№ 1571
гр. София , 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20201001002273 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 596 от 21.04.2020 г. по т.д. № 596/ 2019 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 10 състав „ДЗИ - Общо застраховане“
ЕАД - гр. *** е осъдено да заплати на „Енерджи АЕ“ ЕООД - гр. *** на
основание чл. 405 от КЗ сумата 230 742 лева - застрахователно обезщетение
по щета № 44012131800190/ 3.01.2018 г., образувана във връзка със
застрахователно събитие - кражба на колесен трактор „CASE WX 148“ с рама
№ NSUWX148NDLB04523, двигател № 009422, peг. № С ***, настъпило на
2.01.2018 г., заедно със законната лихва считано от 3.04.2019 г. до
окончателното й заплащане.
Срещу решението в частта, с която исковата претенция е уважена за
разликата над 207 668 лева до пълния предявен размер от 230 742 лева, е
подадена въззивна жалба от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД - гр. ***, в
която се твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и
противоречие със събраните и проверени по делото доказателства, в подкрепа
1
на което са изложени следните съображения.
Необосновано при определянето на пазарната стойност на вещта съдът
възприел първия вариант на заключението на експертизата, според
който амортизацията на превозното средство била изчислена, като за начало
на неговата експлоатацията била приета датата на неговата първоначална
регистрация - 7.02.2014 г. В действителност експлоатацията му започнала от
2013 г., което се установило от разпита на свидетеля С. Л.. От друга страна,
дори експлоатацията да е била започнала от датата на регистрацията му, това
било ирелевантно за определяне на действителната му стойност, тъй като с
полицата било застраховано превозно средство, произведено през 2013 г. и
именно тази година на производство била определяща за изчисляване на
застрахователната му стойност, както и за неговата действителна стойност
към датата на противозаконно отнемане.
Молбата е решението да бъде отменено в обжалваната част, като бъде
постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
Ответникът по въззивната жалба „Енерджи АЕ“ ЕООД - гр. *** в
писмения отговор я оспорва като неоснователна.
Недоказано било твърдението на жалбоподателя, че експлоатацията на
превозното средство е започнала през 2013 г., тъй като в показанията на
свидетеля не се съдържали категорични сведения, различаващи се от
обективираните в писмените доказателства. Пазарната стойност на вещта
била с около 4 % по-ниска от застрахователната сума - нормален коефициент
на амортизация на подобен вид техника за периода от сключването на
застрахователния договор до настъпването на застрахователното събитие.
Молбата към съда е да потвърди решението в обжалваната част.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав
2
съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в
законоустановения срок от страна в производството, която има интерес и
право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на
въззивен контрол.
При обсъждането на нейната основателност приема за установено
следното.
В исковата молба ищецът „Енерджи АЕ“ ЕООД - гр. *** твърдял, че
„ОТП лизинг“ ЕООД (с предишно наименование „Сожелиз България“ ЕООД)
- гр. *** сключило с ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД- гр. ***
имуществена застраховка Каско, клауза „Пълно каско” № 440217213004433/
31.05.2017 г. за обект колесен трактор „CASE WX 148“ с рама №
NSUWX148NDLB04523, двигател № 009422, peг. № ***, срок
- 3 -
на действие от 00:00 ч. на 2.06.2017 г. до 23:59 ч. на 1.06.2018 г. и
застрахователна сума 240 000 лева. Плащането на застрахователната премия,
ведно с дължимия данък, било извършено еднократно по банков път.
В срока на действие на договора, за времето от 30.12.2017 г. до
2.01.2018 г. трактора бил противозаконно отнет от неизвестен извършител от
строителна площадка в землището на с. ***, община ***.
При ответника била образувана щета № 44012131800190/ 3.01.2018г., по
която до 27.03.2018 г. н застрахователя били представени всички изискани от
него документи. Срока за изплащане на застрахователното обезщетение
изтекъл на 11.04.2018 г., а с уведомително писмо от 3.05.2018г. ответникът
постановил отказ, като се позовал на несъответствие между декларираните от
застрахования обстоятелства и установените по преписката факти.
3
С договор за цесия от 4.03.2019 г. „ОТП лизинг“ ЕООД прехвърлило
безвъзмездно на „Енерджи АЕ“ ЕООД вземането си за застрахователно
обезщетение срещу ответника, заедно с всички негови принадлежности.
Молбата към съда била ответника да бъде осъден да му заплати на
основание чл. 405 от КЗ обезщетение в размер на 100 000 лева - част от общо
дължимата сума 240 000 лева, ведно със законната лихва от завеждането на
иска - 3.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. С
определение в съдебното заседание на 22.10.2019 г. било допуснато
увеличение на иска до размер на сумата 230 742 лева.
Ответникът „Армеец“ АД - гр. *** в писмения отговор оспорил
исковете по основание и размер.
Отказът за плащане бил основан на разпоредбата на чл. 363, ал. 4 от КЗ -
при сключване на договора застрахованият премълчал обстоятелство, което
въздействало за настъпване на събитието - на 15.12.2017 г. същият сключил с
„Мегастрой“ ООД договор за наем на трактора. Полицата била сключена въз
основа на рамков договор от 14.06.2011 г., в който изрично било предвидено
завишение с 50 % на застрахователната премия при отдаване под наем на
МПС, което давало право на застрахователя да намали размера на
уговореното застрахователно обезщетение с 50 %.
Оспорил размера на претендираното застрахователно обезщетение, като
прекомерен и надвишаващ действителната стойност на вещта към датата на
застрахователното събитие, и изтъкнал че е налице надзастраховане по
смисъла на чл. 388 от КЗ.
Молбата към съда била да отхвърли иска като неоснователен.
Установените от доказателствата релевантни за спора факти са
следните.
4
В свидетелството за регистрация на земеделска и горска техника,
издадено от Министерство на земеделието и храните (л. 101-104), „Сожелиз-
България“ ЕООД е посочено като собственик на колесен трактор „CASE WX
148“ с шаси № NSUWX148NDLB04523, двигател № 009422, peг. № С ***.
По силата на рамков договор от 14.06.2011 г. (л. 48-51) застрахователят
„ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД поел задължението да предоставя на
застрахования „Сожелиз - България“ ЕООД застрахователна защита,
покриваща частични щети или пълна загуба на всички видове сухопътни
превозни средства, както и от допълнително извършени разходи, в резултат
на настъпили застрахователни събития от посочени като покрити в
съответната клауза рискове.
Със застрахователна полица № 440217213004433/ 31.05.2017 г. „ОТП
лизинг“ ЕООД сключило с „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД- гр. ***
имуществена застраховка Каско, клауза „Пълно каско” № 440217213004433/
31.05.2017 г. за обект колесен трактор „CASE WX 148“ с рама №
NSUWX148NDLB04523, двигател № 009422, peг. № ***, със срок на действие
от 00:00 ч. на 2.06.2017 г. до 23:59 ч. на 1.06.2018 г. и застрахователна сума
240 000 лева. Като застраховано лице в договора било посочено „Енерджи
АЕ“ ЕООД.
С договор за наем от 15.12.2017г. (л. 70) „Енерджи АЕ“ ЕООД отдало
под наем на „Мегастрой“ ООД описания колесен трактор за срок от 30 дни,
срещу наемна цена от 200 лева, с включен ДДС.
С постановление от 12.03.2018 г. на Районна прокуратура - Брезник
(л.29-30) било спряно наказателното производство по досъдебно
производство № 4/ 2018 г., водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за това че за времето от 30.12.2017 г. до
2.01.2018 г. от строителна площадка, намираща се в с. ***, община ***,
област Перник, отнел от владението на А. Г. - МОЛ на „Мегастрой“ ООД - гр.
*** без нейното съгласие с намерение незаконно да свои въпросния колесен
трактор.
С уведомление за щета от 3.01.2018 г. (л. 66) „Сожелиз България“
ЕООД уведомило застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.
5
С писмо изх. № О - 92- 5575/ 3.05.2018 г. (л. 32) „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД уведомило „Сожелиз - България“ ЕООД и „Енерджи АЕ“
ЕООД, че отказва да изплати застрахователно обезщетение по образуваната
щета, тъй като обстоятелствата, декларирани при завеждането на щетата не
съответстват с установените факти относно противозаконното отнемане на
застрахования колесен трактор.
- 5 -
С договор за цесия от 4.03.2019 г. „ОТП лизинг“ ЕООД прехвърлило
безвъзмездно на „Енерджи АЕ“ ЕООД вземането си за застрахователно
обезщетение срещу ответника, заедно с всички негови принадлежности.
Уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД с изх. № 87/ 1.03.2019 г.
изпратено от цедента „ОТП Лизинг“ ЕООД чрез „Енерджи АЕ“ ЕООД било
връчено на „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД на 15.11.2019 г..
В съдебното заседание на 22.10.2019 г. е прието заключение на
автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице Й. Й., според което
действителната пазарна стойност на колесния трактор към датата на
настъпване на събитието - 2.01.2018 г., е 230 742 лева, с включен ДДС, в
случай, че за начална дата на неговата експлоатация бъде приета датата на
първоначалната му регистрация - 7.02.2014 г. В случай, че за начална дата на
неговата експлоатация бъде приета посочената в застрахователния договор
година на производство - 2013 г., действителната пазарна стойност е 207 668
лева, с включен ДДС.
В същото съдебно заседание е разпитан свидетеля С. Л., който обяснил,
че е работил като технически отговорник от 2013 г. до м. февруари 2016 г. в
„Инфраканстракшънс“ ЕАД. Багерът бил собственост на „Енерджи АЕ“
ЕООД и бил даван под наем, както предполагал той и на други дружества.
Състоянието му било добро, тъй като се поддържал от фирмата, която
6
следяла лизинга.
При тази фактическа обстановка на спора правните изводи са следните.
Правното основание на иска е чл. 405 от КЗ.
Исковата претенция е основана на твърдението, че между страните в
спора е сключен договор за имуществено застраховане, с който
застрахователят поел задължението да обезщети застрахования за вредите,
настъпили вследствие на застрахователно събитие, което представлява покрит
риск по смисъла на т.2.3 във връзка с т.2.2.1 от общите условия за застраховка
на МПС („Каско“) - „кражба на цяло МПС“.
В конкретния случай отказа на застрахователя да плати обезщетение е
основан на разпоредбата на т. 10.7. и т. 10.8. от Раздел І от Общите условия,
според която застрахователят има право да откаже или намали размера на
застрахователното обезщетение в случаите когато застрахованият не е
уведомил застрахователя незабавно след узнаването им за промените в
обстоятелствата, които е декларирал, възникнали по време на договора или за
които е узнал по време на действието на договора, както и когато
застраховащият не е изпълнил задължение,
произтичащо от общите условия, вследствие на което е настъпило
застрахователно събитие или са се създали предпоставки за увеличаването на
риска или на вредите.
Наличието на валиден застрахователен договор, по силата на който е
възникнало застрахователното правоотношение, не е било оспорвано в
първоинстанционното производство. Активната легитимация на ищеца се
установява от неоспорените от ответника писмени доказателства - договор за
цесия и уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, с който на застрахователя е
7
било съобщено за прехвърленото вземане по застрахователния договор.
Настъпването на застрахователното събитие е установено по надлежния ред,
за което свидетелстват представените от ищеца и неоспорени от ответника
писмени доказателства.
Отказът на застрахователят да плати обезщетение, основан на
хипотезата в чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, е незаконосъобразен, тъй като нито едно
от изтъкнатите в отговора на исковата молба обстоятелства не е довело до
възникване на застрахователното събитие.
В жалбата няма оплаквания срещу съображенията на
първоинстанционния съд, обусловили извода за неоснователност на
възраженията на ответника за наличие на предпоставките в чл. 362 от КЗ
както относно сключването на договора въз основа на представеното от него
предложение - въпросник към застрахователната полица, така и относно
отдаването под наем на застрахованата вещ. Независимо от това, че с оглед
правомощията в чл. 269 от ГПК при проверката на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен само от посоченото в жалбата, настоящият
състав намира за нужно да изтъкне, че споделя изцяло аргументите, изложени
в подкрепа на този обоснован извод, и намира за уместно на основание чл.
272 от ГПК да препрати към мотивите на атакувания акт.
Спорът е пренесен пред настоящата инстанция във връзка с
поддържаното във въззивната жалба оплакване, че при определянето на
пазарната стойност на противозаконно отнетата вещ съдът необосновано
възприел първия вариант на заключението на експертизата, според който
амортизацията на превозното средство била изчислена, като за начало на
неговата експлоатация била приета датата на първоначалната регистрация-
7.02.2014 г. Според въззивника за начало на експлоатацията трябвало да се
приеме 2013 г. - годината на производство на колесния трактор.
Защитната теза на въззивника не съобразява едно съществено за спора
обстоятелство, свързано с характеристиката на обекта на застрахователния
договор. Застрахованата вещ е машина за земни работи, по смисъла на чл.1,
т.1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската
8
- 7 -
и горската техника (обн., ДВ, бр. 79 от 10.07.1998 г.), поради което нейното
регистриране и пускането й в употреба, спирането от работа, контрола по
техническото състояние и безопасността й, е предмет на регламентиране в
този закон. В чл. 11, ал. 11 изрично е уредено задължение за лицата да
работят само с регистрирана техника. Нормата е императивна, което
означава, че регистрацията на машината е задължително условие за пускането
й в употреба съобразно предназначението й. В конкретния случай няма спор,
че датата на нейната първоначална регистрация е 7.02.2014 г., следователно
от този ден нататък, в съответствие с изискванията на закона, е започнала
експлоатацията на машината и тъкмо затова тя е меродавната дата, от която
трябва да се определи амортизацията й. В този смисъл годината на
производството е ирелевантна за спора, затова и цената на вещта, изчислена
във втория вариант на заключението на експертизата не може да бъде
възприемана като действителна застрахователна стойност по смисъла на чл.
400, ал. 1 от КЗ.
По тези съображения и поради съвпадането на крайните изводи на
настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд
решението, в обжалваната част, следва да бъде потвърдено.
В отговора на въззивната жалба ответникът по нея е поискал
присъждането на разноски за настоящата инстанция в размер на 1 500 лева-
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
3.08.2020 г. С оглед крайния изход на спора искането е основателно и трябва
да бъде уважено. Възражението за прекомерност, заявено от процесуалния
представител на въззивника в молбата от 2.10.2020 г., следва да бъде
преценявано като неоснователно, тъй като платената сума не надхвърля
драстично определения по методиката на чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от
9
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минимален размер на адвокатския хонорар и е съобразен с фактическата и
правна сложност на спора.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско
отделение, шести състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 596 от 21.04.2020 г. по т.д. № 596/ 2019
г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 10 състав в частта
му, с която „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД - гр. *** е осъдено да заплати на
„Енерджи АЕ“ ЕООД - гр. *** на основание чл. 405 от КЗ сумата 23 074
лева, представляваща разликата над сумата 207 668 лева до уважения
размер на исковата претенция от 230 742 лева - застрахователно
обезщетение по щета № 44012131800190/ 3.01.2018 г., образувана във връзка
със застрахователно събитие - кражба на колесен трактор „CASE WX 148“ с
рама № NSUWX148NDLB04523, двигател № 009422, peг. № С ***, настъпило
на 2.01.2018 г., заедно със законната лихва считано от 3.04.2019 г. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД - гр. *** - гр. *** - бул.
„***“ № 89 Б, с ЕИК *** да заплати на „Енерджи АЕ“ ЕООД - гр. ***, ж.к.
„***“, бл.***, вх. „А“, ет. 8, ап. 24, с ЕИК *** на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща разноски,
направени във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
10
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11