№ 8801
гр. София, 31.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20211110170865 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД моли за осъждането на
ответника ЗД БУЛ ИНС АД да му плати на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД
сумата от 1302,70 лв., претендирана като обезщетение за претърпените на
7.2.2021 г. при ПТП имуществени вреди от собственика на л.а. с рег.
№СВ8409РА, в чиито права е встъпил с изплащане на застрахователното
обезщетение по договор за застраховка – полица №20-0300/411/5001327 от
2020 г., срещу ответника като застраховател по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с рег. №СВ0268НМ, ведно
със законната лихва от подаване исковата молба – 10.12.2021 г. до изплащане
на сумата и на осн. чл.78, ал.1 ГПК - направените по делото разноски.
Ответникът ЗД БУЛ ИНС АД оспорва иска и моли за отхвърлянето му.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и
в съвкупност, приема за установено следното:
Уважаването на иска по чл.411, ал.1 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД е обусловено от
доказването от страна на ищеца на твърденията относно произшествието от
7.2.2021 г. между л.а. с рег. №СВ8409РА и л.а. с рег. №СВ0268НМ повредите
по л.а. с рег. № СВ8409РА; деянието на водача на л.а. с рег.№СВ0268НМ в
нарушение на правилата за движение по пътищата, причинната връзка между
деянието на този водач и повредите по другия автомобил, цената за
възстановяването му, договорите за застраховка – Каско, съответно
Гражданска отговорност между собствениците на автомобилите и ищеца,
съответно – ответника. Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД вината на причинителя на
вредата се презумира, което поставя процесуалната тежест на ответника да я
опровергае, ако деянието се докаже от обективна страна.
В процесния случай въз основа на показанията на разпитаните по делото
свидетели Ч. Ж. Ж. и К. ЛЮБ. ТР. във връзка с подписания от тях двустранен
протокол за ПТП се установява, че на 7.2.2021 г. в гр.София на ул.Самара
водачът на л.а. с рег. №СВ8409РА на Т-образно кръстовище между
1
неравнозначни (по смисъла на чл.42, т.2 ЗДвП) пътища предприема маневра
завой наляво при пътна маркировка на пътя - прекъсната линия (т.е. на място,
на което изпреварването му от други автомобили е позволено) и без да се
съобрази, че в същото време е изпреварван от движещия се по същия път –
ул.Самара в гр.София, л.а. с рег. №СВ0268НМ, не го пропуска да премине и
става причина за съприкосновение между двата автомобила и причиняването
на повредите по тях.
Съдът частично не цени съдебно-автотехническа експертиза – по
отношение на посочения с нея механизъм за настъпване на произшествието,
тъй като е изготвена без да съобрази показания свидетелите, които са дадени
след изготвянето й, и тъй като вещото лице не е оценило, че водачът на л.а. с
рег. №СВ8409РА е предприел маневрата завой наляво именно на кръстовище
между два неварнозначни пътища. Тоест на кръстовище, на което водачът на
л.а. с рег. №СВ0268НМ позволено е изпреварвал, а водачът на л.а. с рег.
№СВ8409РА е следвало да се съобрази с това и да го пропусне, тъй като се е
движел с предимство.
Показаните с експертизата снимки с от улица Самара в гр.София и
представената от ищеца снимка не отговарят на действителното място на
произшествието, което се посочва от вещото лице и личи от показанията на
свидетелите. При сравняването на тези снимкови материали с показанията на
свидетелите и със съдържащите се в Интернет – Гугъл Стрийт вию,
изображения и показаните на тях пътни маркировки и пътни знаци, се
установява, че ул.Самара е път с предимство по отношение на пътя, по който
е искал да завие вляво водачът на л.а. с рег. №СВ8409РА. Позоваването на
неприети по делото изображения от Гугъл обаче е процесуално недопустимо
(което, разбира се, е възможно да се компенсира при евентуално въззивно
разглеждане на настоящия казус с допускането на допълнителна експертиза
или събирането на допълнителни доказателствени източници, ако въззивният
съд ги допусне).
Но на плоскостта на разпределението на доказателствената тежест следва
да се има предвид, че отговорност на ищеца е да докаже фактическата
ситуация, която е съществувала при настъпването на произшествието - т.нар
механизъм за настъпването му. Това включва не само посоката на движение
на автомобилите при сблъсъка им, но и пътните знаци и маркировката в
участъка, в който е настъпило произшествието, в т.ч. изгодните за ищеца
обстоятелства, каквито биха се явили в настоящия случай например
равнозначността на пътищата (по см. на чл.43, т.2 ЗДвП) на процесното Т-
образно кръстовище. Съответно - недоказването им, не е основание за
благоприятни за ищеца фактически и правни изводи. Ищецът е натоварен да
докаже обстоятелствата относно вида на кръстовището, равнозначността на
пътищата, пътната маркировка и оттук - кой от двата автомобила при
произшествието се е движел с предимство спрямо другия. Или с други думи
казано, в тежест на ищеца е да докаже благоприятните за него обстоятелства,
обуславящи евентуален извод водачът на л.а. с рег. №СВ8409РА да се е
движел с предимство. Липсата на доказателствени източници в тази посока не
е основание да се приеме, че пътищата по които са се движели двата
автомобила са равнозначни, а оттук не може да се обоснове извод водачът на
л.а. с рег. №СВ0268НМ да е изпреварвал л.а. с рег. №СВ8409РА в нарушение
на правилото по чл.43, т.2 ЗДвП (на кръстовище между равнозначни пътища),
респ. – да е виновен за настъпването на произшествието. Ето защо,
процесуално невъзможното използване на налични изображенията в
Интернет на мястото на произшествието на ул.Самара в гр.София, които
онагледяват обективно пътната обстановка и разкриват, че застрахованият
2
при ищеца водач на лек автомобил се е извършил маневрата завой наляво в
нарушение на правилото по чл.25, ал.1 ЗДвП и е отнел предимството на
правомерно изпреварващия го лек автомобил, се преодолява на плоскостта на
разпределението на доказателствената тежест и непопълването на делото с
доказателствени източници, с които да се обоснове, посоченото изгодно за
ищеца обстоятелство относно посочените факти.
Изложеното показва, че по делото не е доказано да е настъпила
хипотезата по чл.43, т.2 ЗДвП и водачът на л.а. с рег. № СВ0268НМ да е
извършил изпреварването на кръстовище между равнозначни пътища. А е
налице хипотезата по чл.25, ал.1 ЗДвП, според която „Водач на пътно
превозно средство (в случая - застрахованият при ищеца), който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.“
Налице е и хипотезата по чл.42, ал.3 ЗДвП, според която „Водачът на
изпреварваното пътно превозно средство е длъжен да не увеличава
скоростта и да не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг начин.“
С нарушаването на задължението си да пропусне л.а. с рег. №СВ0268НМ
водачът на л.а. с рег. №СВ8409РА е станал причина за настъпване на
произшествието.
Ето защо, виновен за произшествието е именно застрахования при ищеца
водач на л.а. с рег. №СВ8409РА той а не водачът на другия автомобил, който
се е движел с предимство и е следвало да бъде пропуснат да премине.
Предвид обстоятелството, че л.а. с рег. №СВ8409РА е застрахован при
ищеца и от обективна страна именно той е извършил неправомерното деяние,
което е довело до произшествието, за него не са възникнали права по чл.45
ЗЗД спрямо другия участник в произшествието, а оттук не са налице
предпоставките за суброгация в непородени права от страна на
застрахователят по договора за застраховка Каско по отношение на
застрахователя по договора Гражданска отговорност по реда на чл. чл.411 КЗ.
Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно разноските по делото. На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът е
задължен да плати на ответника обезщетение за направените по делото
разноски, съразмерно на отхвърлените части от иска – изцяло 450,00 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВРЪЛЯ иска на ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК ********* и
адрес в гр.София, бул.Кн.Ал.Донндуков 59 и съдебен адрес в гр.София,
ул.Узунджовска 16 за осъждане на ответника ЗД БУЛ НИС АД с ЕИК
********* и адрес в гр.София, бул.Дж.Баучер 87 да му плати, следните суми:
на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 1302,70 лв., претендирана като
обезщетение за претърпените на 7.2.2021 г. при ПТП имуществени вреди от
3
собственика на л.а. с рег. №СВ0268НМ, в чиито права е встъпил ищецът с
изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка –
полица №20-0300/411/5001327 от 2020 г., срещу ответника като застраховател
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с
рег. №СВ0268НМ, ведно със законната лихва от подаване исковата молба –
10.12.2021 г., до изплащане на сумата;
- на осн. чл.78, ал.1 ГПК – 1137,54 лв., обезщетение за направените по
делото разноски, и
ОСЪЖДА ищеца ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД, с посочените
индивидуализиращи данни, да плати на ответника ЗД БУЛ ИНС АД, с
посочените индивидуализиращи данни, на осн. чл.78, ал.3 ГПК – 450,00 лв. –
обезщетение за направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените
части от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4