Р Е Ш Е
Н И Е
№ 464
гр.Враца 23.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА,
втори състав, в публично заседание на 06.12.2021г.
/шести декември, две хиляди двадесет и първа година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 593 по описа на АдмС –
Враца за 2021 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано
е по ЖАЛБА на Д.Е.Х. ***, депозирана чрез * Д.Г.К. от ***, срещу Решение №
1040-06-47/29.09.2021г. на Директора на ТП на НОИ гр.Враца, с което е оставена
без уважение жалбата й и е потвърдено Разпореждане № 5104-06-24/25.08.2021г.,
на длъжностно лице по чл. 60 от КСО, с което е прието, че злополука,
станала с лицето Е.Д.Е. на ********, не е трудова злополука по чл. 55 от КСО.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на акта, като неправилен,
необоснован, постановен в противоречие с материално правни разпоредби и при
съществени нарушения на административно-производствените правила. Сочат се
съществени процесуални нарушения изразяващи се в не посочване на мотиви от
административния орган /АО/ довели до формирането на неговото решение и
необсъдени възражения относно разпореждането, и респективно в цялост за
настъпилата трудова злополука. Противоречие с материално-правни разпоредби,
като неоснователно е прието от АО, че Е.Е. не е имал право да извършва ремонт и
обслужване на поточната линия, съответно да влиза в необезопасената
електрическа машина, с оглед на което инцидентът не е настъпил при изпълнение
на вменените му трудови задължения. Твърди се наличие на всички
предпоставки по чл.55 ал.1 от КСО за приемане на злополуката, като „трудова“ и
дори да се приеме, че увреждането не е настъпило през време на извършваната
работа, злополуката е трудова, тъй като същия, в качеството си на **, е
извършвал, както товаро-разтоварителни дейности с помощта на мотокар, така
ремонтни такива, съобразно длъжностната му характеристика. Сочи се
неоснователност на оспореното решение, в частта в която е прието, че инцидентът
се е осъществил в извънработно време и на територията на обект, стопанисван от
предприятие, с което Е.Е. не се намира в трудови правоотношения, а именно: „П.“
ЕАД, като се излагат съображения в тази насока. Иска се оспореното решение да се отмени
и злополуката, претърпяна от Е.Е. да се приеме за трудова. Претендират
се разноски. В писмена Молба до съда от пълномощника се поддържа изцяло жалбата
. За разноските се иска да бъда присъдени в полза на процесуалния представител
по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА във вр. с НМРАВ. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на заинтересованото
лице „И.п.“ ЕАД.
Ответникът
– Директор на ТП на НОИ гр.Враца, чрез * Ц.И.Ц., иска жалбата да се отхвърли като недоказана и
неоснователна. Сочи, че се е доказало от доказателствата по делото, че
злополуката не е трудова. Иска се потвърждаване на оспореното решение. Претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна – „И.П.“ ЕАД ***, в Писмен Отговор, чрез процесуалния си представител *
М.С. от АК-***, оспорва жалбата, като
изцяло неоснователна и прави искане същата да бъде отхвърлена. Претендират се
разноски.
Заинтересованата
страна – „П.“ ЕАД ***, в Писмен Отговор, чрез процесуалния си представител * С. оспорва
жалбата, като изцяло неоснователна и прави искане същата да бъде отхвърлена.
Претендират се разноски.
Административният съд,като се запозна
с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след
служебна проверка на оспореното решение съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1
от АПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
На
09.10.2019г. наследник на Е.Д.Е. - оспорващата
Д.Е.Х. *** Декларация за трудова злополука, станала с нейния * Е.Е. на ********.
Същата е заведена с вх. № 5101-06-44 от 09.10.2021г. Съгласно чл. 59 от КСО по постъпилата Декларация в ТП на НОИ
Враца е открито Досие за трудова злополука № 44 и на основание чл. 58, ал. 1 от КСО и чл. 7, ал. 1 от НУРРОТЗ е
извършено разследване на злополуката, от комисия, назначена със Заповед
№ 1015-06-237/25.10.2019г. На основание чл. 58, ал. 6 от КСО комисията е съставила протокол №
7/18.11.2019г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката. Прието
е било от комисията, че на ******** около ****, в извънработно време,
извършвайки дейности в поточна линия, собственост на заинтересованата страна „П.“
ЕАД ***, при внезапно включване на
спрялата преди това линия, един от ножовете й му причинява несъвместими с
живота коремни рани. Прието е, че лицето е останало в помещение на дружество, с
което не е в трудовоправни отношения и е извършвало дейност, за която не е било
обучено и инструктирано. Позовавайки се на изводите в протокола, с Разпореждане
№ 44/18.11.2019г. длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е приело, че станалата злополука не
е трудова, тъй като не са налице
условията на чл. 55. ал. 1
и ал.2 от КСО.
Разпореждането е обжалвано от настоящата жалбодателка в качеството й на наследник
на починалото лице /Удостоверение за наследници изх.№ 11977/27.08.2019г./ с
жалба вх. №1012-06-110/28.11.2019г. , по предвидения с чл. 117 от КСО ред, пред директора на ТП на
НОИ-Враца. Във връзка с подадената жалба е било издадено Решение №
1040-06-55/10.12.2019г. на Директора на
ТП на НОИ Враца, с което жалбата е оставена без уважение като неоснователна и е потвърдено
Разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, като правилно и законосъобразно.
По
жалба на наследника Д.Е.Х. против това Решение е образувано адм.д. № 3/2020г.
по описа на АдмС-Враца. С Решение № 338 от 19.10.2020г. по това дело, Решение №
1040-06-55/10.12.2019г. на Директора на
ТП на НОИ Враца е отменено и преписката е върната за ново произнасяне при
спазване на задължителните указания дадени в мотивите. С Решение №
6123/20.05.2021г. по адм.д. № 2239/2021г. по описа на ВАС е оставено в сила
Решение № 338/19.10.2020г.
Извършено
е ново разследване на злополуката, от комисия, назначена със Заповед №
1015-06-113/24.06.2021г. на Директора на ТД на НОИ-Враца.
На
основание чл. 58, ал. 6 от КСО комисията е съставила Протокол №
5103-06-6/23.08.2021г. за резултатите от извършеното разследване на
злополуката. Прието е от комисията отново, че на ******** около ****, в
извънработно време, извършвайки дейности в поточна линия, собственост на „П.“
ЕАД ***, при внезапно включване на спрялата преди това линия, по неизяснени
обстоятелства, един от ножовете й му причинява несъвместими с живота коремни
рани. Прието е, че лицето Емил Еникиев е останало в помещение на дружество, с
което не е в трудовоправни отношения и е извършвало дейност, за която не е било
обучено и инструктирано.
Позовавайки
се на изводите в протокола, с Разпореждане № 5104-06-24/25.08.2021г. длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е приело, че станалата злополука не
е трудова, тъй като лицето е останало
след работно време 17:00 ч. в цех за рециклиране на отпадъци на фирма „П.“ ЕАД С.
където не работи по трудов договор. Прието е, че лицето Е.Е. самоволно, без да
е инструктирано и обучено, без да притежава документ и познания, е решило да
извърши обслужване на линията за рециклиране на отпадъци от ПЕТ. Въпреки, че
няма право да извършва ремонт и обслужване на поточната линия, с ръчна ножица
премахва телта от левия вал, но при опит да премахне телта от десния вал,
машината се включва при неизяснени обстоятелства /ДП не е приключило/
и един от подаващите ножове го разкъсва фатално в областта на корема.
Разпореждането
е обжалвано от настоящата жалбодателка Д.Е.Х. в качеството й на наследник – *
на починалото лице с жалба вх. № 1012-06-70/02.09.2021г., по предвидения с чл. 117 от КСО ред, пред директора на ТП на
НОИ-Враца.
Във
връзка с подадената жалба е било издадено оспореното по настоящето дело Решение
№ 1040-06-47/29.09.2021г. на Директора
на ТП на НОИ Враца, с което жалбата е оставена без уважение като неоснователна и е потвърдено
Разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, като правилно и законосъобразно.
По
делото са събрани само писмени доказателства. Приложени са заверени копия от материали
по досъдебно производство /ДП/ № 62/2019г. на ОСлО Враца, както и в цялост
адм.д. № 3/2020г. по описа на Адм.С-Враца.
Съобразно
данните от представените доказателства е установено, че починалия при злополука
Е.Д.Е., роден на *** ***, е работил по Трудов договор №********** на длъжност „**“,
с последно Допълнително споразумение №********** при заинтересованата страна „И.п.“
ЕАД ***. Изготвена е Длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност, с
конкретно описани задачи и отговорности, приложено е и Удостоверение за
признаване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари. Съгласно
представените книги за начален и последващ инструктаж по безопасност и здраве
при работа, на същият е проведен начален инструктаж на 17.07.2017г. и последен
периодичен такъв на 01.04.2019г.
Представляващите двете дружества –заинтересовани страни са подписали
споразумение за съвместно осигуряване на ЗБУТ на 05.08.2019г., като
инструктажът на работещите и на двете места е осъществяван от ** на „И.п.“ ЕАД.На останалите работници е проведен
и извънреден инструктаж на 28.08.2019г. Съгласно Правилника за вътрешния ред и
Заповед №1/16.05.2017г., пострадалият Е.Е. като общ работник е следвало да
полага труд в редовна смяна от 8.30часа до 17.00часа, с обедна почивка от
12.00часа до 12.30часа. Представен е Договор за наем, сключен между „И.п.“ ЕАД
като наемодател и „П.“ ЕАД като наемател с посочена дата 20.03.2019г., за която няма доказателства да е достоверна,
тъй като договорът не е вписан в Агенция по вписванията, а плащанията по
него са извършвани след 31.07.2019г.,
видно от посочения в самия договор гратисен период и от представените платежни
документи.
По
ДП са разпитани множество свидетели, които в деня на злополуката са били на
работа. От показанията на св.А.Ц.К., * в „П.“ ЕАД, обслужващ „*“ – машина
за разбиване на бали от пластмасови
бутилки, става ясно, че съоръженията на заинтересованите две дружества са се
намирали в един и същи цех, без ясно разграничаване на територията им. Също така
този свидетел установява, че пострадалият работник Е.Е. е единственият *, който
в този ден е обслужвал и двете поточни линии – тази за полиетиленови тръби,
ползвана от дружеството – работодател /“И.п.“/ и тази за разбиване на
пластмасови бутилки, ползвана от заинтересованата страна „П.“, като това е ставало
през целия ден, тъй като няма друга възможност балите да се слагат на лентата. Също така той установява, че
около 17.30 ч. всички работници и от двете дружества, заедно с началниците са
били в цеха и работата е продължавала. Този свидетел установява също, че през
целия ден на поточната линия за разбиване на пластмасови бутилки е работил и
друг работник на „И.п.“. Св. В.М., * на
„П.“ ЕАД, която е работила на поточната
ления за рециклиране на бутилки, също установява, че през целия ден само пострадалият
работник е докарвал от двора балите и ги е поставял на лентата, поради
обстоятелството, че той е единственият * в халето. В деня на инцидента машината
не работила за около час и половина, тъй като и сменили ножовете, и затова
останали да работят и след 17.30 ч. Св. Г.П., ** в „И.п.“, който и в момента
работи там, заявява, че Е. е работил само на тяхната поточна линия и че след
работно време самоволно е започнал да извършва дейности върху поточната
линия на „П.“ ЕООД. Св.Д.И. е „**“ в „И.п.“, работи на поточната линия за
производство на полиетиленови тръби „Е.“ и сочи, че работното му време е на две
смени от по 12 ч., една дневна от 07.00 ч. до 19.00 ч. и една нощна от 19.00 ч.
до 07.00 ч. Св.В.В. е също „**“ в същата фирма, твърди, че е бил редовна смяна
от 08.30 ч. до 17.00 ч., но в момента на инцидента малко преди 18.00 ч. бил на
работа. Сочи, че машината е монтирана и пусната един или два пъти преди да
стане инцидента. Св.И.В. е „**“ в „И.п.“, също сочи, че бил на работа редовна
смяна от 08.30 ч. до 17.00 ч., но в момента на инцидента малко преди 18.00 ч.
бил на работа. Двете фирми се намират в едно хале от с площ около 2 дка,
находящо се на територията на бившия завод „Х.“. В деня на инцидента там са
били двамата собственици, които искали да видят как работи именно машината за
рециклиране на пластмасови бутилки. Св.В.Ц. е „*“ във фирмата, също сочи за
работно време от 08.30 ч. до 17.00 ч., но в деня на инцидента не бил на работа.
Св.С.Т. „**“ на „И.п.“, също сочи това работно време, но бил по време на
инцидента извън халето. Същия сочи, че машината за рециклиране на пластмасови
отпадъци е била инсталирана през м. май на 2019г. Работниците заедно с
началниците във фирмата са 16 човека, като в другата фирма „П.“ ЕООД работели само
трима човека – св.А.Ц., св.В. М. и една жена З., живуща на ** с пострадалия Е.Е..
Св.М.К. е ** на „П.“ ЕАД и твърди, че машината реално не е пускана в
експлоатация и инцидента станал по време на първата проба. Сочи, че тогава към
фирмата за работа с машината са били назначени само двама човека св.А.К. и
св.В.М.. Лицето Е.П.С. е * и едноличен собственик на „П.И. ЕООД – едноличен
собственик на капитала на „П.“ и „И.п.“. Същия в писмено Становище относно
инцидента е посочил, че линията за рециклиране не е била въведена в
експлоатация, в деня на инцидента бил във *** с цел наблюдение на 72 часови
проби на същата машина. Всички разпитвани свидетели на ДП отричат да са знаели
някой да е наредил или лично те да са наредили на пострадалия Е.Е. да влезе да
почиства „*“. С Постановление за прекратяване на наказателното производство от
13.10.2021г. по ДП на 62/20321г. по описа на ОСлО-Враца, ДП № 1257/2021г. по
описа на Окръжна Прокуратура /ОП/–Враца, прокурор при ОП-Враца, е приел, че
няма данни за извършено престъпление по чл.123 от НК /причиняване на смърт
поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно
регламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност/ и е
прекратил наказателното производство. Това Постановление е обжалвано и няма данни
по делото за резултата от обжалването. Извършена е проверка от служители на Дирекция
“Инспекция по труда“ Враца, за което са съставени Протокол за извършена
проверка /ПИП/ № ПР1929230 и ПИП № ПР 1928963, в които са направени констатации
за извършени нарушения от работодателя „И. п.“ ЕООД и са дадени конкретни предписания
за отстраняването им с ПИП от 26-28.08.2019г. Издаден е и АУАН №
06-001145/28.9.2021г. на фирма „П.“ ЕАД за нарушение на чл.16 ал.1 т.7 от ЗЗБУТ
и чл.11 ал.1 т.3 от Наредба № РД-07-02/16.12.2009г. Няма данни по делото след
това издавано ли е НП и налагана ли е санкция на фирмата.
От
справка в Търговския регистър се установява, че заинтересованите дружества „И.п.“
ЕАД и „П.“ ЕАД са собственост на едно и
също търговско дружество „П.и.“ ЕООД с ЕИК *********, с едноличен собственик на
капитала Е.С..
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в 14/четиринадесет/ - дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и същата е
процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, тя е и ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения.
Съгласно
чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от
компетентен административен орган и в
установената форма, спазени ли са административно производствените правила и
материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта
на закона.
Оспореното
решение е издадено от директора на ТП на НОИ гр.Враца – материално и
териториално компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "г"
от КСО и в
предвидената от закона форма – чл. 117, ал. 3 от КСО, съдържа необходимите реквизити,
което го прави валиден административен
акт. При издаването му обаче не са спазени административно-производствените
правила, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон и
съответно до неговата незаконосъобразност, като съществено е нарушено и правото
на защита на наследниците на починалото лице, нарушени са принципите за
равенство на заинтересованите лица, както и на самостоятелност
и безпристрастност.
Трудовата
злополука като осигурен социален риск е легално определена в чл. 55, ал. 1
от КСО и представлява
всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт. 3а да бъде приета злополуката за трудова е
необходимо едновременното наличие на няколко предпоставки - внезапно увреждане
на здравето - внезапно, външно неочаквано и непредвидимо, еднократно и пряко
въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и
нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло; злополуката да
е станала с осигурено лице; функционална зависимост между изпълнението на
трудовите функции и внезапното увреждане на здравето - това е връзката на
увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича
изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя,
неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт и
причинна връзка - неблагоприятният резултат (неработоспособността, респективно
смъртта) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на
други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания, внезапното увреждане
на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа.
Видно
от съдържанието на изброените елементи на фактическия състав на разпоредбата,
законодателят е установил само обективни обстоятелства, които длъжностното лице
по чл. 60, ал. 1 от КСО е задължено да изследва, без да е
предвидено изясняване на субективното отношение на пострадалото лице.
В
процесния случай административният орган не е извършил отново, за втори пореден
път, цялостна и обективна преценка на обстоятелствата съгласно задължението си
по чл.35 от АПК и служебното начало по
чл.9 ал.2 от АПК, според която
разпоредба е задължен да събере всички доказателства и когато няма искане от
заинтересованите страни. Налице са противоречиви показания на свидетелите по ДП
относно съществени обстоятелства. Не са изпълнени задължителните указания
дадени с Решението от 19.10.2020г. по
адм.д. Д 3/2020г. по описа на Адм.С-Враца, като същевременно са допуснати и
други съществени нарушения. Процедурата е проведена формално, без да се изискат
и съберат всички относими доказателства,
фактически са изискани материали от воденото ДП, което е водено с цел
установяване има ли извършено престъпление, за което и са събирани
доказателства, което е довело и до
неправилния извод за несвързаност на
смъртта на пострадалото лице с
изпълняваните от него функции. Установени са по безспорен начин
наличието на увреждане, което е внезапно, както и че неблагоприятният резултат
от това увреждане – смъртта на работника, е в пряка причинна връзка с него.
Установено е също, че пострадалият работник е осигурен. Не са събрани обаче всички относими доказателства относно
функционалната зависимост между увреждането и изпълнението на трудовите
функции. Законодателят предвижда, че една злополука е трудова и когато е
свързана с дейности, които не са пряко
задължение на работника, но са в интерес
на работата. Дори да се приеме виновно
поведение на пострадалото лице за настъпилия вредоносен резултат, това не
означава, че злополуката не следва да се
квалифицира като трудова и че са налице условията на чл.55 ал.3 от КСО.
Напротив данните сочат, че Е.Д.Е. е бил на работа, и по това време всички са работели,
независимо в посоченото в документите за работното време, извършвал е работа в
интерес на работодателя, не е имало друг мотокарист и едва ли „самоволно“ същия
ще работи с мотокара и ще зарежда машината и в един момент „самоволно“ е решил
да я почисти. Явно е налице мълчаливо съгласие на ръководството и на двете
дружества или нареждане от някой, който под страх от наказателна отговорност
отрича да е наредил това. Следва да се отбележи информацията в една Докладна
записка от напълно незаинтересовано лице, полицейски служител, приложена към ДП
/л.28/, а именно: „…При пристигане на
място установихме изпълнителния директор на фирма „И.П.“ ЕАД С. К.Т.……, който
заяви, че лицето Е. Д. Е. … е извършвал почистване на машина „*“ и е възникнала
трудова злополука, която довела до
смъртта му….“. Всички
налични данни от ДП сочат, че злополуката е най-вероятно трудова.
Обществените
отношения касаещи трудовите злополуки са регламентирани в разпоредбите на глава
пета от КСО и в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане
на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/, приета на основаноие чл. 57, ал.3 от КСО
с ПМС № 263/30.12.1999г., обн. ДВ бр.6/2000г., изм. бр.18 от
10.03.2015г. в сила от 01.01.2015г.
Съгласно
чл. 58, ал.4 от КСО при разследване на злополуката пострадалият има право да
присъства или да посочи да присъстват: 1. работник или служител от същата
професия, или 2. член на семейството или възходящ или низходящ сродник, или 3.
представител на синдикалната организация, в която членува; 4. представител на
работниците и служителите в комитетите и групите по условия на
труд. Съгласно ал.5 на същата разпоредба правата по ал. 4 имат и наследниците на починалия при трудова
злополука. В случая по делото липсват данни наследника Д.Е.Х. или някой
друг от наследниците да са уведомени за
започване разследването на злополуката станала с наследодателя им и техен * Е.Д.Е.
с оглед реализиране на законово регламентираното им право.
Съгласно чл. 58, ал.6 от КСО резултатите от разследването се оформят в ПРОТОКОЛ в
типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Екземпляр
от протокола се връчва от териториалното поделение на Националния осигурителен
институт на пострадалия или на неговите наследници и на
осигурителя/предприятието ползвател. А съгласно
чл.11 от Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и на лицата по чл.58, ал.4 и ал.5 от КСО, т.е. пострадалия или неговите наследници, подписват протокола с
резултатите от извършеното разследване на злополуката, че са запознати с него,
и ако не са съгласни с констатациите или с начина на провеждане на
разследването, в 3/три/-дневен срок дават писмени възражения, които се прилагат
към протокола. В настоящия случай наследниците на пострадалия нито
са подписали съставения Протокол № 5103-06-6/23.08.2021г. за резултатите
от извършеното разследване на злополука настъпила на 23.08.2019г. в 17:40 ч.
с Е.Е., нито пък им е връчен екземпляр от същия. Допуснатото нарушение на
процесуалните правила е от вида на съществените такива и е достатъчно основание
за отмяна на оспорения акт, тъй като е довело до ограничаване правото на
защита на наследниците на пострадалия – същите са били лишени от
законово регламентираната възможност да се запознаят с начина на извършване на
разследването на злополуката станала с наследодателя им, с направените и
отразени в протокола констатации и съответно да упражнят правото си на
възражения срещу тях, съгласно чл.11 от Наредбата, преди издаване на
Разпореждане № 5104-06-24/25.08.2021г. С това е нарушен съществено и принципа
на „равенство“ съгласно чл.8 ал.1 от АПК, тъй като в комисията са участвали две
лица пряко заинтересовани от установяването на злополуката за „не трудова“, а
именно С.Т. - „**“
на „И.п.“, като представител на работодателя и Е.С. - * и едноличен собственик
на „П.И.“ ЕООД – едноличен собственик на капитала на „П.“ и „И.п.“, като
представител „на работниците“.
Съдът констатира и друго съществено нарушение на процесуалните
правила. Няма представена Заповед с която Директорът на ТП на НОИ-Враца да е
възложил на определени длъжностни лица да изпълняват функциите
на длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО, като за целта подписват
разпорежданията за приемане или неприемане на злополуките за трудови.
Длъжностното лице издало Разпореждането – И.П. „***“ е бил и председател на комисията
назначена със Заповед № 1015-06-113/24.06.2021г. на Директора на ТП на
НОИ-Враца за разследване на злополуката станала с Е.Е., т.е в едно и
също производство е участвал и като председател на колективен орган
съставил процесния протокол и като издател на административния акт
въз основа на същия протокол, а именно разпореждането, което е недопустимо и е
в нарушение на принципа за самостоятелност и безпристрастност съгласно чл. 10 ал.1
от АПК.
Оспореното
решение е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО - при издаването му не са спазени
административно-производствените правила, което е довело до неправилно
прилагане на материалния закон и съответно до неговата незаконосъобразност,
като съществено е нарушено и правото на защита на наследниците на починалото
лице, нарушени са принципите за равенство на заинтересованите лица, както и на самостоятелност
и безпристрастност.
Жалбата на жалбоподателката Д.Х.,
съдът приема за напълно основателна, а становищата по жалбата на ответника и на
заинтересованите страни за несъстоятелни.
Съдът
намира, че липсва законова възможност да се произнесе по същество на спора и да
приеме злополуката за „трудова“, както се иска в жалбата, а следва да ОТМЕНИ оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, като преписката
се ВЪРНЕ на административния орган ЗА НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ със същите с указания, дадени с Решението от 19.10.2020г. по адм.д. № 3/2020г.
по описа на Адм.С-Враца:
1.С оглед свързаността на двете заинтересовани дружества „И.п.“
ЕАД и „П.“ ЕАД поради обстоятелството, че имат един и същи
собственик, имало ли е точно разграничение на дейностите, извършвани от
работниците им съобразно сключените им
трудови договори? Извършвали ли са работници от едното дружество дейности в другото в интерес на работата? 2. Да се изясни чия в действителност е
била поточната линия за рециклиране на бутилки с оглед извършените плащания
чрез превод на суми от сметката на „И.п.“ ЕАД и от собственика на двете дружества Е.С.. 3. Кой и защо е
разпоредил пострадалият работник Е.Е. да
изпълнява товаро-разтоварна работа на линията за рециклиране през целия работен
ден? 4.С оглед обстоятелството, че в
заинтересованото дружество „П.“ ЕАД са били назначени само двама работници – К.
и М., кой е трябвало да пренася и
поставя балите с бутилките за рециклиране върху лентата? Имало ли е друг
мотокарист? 5. Да се установи и
разпита работникът от „И.п.“ ЕАД, който в същия ден е работил на рециклиращата
линия заедно със свидетеля К.? 6. Да се установи защо в 17.30 часа
работниците и на двете фирми са били в халето?
На
горните въпроси следва да бъде даден ясен отговор, като административния орган
следва да спазва всички принципи в администра-тивния процес, в т.ч. и за
равенство на заинтересованите лица, както и на самостоятелност
и безпристрастност.
При
този изход на спора на жалб. Д.Х. следва да се присъдят направените
по делото разноски - държавна такса в
размер на 10 /десет/ лв., а на процесуалния представител на жалбодателката - * Д. К.,
действаща при условията на чл.38 ал.1
т.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ – адв. възнаграждение в размер на 500 /петстотин/лв. съгласно чл.8 ал.2 т.2 от
Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения, които следва да се заплатят от
Национален осигурителен институт – гр.София в качеството му на ЮЛ, в чиято структура
е органът, издал оспорения АА.
Воден от горното и на основание чл.172
ал.2 вр.чл.173 ал.2 вр. чл.146 т.3 и т.4 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 1040-06-47/29.09.2021г.
на ДИРЕКТОРА на ТП на НОИ Враца, с което
е потвърдено РАЗПОРЕЖДАНЕ №5104-06-24/
25.08.2021г. на Длъжностното лице по чл.60 от КСО при ТП на
НОИ Враца.
ИЗПРАЩА преписката ЗА НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ при
спазване на задължителните указания на съда, дадени в мотивите.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ –
гр.София да заплати на Д.Е.Х. ***
сумата 10 /десет/ лв. деловодни
разноски.
ОСЪЖДА
НАЦИОНАЛЕН
ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – гр.София да
заплати на * Д. Г.К. ***110 сумата 500.00 /петстотин/ лв. адвокатско
възнаграждение съобразно чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с КАСАЦИОННА
ЖАЛБА пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, чрез Врачански Административен Съд в 14/четиринадесет/-дневен срок от
съобщението до страните,че е изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: