Р Е
Ш Е Н И Е
№ 15 07.06.2022 г. град Русе
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе,
четвърти състав, на двадесет
и шести май две хиляди двадесета и втора година, в публично заседание, в
състав:
СЪДИЯ:
Диана Калоянова
при секретаря Диана Михайлова, като
разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело №
84 по описа за 2022 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 118 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на С.Б.Г., ЕГН
**********, с адрес *** против Решение №
2153-17-30/07.02.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ Русе.
Неправилно в жалбата е посочено, че решението е издадено от Ръководителя по
Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе. С обжалваното решение е отхвърлена
жалбата на Г. срещу Разпореждане № 2139-17-73/14.12.2021 г. на Ръководителя по
Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе и същото разпореждане е потвърдено.
Иска се отмяна на решението и съдът да постанови възобновяване на личната
пенсия на Г. за инвалидност поради общо заболяване. В съдебно заседание лично и
с процесуалния си представител адв. К.Д.,***, поддържат жалбата на основания,
изложени в нея.
Ответникът
– директор на ТП на НОИ Русе, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. Чрез надлежно упълномощения си представител –
главен юрисконсулт Цветелина Рачева представя молба вх. № 2186/23.05.2022 г., с
която иска да се даде ход на делото в отсъствие на ответника и оспорва жалбата
като неоснователна. Развива доводи по съществото на спора. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в
предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150
от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения;
след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна процесуална
предпоставка. По изложените причини същата е процесуално допустима за
разглеждане, но неоснователна по същество.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност
и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
В административната преписка
е налично Разпореждане № 39/14.06.2002 г., с което на Г. на основание чл. 74 от
Кодекса за задължително обществено осигуряване е отпусната лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ).
С Разпореждане № 7/29.05.2020 г. на ръководителя „ПО“,
ЛПИОЗ е актуализирана, тъй като с Експертно решение № 1260/21.04.2020 г. на
ТЕЛК общи заболявания първи състав УМБАЛ Русе е определена 75% ТНР/вид и степен
на увреждане пожизнено. Определен е месечна сума за изплащане в размер на
230,40 лева.
С Разпореждане № 17201250949/01.07.2020 г., на
основание чл. 100 от КСО и ПМС № 107/28.05.2020 г., е определен нов размер на
ЛПИОЗ – 262,50 лева.
Г. е подал
Заявление вх. № 2113-17-62/20.01.2021 г. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). Посочил е, че получава друга пенсия.
С Разпореждане № 16/28.04.2021
г. на ръководителя „ПО“, на Г. е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст (ЛПОСВ) от 27.12.2020 г. пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО във
връзка с § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО, по заявление, подадено от Г. на 20.01.2021
г. и навършена възраст 66 г.6 м. Определен е размер на ЛПОСВ – 272,68 лева. В
текста на разпореждането е посочена възможността същото да се обжалва съгласно
чл. 117, ал. 2 от КСО пред ръководителя на съответното ТП на НОИ в едномесечен
срок от получаването му. Разпореждането е получено от Г. на 19.05.2021 г.,
видно от Известие за доставяне ИД PS 7000
01H1LL D.
По делото е наличен Опис на върнатите документи,
представени със Заявление № 2113-17-62/20.01.2021 г. – две трудови книжки и две
осигурителни книжки.
Г. е подал жалба до ръководителя „ПО“ при ТП
на НОИ Русе вх. № 1012-17-185/19.07.2021 г. против „Разпореждане
№ **********/ 06 2021 за отпускане на пенсия“. В жалбата сочи,
че административният орган му е определил пенсия, за която той не е дал
съгласието си и не е бил уведомен. Твърди, че не е бил уведомен, че сам трябва
да определи стажа и размера на възнаграждението, от което трябва да му се
определи индивидуалния коефициент, респ. размера на пенсията. Сочи, че са му
нарушени конституционни права и това е дискриминация. Позовава се на § 22ц, ал. 1
от ПЗР на КСО. Сочи и други нарушения – определянето на размера на пенсията му
по усмотрение на административния орган, без да е уведомен какво трябва да
направи; несъобразяване с навършена възраст и др.
Макар и адресирана до неправилен административен
орган, директорът на ТП на НОИ Русе се е произнесъл по жалбата на
Г. с Решение № 2153-17-92/09.08.2021 г., като на основание чл. 88, ал. 1, т. 2
от АПК във връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО е оставил същата без разглеждане
поради просрочие и е прекратил административното производство.
С писмо изх. № 1012-17-185/2/09.08.2021 г.
директорът на ТП на НОИ Русе е уведомил Г. за извършена проверка по неговата
жалба. В писмото подробно е разяснен механизма, по който е определена пенсията
на Г., като хронологично са описани всички процесуални действия, предприети от
административния орган във връзка с отпускането на ЛПИОЗ и на
ЛПОСВ и как се е достигнало до определяне на по-благоприятната за получаване от
Г. ЛПОСВ.
Г. е сезирал ръководителя „ПО“ със Заявление вх. №
1023-17-224/ 19.08.2021 г., с което е предявил искане на основание чл. 99 от КСО да бъде отменено разпореждането, с което е спряна ЛПИОЗ по преценка на
органа, а не по негово искане и му е отпусната пенсия за трудов стаж. Сочи, че
така е „злепоставен интереса на пенсионер“. Твърди, че не е определял лично коя от двете
пенсии иска да получава, а това е накърнило правото му да получава по-високата
от двете пенсии.
На 19.08.2022 г. Г. е подал частна жалба до
Административен съд – Русе чрез директора на ТП на НОИ Русе срещу Решение №
2153-17-02/ 09.08.2021 г. на посочения орган. Иска от съда да отмени решението
като неправилно и да постанови друго, с което да се върне пенсионната преписка
за разглеждане по реда на КСО. Сочи, че не е подавал жалба до директора на ТП
на НОИ Русе въз основа на която той да е следвало да се произнесе, а жалбата му
е до ръководителя „ПО“. Твърди, че по подадената от него жалба трябвало да се
произнесе длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 oт КСО, а не ръководителя на
ТП на НОИ по чл. 117 oт КСО. С Определение № 30/03.09.2021 г. , постановено по
адм. д. № 530/2021 г. на Административен съд – Русе на основание чл. 88, ал. 3
във връзка с чл. 236 и във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо от АПК и
във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО съдът е оставил в сила обжалваното решение
на директора на ТП на НОИ Русе, като определението е
окончателно.
Във връзка със Заявление вх. № 1023-17-224/19.08.2021
г., ръководител „ПО“ е постановил Разпореждане № 1023-17-73/14.12.2021 г., с
което е отказано възобновяването на ЛПИОЗ на Г.. В мотивната част
разпореждането е посочено, че съгласно чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО пенсионерите
могат да поискат изменение на влязло в сила разпореждане по чл. 98 от КСО само
ако представят нови доказателства. Сочи се, че към заявлението не са представени
нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит
преди пенсиониране, извън случаите по чл. 70, ал. 17 от КСО, или за гражданско
състояние на лицето. Посочено е, че съгласно чл. 74, ал. 4 от КСО ЛПИОЗ не се
отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната ЛПОСВ. По
посочената причина чл. 99, ал. 1 от КСО е неприложим за конкретния случай. С
разпореждането се отказва възобновяване на ЛПИОЗ на основание чл. 74, ал. 4 от КСО. Разпореждането е получено от Г. на 16.12.2021 г., видно от Известие за
доставяне ИД PS 7000 01IWSH C.
Г. обжалва посоченото
разпореждане пред директора на ТП на НОИ Русе с жалба вх. №
1012-17-12/07.01.2022 г. като незаконосъобразно и
издадено въз основа на нищожен административен акт. Твърди, че
постановения отказ за възобновяване на ЛПИОЗ; спирането на същата пенсия и
отпускането на ЛПОСВ са незаконосъобразни и нищожни. Посочва, че никога не е
изявявал желание коя от двете пенсии да получава, нито е уведомяван за това от
служител на ПО. Счита, че определянето на ЛПОСВ са своеволни действия от страна
на държавната администрация, с които са нарушени негови конституционни права, и
в резултат на това вече една година му се причиняват вреди, тъй като не
получава по-благоприятната за него пенсия. Твърди, че решението за преценката е
направено от някой служител от ПО, но то не му е било връчено лично. Счита, че
след като е подал заявление за отпускане на ЛПОСВ през януари 2020 г., то това
е момента от който пенсията следва да бъде отпусната, респ. да му се даде
възможност да определя коя от двете пенсии да получава. Намира за безспорно, че
за него е по-благоприятно получаването на инвалидната пенсия, която му дава
повече възможности за социални услуги предвид сериозното му здравословно
увреждане. Иска да му бъде възобновена ЛПИОЗ, като счита, че тя му се полага по
право.
По така подадената жалба директорът на ТП
на НОИ Русе се е произнесъл с Решение № 2153-17-30/07.02.2022 г. С
обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. срещу Разпореждане №
2139-17-73/14.12.2021 г. на ръководителя „ПО“ при ТП на НОИ Русе и същото
разпореждане е потвърдено. В мотивната част на административния акт са изложени
както фактически, така и правните основания за неговото издаване. Хронологично
е проследено приложението на чл. 74 във връзка с чл. 99 от КСО, и впоследствие
отпускането на ЛПОСВ на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Посочена е възможността
за обжалване по съдебен ред в 14-дневен срок от връчването му. Това решение е
връчено на Г. на 11.02.2022 г., видно от Известие за доставяне ИД PS 7000 01JNOV Q.
Недоволен от така постановеното решение, Георгиев
обжалва същото в настоящото производство с доводи за незаконосъобразност. Иска
неговата отмяна, а също и обявяване за нищожни Разпореждане № 16/28.04.2021 г.
и Разпореждане № 2139-17-73/14.12.2021 г. на ръководителя „ПО“ при ТП на НОИ
Русе. На практика жалбата до съда преповтаря съдържанието на жалбата до
директора на ТП на НОИ Русе. Ново възражение е, че е подал заявление
за пенсия на 21.01.2021 г. и ЛПОСВ му е отпусната с Разпореждане № 16/
28.04.2021 г., т.е. при условията за 2020 г., когато изискваната възраст за
пенсиониране е 66 г. и 6 м., а е трябвало да бъде отпусната за възраст 66 г. и
8 м., защото при прилагането на чл. 68, ал. 3 от КСО се изисква възрастта да се
увеличава плавно, като нараства с по два месеца годишно до достигане на 67
годишна възраст през 2023 година. Този пропуск води до факта, че ЛПОСВ е
по-висока спрямо инвалидната му пенсия като размер. Отново изразява оплакване,
че административният орган не му е дал възможност да избере коя от двете пенсии
иска да получава. Иска от съда да постанови да му бъде възстановена за
изплащане ЛПИОЗ.
С Определение от 07.03.2022 г. съдията -
докладчик е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест.
Указал е на жалбоподателя, че на
основание чл. 171, ал. 5 от АПК във връзка с чл. 154 от ГПК, във връзка с чл.
144 от АПК, в тежест на оспорващия е да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. Дал е указание на ответника, че съобразно чл. 170 от АПК, тежестта за
установяване съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения
административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му е
на административния орган.
В проведеното по делото съдебно заседание,
процесуалният представител на жалбоподателя прави изявление, че
административният орган не е съобразил настъпилите промени към момента на
издаване на разпореждането - 28.04.2022
г., които обуславят по-висок размер на ЛПИОЗ на Г. и това би било
по-благоприятната пенсия за него, заедно с допълнителните привилегии, които я
съпътстват. Сочи се, че не е трябвало да прилага разпоредбите, които се отнасят
към датата на подаването на заявлението.
В същото съдебно заседание Г. прави изявление лично,
че многократно е проверявал на място при административният орган и винаги е
получавал уверение, че това ще бъде по-благоприятната за него пенсия. Самият той
потвърждава, че разпореждането за промяна на вида на пенсиите е получено от
жена му и Г. не се е интересувал от него, като вместо разпореждане използва
термина писмо.
При така изложените
фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени
доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК, като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.
Не е
спорно между страните, че обжалвания административен акт е издаден от
компетентен орган. Същият притежава материална и териториална компетентност и
такава по степен в съответствие с разпоредбите на чл. 117, ал. 3 от КСО във връзка
с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "а" от КСО, в кръга на правомощията му
по закон.
Спазена е
разпоредбата на чл. 59 от АПК по отношение формата и задължителните реквизити
на оспорения индивидуален административен акт. Заповедта съдържа както правното
основание, така и фактическите основания за неговото издаване. С оглед
изложеното се налага извода, че обжалваният акт е издаден в надлежната писмена
форма и в него се съдържат всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК.
Жалбоподателят не е предявил възражения срещу формата на оспорения акт.
Съдът намира,
че при постановяването на обжалвания административен акт не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, а такива не
се сочат от жалбоподателя. Административното производство е започнало със
Заявление вх. № 2113-17-62/20.01.2021 г. за отпускане на ЛПОСВ, поради което за
административният орган не е налице задължение за прилагане на разпоредбата на
чл. 26 от АПК.
Настоящият
съдебен състав намира, че издадената заповед е съответна на материалния закон,
като релевираните в жалбата и в писмената защита възражения в тази насока са неоснователни.
По
делото няма спор по фактите. Спорът между страните се свежда до това коя пенсия
и в какъв размер следва да получава жалбоподателят.
На първо място следва да се
посочи, че Разпореждане №
16/28.04.2021 г. на ръководителя „ПО“ при ТП на НОИ Русе е влязъл в
сила, стабилен административен акт, който не подлежи на преразглеждане.
Жалбоподателят не спори, че този акт му е връчен – връчването на 19.05.2021 г.
е удостоверено както от административния орган с представяне на известие за
доставяне, което съдът вече цитира, така и с личното изявление на жалбоподателя
в проведеното по делото съдебно заседание. Г. не е упражнил правото си на
обжалване, като изрично трябва да се подчертае особената закрила, която
законодателят е предвидил в този случай – срокът за обжалване е едномесечен от
датата на връчване на разпореждането, с цел да се даде възможност на
засегнатата страна да реализира правото на защита на социалните си права в
пълна степен. Предвид факта, че законодателя е предвидил специален ред за
обжалване на този акт, спрямо него е недопустим инцидентен съдебен контрол в
настоящото производство (какъвто на практика жалбоподателят желае съдът да
проведе). Именно наличието на това разпореждане определя последващите действия
на административния орган и противно на твърденията в жалбата, те не са
своеволни и произволни, а са напълно законосъобразни. Съгласно чл. 74, ал. 4 от КСО Пенсия за инвалидност поради общо заболяване не
се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. С посоченото разпореждане
е отпусната ЛПОСВ на Г. и следователно, административният орган при условия на
обвързана компетентност не може да удовлетвори искането на Г. да му бъде възобновена
спряната ЛПИОЗ.
Жалбоподателят протестира,
че никой не го е уведомил и никой не му е дал възможност да избира кой вид
пенсия желае да получава. Следва изрично да се подчертае, че Г. не разполага с
подобно право на избор. Съгласно чл. 101, ал.1, т. 2 от КСО не могат да се
получават едновременно лична или наследствена пенсия за осигурителен стаж и
възраст заедно с лична или наследствена пенсия за инвалидност поради общо
заболяване. Конкретният случай се отнася само до лични пенсии на Г.. Видно от
съдържанието на посочената норма жалбоподателят може да получава само една от
отпуснатите пенсии. Г. не попада в нито една от хипотезите на чл. 101 от КСО,
при която за лица, отговарящи на определени условия, е предвидено право на
избор. Спирането на изплащането на ЛПИОЗ е акт на обвързана компетентност, при
постановяването на който административният орган не разполага с право на избор
и при наличие на предвидените в закона предпоставки е длъжен да спре пенсията. Г.
сам е сезирал пенсионния орган за отпускане на ЛПОСВ и когато последният е
изпълнил това негово желание, в условия на обвързана компетентност за органа
съществува задължение да избере по-благоприятната по размер пенсия. Следва да
се посочи, че въпреки необжалваемостта на Разпореждане № 16/28.04.2021 г. поради пропускане на срока
за обжалване, Г. е оспорил същите не само пред директора на ТП
на НОИ Русе, но и пред Административен съд – Русе, като е било образувано
адм.д. № 530/2021 г. и съдът е потвърдил със съдебен акт законосъобразността на
действията на ТП на НОИ Русе.
Несъстоятелно е твърдението
в жалбата, че са нарушени конституционни права на Г. – освен че не е посочил
кои права са нарушени и в какво се състои нарушението, на практика Гардев се
опитва да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в
процесуално бездействие, тъй като поради небрежност не е обмислил правните
последици от собственото си решение да не обжалва Разпореждане № 16/28.04.2021 г.
Всички въведени в жалбата и в изявленията в съдебно
заседание възражения относно несъобразяване на възрастта на Г. при
постановяване на посоченото разпореждане, е следвало да бъдат релевирани в
производство по оспорване на Разпореждане № 16/28.04.2021 г., като те са
неотносими към изхода на настоящия съдебен спор.
Следва да се отхвърлят и
исканията за обявяване на нищожност на Разпореждане № 16/28.04.2021 г. и на Разпореждане №
2139-17-73/14.12.2021 г. Жалбоподателят не сочи в какво се състои порокът,
който обуславя обявяването им за нищожни. Фактът, че тези разпореждания не
удовлетворяват исканията на жалбоподателя не означава, че те са нищожни. Съдът
вече посочи, че разпореждането от 28.04.2021 г. е влязъл в сила административен
акт и той не подлежи на инцидентен контрол. Дори този акт да не беше влязъл в
сила (а това не е така), разпореждането по силата на чл. 117, ал. 1 от КСО не
подлежи на самостоятелен съдебен контрол и не може да бъде пряко оспорвано пред
съд, преди да е обжалвано по административен ред. Разпореждане №
2139-17-73/14.12.2021 г. е предмет на потвърждаване с Решение №
2153-17-30/07.02.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ Русе. Решението на
директора на ТП на НОИ Русе е предмет на настоящото дело и съдът вече
посочи мотиви за неговата законосъобразност.
Предвид изложеното,
оспорените актове (разпореждания и решение) са правилни и законосъобразни,
постановени в съответствие с материалния закон и релевантните за спорното право
юридически факти, поради което жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
В обобщение, налага се извод за законосъобразност на оспорвания акт, поради
което следва да се отхвърли оспорването, тъй като е неоснователно.
По делото искане за присъждане на разноски е направено от двете
страни. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора,
настоящия съдебен състав намира, че в полза на ТП на НОИ Русе следва да се
присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно
приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на
Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009
г. на ВАС.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд - Русе, четвърти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.Б.Г., ЕГН **********, с адрес *** против Решение №
2153-17-30/07.02.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ Русе.
ОСЪЖДА С.Б.Г.,
ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: