АНД № 1551/2015 г. по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Образувано е по внесен от Районна прокуратура
Пазарджик обвинителен акт против И.С.Я. - роден на *** ***, българин, български
гражданин, неосъждан, със средно образование, неженен, безработен, ЕГН **********,
за това, че на 29.03.2015 г. в гр. Пазарджик, по ул. „Черноризец Храбър“, е
управлявал МПС - лек автомобил марка „Хамър“, модел „Х-3“, с рег. № РА ****,
след употреба на наркотично вещество - амфетамин - престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК.
Прокурорът пледира за признаване на
подсъдимия за виновен и освобождаването му от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба,
както и лишаване от правоуправление.
Защитата пледира за оправдаване на подсъдимия, тъй
като от доказателствата по делото не е установено по безспорен и категоричен
начин наличието на наркотични вещества в кръвта на подсъдимия, поради нарушения
на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание, не се
произнася по вината си и не дава обяснения. В дадената му последна дума моли
съда да го оправдае.
Районен съд Пазарджик, като обсъди
събраните по делото доказателства прие
за установено от фактическа страна следното:
На 29.03.2015 г. за времето от 6.00 часа до 18.00 часа
свидетелите П.Г.Ч. и колегата му И. Ангелов Г. ***, били на работа като
автопатрул, като изпълнявали поставените им задачи по охрана на обществения ред
в гр. Пазарджик. В 08.50 ч. на ул. „Черноризец Храбър“ спрели за проверка л. а.
„Хамър Х-3“, с рег. № РА ****. Свидетелят Ч. извършил проверка на документите
на водача и установил, че това е подсъдимият И.С.Я. ***. С него в автомобила
пътували Ч. Й. Г., Д. Д. М. и Н. С. М., всички от гр. Пазарджик. По време на
проверката свидетелят Ч. забелязал, че подсъдимият Я. е неадекватен - има
затруднен говор и некоординирани движения. Поради това повикал за съдействие
колегите си от сектор „Пътна полиция“, за да извършат проба с техническо
средство на водача. На място пристигнали свидетелят Стилиян С.С. и колегата му
С. А.В.. В. извършил проба с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510", с
№ ARDM 0196 на подсъдимия Я., което отчело
0,19 промила. След това Я. бил поканен в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
Пазарджик, където В. му извършил тест за упойващи вещества с техническо средство
„Дрегер Дръг Чек 122 СТК (Dreger Drug Check
122 STK), който отчел, че подсъдимият Я. е употребил
наркотично вещество - кокаин. Свидетелят Ч. попитал подсъдимият Я. дали е
употребявал кокаин и той отговорил, че е взел амфетамин през нощта. Свидетелят С.
съставил на подсъдимия Я. АУАН с бл. № 003283 от 29.03.2015 г., който последният
подписал и получил без възражения и Талон за медицинско изследване № 0410298 от
същата дата, който също подписал без възражения, след което Ч. и Г. откарали подсъдимия
Я. ***, където в 10,20 ч. му била взета кръвна проба за изследване от
медицински екип в състав свидетелите д-р В.Т. и мед. сестра А.С.. След вземане
на кръвната проба, същата е запечатана в стъклено шише с восък, поставено е
шишето в пластмасова кутия, която също е запечатана и е предадена на свидетеля И.Г..
Подсъдимият Я. бил задържан за срок от 24 часа в РУ МВР Пазарджик. Кръвната
проба Г. предал на дежурния разследващ полицай, който я оставил на съхранение в
хладилник, намиращ се в сграда (конака) на ОД МВР Пазарджик. На 31.03.2015 г.
около 8,00 часа кръвната проба е предадена от старши разследващия полицай при
ОД МВР Пазарджик на свидетеля Й.Г.Т., за да я занесе във ВМА София за изготвяне
на химическа експертиза. Т. пренесъл пробата в обикновена чанта с лек автомобил
на ОД МВР Пазарджик. Пробата е предадена във ВМА София в 11,30 ч. на същата
дата в „пластмасов контейнер, надписан, парафиран“. Няма отбелязване в
протокола, че опаковката на пробата не отговаря на изискванията на
токсикохимичната лаборатория. По делото е изготвена химическа /токсикологична/
експертиза от 07.04.2015 г., от чието заключение е видно, че при извършените
изследвания на предоставената кръвна проба на И.С.Я. е установено съдържание на
алкохол /етанол/ 0,13 гр./л. и амфетамин - 0,05 мг./мл. Наличието на алкохол е
без самостоятелно съдебно-токсикологично значение към момента на вземане на
кръвната проба. По искане на защитата на подсъдимия Я. е изготвена повторна
химическа /токсикологична/ експертиза от 23.06.2015 г., от чието заключение е
видно, че от извършените изследвания на предоставената кръвна проба на И.С.Я. е
установено съдържание на алкохол /етанол/ 0,05 гр./л. и амфетамин - 0,05
мг./мл. Откритият амфетамин в кръвта е в концентрационна област, съответстваща
на инцидентна еднократна употреба. Същият е класифициран като наркотично /упойващо/
вещество, класифицирано в Списък I на Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични към Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите. Отчетения алкохол няма самостоятелно
съдебно-токсикологично значение с оглед изминатото време на съхранение на
пробата и измерената концентрация.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните в наказателното производство
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите П.Г.Ч., И. Ангелов Г.,
Стилиян С.С., В.Н.Т., А.Н.С., Й.Г.Т. и Б.К.К.,
изготвената химическа експертиза и повторна такава, дадените отговори от
вещите лица в съдебно заседание, както и от приложените веществени
доказателства – проба от техническо средство
„Дрегер Дръг Чек 122 СТК (Dreger Drug Check 122 STK) – и писмени доказателства – писма от
ВМА с приложени методология на изследване на кръвна проба за наличие на
наркотични вещества, копие от дипломи и удостоверения на вещите лица, копия от
лабораторен дневник, приемо-предавателен протокол от 31.03.2015 г., АУАН с бл. № 003283 от 29.03.2015 г., талон
за медицинско изследване № 0410298 от 29.03.2015 г., протокол за извършена
проверка за наркотични вещества, протокол за медицинско изследване за употреба
на алкохол или друго упойващо вещество, копие от амбулаторна книга на ЦСМП
Пазарджик, копие от дневник за предаване на кръвни проби, Заповед № РД
03-56/08.04.2015 г. на директор на ЦСМП Пазарджик, справка за водач, ЗППАМ, свидетелство
за съдимост, характеристична справка и декларация за семейно и материално положения
и имотно състояние. От свидетелството
за съдимост на подсъдимия е видно, че същият не е осъждан. Характеристичната справка, приложена по
делото, го определя като лице, срещу което има заведен само един ЗМ № 1869/2001
г. за деяние по чл.216 от НК, като след този момент не са известни противообществени
прояви на Я.. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П.Г.Ч., И. Ангелов
Г., Стилиян С.С., В.Н.Т., А.Н.С.,
Й.Г.Т. и Б.К.К.. Същите са ясни, категорични и взаимнодопълващи се, дадени от
лица, незаинтересовани пряко от изхода на делото. Свидетелите Ч. и Г. пряко са
възприели, че подсъдимият е управлявал автомобил на инкриминираната дата и се
явяват очевидци на извършване на престъплението.
При
така установената и възприета фактическа обстановка е видно, че подсъдимият И.С.Я.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.343б, ал.3 от НК, като на 29.03.2015
г. в гр. Пазарджик, по ул. „Черноризец Храбър“, е управлявал МПС - лек
автомобил марка „Хамър“, модел „Х-3“, с рег. № РА ****, след употреба на
наркотично вещество – амфетамин. Съдът
намира за установени и доказани всички елементи на престъпния състав. По делото
не се спори, че на инкриминираната дата подсъдимият Я. е управлявал лек
автомобил, когато е спрян за проверка от служителите на РУ МВР Пазарджик Ч. и Г..
Наличието на наркотично вещество – амфетамин в кръвта на Я. пък е установено със
Съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза на ВМА София и повторна такава. Съдът намира заключенията на вещите лица за
компетентно изготвени, отговорили точно на поставените им въпроси, поради което
ги кредитира изцяло.
Съдът намира за неоснователни доводите на защитата, че
са налице нарушения на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства, които са довели до компрометиране на взетата кръвна проба.
Безспорно в хода на делото се установиха нарушения на Наредбата, но същите нито
са съществени, нито по някакъв начин са повлияли на крайния резултат на
химическото изследване. На първо място не се установиха нарушения по отношение
на вземането на самата кръвна проба. Това се потвърждава от писмените документи
- протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество, копие от амбулаторна книга на ЦСМП Пазарджик, копие от дневник за
предаване на кръвни проби и от разпита на свидетелите В.Н.Т. и А.Н.С.. Взета е
кръвна проба повече от 40 мл. След вземането кръвната проба е предадена на
полицай И.Г., по думите на който след около 5-6 минути е занесена в РУ МВР Пазарджик
и предадена на разследващ полицай, който я е прибрал на съхранение в хладилник,
намиращ се в сграда (конака) на ОД МВР Пазарджик. Самата Наредба изисква
пробата да се съхранява в хладилник до изпращането и в специализирана
лаборатория при температура + 4 градуса. Би било прекалено да считаме, че след
като пробата е съхранявана не в хладилник на ЦСМП Пазарджик, а в такъв на ОД
МВР Пазарджик Наредбата е била нарушена. Вярно е, че свидетелката К. не
отговори точно колко градуса поддържа хладилника на ОД МВР Пазарджик, тъй като
същият бил стар и нямал индикатор за температура, но при изследване на пробата
вещите лица не са констатирали при отварянето и наличие на мирис или разложителни
процеси, което да обоснове извод за съществено нарушение на Наредбата по
отношение на съхранението и транспортирането на кръвната проба на Я.. Самите
вещи лица заявиха в съдебно заседание, че ако са налице констатирани нарушения,
те биха ги отразили. В тази насока, макар и кръвната проба да се установи по
категоричен начин по делото, че не е пренесена в хладилна чанта с транспорт на
медицинското заведение, каквито са изискванията на чл.15 на Наредбата, а в
обикновена чанта с автомобил на ОД МВР Пазарджик, то отново не са налице
констатирани от вещите лица отклонения в състоянието на кръвната проба.
Всъщност следва да се отбележи, че след справка се установи, че средната температурата
на въздуха през деня на 31.03.2015 г. в София и Пазарджик е била между 9-10
градуса (сутрин обикновено е по-ниска), което по никакъв начин не компрометира
пробата, тъй като и времето, за което е пренесена е около 3 часа от изваждането
и от хладилника на ОД МВР Пазарджик около 8,00 ч. сутринта до предаването в
11,30 ч. във ВМА София. Касае се за твърде кратък период от време, който да
повлияе по такъв начин на кръвната проба, че да доведе до неточност на
изследването. Вещото лице К. е приела пробата, като изрично не е отразила, че
не отговаря на изискванията в
приемо-предавателния протокол. Вярно, е че тази констатация не е по отделно за
всички изисквания на Наредбата, но все пак дори и направена така общо не дава
основание за съмнения в тази насока. По отношение на твърдените нарушения на
разпоредбата на чл.16,
ал.2 от Наредбата от самите химически експертизи и приложената методология
на изследването се установява, че е спазена и тази разпоредба. Съгласно
методологията изследването се извършва по две групи методи поотделно –
скринингови и потвърдителни, което изключва възможността за неверни резултати.
Биологичните проби се скринират (пресяват) с ползване на имуноаналитичен и
инструментален хроматографски метод, след което резултатите се потвърждават или
отхвърлят чрез масспектрална детекция или допълнителна модификация, като при
необходимост се ползва трети аналитичен метод. Тази методология се потвърди и
от вещите лица в съдебно заседание. Видно от заключението и на първоначалната и
на повторната химически експертизи, че наличието на наркотични вещества е
установено чрез инструментален скринингов анализ на кръвта, като масспектрално
се идентифицират котинин и кофеин, като са извършени потвърдителни анализи с
последващ инструментарен хроматографски метод, който е потвърдил наличието на амфетамин – 0,05 мг/мл. Видно,
че не е налице твърдяното от защитата разминаване в двата резултата, поради
което е било необходимо да се извърши трети аналитичен метод. Налице е погрешно
интерпретиране от страна на защитата на ползваната методология - имуноаналитичния
и инструменталния хроматографски метод, които са дали различни резултати
(първият – липса, а вторият - наличие на наркотични вещества) са всъщност част
от една и съща група методи, а именно скринингови. След като посредством един
от тях е установено наличието на наркотични вещества, а именно чрез
инструментален хроматографски метод, то е проведен потвърдителен анализ
посредством твърдофазна екстракция с последващ хроматографски анализ.
Следователно първата група методи се допълват един друг и дават картината на
цялостното изследване, което после се потвърждава и от втората група методи.
Такъв е и конкретния случай. По отношение на твърдените нарушения на чл.17
от Наредбата, а именно изследването и изчисленията да се извършват под
ръководството на химик или лекар с призната медицинска специалност „Клинична
лаборатория“, от приложените дипломи и удостоверения
на вещите лица е видно, че същите притежават необходимия ценз за това. Последното
твърдяно нарушение е при съставянето и попълването на учетна форма № 48 на
Министерството на здравеопазването. Същото обаче е неотносимо към редовността
на химическото изследване. Това е така, защото чл.18
от Наредбата регламентира дейност, която е последваща след извършване на
изследването и изготвянето на протокола за химическа експертиза. По делото не
се твърди, че изследване въобще не е извършвано. Дори са извършени две, второто
от които – по искане на защитата. При положение, че лабораторната книга се
попълва на база „резултатите от химическото изследване“, както изрично е
посочено в чл.18 от Наредбата, то всякакви грешки и неточности в нея, като
сбъркана дата и дори липса на такава учетна форма не променят факта, че е
извършено изследване и то по два метода, които са дали съответен резултат –
наличие на амфетамин в кръвната проба на подсъдимия. Така всички посочени
нарушения на Наредбата се явяват в крайна сметка незначителни, тъй като не са
повлияли на установяването на обстоятелствата от значение за разкриване на
обективната истина. Нито едно от посочените нарушения не се явява такова, че да
доведе до поява на наркотични вещества в кръвната проба на Я. при съхранението
и транспортирането и, които да не са били налични към момента на вземане на
пробата. Тук следва да се отбележи и, че подсъдимият Я. сам е заявил пред
свидетелите Ч. и Г. още докато е бил спрян за проверка, че е бил употребил
амфетамини преди да се качи да управлява автомобила.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл, тъй като в съзнанието на подсъдимия е съществувала ясна представа за
законовата забрана да управлява МПС след употреба на наркотични вещества, чието
държане без надлежно разрешително също се преследва от закона и същевременно е
искал настъпването на вредните последици, като е употребил амфетамини, след
което се е качил да управлява автомобила си. Касае се за престъпление пряко
свързано с безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на
участниците в него, както и на случайните граждани и минувачи.
Санкцията
предвидена в посочения член от НК предвижда наказание с лишаване от свобода до
две години, тъй като деянието е извършено и делото е образувано преди промените
в НК, публикувани в ДВ бр.
79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.11.2015 г., който се явява по благоприятен
закон за дееца съгласно чл.2, ал.2 от НК. Подсъдимият е пълнолетен, неосъждан към момента на извършване на
деянието, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 28-ма
от НПК и от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са
съставомерни и подлежащи на възстановяване.
Същевременно не е налице никое от основанията
по чл.78а, ал.7 от НК, изключваща прилагането на института, тъй като с деянието
не е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно
състояние, не са налице множество престъпления и престъплението не е извършено
спрямо орган на властта при или по повод изпълнение на службата му.
Поради
гореизложеното подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност
за извършеното престъпление с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия,
съдът взе предвид разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, като отчете тежестта на
нарушението и подбудите за неговото извършване. Като смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства съдът съобрази сравнително младата възраст, чистото
съдебно минало и балансираните характеристични данни, а като отегчаващи
отговорността обстоятелства – множеството нарушения по ЗДвП. Те сочат, че профилът на подсъдимия е на
крайно недисциплиниран водач, резистентен към превъзпитателното и
предупредително въздействие на административната отговорност.
При
тези данни съдът определи на подсъдимия И.С.Я. административно наказание глоба
в размер от 2000 лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд Пазарджик. Така наложената глоба съдът счита, че ще изиграе своя
превъзпитаващ ефект спрямо подсъдимия. При определяне на размера на глобата
съдът съобрази и данните за имущественото състояние на подсъдимия и фактът, че макар
и безработен, е собственик на два леки автомобила – Ауди и БМВ, видно от
попълнената от него лично декларация за семейно и материално положения и имотно
състояние.
Съгласно
чл.78а, ал.4 от НК съдът, който налага глобата по чл.78а, ал.1, може да наложи
и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е
предвидено за съответното престъпление. Преценката съгласно тази разпоредба се
извършва от съда за всеки отделен случай. Съгласно чл.343г от НК във всички
случаи на чл.343б съдът постановява и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7,
т.е. лишаване от право да управлява МПС е предвидено за конкретното
престъпление, но задължителното лишаване от права не важи, когато делото се
движи по реда на глава 28 от НПК, какъвто е конкретния случай. С оглед
събраните доказателства по делото съдът намира, че не следва да постанови
лишаване от право да управлява МПС по отношение на подсъдимия, тъй като от
момента на извършване на деянието е минала една година, а отнемането на
свидетелство за по-дълъг срок от една година се явява неоправдано тежка
санкция.
Подсъдимият И.С.Я. ще следва да заплати и сторените по
делото разноски в размер на 272 лв. по сметка на ОД МВР Пазарджик, 50,60 лв. по
сметка на Районен съд Пазарджик, както и сумата от 5 лева, представляваща ДТ
при служебно издаване на изпълнителен лист, платима по сметка на Районен съд
Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: