Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 18 септември 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав,
в закрито съдебно заседание проведено на осемнадесети септември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕВИН ШАКИРОВА
ИВАН СТОЙНОВ – МЛ.СЪДИЯ
като разгледа в.гр.д.№
1740 по описа на ВОС за 2019
година, докладвано от съдия Красимир Василев, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 ал.1 т.3 от ГПК и е образувано по жалба с вх. № 18 502 от
18.07.2019 година, подадена от „ГРАНЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.Р., против действия на ДСИ, а
именно: Постановление за приключване на изп.дело № 2225/2018 година, по описа
на СИС към ВРС.
В жалбата се твърди, че обжалваните действия на ЧСИ са
незаконосъобразни – че по същество Постановлението е било издадено в разрез с
нормата на чл.433 ал.3 от ГПК; че уврежда Взискателя и по тази причина следва да
бъде отменено.
Длъжника „Априори Експорт“
ЕООД, ЕИК ********* не депозира отговор.
ДСИ е изготвил мотиви по обжалваното
действие в съответствие с чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК, с които е приел, че
жалбата се явява неоснователна, като приема, че е изпълтнил
задължението си и че наложените обезпечителни мерки – запори върху сметки и
превозни средства, могат да се вдигнат само от съда, т.к. той е издал
обезпечителната заповед.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Изп. дело № 2225/2018 година по описа на СИС към
ВРС-Варна е образувано по молба на Взискателя „ГРАНЕКС“ ЕООД, ЕИК *********,
чрез адв.Р. против „Априори Експорт“ ЕООД, ЕИК ********* на базата на издадена
от ВОС, ТО обезпечителна заповед от 10.12.2018 година.С последната е било
допуснато на основание чл.389 ГПК обезпечение на висящи искове – чрез налагане
на запор върху сметки на Длъжника и негови преводни средства, индивидуализирани
в молбата.
Видно е от материалите по делото ДСИ е изпълнил
задълженията си, като е уведомил съответните Банкови институции за наличния
запор, като е бил наложен такъв и чрез КАТ върху превозните средства.
С атакуваното Постановление за приключване на
изпълнителното дело, ДСИ Железов е приключил същото, като се е позовал на
нормата на чл.402 ал.3 от ГПК.Недоволен от него е останал Взискателя, които
съобразно нормата на чл.435 ал.1 т.3 ГПК го атакува и настоява да бъде
отменено, със съображения, че ДСИ е бил задължен да вдигне запорите с
приключване на делото и това би могло да увреди кредитора.
Становището
на съда е следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, предявена е
в срок и от легитимно лице, но по същество е неоснователна и съображенията са
следните.
В конкретния случай ДСИ е бил сезиран с
Обезпечителна заповед, издадена от ВОС на 10.12.2018
година, с която е било допуснато на основание чл.389 ГПК обезпечение по висящи
искове – чрез налагане на запор върху сметки на Длъжника и негови преводни
средства, индивидуализирани в молбата.Въз основа на правомощията си, ДСИ е
сезирал КАТ, чрез които е установил запора върху превозните средства, както и
различни банкови институции, в две от които са били открити налични средства и
те са били запорирани.Като е изчерпал предмета на
делото, ДСИ е приключил същото, като изрично е посочил в Постановлението –
обект на разглеждане, че по смисъла на ч.402 ал.3 от ГПК наложените
обезпечителни мерки могат да бъдат вдигнати само с влязло определение на съда,
т.к. са наложени именно от него.
Разпореждането е правилно и почива на установени
законови норми, както и на практиката на ВКС, цитирана от ДСИ и не само в това решение.В случая ДСИ е
бил сезиран с т.нар. „несъщински изпълнителен процес“, в които по силата на
издадена от ВОС Обезпечителна заповед, той е следвало да я изпълни т.е. да
наложи запори върху сметки и превозни средства.Точно това е сторил, като след
изпълнение на задълженията резонно е приключил делото, поради изчерпан
предмет.Не се касае за реализиране на изпълнение за събиране на парично
вземане, а за такова, възникнало по силата на обезпечителна заповед.Следователно
неправилни са доводите и възраженията в жалбата, че с оглед нормата на чл.433
ал.3 от ГПК като последица от приключване на изпълнителния процес, е било редно
да се вдигнат наложените запори и/ или възбрани.Това е така, основно защото обезпечителните мерки са били наложени от
съда и могат да бъдат вдигнати само от него, при това на базата на влязло в
сила определение.Ето защо е неоснователен довода, че с приключване на
изпълнителното дело, автоматично се вдигат наложените обезпечителни мерки.Тези
мерки целят да обезпечат взимането на Кредитора, респективно да запазят
имуществото на Длъжника, именно за тази цел.Те са запазили своята валидност и
след приключване на това изпълнително дело и лесно /с оглед наведения довод, че
е налице осъдително по отношение на Длъжника решение/ Взискателя ще може да
реализира същински изпълнителен процес, като осребри имуществото и се
удовлетвори.
На основание изложеното, ВОС,
Р Е Ш
И :
ПОВЪРЖДАВА Постановление от 28.06.2019 година, по изп.дело №
2225/2018 година на СИС към ВРС -Варна, по жалба Вх.№ 18 502 от 18.07.2019
година на „ГРАНЕКС“ ЕООД, ЕИК *********,
чрез адв.Р. /ВАК/.
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: