Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 166 22.11.2021 г. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в закрито заседание
на девети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Тихомир Тодоров разгледа
докладваното от съдията-докладчик Марин
Маринов КАН дело 162 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във
вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по
жалба на „УЛТИМА Ф” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Шумен, чрез
адв. И. Т., срещу Решение
№ 167 от 16.06.2021 год., постановено по АНД № 70/2021 год. по описа на Районен
съд Разград, С него е потвърдено НП № В-0050524 от 07.12.2020 год. на Директора
на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към
Главна дирекция „Контрол на пазара” при комисията за защита на потребителите, с
което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на
основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит за нарушение на чл. 5, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон.
Твърди се, че решението е неправилно, тъй
като е постановено без да е установена обективната истина. Излагат се доводи че
при издаване на НП и АУАН са допуснати процедурни нарушения, дружеството не е
извършило нарушението, административният
орган не е събрал и не е обсъдил всички обстоятелства и доказателства имащи
значение за случая и дори да се приеме,
че е налице нарушение, то се явява маловажен случай по смисъла на чл. 28, б.
„а” от ЗАНН. От съда се иска да
отмени въззивното решение и да постанови
друго, с което да отмени обжалваното НП. Претендира се присъждане на деловодни
разноски.
Ответникът по
касационната жалба – Регионална дирекция
за областите Варна , Добрич,
Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна
дирекция „Контрол на пазара” при
КЗП, в писмено становище, чрез процесуалния си представител – В. П., оспорва
жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.
Административен
съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и
становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от активно
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол, е процесуално допустима.
От фактическа
страна районният съд е приел, че на 01.09.2020 г. служители на КЗП и ОД
МВР извършили проверка в офис на „УЛТИМА Ф” ЕООД, находящ се в гр. Разград,
бул. „България № 3, където се предоставяли потребителски кредити по реда и при
условията на ЗПК. Около
11.00 часа свидетелката А. Т. влязла в офиса,
като се представила за потребител, работеща в частна фирма и поискала да сключи
договор за кредит в размер на 1000 лв. със срок на погасяване 1 година.
Служителката в офиса ѝ обяснила, че за такъв кредит ще са нужни двама
поръчители. Можело да се отпусне кредит в размер на 800 лв., за което е нужен
един поръчител. Малко след това в обекта влязъл и инспектор от ОД на МВР, който се представил
за поръчител. Разговорът продължил, като свидетелката Т.
попитала каква е месечната вноска по кредита. Било ѝ обяснено, че ще
дължи 100.72 лв., което означава, че за 12 месеца ще върне приблизително 1200
лв. Изискани били двете лични карти на Т.
и представилия се за поръчител служител на МВР,
като в същото време се съставила декларация за обработване и съхранение
на лични данни. Т. попитала бързо
ли ще получи кредита, на което
служителката отговорила „в рамките на деня". На въпроса колко
процента ще е лихвата на Т. било обяснено,
че програмата изчислява лихвата, преди подписване на договора. На двете лични
карти били направени ксерокопия, а от св. Т.
бил поискан и номера на мобилен телефон. За времето, в което св. Т. и полицейския служител били в обекта, представяйки
се за потребители, не им е бил издаден Стандартен Европейски формуляр с
предоговорената информация за кредит от 800 лв. със срок на погасяване 1
година. Т.
и мнимият поръчител напуснали обекта, но веднага след това се върнали и се
легитимирали като проверяващи.
Пред РРС като
свидетел е разпитана актосъставителката Т.,
която потвърдила описаните в АУАН факти. Посочила, че докато се представяла за
потребител, получила само устна информация. Дори и след като се легитимирала не
ѝ е бил представен стандартен европейски формуляр /СЕФ/ и изобщо нищо в
писмена форма не ѝ било представено.
По искане на
дружеството е разпитан св. М. Д., работещ в
офиса, като инкасатор влогови задължения. Същият посочил, че в офиса имало
поставени такива бланки на формуляри, които били достъпни за клиентите. Съдът
не кредитирал тези твърдения, като изложил подробни мотиви за това.
При така
приетите фактически обстоятелства районният съд е приел от правна страна, че актът и НП са издадени
съобразно законовите изисквания и не страдат от процесуални пороци.
Съдът е приел, че санкционираното дружество е осъществило състава на вмененото му нарушение,
а именно не е
изпълнило задължението по чл. 5, ал. 1 от ЗПК. Доказателствата по
делото установявали безспорно, че на процесната дата при поискан от св. Т. кредит, не
ѝ е предоставен в качеството на потребител СЕФ, така както изисква
цитираната разпоредба. Изискването е потребителят предварително да е информиран
за условията на кредита и към този момент да не е
обвързан с предложение за договор или със самия договор.
След като св. Т., в
качеството ѝ на потребител е заявила искания от нея кредит, същата е била
информирана устно за условията на кредитиране от страна на дружеството, без
обаче да ѝ е предоставен СЕФ, с което е
нарушен чл.5, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗПК. Съдът е
отхвърлил възраженията на жалбоподателя, че не е осъществен съставът на вмененото
му нарушение, като е изложил подробни мотиви в тази насока. Приел е, че АНО
правилно е приложил санкционната норма, а наложената
санкция е в минималния предвиден за юридически лица размер.
Разградският
административен съд счита решението на районния съд за правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени доказателства и е
обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Взел е решението си въз основа
на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е изложил
непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил
правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание. Не е
нарушено правото на защита на наказаното лице и то го е осъществило в пълен
обем пред районния съд. Ето защо
касационният състав намира, че районният съд не е допуснал съществени нарушения
на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, каквито твърди
касатора.
Обжалваното решение не противоречи и на материалния
закон. АУАН и НП са съставени в
предвидените за това срокове, от компетентни органи и при спазване на
изискванията за форма и съдържание. Описанието на вмененото административно нарушение е достатъчно ясно,
точно и конкретно и съдържа всички необходими индивидуализиращи белези. Въз
основа на него наказаното лице е могло да разбере какво е деянието, за което е
обвинено и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване. Ето защо
твърденията на касационния жалбоподател за допуснати процесуални
нарушения в досъдебната фаза на производството е неоснователно и недоказано.
Извършването на нарушението е безспорно доказано,
както правилно е приел районният съд. По делото е установено по безспорен
начин, че проверяващият се е представил за клиент, който желае да получи кредит
от жалбоподателя в качеството му на кредитор, по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК
в размер на 800 лева за срок от 12 месеца, с оглед на което е поискал
информация относно размера на месечната
вноска и каква сума реално ще върне. Към
този момент служителят е бил с ясното съзнание и убеждение, че срещу него стои
потенциален потребител, тъй като устно е започнал да дава информация за
условията, при които може да бъде отпуснат искания кредит – срок, месечна
вноска и реалната сума, която ще бъде върната. Разговорът между служителя на
жалбоподателя и проверяващия е приключил без на потребителя да му бъде
предоставена информация във формата на СЕФ, въпреки заявеното желание за
получаване на кредит. Това е станало
едва след като св. Т. се легитимирала като длъжностно
лице от КЗП. Целта на формуляра е възможността клиентът предварително да бъде
запознат с условията и възможностите за сравняване на различни предложения.
Законодателят в чл. 5, ал.1 от ЗПК е употребил термина
«своевременно» предоставяне, т.е. по време на консултирането, доколкото предмет
на дискусия са били конкретен размер и срок на кредита. Именно в тази
предварителна фаза клиентът следва да получи пълна и изчерпателна информация,
като ал.2 на същата разпоредба сочи начина, по който следва да бъде
предоставена информацията – под формата на Стандартен европейски формуляр. Този
извод произтича и от разпоредбата на Приложение № 2 към чл. 5, ал.2 от ЗПК, която сочи, че информацията в този формуляр няма
силата на предложение за сключване на договор и не задължава кредитора да
предостави на потребителя кредитния продукт, за който се отнася тази
информация. В случая касаторът не е изпълнил вмененото му от цитираните
разпоредби задължения, поради което правилно и обосновано е ангажирана
административната отговорност на кредитора на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК за
извършеното от него нарушение. Наложеното наказание е в минималния размер,
предвиден от закона, поради което липсва възможност и основание то да бъде
намалено предвид императивната забрана на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН.
Не е налице и
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28, б.
„а” от ЗАНН. Процесното деяние не се отличава със съществено по – ниска степен
на обществена опасност от другите случаи на обичайно извършване на нарушения от
същия вид.
По изложените мотиви настоящият състав счита, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и е в съответствие с материалния
закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи
отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.
Предвид изхода на спора и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН в полза на ответника следва да се присъди дължимо юрисконсултско
възнаграждение. Същото е своевременно предявено и доказано в размер на 100
лева, определен на основание чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 167 от 16.06.2021 год.,
постановено по АНД № 70/2021 год. по описа на Районен съд Разград
ОСЪЖДА „УЛТИМА
Ф” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Шумен да заплати на
Регионална дирекция за областите Варна , Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра към Главна дирекция „Контрол на
пазара” при КЗП сумата от 100 (сто)
лева- дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/ 2./п/