисъл, при извършени разходи
от ДЗЛ, които надвишават
декларираните получени средства, липсва положително имуществено изменение, което
да се възприеме като доход и съответно
като обект
на облагане по общия
ред на ЗДДФЛ.
Отделно от
това,
разпоредбата на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ /на която правно се основава направената от
органите по приходите квалификация на установеното несъответствие (отрицателна разлика) между разходите и доходите на И.М.
за ревизирания период като облагаем доход/, изисква освен наличието на доход и този
доход да е получен от "други източници". Понятието "източник на
доходи" също няма легална дефиниция в ЗДДФЛ, поради което смисълът и
съдържанието на това понятие следва да се извлича по тълкувателен път и при
съобразяване с логиката на закона и преследваната от законодателя цел. Както се
посочва по-горе, „източникът на дохода” представлява класификационен критерий
по чл. 10, ал.1 от ЗДДФЛ за определяне на видовите облагаеми доходи, като
съгласно чл. 10, ал.1, т.6 от ЗДДФЛ, облагаеми
доходи
са и тези от източници
по
чл.35 от ЗДДФЛ, но доколкото разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ изисква доходът
да е от източник, който не е изрично посочен в този закон, следва извод, че за
третирането на дохода като облагаем такъв при прилагането на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, следва да бъде установено и посочено какво е нормативното или
облигационно основание за получаването на дохода, т. е. следва да бъде доказан конкретният източник
на доходи/приходи.
В
ЗДДФЛ се сочат следните източници на доходи – доходи от трудови правоотношения,
доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, доходи от друга стопанска
дейност /вкл. и дохода на лица, регистрирани като земеделски производители/,
доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или
имущество, доходи от прехвърляне на права или имущество, доходи от източниците,
посочени в чл. 35, т. 1-5
от ЗДДФЛ,
както и доходи по чл. 37–38 от закона. Анализът на тези разпоредби, обуславя
извод, че те се получават въз основа на съществували, съществуващи и/или
развиващи се правоотношения, по повод на които за съответното лице се поражда
притезание за оценимо в пари право, като по силата на тези правоотношения се
поражда корелационна връзка платец на доход - получател на доход. Следователно понятието
„източник на доход“ предполага наличието на правоотношение, по силата на което
за съответното лице се поражда вземане за оценимо имуществено право и/или
прехвърлящо такова имуществено право и съотв. това лице, от гледна точка на
данъчния закон се квалифицира като платец на дохода.
Несъответствието
между оценимите в пари имуществени активи и пасиви /права и задължения/ на
конкретно лице не представлява източник на доходи в посочения по-горе смисъл,
нито, противно на приетото от органите на приходната администрация, за данъчни цели може да се презюмира
и третира като доход от други източници по см. на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, подлежащ
на облагане. Несъответствието между установените доходи /оценими в пари права/
и източници на финансиране с имуществото на ревизираното лице и направените от
него разходи, съставлява основание за прилагане на презумпцията на чл.123, ал.
1, т. 1 и т. 2 ДОПК,
която не изисква установяване на източник на дохода /в смисъл на права по
развило се или съществуващо правоотношение и/или на констатиран платец/, а го
презюмира извън тези обстоятелства. Т.е. установения в този случай от органа по
приходите недостиг на средства /превишение на разходите над приходите/
съставлява основание по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК за провеждане на ревизията по
чл.122 и сл. от ДОПК и определяне на данъчната основа по чл.122, ал.2 от ДОПК. В
случая обаче липсва позоваване на тази презумпция за формиране на данъчната
основа на ревизираното лице по реда на чл. 122-123
от ДОПК.
Особеният ред следва да се прилага за периоди, в които има установени
обстоятелства по ал.1 на чл.122 от ДОПК /чл.122, ал.4 от ДОПК/, като по силата
на чл.123 от ДОПК само в този случай разходите се приемат за подлежащ на
облагане доход. В конкретният случай обаче ревизионното производство е
проведено по общите процесуални правила, които изискват данъчните фактически
състави, обуславящи определяне на данъчни задължения, да се установят при
условията на пълно и главно доказване от данъчната администрация.
При извършването на процесната ревизия обаче,
органите
по приходите правят единствено
съпоставка на приходите и разходите на оспорващия, като за процесните години установяват
превишение на разходите над декларираните
и получени приходи /доходи/ и всяко едно от тези превишения за съответната
година е възприето като формиран доход от други /неустановени/ източници, недеклариран
от лицето и като подлежащ на облагане съгласно чл.35, т.6 от ЗЗДФЛ., в който
случай в тежест на ревизиращите органи е да докажат, че ревизираното лице е
получател на дохода от конкретно
определен
източник или дейност,
който доход да бъде предмет на облагане. Ако органите по приходите приемат, че
са налице приходи /доходи от други източници по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ/,
както се мотивира в актовете на приходните органи, то следва пред съда да
установява, определя и доказва вида и размера на прихода /дохода/, кога е получен, кой е платецът му
и какъв е източника на дохода, като е недопустимо да се презюмира
наличието на такъв чрез съставяне на паричния поток /приходи и разходи/ на
ревизираното лице.
От
изложеното следва, че за да се обложат с данък върху доходите по ЗДДФЛ разходите на ревизираното физическо
лице, когато те превишават декларираните/получени приходи, ревизията следва да
бъде проведена по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК и при действието на
презумпцията по чл.123 от ДОПК. В
случая ревизията е проведена по общия ред, когато недостигът на парични
средства не се счита за облагаем доход, не се включва в общата годишна данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ като доход по см. на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ за ревизираните
години и не подлежи на облагане на това основание. (в този
смисъл освен цитираното по-горе решение № 1790/04.02.2020г., вж. и Решение №
17305 от 17.12.2019 г. по адм. д. № 7850/2019 г., по описа на ВАС, Решение №
17635 от 23.12.2019 г. по адм. д. № 7203/2019 г., по описа на ВАС, Решение №
12869 от 24.10.2018г. по адм. дело № 8865/
2018г. по описа на ВАС, Решение № 7593/ 07.06.2018г. по адм. дело №
1320/2018г. по описа на ВАС; Решение № 13088/ 29.10.2018г. по адм. дело № 9099/ 2018г. по описа на ВАС; Решение №
8665/26.06.2018г. по адм. дело № 1455/2018г. по описа на ВАС; Решение № 7958 от
28.05.2019г. на ВАС по адм. дело № 2822/2019г.; Решение № 12060/09.10.2018г. по
адм. дело № 5785/2018 г. по описа на ВАС; Решение № 8232/18.06.2018г. по адм.
дело № 1594/2018г. по описа на ВАС; Решение № 1116/25.01.2018г. по адм. дело №
6279/2017г. по описа на ВАС; Решение № 4607/ 11.04.2018г. по адм. дело №
9498/2017г. на ВАС и др.).
След
като няма доказан реализиран доход от конкретен източник и доколкото самото
несъответствие /превишаване на разходи над приходите/ нито представлява, нито
се презюмира като подлежащ на облагане доход, на практика с процесния РА се
облагат разходи, а не доходи на лицето, което е недопустимо по аргумент от чл.
2 от ЗДДФЛ. При ревизия по общия ред и без да намира приложение презумпцията на
чл. 123, ал. 1 от ДОПК при превишаване на разходите над получените средства,
липсва обект на облагане по ЗДДФЛ. Отнасянето на данъчната ставка по чл. 48 от ЗДДФЛ към образувана от такъв „доход“ данъчна основа представлява по
съдържанието си облагане на разходи, а разходите не са обект на облагане по
този данъчен закон.
С оглед на гореизложеното, Съдът приема, че установените с оспорения РА задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за процесните периоди по отношение на ревизираното лице И.М. на база облагане на квалифицираното като доходи по см. на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ несъответствие между разходите и доходите на лицето, при определяне на данъчната основа за облагането на тези доходи в размер на установеното несъответствие - превишение на разходите над приходите и съотв. определянето на данъчни задължения по общия ред на материалния данъчен закон, е незаконосъобразно извършено. Както вече се аргументира, несъответствието между разходите на лицето и доходите му, респ. оценимото в пари имущество, при превишение на разходите над приходите, подлежи на облагане единствено по реда на чл. 122 и сл. ДОПК при наличието на предпоставките, визирани в тази хипотеза. Само при провеждане на ревизия по особения ред, несъответствието между доходите /оценимите в пари права/ и източниците на финансиране с имуществото на ревизираното лице и направените от него разходи, ще съставлява основание за прилагане на презумпцията на чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК, която не изисква установяване на източник на дохода, тъй като го презюмира и само в тези случаи превишаването на разходите на ревизираното лице, които не могат да бъдат покрити от приходите, които има, може да формира облагаема данъчна основа.
Тъй като в случая органите по приходите не се позоват изрично на презумпцията по чл.123, ал.1 от ЗДДФЛ, за да формират данъчна основа по реда на чл. 122 - чл. 123 от ДОПК, а в така проведеното производство те не установяват и доказват осъществяването на данъчен фактически състав, водещ до определяне на данъчни задължения /наличието на недекларирани по надлежния ред, получени от ревизираното лице доходи от конкретен източник, които следва да бъдат включени в облагаемата основа/, то ответникът неправилно приема съществуването на основание за установяване на задължения на лицето за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ върху данъчна основа, формирана като разлика между констатираните в ревизията разходи и доходи на И.М., която разлика е определена като доход от други източници по см. на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Както фактически, така и правно, и доказателствено необоснован се явява извода на приходния орган за наличието на основание по отношение на ревизираното лице допълнително да бъдат установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за ревизираните години, ведно със съответните лихви, респ. за начисляването на данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за доход, квалифициран като такъв по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.
При
установеност, че ревизионното производство, приключило с издаването на
обжалвания РА не е проведено по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, то не следва да се
обсъжда съществуването на констатираните несъответствия между приходите и
разходите на ревизираното лице - дори и изцяло да бъдат споделени фактическите
изводи на органите по приходите. В конкретния случай, процесното ревизионно
производство не е протекло при спазване на законовите предпоставки за това,
поради което и заключителният акт противоречи на материалния закон.
По така
изложените съображения, Съдът приема жалбата за основателна. Оспореният РА №
Р-16002418006563-091-001/ 21.06.2019г., изменен с Решение № 517/ 09.09.2019г. на изпълняващ
правомощията директор на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с който по отношение на И.М.
допълнително се
установяват задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за съответните години. и лихви за просрочие, е издаден в нарушение и при неправилно
приложение на закона, поради което следва да бъде отменен в обжалваната част.
При този изход
на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски се
явява основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП следва да
бъде осъдена да сумата от 1 310.00 лева, представляваща 10 лева внесена
държавна такса, 300 лева разноски за експертиза и 1000 лева – договорено и
заплатено възнаграждение за един адвокат. Възражението на процесуалния
представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение Съдът
намира за неоснователно, като се съобрази както обстоятелството, че делото е с
фактическа и правна сложност и е налице активна процесуална дейност от страна
на пълномощника на оспорващия.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Старозагорския административен съд,
седми състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба
на И.М. ***, Ревизионен акт № Р-16002418006563-091-001/21.06.2019г., издаден от М.Й.Л.на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и М.Й.Л.на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията, изменен с Решение №517/ 09.09.2019г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част, с която на И.М.М. допълнително са
установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
по години, както следва: за 2012г. главница в размер на 1 573.00 лева и
лихви за просрочие 981.06 лева, за 2013г. главница в размер на 1 191.35
лева и лихви за просрочие 621.99 лева, за 2014г. главница в размер на 303.35
лева и лихви за просрочие 127.55 лева, за 2016г. главница в размер на 276.06
лева и лихви за просрочие 55.22 лева, за 2017г. главница в размер на 794.21
лева и лихви за просрочие 92.00 лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на Националната
агенция за приходите, да заплати на И.М. ***, ЕГН **********, сумата от 1 310.00 лева /хиляда триста и
десет лева/, представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: