№ 36834
гр. С., 13.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110118940 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Т. А. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. „................, с която молба е предявен иск с
правно основание чл. 441 от ГПК, вр. чл. 45 от ЗЗД срещу Частен съдебен
изпълнител Р. И. А., рег.№ ..... на КЧСИ, с район на действие СГС, с адрес: гр.
С., .............., надпартерен, чрез адв. К. А., за осъждане на ответника, действащ
в качеството му на частен съдебен изпълнител, да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 289,60 /двеста осемдесет и
девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща неправомерно събрана от
ответника сума в размер на 369,60 /триста шестдесет и девет лева и шестдесет
стотинки/, намален със задължението на ищеца в размер на 80 /осемдесет/
лева, както и сума в размер на 1 000 /хиляда/ лева, представляващо
обезщетение на неимуществени вреди, причинени от противоправни и
виновни действия, предприети от ответника, касаещи образувано срещу
ищеца изп.дело № 2024.....0400212 от 2024 г., по описа на ЧСИ Р. А., рег.№ .....
на КЧСИ, с район на действие СГС.
В исковата молба са налице твърдения, че на 01.04.2024 г. ищецът е
получил известие в пощенската си кутия за получаване на пратка с дата
28.03.2024 г., която пратка същият е получил на 02.04.2024 г. Посочената
пратка е съдържала покана за доброволно изпълнение на задължение, касаещо
дължима от ищеца сума в размер на 323,60 /триста двадесет и три лева и
шестдесет стотинки/ по образувано срещу ищеца изп.дело № 2024.....0400212
1
от 2024 г., по описа на ЧСИ Р. А., рег.№ ..... на КЧСИ, с район на действие
СГС, ведно с прикрепен към поканата изпълнителен лист срещу ищеца за
сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща присъдени разноски по
дело, водено в Районен съд-Ботевград.
В тази връзка ищецът твърди, че след извършена справка на място в
банката, същият е установил, че на 01.04.2024 г. банката е удържала сума в
размер на 30 /тридесет/ лева от сметката на ищеца за обработка на запорно
съобщение, на 02.04.2024 г. от същата сметка е била удържана сума в размер
на 6 /шест/ лева, представляваща такса за нареден превод, свързан със
следващия превод, на същата дата банката е превела сума в размер на 323,60
/триста двадесет и три лева и шестдесет стотинки/ от сметката на ищеца с
получател ЧСИ Р. А., на същата дата банката е удържала сума в размер на 10
/десет/ лева, представляваща такса за нареден превод, свързан с предходния
превод. Поради това, ищецът счита, че предприетите от ответника действия
спрямо ищеца са процесуално незаконосъобразни и нарушават чл. 428 от
ГПК.
Счита, че не е налице основание за иницииране на изпълнително
производство срещу ищеца, тъй като се касае за задължения за присъдени
съдебни разноски от загубено от ищеца дело.
Налице е твърдение, че в конкретния случай не е било правилно
приложено законовото изискване за изпращане на покана за доброволно
изпълнение, тъй като е било пристъпено към принудително изпълнение чрез
директен дебит от банковата сметка на ищеца, преди последният да е узнал за
образуваното срещу него изпълнително производство.
Твърди, че събраната от ответника такса за изпращане на поканата за
доброволно изпълнение, ведно с изпълнителния лист, е била в размер на 10
/десет/ лева според т. 5 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители, която такса ищецът счита за прекомерно
висока с оглед записа на пощенския плик, от който е видно, че таксата за
извъшената услуга е в размер на 2,72 /два лева и седемдесет и две стотинки/.
Счита, че избраният от ответника метод за връчване е несигурен и не
съответства на добрите и законосъобразни практики, които се следват
понастоящем от другите частни съдебни изпълнители при извършване на
същите действия срещу длъжници. Ищецът намира, че ответникът е следвало
2
да положи дължимата грижа, за да проследи дали банката няма да допусне
принудително и неправомерно да събере вземането от запорираната банкова
сметка на длъжника, преди последният да бъде уведомен за започналото
срещу него изпълнително производство, с което същият да бъде лишен от
възможност за доброволно изпълнение. Поради това, ищецът твърди, че е бил
лишен от възможност за упражняване на ефективна правна защита срещу
незаконосъобразните действия на ответника в нарушение на чл. 442а от ГПК,
който изисква наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и
предприетите изпълнителни способи да бъдат съразмерни с размера на
задължението и да отчитат всички данни и обстоятелства по делото,
процесуланото поведение на длъжника и възможността вземането да остане
неудоволетворено. Твърди, че ответникът е извършил процесулано
незаконосъобразни действия по принудително изпълнение по смисъла на чл.
441 от ГПК, поради обстоятелството, че същият е признал юрисконсултско
възнаграждение на взискателя в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, с оглед
задължението на длъжника в размер на 80 /осемдесет/ лева, тъй като размерът
на начисленото задължение е почти двоен на задължението по изпълнителния
лист. Счита, че ответникът е извършил нарушение по отношение на
начислените такси и разноски по изпълнителното дело в размер на общо 93,60
/деветдесет и три лева и шестдесет стотинки/, което надвишава размера на
действителното задължение на ищеца с над 15%.
С оглед изложеното, ищецът твърди, че поканата за доброволно
изпълнение не би следвало да играе ролята на уведомление за вече събрани от
длъжника суми, както и да не се взимат предвид законоустановените срокове
за доброволно изпълнение. Освен това, ищецът смята, че наложеният запор не
би следвало да действа като способ за незабавно принудително изпълнение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
Частен съдебен изпълнител Р. И. А., рег.№ ..... на КЧСИ, с район на действие
СГС, с адрес: гр. С., .............., надпартерен, чрез адв. К. А., с който ответникът
оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.
Налице са твърдения, че изп.дело № 2024.....0400212 от 2024 г. е
образувано по искане на взискателя Областна дирекция на МВР С., чрез юрк.
Йоана Георгиева, против ищеца, като взискателят е депозирал молба за
образуване на изпълнително дело с вх.рег.№ 1686/25.03.2024 г. при ответника,
3
към която взискателят е приложил оригнал на Изпълнителен лист № 52,
издаден на 13.03.2024 г. по АНД № 20231810200295 от 2023 г., по описа на
Районен съд-Ботевград, по силата на който длъжникът е бил осъден да заплати
на взискателя сума в размер на 80 лева, представляваща присъдени разноски.
Твърди, че с постановление за образуване от същата дата, изпълнителното
дело срещу ищеца е било образувано, за което ответникът е издал фактура №
........... от 25.03.2024 г. за сума в размер на 24 /двадесет и четири/ лева. Твърди,
че по изпълнителното производство, освен задължението по изпълнителен
титул, са начислени още сумите както следва: юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150 лева, както и такси по изпълнението и разноски в размер на 66
/шестдесет и шест/ лева и 27,60 /двадесет и седем и шестдесет/ такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ с включено ДДС.
Твърди, че след извършена електронна справка за наличие или липса на
банкови сметки по партидата на длъжника, със съобщение с изх.рег.№ 2554 от
26.03.2024 г., ответникът е уведомил НАП за започнало принудително
изпълнение срещу длъжника, явяващ се ищец в настоящото производство.
С покана за доброволно изпълнение с изх.рег.№ 2555 от 26.03.2024 г.,
ответникът е уведомил длъжника за образуваното срещу него изпълнително
дело. В посочената покана е бил посочен размерът на задължението, а именно
сумата от 80 лева, както и приетото юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лева, както и таксите по изпълнението и разноски в общ размер на 66
лева. Твърди, че поканата е била изпратена по пощата с препоръчано писмо от
27.03.2024 г., с № .................. на „..........“ АД, което писмо е било получено от
адресата на 02.04.2024 г.
Със запорно съобщение с изх.рег.№ 2556/26.03.2024 г., ответникът е
изпратил запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД, с което е
наложила запор на банковата сметка на длъжника за събиране на
задължението към взискателя.
Със съобщение с изх.рег.№ 3008/04.04.2024 г., ответникът е изпратил
съобщение до банката за вдигане на запора върху банковата сметка на
длъжника. Твърди, че с платежно нареждане от 19.04.2024 г., ответникът е
изплатил на взискателя събраната сума по задължението на длъжника, след
което е издал фактура № ..........22.04.2024 г. на длъжника за сума в размер на
69,90 /шестдесет и девет лева и деветдесет стотинки/ за изготвяне и връчване
4
на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа и налагане на
запор без извършване на опис, за изпълнение на парично задължение, както и
пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с включено ДДС.
Със съобщение с изх.рег.№ 3479/23.04.2024 г., изпратено по пощата с
препоръчано писмо от 26.04.2024 г. с № R PS 1000 PS8T4S W на „..........“ АД,
ответникът е уведомил ищеца за приключване на изпълнителното
производство, като стобщението е било получено от адресата на 07.05.2024 г.
Ответникът твърди, че ищецът не е индивидуализирал исковата си
претенция за имуществени вреди по пера. Оспорва обективираното в исковата
молба твърдение, че ответникът е пристъпил към принудително изпълнение
чрез директен дебит от банковата сметка на ищеца, преди последният да е
узнал за образуваното срещу него изпълнително производство, тъй като чл.
428, ал.2, пр.2 от ГПК предвижда, че в поканата за доброволно изпълнение се
съобщават наложените запори и възбрани.
Твърди, че твърдяната в исковата молба допълнителната такса за
пощенски услуги по т.31, б.“к“ от ТТРЗЧСИ въобще не е била начислявана,
което се потвърждава от издадените от ответника 2 броя фактури, а именно №
..........22.04.2024 г. и № .........../25.03.2024 г.
Счита за ирелевантно изтъкнатото в исковата молба обстоятелството,
касаещо неположената дължима грижа от страна на ответника по отношение
на предприетите действия на банката, с които същата е превела дължимата
сума от сметката на длъжника, преди последния да бъде уведомен, във връзка
с което ответникът отбелязва, че не е налице законово задължение за съдебния
изпълнител да контролира действията на банката, или да инструктира третото
лице за начина на предаване на запорираната сума.
Заявява, че в настоящият случай не е налице свръхобезпеченост, тъй
като предприетите изпълнителни способи са съразмерни с размера на
задължението.
Във връзка с успешното събиране е начислила такси и разноски с
фактура № ........... от 25.03.2024 г. и сметка и към нея № ........... от 25.03.2024 г.
с получател ОД на МВР С. за сума в размер на 24 лева за образуване на
изпълнително дело и фактура № .............. от 22.04.2024 г. и e издадена към нея
сметка № .............. от 22.04.2024г. с получател Т. А. Д. за сума в размер на
69,90 лева за изготвяне и връчване на покана, призовка, препис от жалба,
5
уведомление или книжа по чл. 517, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и налагане на запор
без извършване на опис, за изпълнение на парично задължение по т.26 от
ТТРЗЧСИ.
По отношение на признатото от ответника юрисконслутско
възнаграждение за взискателя в размер на 150 лева, твърди, че съгласно чл. 79
от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, а чл. 435, ал. 2,
т. 7 от ГПК дава възможност на последния да оспори разноските по
изпълнението. В тази връзка твърди, че от страна на ищеца не е постъпило
оспорване или възражение, включително и към датата на подаване на отговора
на искова молба. Счита, че ищецът не е изложил валидни аргументи за
изършено от страна на ответника действие или бездействие, причинени от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по горепосоченото
изпълнително дело. Твърди, че в хода на процесното изпълнително дело,
ответникът е извършил действия съобразно изискванията на ГПК и ЗЧСИ,
включително е събрал задължението от длъжника в пълен размер.
С оглед гореизложеното, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, ответникът
формулира искане за привличане на трето лице – помагач, а именно
„................“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
................., като ответникът е обосновал правния си интерес от привличане на
посочения застраховател с обстоятелството, че е налице сключена между него
и горепосоченото дружество застраховка за професионална отговорност,
съгласно застрахователна полица № ................ от 15.08.2023 г., касаеща
исковия период, а отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от деликтната отговорност на ЧСИ при и по повод изпълнение на
професионалната му дейност като ЧСИ.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с
осъдителни искове с правна квалификация чл. 441 от ГПК, вр. чл. 74 от ЗЧСИ,
вр. чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на протовоправни деяния -
действия и/или бездействия на частния съдебен изпълнител при изпълнение
на дейността му по изп.дело № 2024.....0400212 от 2024 г., наличието на пряка
6
причинно - следствена връзка между твърдените имуществени и
неимуществени вреди в претендирания размер във връзка с деянието на
ответника при изпълнение на дейността му като частен съдебен изпълнител,
като вината се предполага, а ответникът, действащ в качеството му на
частен съдебен изпълнител, следва да докаже фактите, от които произтичат
възраженията му, включително да обори презумпцията за вина.
Приложените към исковата молба и отговора документи са допустими
като доказателствени средства и относими към предмета на доказване, поради
което следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Основателно се явява искането, обективирано в отговора на исковата
молба, за привличане на трето лице – помагач, а именно „................“ АД, ЕИК
..........., за което застрахователно дружество се твърди, че е застраховател по
договор за професионална отговорност на ЧСИ Р. И. А., рег.№ ..... на КЧСИ, с
район на действие СГС към процесния период.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, приложени под опис към исковата молба и отговора.
КОНСТИТУИРА „................“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ................., в качеството на трето лице – помагач на
страната на ответника.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца и третото лице помагач да се връчат и преписи от писмения отговор,
ведно с доказателствата към него.
7
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
04.12.2024 г. от 10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8