№ 9229
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110108091 по описа за 2024 година
„Т=====я“ ЕАД е предявило срещу Н. Х. И., заместила на основание чл. 227 ГПК
починалия в хода на процеса Д. Й. И., установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна
лихва, както следва: 2048,51 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 27.11.2023 г. до окончателното
изплащане и 326,52 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 14.11.2023 г., за
топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Ю========, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 64856/2023 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това качество
се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 10.07.2016 г.,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необхоД. изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения си представител
оспорва предявените искове като неоснователни, като намира, че ответникът не е ползвал
топлинна енергия, нито е собственик на процесния имот. Оспорва наличието на
облигационна връзка между страните. Релевира възражение за изтекла 3-годишна
погасителна давност на предявените вземания.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Ищецът твърди, че наследодателят на ответницата е потребител на топлинна енергия,
тъй като с nego има сключен договор за продажба на топлинна енергия. Видно от
доказателствата по делото наследодателят на ответницата е ползвал процесния имот като
наемател на общинско жилище. Представен е Договор за наем от 01.01.2007 г., ведно с
Допълнително споразумение от 12.05.2009 г., с който Д. Й. И. приема да ползва безсрочно
общинско жилище в гр. София, ж. к. „Южен парк“, ул. „Д=====в“, б====.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребители на топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, което не включва в
кръга на потребителите наемателите.
С ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК вече е изяснен
смисъла на понятието титуляр на вещно право на ползване по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
като в т. 1 изрично се сочи, че собствениците или титулярите на вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение /каквото е и наемното/,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената .
По делото е представено Заявление – декларация от 07.2007 г., с което Д. Й. И. е
изразил желание да му бъде открита партида за процесния имот. Съдът намира, че това по
своята същност представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди, което е било прието от ищеца, поради което и наследодателят на
ответницата е придобил качеството на купувач на топлинна енергия.
Следователно наемателят на имота в случая е страна по правоотношението с
топлопреносното предприятие и е потребител на топлинна енергия по смисъла на закона,
поради което и дължи на топлопреносното предприятие заплащане на цената на тази
енергия.
Доколкото в хода на производството Д. Й. И. е починал и на негово място е била
конституирана единствената му наследници - Н. Х. И. следва да се посочи, че същата е
заместила своя наследодател като страна в облигационното правоотношение с ищеца, тъй
като наследниците получават цялото наследство като съвкупност от права и задължения,
което на практика означава, че наследниците заместват в наемното правоотношение своя
наследодател, поемайки изцяло неговите права и задължения. Наемният договор продължава
своето действие съобразно условията, които са договорени в него.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
2
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия е в размер на 2562,30 лева без предишни просрочени или
неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово
разпределение и лихви. Според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР в
процесния имот за процесния период ТЕ се отчита по показанията на апартаментен
топломер до 06.11.2020 г., а след тази дата с топломер с дистанционно отчитане. При
смяната на топломерите са снети показанията на стария топломер. Записаното в главните
отчети съвпада с отразеното в изравнителните сметки на ФДР.
По делото са представени множество платежни документи, като съдът констатира, че
само някои от тях касаят извършени плащания за процесния период, като плащанията,
имащи отношение към предмета на делото, са за месеците 01-04.2021 г., 07.2021 г. и 09-
12.2021 г. и са в общ размер на 529 лева. Тези плащания следва да бъдат приспаднати от
претендираните суми, като за тази сума искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез
плащане.
С отговора на исковата молба първоначалният ответник чрез особения си
представител е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и
чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по
предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в
общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт –
облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ
и имат съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, респ. заявление за издаване на заповед за изпълнение на 27.11.2023 г. В
този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е
непогасено за месечните вноски с падеж след 27.11.2020 г. или обхваща претендираните в
настоящото производство суми за цена на топлинна енергия за периода 27.11.2020 г. –
3
30.04.2022 г. По тези съображения възражението за погасяване по давност на вземанията е
основателно за периода 01.05.2020 г. – 26.11.2020 г. Така размерът на уважения главен иск,
определен на основание чл. 162 ГПК, е 1465,29 лева, от която сума следва да се приспадне
извършените плащания в размер на 529 лева.
Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава,
че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск в размер, определен на
основание чл. 162 ГПК, за сумата от 149,23 лева.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от предявените искове в
размер на 180,55 лева от общо направени разноски в размер на 95 лева – държавни такси в
исковото и заповедното производства, 250 лева – депозит за експертиза, като претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева. Ответницата не е претендирала разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т=====я” ЕАД, ЕИК .....,
срещу Н. Х. И., ЕГН **********, заместила на основание чл. 227 ГПК починалия в хода на
процеса Д. Й. И., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Н. Х. И. дължи
на „Т=====я” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 936,29 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 27.11.2020 г. –
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 27.11.2023 г. до окончателното изплащане и
149,23 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 14.11.2023 г., за топлоснабден имот
в гр. София, ж. к. „Ю========, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д.
№ 64856/2023 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете над сумата от 936,29 лева до
пълния претендиран размер от 2048,51 лева и за периода 01.05.2020 г. – 26.11.2020 г. и над
сумата от 149,23 лева до пълния претендиран размер от 326,52 лева.
ОСЪЖДА Н. Х. И., ЕГН **********, да заплати на „Т=====я” ЕАД, ЕИК ....., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 180,55 лева - разноски за исковото и заповедното
производства.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисиз” ЕООД като трето лице
4
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5