Р Е Ш Е Н И Е

№ 569

град Горна Оряховица, 14.01.2020 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав в публично заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

                                                                                   Членове : ……………………………….

                                                                                                    ……………………………….

при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1339 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Предявен е иск с правно основание чл.45,ал.1 във вр. чл.52 от ЗЗД.

Ищецът С.Й.Ж.  с ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуален представител : адвокат Р.И. от ВТАК, със служебен адрес ***, твърди в исковата си молба, че на 12.11.2017г., около 04:30 часа, в дискотека ,,Ралица” в град Стражица, ответникът умишлено е причинил ,,Средна телесна повреда” на Ж., чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на тялото на ищеца, изразяваща се в разместено счупване на втора дланна кост, с което е реализирана медикобиологична характеристика на трайно затруднение на движението на ляв горен крайник, затруднена хватателна функция на китката, за срок на лечение и възстановяване около два месеца - престъпление по чл.129,ал.2, вр. ал.1 от НК. Заявява, че за извършеното деяние С. се е признал за виновен, и със споразумение по НОХД № 329/2019г. по описа на ГОРС, му е наложено наказание ,,пробация”, като съвкупност от следните мерки за контрол и въздействие без ,,Лишаване от свобода”, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Твърди, че с извършените деяния С. причинил на Ж. телесни повреди, които водят до изключително неблагоприятни последици за здравето на последния, довели са до трайно затруднение движението на ляв горен крайник и затруднена хватателна функция на китката. Заявява, че освен това, описаните по-горе факти са се отразили изключително тежко на емоционалното състояние на ищеца, който е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, унижение и психически дискомфорт. Сочи, че размерът на вредата в душевната сфера на пострадалия не може да бъде определен, но обезщетението - може по справедливост, като същото следва да овъзмезди последния за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието. Счита, че осъщественото от ответника деяние е причината за разрушения душевен мир на пострадалото лице, изразяващо се в причиняване на неимуществени вреди - негативни преживявания, унижение, психически дискомфорт, негативни емоции и силни и продължителни болки и страдания, което обуславя правния му интерес от предявяване на настоящата искова молба за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Моли съда да осъди С.С.С. с ЕГН ********** да заплати на ищеца сума в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от Ж. физически болки и страдания, както и морални страдания - негативни преживявания и психически дискомфорт, страх и унижение, в резултат на извършеното на 12.11.2017г., около 04:30 часа в дискотека в град Стражица, престъпление по чл.129,ал.2 вр. ал.1 от НК, с което на Ж. причинена средна телесна повреда, изразяваща се в разместено счупване на втора дланна кост и е реализирана медикобиологична характеристика на трайно затруднение на движението на ляв горен крайник, затруднена хватателна функция на китката за срок на възстановяване и лечение около два месеца, ведно със законовата лихва за времето от датата на възникване на деянието до окончателното изплащане на сумата. Моли съда, на основание чл.78 от ГПК, да осъди С.С.С. да заплати на ищеца всички разноски в настоящото производство.

           В съдебно заседание, ищецът С.Й.Ж., лично и чрез пълномощника си – адвокат Р.И. от ВТАК, поддържа предявения иск. Излага съображения. Моли съда да уважи предявения иск, като му присъди и направените по делото разноски.

 Ответникът С.С.С. с ЕГН **********, с адрес ***, депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Изразява становище, че исковата молба е допустима, но я оспорва по размер. Оспорва твърденията в исковата молба за наличие на изключителни неблагоприятни последици за здравето на ищеца, както и за тежкото отразяване на емоционалното състояние на ищеца. Оспорва твърденията в исковата молба, че ищецът продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, унижение и психически дискомфорт. Обръща внимание, че ищецът не представя писмени доказателства за наличието на тези твърдения и не смята, че те могат да се докажат единствено чрез разпит на свидетели. Посочва, че ще се ползва от събраните в наказателното производство доказателства и поддържа искането на ищеца за прилагане на НОХД № 329/2019г. по описа на ГОРС, ведно с досъдебното производство.

Предлага делото да бъде решено със спогодба в разумни параметри, като се има предвид тежкото му икономическо положение. Посочва, че има малолетно дете и се грижи за него, като в първото по делото заседание ще представи доказателства за това обстоятелство. Счита, че няма нужда от нова медицинска експертиза, тъй като такава е изготвена в наказателното производство, а и ще бъда обременен с допълнителни разноски. Моли съда да му даде възможност, с оглед на евентуални възражения от страна на ищеца на настоящия писмен отговор, да ангажира писмени и гласни доказателства.

         В съдебно заседание, ответникът С.С.С. поддържа отговора на исковата молба. Оспорва предявения иск. Излага съображения.

         Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

         Видно от писмените материали, съдържащи се в приложеното към настоящото дело НОХД № 329/2019г. по описа на ГОРС, с Определение от 17.06.2019г. по НОХД № 329/2019г., влязло в законна сила на 17.06.2019г., на основание чл.382,ал.7 от НПК съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение, по силата на което подсъдимият С.С.С. – ответник по настоящото дело, се е признал за виновен в това, че на 12.11.2017г. около 04.30 ч. в дискотека „Ралица" в гр. Стражица умишлено причинил средна телесна повреда на С.Й.Ж. чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на тялото на С.Ж., изразяваща се в разместено счупване на втора дланна кост, с което е реализирана медикобиологична характеристика на трайно затруднение на движението на ляв горен крайник, затруднена хватателна функция на китката за срок около два месеца, поради което и на основание чл.129,ал.2 вр. ал.1 от НК във вр. чл.381,ал.4 от НПК във вр. чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК във вр. чл.42а,ал.2,т.1 и 2 във вр. чл.42б,ал.1 от НК, му е определено наказание „пробация”, изразяващо се в следните пробационни мерки : „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца, с явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.

         От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в случая се касае за счупване на II метакарпална кост на лявата длан, получено в резултат на директна травма, с дислокация на фрагментите с ъгъл, отворен напред; дислокацията е продиктувана от огъващия момент, вследствие формата на костицата и действието на мускулните сили. От СМЕ се установява, че счупването е в резултат на аксиларно действаща сила върху главата на метакарпалната кост, т.е. дължи се на директен удар, перпендикулярен на костта. Видно от заключението на приетата СМЕ, разместването на фрактурата се дължи на действието на мм. интеросеи. От заключението на вещото лице се установява също, че счупването е довело до имобилизация на левия горен крайник за срок от 30 дни, с последващо раздвижване и възстановяване още 30-40 дни, като през тези периоди движението на левия горен крайник е било трайно затруднено, а хватателната функция на пръсти и длан - невъзможна. Видно от приетата СМЕ, през периода на имобилизация и възстановяване ищецът е изпитвал болка и страдание. От приетата СМЕ е видно, че лечението, проведено от ищеца, е правилно и е продължило за определения срок от време. Съдът приема изцяло заключението на СМЕ, като компетентно, обосновано, неоспорено от страните и съответстващо на приетите писмени и гласни доказателства и писмените материали по НОХД № 329/2019г. на ГОРС.

Разпитан по реда на чл.176 от ГПК, ищецът С.Й.Ж. потвърждава пред съда, че не са му издавани болнични листи във връзка с последиците от инцидента, настъпил на 12.11.2017г., понеже живее в Норвегия, в България е през 2 месеца от годината и не е здравно осигурен в България. Заявява, че и в Норвегия не е ползвал болничен. Ищецът твърди, че през месец 01.2018г. е следвало да замине в Норвегия, но нямало как след този инцидент, понеже не бил трудоспособен, и отишъл в средата на месец 03.2018г. Пояснява, че в Норвегия работи във ферма за броколи; работи с ръцете си, като отглежда броколито от семката до пакетиране и по-голяма част от работното му време е в неблагоприятни метеорологични условия - дъждове, студове. Посочва, че е изпитвал болки и затруднения в лявата си ръка, вземал си е и почивни дни, за да се възстанови. Заявява, че не е посещавал психиатричен или психологически кабинет за преодоляване на последиците от инцидента, не е ходил в санаториуми; и в Норвегия не е посещавал такива кабинети.

            Видно от показанията на св. Д. Д. /познат на ищеца и участник в инцидента/, свидетелят бил в заведението в Стражица с ищеца, който пострадал от удар в главата и в ръката; ръката му била шинирана; ищецът ходил в болницата за преглед на ръката и за главата в началото. Свидетелят посочва, че тогава ищецът пропуснал да отиде в Норвегия и да изкарва пари там. Свидетелят Д. пояснява, че С. работи в Норвегия - ходи 2 пъти годишно, работи на полето и реже броколи, но когато станал инцидента, той не успял да отиде; не се чувствал пълноценен да работи, имал болка в ръката. Видно от показанията на св. Д., при всяко събиране обсъждат този инцидент, от тогава ищецът не ходи в Стражица; С. му е споделял, че не е забравил този инцидент. Свидетелят установява, че от студеното ищеца го боли ръката, не може да се чувства пълноценен. Свидетелят не знае лицето, което му е причинило травмите, да го е търсило и да му предлагало помощ за преодоляването им. Счита, че ищецът има страхове. Свидетелят Д. посочва, че не са си говорили за саморазправа и за мъжко достойнство.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД се явява допустим, а разгледан по същество, същият е частично основателен по отношение на предявения по делото размер.

           За да бъде уважен искът по чл.45 от ЗЗД, съдът следва да установи, че са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно : извършено деяние, причинени вреди, причинна връзка между тях, противоправност на деянието и вина.

Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съобразно разпоредбата на чл.413,ал.2 от НПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли е деянието. В този смисъл, влязлата в сила присъда, с която е разрешен въпросът за наказателната отговорност на дееца, е задължителна за гражданския съд и при разрешаването на въпроса за гражданската отговорност на лицата, привлечени към такава на основание чл.45 от ЗЗД. Тъй като настоящият граждански съдебен състав е обвързан от Определение от 17.06.2019г. по НОХД № 329/2019г., влязло в законна сила на 17.06.2019г., постановено от наказателния съд и имащо последиците на влязла в сила присъда съгласно чл.383,ал.1 от НПК, с което на основание чл.382,ал.7 от НПК съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение, задължително за гражданския съд съгласно чл.300 от ГПК, то безспорно се установява в настоящия случай, че е извършено деяние - престъпление „причиняване на средна телесна повреда”/, че ответникът С.С.С. е извършител на това деяние, вината на същия /при форма на вината – умисъл/ и противоправността на деянието.

         На второ място, съдът приема за безспорно установено, че в резултат на извършеното от ответника виновно и противоправно деяние пострадалият С.Ж. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от разместеното счупване на втора дланна кост, довело до трайно затруднение на движението на левия му горен крайник и затруднена хватателна функция на китката за срок от около два месеца. Безспорно се установява от заключението на СМЕ, приета по делото, че Ж. е претърпял болки и страдания, причинени при счупването на втората дланна кост с дислокация на фрагментите с ъгъл, отворен напред, в резултат на аксиларно действаща сила върху главата на метакарпалната кост или директен удар, перпендикулярен на костта. Въз основа на приетата СМЕ, кореспондираща на доказателствата, съдържащи се в НОХД № 329/2019г. на ГОРС и на показанията на св. Д., се установяват и фактите, че С. Ж. е претърпял и болки и страдания по време на осъщественото консервативно лечение чрез поставяне на имобилизация, обхващаща лявата длан и пръстите на лявата ръка за срок от 30 дни, през които движението на левия горен крайник е било трайно затруднено, а хватателната функция на пръсти и длан – невъзможна, както и ищецът е претърпял болки и страдания след сваляне на имобилизацията, ограничени и болезнени движения в левия горен крайник, както и болки и страдания през периода на рехабилитационното възстановяване в продължение на около още 30-40 дни, през които функцията и движението на лявата ръка са били ограничени и болезнени. Фактите, че ищецът е търпял болки и страдания по време на обездвижването и след сваляне на имобилизацията, се потвърждават и от показанията на свидетеля Д., който установява, че след настъпване на травматичните увреждания на 12.11.2017г. ищецът носил шина, оплаквал се от болки в ръката, чувствал се непълноценен, тъй като не можел да полага труд и пропуснал да замине за Норвегия, където работел във ферма за броколи, а впоследствие продължил да се оплаква, че от студеното го боли ръката. Съдът възприема показанията на св. Д. в тази тяхна част поради непосредственото възприемане на фактите, които установява, съответствието им на приетата по делото СМЕ и неопровергаването им с други доказателства по делото. Съдът счита, че така претърпените от ищеца неимуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от увреждането, причинено му от ответника от извършеното престъпление по чл.129,ал.2 във вр. ал.1 от НК. Изводът на съда, че претърпените вреди, описани по-горе, са в причинна връзка и са пряка последица и резултат от деянието, осъществено от ответника, а именно : причинената от С. на Ж. на 12.11.2017г. в гр. Стражица средна телесна повреда, се обосновава на всички писмени доказателства, съдържащи се в НОХД № 329/2019г. по описа на ГОРС, приетата в настоящото съдебно производство СМЕ, показанията на св. Д., както и от разпита на ищеца по реда на чл.176 от ГПК.

Съдът намира за недоказани обаче твърденията на ищцовата страна, че в резултат на извършеното от ответника виновно и противоправно деяние ищецът е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания  в резултат на трайното затруднение на левия горен крайник и затруднена хватателна функция. В тази връзка, от заключението на приетата СМЕ, неоспорена от ищцовата страна и неопровергана с други годни доказателства по делото, се установява по категоричен начин, че лечението на ищеца е продължило през периода на имобилизация /30 дни/ и в последващия период на раздвижване и възстановяване /още 30-40 дни/, общо около 70 дни, през които същият е търпял болки и страдания в твърдените в исковата молба вид и степен, но впоследствие е настъпило пълно възстановяване на ищеца и към момента на прегледа от вещото лице на 13.11.2019г. няма данни за остатъчни явления, възможно е осъществяването на юмручен захват с лявата ръка и пръстите от пострадалото лице, движенията в лявата му гривнена става са в пълен обем и неболезнени, като Ж. чувства единствено леки болки и дискомфорт при натоварване.

Настоящият съдебен състав счита за недоказани и несъответстващи на приетите писмени и гласни доказателства и твърденията на ищеца, че престъпното деяние, реализирано от ответника, се е отразило изключително тежко на емоционалното състояние на Ж., и че през продължителен период от време същият търпи неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, унижение и психически дискомфорт. Предвид установените по делото факти, съдът намира за доказани твърденията относно претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания и унижение по време и непосредствено след осъществяване на престъпното деяние, както и чувство за малоценност, обусловено от невъзможността да полага труд през периода на имобилизация и през времето на възстановяване и раздвижване, съобразно посоченото по-горе. Наред с това, обаче, от показанията на разпитания по искане на ищцовата страна свидетел Д.Д. се установява единствено, че от инцидента досега ищецът не е ходил в гр. Стражица, че когато се съберат, пострадалите от инцидента лица обсъждат случая, като свидетелят предполага, че Ж. изпитва страхове, без да пояснява какви са причините ищецът да не е посещавал гр. Стражица, от какво произтичат страховете му и в каква степен влияят върху емоционалното състояние на пострадалия. Поради това и с оглед липсата на други годни доказателства, ангажирани от ищцовата страна за удостоверяване на тези обстоятелства, съдът намира за недоказани твърденията, че С. Ж. е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в силни негативни преживявания и тежко влошаване на емоционалното си състояние, в резултат на реализираното от ответника престъпно деяние, които да подлежат на обезщетяване. 

          Съгласно разпоредбата чл.45,ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съобразно чл.51,ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради това и с оглед изложените по-горе съображения, съдът приема, че ответникът следва да носи отговорност по реда на чл.45 от ЗЗД за вредите, които е причинил виновно на С.Ж. и които се явяват пряка и непосредствена последица от извършеното на 12.11.2017г. деяние, подробно описани по-горе.

При преценяване размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която същият се определя от съда по справедливост, а заедно с това извърши преценка на конкретните, обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. В този смисъл съдът определя по справедливост не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, произлезли от непозволеното увреждане, но и естеството и характерът на страданията, за които се определя такова обезщетение. С оглед на това и след като съобрази реално претърпените от С.Ж. неимуществени вреди, както в момента на деликта, така и след това, подробно описани по-горе, и като прецени недоказаността в настоящото производство на твърденията на ищцовата страна, че в резултат на увреждането пострадалият е търпял болки и страдания през продължителен период от време /т.е. след изтичане на установения от СМЕ 70-дневен възстановителен период до предявяване на исковата молба/, свързани с трайни затруднения в движението на левия горен крайник и затруднена хватателна функция на ръката, както и силно влошено емоционално състояние и психически дискомфорт, съдът намира, че искът за неимуществени вреди се явява доказан за сумата от 10 000 лева.

Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.45,ал.1 от ЗЗД се явява частично основателен и следва да бъде уважен в размер от 10000 лева, като ответникът С.С. бъде осъден да заплати на ищеца С.Ж. горепосочената сума, представляваща обезщетение за реално претърпените неимуществени вреди вследствие противоправното деяние, извършено от ответника на 12.11.2017г., заедно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение от датата на деянието – 12.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изложените по-горе мотиви, съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъдат отхвърлен за разликата от уважения размер от 10000 лв. до пълния претендиран размер от 20000 лв., заедно със законната лихва за забава от датата на деянието – 12.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

            При този изход на делото, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на Горнооряховския РС дължимата за водене на настоящото съдебно производство държавна такса върху уважения иск по чл.45,ал.1 от ЗЗД в размер на 400 лв., както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

При тези обстоятелства, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, се явява основателна претенцията на ищцовата страна за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лв., съразмерно на уважената част от иска, а именно : в размер от 100 лв., които следва да се възложат в тежест на ответника. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. по описа на ВКС – ОСГТК, в случая ответникът не дължи заплащане на ищеца на направени разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не са представени доказателства, удостоверяващи размера на договореното адвокатско възнаграждение, както и заплащането на такова възнаграждение от ищеца Ж. на упълномощения от него адвокат Р.И. от ВТАК.

         Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

         ОСЪЖДА С.С.С. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Й.Ж.  с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане – извършено на 12.11.2017г. около 04.30 часа в дискотека „Ралица” в гр. Стражица, престъпление по чл.129,ал.2 във ал.2 от НК, изразяващи се в болки и страдания, причинени от разместеното счупване на втора дланна кост, довело до трайно затруднение на движението на левия му горен крайник и затруднена хватателна функция на китката за срок от около 60-70 дни, както и в негативни преживявания и унижение, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на извършване на деянието – 12.11.2017г. до окончателното й изплащане.

         ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.45,ал.1 от ЗЗД, предявен от С.Й.Ж.  с ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуален представител : адвокат Р.И. от ВТАК, против С.С.С. с ЕГН **********, с адрес ***, за разликата от уважения общ размер от 10 000 лв. до пълния предявен общ размер от 20 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

         ОСЪЖДА С.С.С. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Й.Ж.  с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 100 лв. /сто лева/, представляваща направените съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице, съразмерно на уважената част от иска.

         ОСЪЖДА С.С.С. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в полза на бюджета на Съдебната власт,  СУМАТА от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща дължима държавна такса по чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, върху уважения размер на иска по чл.45,ал.1 от ЗЗД, както и СУМАТА от 5 лв. /пет лева/, представляваща дължима държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски Окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните по делото.

         На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

                                              

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………………