Присъда по дело №1020/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 75
Дата: 25 ноември 2021 г. (в сила от 13 август 2022 г.)
Съдия: Светла Василева Даскалова
Дело: 20213100201020
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 75
гр. Варна, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
при участието на секретаря Николета Н. Николова
и прокурора Деян Кондов Душев (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Наказателно дело от общ
характер № 20213100201020 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Й. СТ. СТ. - родена на 21.08.2000 год. в гр. Варна, с
постоянен адрес в гр.Варна, ул. "Кирил и Методий", № 42, ет. 12, ап. 45, българска
гражданка, със средно образование, не работи, неомъжена, неосъждана, ЕГН:
**********

ЗА ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ:
На 03.10.2020 год. в град Варна, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „БМВ" модел „320" с peг. № В 0220 НВ, нарушила правилата за движение
по пътищата:
- Чл. 20, ал. 2, изр. 1, предл. 5 и предл. 6, и изр. 2 от ЗДвП - Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и с
това причинила по непредпазливост смърт на Д. Х. С. с ЕГН: **********, като след
деянието е направила всичко, зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия, поради
което и на основание чл.343а, ал. 1, б. „Б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „В“ и чл.54 от НК й налага
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА,
като на основание чл. 304 от НПК ОПРАВДАВА подс. С. по първоначално повдигнатото
обвинение.

На основание чл. 58 А, ал.1 от НК намалява това наказание с 1/3 и определя за
изтърпяване наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на
1
основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343 Г от НК НАЛАГА на подсъдимата наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ
МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс. С. да заплати направените по
делото разноски в размер на 3 646,16 /три хиляди шестстотин четиридесет и шест/ лева в
полза на Държавния бюджет по сметка на ОД на МВР-Варна.

ОСЪЖДА подс. С. да заплати на частните обвинители:
В. Д. ХР. - 500 /петстотин/ лева
М. Д. ХР. - 1000 /хиляда/ лева
Н. Д. ХР. - 1000 /хиляда/ лева
Г. АЛ. СТ. – 500 /петстотин/ лева,
представляващи направените от същите разноски за процесуално представителство пред ОС
– Варна.

Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд гр. Варна в 15-
дневен срок от днес.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 75, ПОСТАНОВЕНА НА 25.11.2021 Г. ПО
НОХД № 1020/2021 ГОДИНА ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД


Варненската окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Й.
СТ. СТ. за деяние наказуемо по чл.343а, ал.1, б.“Б“ вр. с чл.343, ал.1,б.„В" от
НК за това, че на 03.10.2020 год. в град Варна, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „БМВ 320" с peг. № В 0220 НВ, нарушила
правилата за движение по пътищата:
Чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението и с това е причинила по
непредпазливост смърт на Д. Х. С., ЕГН **********, като деецът след
деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия.

Производството пред ВОС е по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като
подсъдимата изцяло призна фактите, изложени в обвинителния акт и се
съгласи да не се събират доказателства за тях.

В пледоарията си в хода на съдебните прения по делото, представителят
на ВОП поддържа фактическа обстановка такава, каквато е описана в
обвинителния акт и счита, че безспорно е установено, че на инкриминираната
дата подсъдимата е допуснала вменените й нарушения на правила за
движение по пътищата, в резултат на което е причинила по непредпазливост
смъртта на пострадалия, като след деянието направила всичко зависимо от
нея за да му окаже помощ. Прокурорът предлага на подсъдимата да бъде
наложено наказание лишаване от свобода около средния размер, като бъде
отложено неговото изпълнение с подходящ изпитателен срок, а на основание
чл.343г от НК да й бъде наложено и наказание лишаване от право да
управлява МПС.
Адв.В., повереник на частните обвинители Г. АЛ. СТ., ЮЛ. Д. Д., АРЗ.
АД. Д., М. АД. Д., В. Д. ХР., АНК. ИВ. АНТ., А.И. А., Г. ИВ. АНТ., АНК. М.
Н., Н. Д. ХР., Д. Н. Д., М. Д. ХР., Д.М. Д. поддържа обвинението заедно с
представителя на ВОП и пледира за признаването за виновна на подс.С.. Като
искането му по отношение наказанията, които следва да бъдат наложени са
идентични с поисканите от представителя на държавното обвинение.
Претендира присъждане на сторените по делото от частните обвинители
разноски за адвокатско възнаграждение.
1

Частният обвинител В. ХР. М., чрез адв.Ч. в писмено становище до
съда, заявява, че справедливо според нея е наказание лишаване от свобода
към максималния размер, което да бъде изтърпяно ефективно, както и
лишаване от право да управлява МПС.

Адв.Р., защитник на подсъдимата С. счита, че фактическата обстановка е
правилно установена от прокурора. Според защитата пострадалият е
предприел неправомерно пресичане на пътното платно. Според защитника
съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия следва да
бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство при
индивидуализацията на наказанието.
Според защитника по делото са установени само смекчаващи
отговорността обстоятелства и нито едно отегчаващо – подсъдимата е лице в
млада възраст, с добри характеристични данни, с критичното отношение към
извършеното, като е направила самопризнания още от етапа на ДП и е
съдействала за изясняване на обстоятелствата по делото. Според защитата
противоправното поведение на пострадалия и липсата на създадена временна
организация на безопасността на движението предвид извършвания ремонт от
„П.“ ЕООД, следва да се отчетат като обстоятелства водещи до извод за
съпричиняване на резултата, а оттам да бъдат съобразени при
индивидуализацията на наказанието. Моли за определяне на наказание
лишаване от свобода към минимума, предвиден в чл.343а, ал.1, б.„Б“ НК,
като изтърпяването да бъде отложено с минимален изпитателен срок. По
отношение наказанието по чл.343г от НК моли лишаването от
правоуправление да не надхвърля срок от осем месеца.
Подс.С. признава вината си и изразява съжаление за случилото се. В
последната си дума моли за наказание различно от пробация и минимално по
размер.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намери за установени следните факти, така както са
изложени в обвинителния акт:
На 03.10.2020 г. около 10:20 часа, подс.С. управлявала лек автомобил
„БМВ 320" с рег.№ В 0220 НВ, собственост на майка й М. С. Н. по Аспарухов
мост, посока Бургас.
Движението по Аспарухов мост било двупосочно, с две платна за
движение, всяко с по две пътни ленти във всяка посока. Платната за
движение били разделени с поставени мантинели. Лентите за движение във
всяка посока били разделени с положена прекъсната бяла пътна маркировка.
Асфалтовата настилка била без неравности и пукнатини. Платното за
движение посока Бургас в района на местопроизшествието от ДРПП до ЛРПП
било с ширина 8,50м. Лентите за движение в посока Бургас - дясна с ширина
5,00м. и лява с ширина 3,50м, били разделени по между си с положена
2
прекъсната бяла пътна маркировка, като границата им била очертана от ляво
и дясно с бяла непрекъсната пътна маркировка. Дясната пътна лента посока
Бургас към края на моста се отклонявала в дясно с лек наклон в посока кв. А..
Платното за движение в подхода за кв. А. било с ширина 8,00м., без положена
маркировка на ленти за движение. От ляво границата бил начертан остров с
маркировка М-15, а от дясно - бяла непрекъсната линия, на отстояние 30см.
до ДРПП.
Асфалтовата настилка била равна без видими неравности /в подхода/.
Времето било слънчево с отлична видимост. Подс.С. се движела по
Аспарухов мост посока град Бургас в лявата лента с намерение да завие към
подхода за кв. А., където живее. Трафика бил интензивен. Дясната лента била
плътно заета от автомобили, поради извършващ се ремонт по подмяна на ел.
осветлението по Аспарухов мост.
С. управлявала лекия автомобил със скорост от около 76,36 км/ч, при
максимално разрешена скорост за пътния участък от 50 км/ч. Тя търсела
пролука за пристрояване в дясната пътна лента, защото имала намерение да
завие за подхода в кв. А.. Автомобилите в дясната пътна лента се движат
плътно в колона, заради извършващите се ремонтни дейности на пътя по
подмяна на ел. осветлението по Аспарухов мост. Тъй като отбивката
наближавала С. продължила да се движи в лява пътна лента и точно преди
отклонението в дясно видяла пролука зад тежкотоварен автомобил -бетоновоз
и решила да се пристрои и така да се отклони за кв. А..
В това време Д. С., отговарящ за обезопасяването на платното за
движение тръгнал от острова маркиран с коси успоредни линии /маркировка
М-15/, по продължението на маркировката, за да постави последния конус,
като бил ориентиран с дясната си половина на тялото към дясна пътна лента
посока Бургас.
Подс.С. предприела маневра завиване на дясно за подхода при липса на
видимост и с несъобразена за конкретната пътна обстановка скорост.
Възприемайки късно пострадалия, като опасност на пътя тя задействала
спирачната система на МПС, но удара бил неизбежен. Той настъпил в
предната част на л.а., като тялото на пострадалия С. било прехвърлено през
предния капак с последващ удар в лявата половина на предното панорамно
стъкло, след което той паднал на лявата си страна върху пътната настилка,
пред МПС.
След спиране на автомобила, подс.С. веднага слязла и отишла при
пострадалия, който лежал с отворени очи. Проверила пулса му и след като се
убедила, че той е жив се обадила на телефон „112" и съобщила за случилото
се, като поискала да бъде изпратена линейка на място. Възприемайки тежкото
състояние на пострадалия тя не разрешила на други участници в движението,
които се притекли на помощ да местят пострадалия. Пристигналия екип на
Спешна помощ откарал С. в спешния център в МБАЛ „Света Анна Варна"
АД, където въпреки оказаната медицинска помощ в следствие на
причинените травматични увреждания починал на 08.10.2020 г.

3
От заключението на СМЕ, изготвената в хода на ДП се установява
причината за смъртта на Д. С. - тежка черепно-мозъчна травма - остър
десностранен субдурален хематом, контузия на мозъка и мозъчния ствол,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Облагоприятстващо значение за
настъпване на смъртния изход е имала и двустранната бронхопневмония,
развила се в причинно-следствена връзка с черепно-мозъчната травма,
последвалото продължително залежаване и намалената вентилация на
нисколежащите части на белите дробове.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети, реализирани в областта на главата, гръдния кош,
горни и долни крайници.
Преценени в своята съвкупност същите отговарят да са получени при
удар от лек автомобил в посока от дясно наляво, последващо прехвърляне
през капака на лекия автомобил, падане и удар в подлежащата настилка.
Според вещите лица изготвили заключението между травматичните
увреждания и настъпването на смъртния изход е налице причинно-следствена
връзка. Не е установено наличие на етилов алкохол в приживе взетата проба
кръв.
От заключението на допълнителната СМЕ се установява, че към
момента на получаване на травматичните увреждания С. е бил ориентиран с
дясната си половина на тялото, към процесния автомобил, при което се е
реализирал удар с последващо прехвърляне през капака на автомобила,
падане и удар в подлежащата настилка.
От заключението на изготвената САТЕ се установява, че мястото на
удара между пешеходеца и процесния автомобил е било по дължина на
пътното платно на около 6,49 м. в ляво от десния край на пътното платно.
Според в.л. скоростта на лекия автомобил „БМВ 320" с рег.№ В 0220
НВ непосредствено преди произшествието е била около 85 км/ч. Скоростта на
лекия автомобил в момента на удара е била около 61.07 км/ч.
Изчислената от експерта дължина на опасната зона на спиране на лекия
автомобил при движение със скорост около 85 км/ч.е 69,20 м., а при
движение с позволената за участъка скорост от 50км/ч. - 31,96 м.
Според експерта, за водача на л.а. „БМВ 320" с peг. № В 0220 НВ С. при
движение в лявата лента на моста се е открила видимост към пешеходеца,
когато автомобила й е бил на около 57,83 м. от мястото на удар. В този
момент С. вече е била започнала отклоняване надясно за преминаване през
дясната лента и насочване към лявата лента на отбивката за А. /дясната лента
е била заета от колона автомобили/.
Съгласно заключението, подс.С. е можела да възприеме пострадалия С.
когато отстоянието на автомобила й е било около 57,83 м. от мястото на
удара.
Според експерта, ако С. се е движела в дясната пътна лента на моста,
тогава не би възникнало произшествието. Причината за настъпване на ПТП от
техническа гледна точка е движението на л.а. „БМВ 320" със скорост около
4
или над 85 км/ч, която е била значително по-висока от разрешената 50 км/ч и
се е оказала несъобразена с конкретната пътна ситуация в отбивката за кв.А..
От заключението на изготвената в хода на ДП тройна САТЕ се
установява, че най-вероятното разположение на мястото на удара е било на
около 7,55 м. преди ОР1, на 12,05 м. (4,50+7,55) преди началото на
маркировка M-15 и на около 6,02 м. в ляво от ДРПП, мерено спрямо посоката
на огледа.
Според вещите лица скоростта на лекия автомобил „БМВ 320" с рег.№
В 0220 НВ непосредствено преди водачът му да го отклони в дясно била
76,36 км/ч., а непосредствено преди удара на пострадалия - 54 км/ч.
Изчислената от експертите дължина на опасната зона на спиране на л.а.
„БМВ 320" с peг. № В 0220 НВ при движение със скорост 76,36 км/ч. е
59,52м., а при движение със скорост 50 км/ч. - 32,23м.
Съгласно това заключение от техническа гледна точка подсъдимата,
движейки се със скорост от около 76,36 км/ч и със скоростта разрешена за
този пътен участък - 50 км/ч. не е имала техническа възможност да възприеме
и реагира своевременно и да предотврати ПТП, чрез аварийно спиране с
навлизащия от ляво на дясно пешеходец, движещ се перпендикулярно на
посоката на огледа със скорост около 5,00 км/ч., тъй като дължините на
опасните зони на спиране са били по-големи от отстоянието и от зоната на
пряка видимост, на което се е намирал автомобилът преди мястото на удара,
когато е настъпила опасността (когато пешеходецът е навлязъл в/у пътното
платно), т.е. пешеходецът е попадал в обхвата на опасната зона на спиране на
процесния автомобил.
Според експертите безопасната скорост на движение на лекия
автомобил „БМВ 320" с рег.№ В 0220 НВ, при която той може да спре
аварийно преди мястото на удара при условия, че реагира с време не по-
голямо от 0,6 сек е 42,75 км/ч.
Според вещите лица причината за настъпване на ПТП от техническа
гледна точка е липсата на постоянен визуален контрол от страна на
подсъдимата в посока към траекторията на движение на пешеходеца в
следствие на ограничената видимост, движейки се по лява пътна лента в
посока към гр. Бургас. Липсата на видимост е довела до закъсняла реакция и
обективна невъзможност от страна на С. да спре автомобила си преди
мястото на удара.

От заключението на изготвената в хода на ДП СТЕ се установява, че са
спазени всички изисквания за безопасни условия на труд при извършване на
работно-монтажни работи на пътното платно. Съгласно изготвената съдебно
техническа експертиза причина за настъпване на ПТП е единствено
несъобразеното поведение с пътната обстановка на водача на л.а. „БМВ 320" с
peг. № В 0220 НВ.
От приложена по делото справка за съдимост се установява, че подс.С.
към момента на извършване на деянието не е осъждана.
5
От приложената справка за нарушител се установява, че тя не е
наказвана за нарушение на правилата за движение по пътищата.

Гореизложената фактическата обстановка се установява по категоричен
и безспорен начин от събрания в хода на досъдебното производство
доказателствен материал- обясненията на подсъдимата, показанията на
разпитаните свидетели и заключенията на авто-техническите експертизи,
съдебно - химическа експертиза на биологични проби и съдебно-медицинска
експертиза, и приобщените по реда на чл. 283 от НПК протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него, справка за нарушения на ЗДвП,
справка за съдимост и др.

Както беше отбелязано по-горе, съдебното следствие е протекло по реда
на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимата С.
доброволно, съзнателно и при яснота за последиците от това, е признала
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
От коментирания по-горе доказателствен материал, съдът прави извод
за подкрепеност на направените признания от валидно събрани
доказателства в хода на досъдебното производство.
Следва да се отбележи, че поради характера на проведената
диференцирана процедура, съдът не дължи анализ на доказателствената
съвкупност, в обем който би бил изискуем при мотивиране на съдебният акт
ако делото се разглеждаше по общите правила, а само положителна
констатация за подкрепеност на самопризнанието от събраните на
досъдебното производство доказателства. В този смисъл е и константната
практиката на ВКС.
При разглеждане на делото по реда на тази диференцирана процедура, е
необходимо и достатъчно по делото да са надлежно събрани доказателства,
които, заедно с направеното самопризнание, да потвърждават фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да е
задължително те да са абсолютно еднопосочни и напълно и изцяло да
съответстват на всички приети за установени факти (ТР № 1 / 2009 год.на
ОСНК на ВКС, т. 4). В случая, такива доказателства се извеждат от
показанията на свидетелите Ж. Ж., Д. Х., К. А. и Н. К., както и на
изследванията и заключенията на съдебно-медицинската експертиза по
делото относно причинените телесни увреждания на пострадалия С. и
причинно-следствената им връзка със смъртта му, както и констатациите и
изводите на химическата експертиза на за определяне концентрация на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта и заключението на авто-
техническите експертизи. Всички факти, съдържащи се в гласните
доказателствени източници са преки доказателства, според отношението им
към главния факт на процеса и първични, според източника им. Оценени по
действителното им съдържание, те не пораждат съмнения за достоверността
им.
С оглед установените фактически положения съдът като прецени, че
6
подсъдимата С. от обективна и субективна страна е осъществила състава на
престъпление по чл.343а, ал.1, б.“Б“ вр. с чл.343, ал.1,б.„В" от НК за това, че
на 03.10.2020 год. в град Варна, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „БМВ 320" с peг. № В 0220 НВ, нарушила
правилата за движение по пътищата:
Чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението и с това е причинила по
непредпазливост смърт на Д. Х. С., като деецът след деянието е
направила всичко, зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия.

Обект на престъплението по чл.343а, ал.1, б.“Б“ вр. с чл.343, ал.З, пр.2,
б.„Б“, вр. ал.1, б.„В“ от НК са обществените отношения гарантиращи
спазването на правилата за движение по пътищата, установени в специалния
закон и осигуряващи по този начин безопасността на транспорта, изразяваща
се в опазване живота и здравето на гражданите и недопускане причиняването
на имуществени вреди.
Подс.С. от обективна страна е извършила действия по управление на
МПС, нарушавайки разпоредбите на чл.20, ал.2, изр.1, предл.5 и 6 и изр.2 от
ЗДвП като е допуснала ПТП, при което причинила по непредпазливост
смъртта на Д. С..
Нарушенията на правилата за движение по пътищата са следните:
чл.20, ал.2, изр.1, предл.5 и 6 и изр.2 от ЗДвП - чл.25, ал.1 от ЗДП –
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“,
тъй като не е избрала съобразена с характера и интензивността на движението
скорост на движение, не е успяла да контролира непрекъснато МПС, което е
упралявала и не е успяла да спре при появата на необходимост от това.
Съдът намира, че подсъдимата не е допуснала другите вменени й
нарушения на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, а именно при избиране на скоростта
си на движение да не се е съобразила с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство и с превозвания
товар. Не е установено С. да не се е съобразила с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, а
товар не е превозвала.
По изложените съображения съдът на основание чл.304 от НПК оправда
подс.С. по обвинението да е допуснала тези нарушения.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между виновното поведение
7
на подсъдимата- нарушаването на правилата за движение чл.20, ал.2, изр.1,
предл.5 и 6 и изр.2 от ЗДвП и предизвиканото ПТП, при което са причинени
на пострадалия С. несъвместими с живота трамватични увреждания.
Причинно-следствената връзка между съставомерния престъпен
резултат– смъртта на С. и причинените при ПТП травматични увреждания,
несъвместими с човешкия живот, се установява от събраните по делото
гласни доказателствени средства, както и от заключенията на изготвените
СМЕ и САтЕ.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина-
небрежност /несъзнавана непредпазливост/ по смисъла на чл.11, ал.3, предл.
първо от НК. Подсъдимата не е предвиждала настъпването на обществено
опасните последици, но е могла и е била длъжна да ги предвиди.
В настоящият случай е приложим привилегирования състав на чл.343а от
НК, тъй като подсъдимата след деянието е направила всичко, зависещо от нея
за оказване помощ на пострадалия – след като слязла от л.а. тя веднага
отишла при пострадалия, проверила пулса му и след като се убедила, че е
жив се обадила на телефон „112" и съобщила за случилото се, като поискала
да бъде изпратена линейка на място, а с оглед тежкото му състояние,
забранила на другите участници в движението, които се притекли на помощ
да го местят.

По отношение твърдението на защитата, че е налично неправомерно
поведение от страна на пострадалия, с което като участник в движението С. е
допринесъл за настъпването на съставомерните последици, съдът съобрази
следното:
Установено е, че пострадалият С. е отговарял за обезопасяването на
платното за движение – поставял е оранжеви конуси, с цел да бъдат
предупредени водачите на ППС за извършваните ремонтни дейности. Към
момента на удара той е бил поставил почти всички конуси, като е носел
последния. С. е тръгнал от острова маркиран с коси успоредни линии
/маркировка М-15/, по продължението на маркировката, за да постави
последния конус, като бил ориентиран с дясната си половина на тялото към
дясна пътна лента посока Бургас.
Установено е, че С. е бил облечен със светлоотразителна жилетка, т.е.
бил е видим за водачите на ППС.
Твърдението на защитата, че пострадалият е предприел пресичане на
неразрешено място и така е допуснал нарушение на правилата на чл.113 и
чл.114 от ЗДвП е неоснователно.
Пострадалият е носел конус, който е трябвало да постави по
продължението на маркиравката на острова, маркиран с коси успоредни
линии /маркировка М-15/, като бил ориентиран с дясната си половина на
тялото към дясна пътна лента посока Бургас, т.е. той не е пресичал пътното
платно по смисъла на закона. А да се твърди, че е следвало да стори това на
пешеходна пътека е несериозно.
8
Този толкова тежък резултат – смъртта на С. не се дължи на
обстоятелството, че той се е движел по продължение на маркировката, а на
нарушенията, описани по-горе, допуснати от подсъдимата. Не движението на
С., а действията на подс.С. са застрашили живота на първия.
Ето защо съдът не споделя застъпената от защитата позиция за
съпричиняване на резултата от страна на пострадалия.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението
по пътищата от страна на подсъдимата.

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подс.С., съдът взе предвид степента на обществената опасност на
деянието и подсъдимата, смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства и установи следното:
- степента на обществената опасност на деянието е висока, предвид
на факта, че се касае за управление на МПС и транспортните престъпления
принципно се отличават с висока степен на обществена опасност и
съставомерния резултат е изключително тежък - смъртта на С.;
- подбудите за извършване на престъплението - безотговорност по
отношение на обществените отношения, гарантиращи безопасното
управление на МПС.
- степента на обществена опасност на подсъдимата С. с оглед
данните за личността й е сравнително ниска: тя е студентка в МУ - Варна, с
добри характеристични данни, не е осъждана, изразява съжаление за
стореното, без данни за други нарушения на правилата за движение по
пътищата, активно спортуваща и състезаваща се в съответния вид спорт.
Съдът отчита самопризнанието от страна на подсъдимата като
смекчаващо отговорността обстоятелство, с оглед факта, че още от началото
на наказателното производство тя е признала участието си в ПТП и е
съдействала за установяване на фактическата обстановка разказвайки
подробно за случилото се.
Съгласно задължителните указания на ВКС в т.7 на ТР № 1 /2009 г. на
ОСНК на ВКС самопризнанието следва да бъде отчетено като смекчаващо
обстоятелство, „ако е спомогнало своевременно и съществено за разкриване
на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на
досъдебното производство, а не е следствие от ефективната дейност на
компетентните органи“, а настоящият случай е именно такъв.

От друга страна следва да бъде отчетено цялостното поведение на
подсъдимата като водач на МПС в конкретния ден преди настъпването на
ПТП – тя е управлявала л.а. със скорост от около 76,36 км/ч, при максимално
разрешена скорост за пътния участък от 50 км/ч в лявата пътна лента, докато
търсела пролука между движещите се плътно в колона л.а. в дясната лента,
9
защото имала намерение да завие към кв. А..
Това поведение като водач на МПС е било последвано от рязкото й
пресичане на дясната лента, зад тежкотоварния автомобил – бетоновоз и
навлизането в отбивката на дясно за кв.А., съответно и до последващите
/съставомерните/ нарушения на ЗДвП, извършени в дясната лента,
непосредствено преди ПТП, а именно да управлява със скорост, несъобразена
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие,
респ. не намалила скоростта, с която се движела и не успяла да спре при
възникване на опасност за движението, каквато представлявал пострадалия
С..
За тези действия на подсъдимата подробни показания дава свид.Х..
Управляването на л.а. в лявата лента за движение и с превишена
скорост не може да бъде оправдано от наличието на колона от автомобили
движещи се в дясната лента. Подсъдимата е имала много добра видимост
относно наличието на колоната от автомобили в дясната лента и то далеч
преди да доближи отклонението към кв.А., тъй като след като е подминала
най-високата точка на Аспарухов мост, при наклон надолу в посоката й на
движение, пред нея видимостта не е била затруднена от обективни пречки,
т.е. поведението й към него момент е било изцяло продиктувано от
субективната й преценка относно възможностите й като водач.
Това поведение съдът отчете като отегчаващо отговорността
обстоятелство.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение
на подс.С., като наказанието бъде определено при условията на чл.54, ал.1 от
НК при лек превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства. Съдът намери че смекчаващите отговорността обстоятелства
нито са многобройни, нито изключителни по своята същност и не могат да
обусловят определяне на наказанието при условията на чл.55 НК.
За престъплението по чл.343а, ал.1, б.“Б“ вр. с чл.343, ал.1,б.„В" от НК е
предвидено наказание "лишаване от свобода" до четири години и съобразно
чл.343г от НК се предвижда наказание лишаване от право да управлява МПС.
Съдът, съобразявайки изложените по-горе обстоятелства, счита, че
справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане на наказание
"лишаване от свобода" за срок между минималния и средния, предвиден в
специалната норма, но по-близо до средния, а именно една година и шест
месеца, като намали така определеното наказание съобразно разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК с 1/3, с оглед проведената процедура по глава ХХVІІ от
НПК и наложи на подсъдимата С. наказание от една година лишаване от
свобода.
За да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК
съдът намира, че не се налага ефективно изтърпяване на наказанието.
10
Действително тежестта на настъпилия противоправен резултат е
изключително голяма, но съобразявайки се с посочените по-горе данни за
личността на подс.С., съдът намира, че целите на наказанието по смисъла на
чл.36 от НК биха се изпълнили в конкретния случай с отлагане изпълнението
му за срок от три години.
Наказанието не следва да бъде съобразявано преимуществено със
специалната или генералната превенция – то следва да изпълни и двете цели,
а при тежестта на деянието и данните за личността на подсъдимата, за да
бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК, не се налага
ефективното му изтърпяване.
На основание чл.343 г от НК и като съобрази разпоредбите на чл.37, т.7
от НК във връзка с чл.49, ал.2 от НК съдът наложи на подс.С. наказание
лишаване от правото да управлява МПС за срок от една година и шест
месеца.
Определеният размер на тези наказания съдът намира за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно
към спазване на законите и добрите нрави от страна на подсъдимата. Освен
това съдът счита, че така определените наказания ще въздействат
предупредително и възпитателно както върху нея, така и върху другите
членове на обществото.
Съдът възложи на подсъдимата деловодните разноски в съответствие с
чл.189, ал.3 от НПК, направени в хода на досъдебното производство в размер
на 3646,16 лв.
Съдът, на основание чл.189, ал.3 от НПК, възложи на подсъдимата и
разноските направени от частните обвинители В.Х., М.Х., Н.Х. и Г.С..

Водим от горното съдът постанови присъдата си.


СЪДИЯ ВЪВ ВОС:




11
Съобщи за изтекли лични данни