РЕШЕНИЕ
№ 337
гр. Благоевград, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н. Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200500364 по описа за 2024 година
съобрази следното:
К. Б. Б. обжалва решение № 500758 от 29.12.2023 г., постановено по гражданско
дело № 643 от 2019 г. на Районен съд Разлог. В жалбата се твърди, че атакуваният
с нея съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, както и постановен при
нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Решението било
необосновано.
**********************
Не е подаден отговор.
Жалбата е редовна и допустима.
Прие се ново писмено доказателство - решение на ТЕЛК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата.
Окръжната инстанция констатира, че решението на Районен съд Разлог е валидно.
Същото не е постановено при нарушение на правните норми, които
регламентират условията за редовност на съдебните актове по съществото на
спора. Решението е издадено от съд с правораздавателна компетентност, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. То се явява и
допустимо. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във
1
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск.
След като анализира приобщения доказателствен материал, Окръжен съд
Благоевград достигна до същите фактически и правни изводи, поради което
препраща към мотивите на Районен съд Разлог, на основание чл. 272 от ГПК.
Видно е от съдържанието на обжалвания съдебен акт, че първоинстанционният
съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и гласните
такива, като е съпоставил същите не само помежду им, но и спрямо приобщените
писмени доказателства.
К. Б. поддържа тезата, че е останала съсобственик в поземления имот, жилищния
етаж и гаража по силата на наследственото правоприемство, докато Н. Н. застъпва
позицията, че е станал едноличен техен собственик чрез придобивно давностно
владение, осъществено в периода 02.08.2008 - 02.08.2018 г.
Според утвърдената правна доктрина - „Придобиване по давност на недвижими
имоти“ от Ц П Н, С, 2015 г., стр. 68-77 - придобиването по давност е един от
предвидените в чл. 77 от ЗС способи за придобиване на правото на собственост
/titulus acquirendi/. То е институт на вещното право. Фактическият състав на
придобивната давност включва упражняването на владение - анимус и корпус.
Той се осъществява с извършването на активни, външно обективирани действия,
от които може да се направи изводът, че едно лице упражнява фактическата власт
върху конкретен имот като свой собствен. Придобиването по давност е
оригинерен придобивен способ. Владелецът придобива правото на собственост не
от друг правен субект и независимо дали вещното право е принадлежало на трето
лице. Придобиването по давност следва да се определи като правомерно
юридическо действие. Фактическият му състав включва владение, изтичане на
определен срок и позоваване пред съд или нотариус. В този смисъл същият може
да бъде определен като смесен /хетерогенен/. Обект на придобиване са само
вещни права. Функцията на придобивната давност, най-кратко казано, е да
приведе правното положение в съответствие с фактическото, като придаде правно
значение на фактическите отношения заради общественото, публичното благо
/bono publico/. От гледна точка на собственика следва да се съобрази липсата на
интерес от негова страна към вещта, която, в крайна сметка, съчетана с владението
на трето лице, има за правен резултат намаляването на имуществото му. Що се
отнася до владелеца, функцията е възнаградителна, защото законът му признава и
зачита интереса към вещта, положените грижи и направените разходи. Чрез
придобиването по давност се избягва и т. нар. „***“, което би направило
невъзможно доказването на правото на собственост.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012
г., ОСГК, докладвано от съдията Камелия Маринова, придобивната давност е
способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда
вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от
закона срок от време. Нормативната й уредба е в глава VIII от ЗС, наименувана
„Придобиване и изгубване на вещни права“ и обхващаща разпоредбите на чл. 79-
86 от ЗС. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ
като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по
2
смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС - в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, и
добросъвестност и юридическо основание - в хипотезата на чл. 79, ал. 2 от ЗС.
Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно свързана
само с тези юридически факти. Недопустимо е по тълкувателен път в нормативно
определения фактически състав да се включват и други елементи. Следователно
изискващото се от чл. 120 от ЗЗДог вр. чл. 84 от ЗС волеизявление - позоваване, не
е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС. Това
обаче не означава, че правната последица - придобиване на правото на
собственост или на друго вещно право - настъпва автоматично с изтичане на
установения в закона срок. Да се приеме, че придобивната давност има действие
ex lege, означава, че с оглед разглежданата от общата теория на правото
класификация на юридическите факти, като юридически факт придобивната
давност да е юридическо събитие, в чийто фактически състав по определение
нормативно да се включват събития от физическия свят или психични състояния
без участие на активни съзнателни преживявания на човека.
Фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, включва както
обективният елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективният
елемент вещта да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то
следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на
правомерните юридически действия, които по определение обхващат като свой
елемент както наличието на представи и желания, насочени към установяването,
придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и
задължения /представляващи субективният елемент от предметното им
съдържание/, така и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към
сетивното му възприемане от други, с цел да се разкрият тези преживявания и
представи /представляващо обективният елемент от предметното им съдържание/.
Съгласно чл. 77 от ЗС, вещните права се придобиват чрез правна сделка, по
давност или по друг начин, определен в закона. Принцип в гражданското ни
законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на обективирано
волеизявление за това. Целта на този принцип е както зачитане на волята на
правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез създаване на яснота
по отношение на субектите и обектите на вещните права, с оглед правната
сигурност.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт -
съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на
фактическа власт върху имот като владение. Чл. 69 от ЗС предполага наличието
на намерение да се свои вещта. За да се трансформира фактическото състояние на
упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено
вещно право, в самото вещно право, е необходимо потвърждаване на наличието на
намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност.
Разпоредбата на чл. 120 от ЗЗДог вр. чл. 84 от ЗС урежда волевото изявление на
субективния елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на
иск или възражение при наличие на спор за собственост, или чрез снабдяване с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с цел легитимиране на
придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на
административни процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. До
3
момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде
потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на
собственост. При наличие на позоваване правните последици - придобиване на
вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законово определения срок
съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.
79, ал. 1 или ал. 2 от ЗС.
Нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС изисква упражняване на фактическа власт с
намерение за своене в продължение на 10 години. Упражняваното владение
трябва да е било спокойно - да не е установено с насилие, явно - фактическата
власт да е упражнявана така, че всеки заинтересован да е имал възможност да
научи за това, постоянно - упражняването му да няма случаен характер, а да е
израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното
владение на други лица, непрекъснато - да не е било прекъсвано изобщо, в
частност - за период по-дълъг от 6 месеца /чл. 81 от ЗС/, като се съобразява и
презумпцията на чл. 83 от ЗС, и несъмнено - да няма съмнение, че лицето е
държало вещта, както и че я е държало за себе си /Решение № 144 от 02.12.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 1650/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана Никова/.
В конкретния казус са разпитани 4 свидетели.
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда
поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани
доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на
съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното се
отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и допустими, се
преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната
заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 от
ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и
всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти:
обстановката /ден, нощ, виелица, дъжд и пр./, психическото състояние на
свидетеля, възрастта му към онзи момент, физиологични особености - зрение,
слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални способности, както и
обстоятелствата при възпроизвеждането - възможност за възпроизвеждане
/притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във
времето/ и волята на свидетеля да каже истината. При противоречие в
показанията на свидетелите съдът трябва да прецени посочените обстоятелства
при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още
и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно
или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни,
доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по
делото доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от:
а/ степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/ степента
на обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на автентичност
/„Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“,
София, 1997 г., стр. 48/.
В случая показанията на всички свидетели съвпадат по отношение на момента, в
който Н. е започнал да демонстрира пред Б., че е започнал да владее нейните
4
идеални части от наследствените имоти с намерението да ги придобие по давност.
Това е станало веднага след погребението на техния общ наследодател /баща им/,
състояло се на 02.08.2008 г. *********************************
Налице са всички елементи от фактическия състав на придобивното основание,
визирано в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Твърденията на Б. за многократно прекъсване на владението на брат й остават
недоказани. В практиката на ВКС е възприето становището за императивния
характер на уредбата на основанията за спиране и прекъсване на давностните
срокове. Установените в чл. 116 от ЗЗДог норми във връзка с прекъсване на
погасителната давност, съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗС, намират
приложение и относно придобивната давност. Според чл. 116 от ЗЗДог, давността
се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или
възражение, с искане за започване на помирително производство и с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Доколкото последните са
изрично и изчерпателно уредени в закона и не могат да се тълкуват разширително,
други действия, вън от ограничително посочените, не могат да прекъснат
започналата да тече придобивна давност /Решение № 80 от 23.12.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 2737/2019 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Н.а, Решение №
83 от 09.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3878/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Владимир Йорданов, Решение № 130 от 18.11.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1017/2019 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев, и др./. При това
прекъсването на давността чрез предявяване на иск за установяване на
собствеността или ревандикиране на имота винаги следва да бъде свързвано с
действия на носителя на спорното материално право, насочено срещу лицето,
което би могло да се позове на погасителната или придобивна давност, тъй като
последиците на погасителната давност са свързани с бездействие на носителя на
правото /Решение № 168 от 14.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4234/2022 г., I г. о.,
ГК, докладчик съдията Светлана Калинова/. С оглед на това се приема, че
придобивната давност не може да се счита прекъсната с подаване до
прокуратурата на жалба за връщане на имота /Решение № 115 от 07.11.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 3954/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов/,
с различни покани - устни, писмени или нотариални, с фактически смущения на
владението, извършвани от собственика, които не са се изразили в отнемане на
владението за повече от 6 месеца /Решение № 130 от 18.11.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 1017/2019 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев/, или с
предявяването на извънсъдебни претенции от какъвто и да е вид, вкл. когато са
довели до скарване /Решение № 83 от 09.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3878/2019
г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов/. Декларирането на
идеалните части от имотите в общинската администрация и плащането на данъци
за тях от страна на Б. също не представляват действия, годни да смутят
владението или да прекъснат придобивната давност на Н., защото са насочени към
държавни органи и не целят пряко противопоставяне на същата спрямо него и
отстраняването му от владените имоти. И снабдяването й с констативен
нотариален акт през 2010 г. не е прекъснало придобивната давност, тъй като не
води до отнемане на фактическата власт на нейния брат /така и Определение №
459 от 12.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1944/2018 г., I г. о., ГК, докладчик
5
председателят Маргарита Соколова/. Оплакванията, свързани със здравословното
състояние на Б., се явяват ирелевантни. Болежките са й позволили да заведе
делото по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Не се констатира наличие на пречки за сезиране на
съда с иск за собственост или за делба, който би прекъснал придобивната давност.
Оплакванията във въззивната жалба останаха недоказани. Те не намират опора в
закона, доктрината и практиката. Атакуваното решение подлежи на
потвърждаване.
На въззиваемия се следват разноските за адвокат в настоящото производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК и с оглед на цената на иска по чл.
31, ал. 2 от ЗС, която е под 5000 лева, решението на окръжния съд няма да може
да премине през касационен контрол досежно въпросната претенция. На
обжалване пред ВКС ще подлежи само частта му, с която се потвърждава
първостепенния съдебен акт касателно насрещната искова молба за собственост.
Водена от изложените съображения, доводи и аргументи, втората съдебна
инстанция
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 500758 от 29.12.2023 г., постановено по
гражданско дело № 643 от 2019 г. на Районен съд Разлог.
ОСЪЖДА К. Б. Б., ЕГН **********, адрес гр. Я, ул. „Ц Б“ № , да заплати на Н. Б.
Н., ЕГН **********, адрес гр. Р, ул. „Г Б“ № , сумата от 400 /четиристотин/ лева,
представляваща разноски в производството пред въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение.
На страните, чрез адвокатите, да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който
може да бъде обжалван от К. Б. в частта, с която се потвърждава решението на
районния съд по насрещната искова молба за собственост, в едномесечен срок,
считано от връчването, по реда и при условията на чл. 280, ал. 1 и 2, чл. 281, чл.
283 и чл. 284 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България, с
касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6