МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 1430/07.09.2010г.,
постановена
по НОХД № 3096/2010г. по описа на БРС
Производството по
делото е образувано по повод обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас,
с който против Г.И.В. /Г.С.С./ - роден на ***г***, български гражданин,
българин, начално образование, неженен, не работи, с адрес: ***, с ЕГН **********
е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 150 ал.1 предложение
първо и второ от НК.
Съдът разгледа
делото по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с
протоколно определение от 07.09.2010г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предявен е
граждански иск от Ж.Я.Т. ЕГН: **********, против подсъдимия Г.И.В. /Г.С.С./,
ЕГН **********, за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието
(18.04.2010г.) до окончателното изплащане на сумата.
Представителят на
РП – Бургас по време на съдебните прения поддържа обвинението така, както е
повдигнато с обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка и
правната квалификация на деянието са доказани по несъмнен начин от събраните по
делото доказателства. Относно определяне вида и размера на наказанието,
прокурорът пледира на подсъдимия да се наложи наказание при приложение
разпоредбите на чл. 54 от НК, а именно лишаване от свобода, за срок от 5
години, което на основание чл. 58а от НК, бъде редуцирано до 3 години и 3
месеца ЛОС при първоначален строг режим в затвор. По отношение на гражданската
претенция, прокурорът счита същата за основателна, а по отношение на размера,
предоставя на съда.
Гражданският ищец
моли изцяло да бъде уважен предявения граждански иск.
Защитникът на
подсъдимия, в лицето на адв. Г. ***, не оспорва фактическата обстановка и
правната квалификация на деянието по обвинителния акт. Относно определяне вида
и размера на наказанието, защитникът пледира на подсъдимия да бъде наложено
наказание по реда на чл. 55 от НК, под минимума, предвиден в закона. По
отношение на гражданския иск счита, че размера е доста завишен и също
предоставя на съда да определи иска към минимума.
Подсъдимият
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и не желае да се събират доказателства за тези факти. В защитната си реч, по
време на съдебните прения заявява, че няма какво да каже.
Съдът, след като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 18.04.2010г.
около 17.30-18.00 часа св. Ж.Т. и св. В.Б. вървели пеша към
к-с „Изгрев”. Минавайки покрай автобусната спирка срещу магазин „Пикадили”, Т.
срещнала свой познат - подс. В.. В. предложил на
св. Т. и Б. да се разходят. След като те се съгласили тримата
отишли в гр. Бургас, к-с „Изгрев”, пред бл. 39, където седнали на пейка.
Тримата си говорили и когато св. Т. пожелала да си тръгне подс. В. я спрял с
думите, че ако си тръгне ще я пребие. След неколкократни опити на св. Т. да си
тръгне, подс. В. и предложил да отидат заедно двамата до негов приятел и след
това щял да и позволи да си тръгне. Т. се съгласила и поискала и приятелката й
св. Б. да отиде с тях, но В. поставил условието
Б. да не тръгва с тях, а да ги чака. Св. Т. и подс. В. влезли във вход в гр. Бургас,
к-с „Изгрев” бл. 39, където се качили на третия етаж и В. заплашил Т., че ще я
съблече гола и ще я остави да се прибира така. Т. се разплакала и В. и наредил
да слиза обратно по стълбите. Когато пострадалата понечила да излезе през
входа, от където двамата били влезли и пред който я
чакала Б., подс. В. я спрял и двамата излезли през друг изход на блока. В.
предложил на св. Т. двамата да се разходят, след което обещал, че ще я пусне да
се прибере. Двамата седнали в беседка в затревената площ в к-с „Изгрев” срещу
бл.35. Подс. В. запалил цигара и казал на св. Т. да си избере „къде да я ебе –
отпред, отзад или в устата”. Т. отказала и пожелала да се
прибира. Попитала В. защо и причинява това, а той отговорил, че била красива и
я искал. След това си свалил долнището на анцуга, с който бил обут и извадил
члена си. По това време Т. седяла на пейка в беседката, а В. бил изправен до
нея. Казал и : „Ела тука да ми лапаш”, след което Т. се разплакала и му казала
да спре. Вместо това той хванал главата й с две ръце и започнал да я натиска
към члена си. Т. се опитвала да се изтръгне от него, но той силно я притискал.
Докато му правела фелацио Т. не спирала да се дърпа, а подс. В. и повтарял да
продължава, защото в противен случай щял да я спука от бой. След няколко минути
В. еякуирал върху лицето и косата на Т. като капки от спермата попаднали и
върху пейката, на която тя била седнала. След това подс. В. се избърсал в две
листа и загащил анцуга. След това Т. и В. тръгнали без да си говорят към
магазин „Сара” в к-с „Изгрев”, като там се разделили – подс. В. тръгнал към
дома си, а Т. се обадила на бившия си приятел св. И.А., с когото се
срещнала и с когото отишли заедно в 05 РУП МВР гр. Бургас след като му
разказала за случилото се.
Горната фактическа
обстановка се установява от обясненията на подсъдимия дадени в съдебно
заседание, направените самопризнания за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, свидетелските показания и писмените доказателства по
делото.
С оглед на горната
фактическа обстановка, съдът счита за доказано по безспорен и категоричен начин
от обективна и от субективна страна, че подсъдимият е извършила престъплението
по чл. 150 ал.1 предложение първо и второ от НК.
Деянието е
извършено при пряк умисъл като форма на вината-подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Във връзка с
изложеното съдът призна подсъдимият Г.И.В. /Г.С.С./, с ЕГН **********, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 18.04.2010 г. в гр. Бургас, в беседка в зелена площ,
находяща се в к/с „Изгрев” между бл. 35 и ул. „Димитър Димов” извършил действие
с цел да удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение
непълнолетната Ж.Я.Т. ЕГН: ********** *** чрез употреба на сила и заплашване -
стимулирала орално половия член на В. като я принудил към това със сила чрез
държане с две ръце на главата и, натискал я към члена си и със заплашване
посредством словесни изрази, че ще я спука от бой, като деянието е извършено виновно
при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК-
престъпление по чл. 150 ал.1 предложение първо и второ от НК.
За извършеното
престъпление по чл. 150 ал. 1 предложение първо и второ от НК е предвидено
наказание от две до осем години лишаване от свобода.
При определяне вида
и размера на наказанието, с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът следва да определи наказанието за извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 150 ал. 1 предложение първо и второ от НК, при условията на
чл. 58а от НК, тъй като счита че не са налице условия за прилагане разпоредбата
на чл. 55 от НК.
Личността на
подсъдимия бележи изключително висока степен на обществена опасност. Той е
предприел насилствени действия спрямо пострадалата, като е употребил заплаха
при сломяване на всяка съпротива. Като обстоятелство, завишаващо личната
обществена опасност на подсъдимия, съдът отчете обремененото му съдебно минало,
както и факта, че деянието е извършено с изключителна дързост. Видно от приложената
справки за съдимост, подсъдимият е многократно осъждан към момента на деянието,
което дава основание за неприложимост разпоредбата на чл. 66 от НК. Безспорен е
изводът, че деецът не се е поправил, като множеството осъждания характеризират
личността му, като такава, проявяваща трайна престъпна нагласа. Като смекчаващо
вината обстоятелство съдът отчита самопризнанията на подсъдимия по фактическата
обстановка, но не и факта, че в съдебно заседание подсъдимият не изразява
съжаление за стореното и не проявява критичност към противоправното си
поведение.
В настоящия случай,
с оглед обстоятелството, че законодателят е предвидил долна граница на
наложеното наказание в размер на две години лишаване от свобода, съдът е
определил наказание, в размер на пет години ЛОС, като след редуцирането му с
1/3, съдът е наложил наказание три години и три месеца „лишаване от свобода”.
На основание чл. 61 т. 2 вр. чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС, настоящият състав е
определил първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор.
Относно предявения
от Ж.Я.Т. ЕГН: ********** граждански иск, съдът се съобрази със събраните по
делото доказателства. Вземайки предвид крехката възраст на пострадалата и
факта, че деянието на подсъдимия би могло да нанесе трайни повреди в психиката
на подрастващата, съдът го уважи в размер на 1500 /хиляда и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на извършване на деянието – 18.04.2010г. до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърли предявения иск в останалата му част до 5000 лева.
С така определеното
и наложено наказание настоящият състав счита, че в максимална степен ще бъдат
постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и подсъдимият ще се
поправи и превъзпита.
Причините за
извършеното от подсъдимия деяние се коренят в ниските морални задължения,
липсата на ценности и критерии в отношенията му към другия пол, ниската му
правна култура.
Накрая съдът се
произнесе по веществените доказателства и се занима с разноските по делото,
които възложи в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от
горното, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
М.Д.