№ 583
гр. Варна, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110109902 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени в условията на
обективно кумулативно съединяване от Г. Д. ИВ. срещу СВ. Й. ИВ. искове с правно
основание чл. 49, ал. 1 СК и чл. 59 СК за развод, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на сключения между страните граждански брак на
01.10.2009 г.; предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
децата Б.Г. И., Г.Г. И. и А.Г. И. на майката и определяне на местоживеенето на децата
при нея; определяне на режим на лични отношения на бащата с децата, както следва:
всяка нечетна седмица на годината от 18,00 часа в петък до 19,00 часа в неделя с
преспиване, в нечетните години: от 09,00 часа на 28-ми Декември до 20,30 часа на 1-ви
Януари, от 18,00 на деня, предшестващ първия почивен ден от пролетната ваканция до
09,00 часа в четвъртъка от седмицата на ваканцията (първата половина), от 18,00 на
деня предшестващ първия почивен ден, до 09,00 часа на деня следващ последния,
когато се събират три последователни почивни дни за Деня на освобождението (3 март)
и Деня на независимостта (22 септември), в четните години: на 23.12 от 09,00 часа до
20,30 часа на 27.12, от 18,00 часа на Велики четвъртък до 20,30часа на Велики
понеделник, а ако пролетната ваканция не съвпада с Великденските празници от 18,00
часа в четвъртъка на седмицата на ваканцията до 09,00 часа в следващия понеделник
(втората половина), от 18,00 часа на деня предшестващ първия почивен ден до 09,00
часа на деня следващ последния, когато се събират три последователни почивни дни за
Деня на съединението (6 септември) и Деня на просветата (24 май), всяка година с
преспиване през лятната ваканция два пъти за по 15 дни през време, което не съвпада с
годишния отпуск на майката от 09,00 часа на първия ден до 20,30 часа на последния
ден, като майката да уведомява писмено по и-мейл бащата до 30.04. за периода от
лятото, когато ще ползва платен годишен отпуск, а ако тя не стори това, бащата да има
право сам да определи дните, през които ще бъде с децата, като уведоми писмено по и-
мейл майката в срок до 30-ти май на съответната година; както и за определяне в полза
на всяко дете на месечна издръжка в размер на 700 лв., с падеж 5-то число на всеки
месец, до настъпване на законово основание за нейното изменяване или прекратяване.
Твърди се в исковата молба, че на 01.10.2009 г. страните сключили
1
граждански брак, от който имат три деца – Б.Г. И., родена на 18.09.2006 г., Г.Г. И.,
роден на 22.08.2012 г. и А.Г. И., роден на 11.09.2014 г. Сочи се, че в отношенията
между съпрузите е налице трайно, дълбоко и непоправимо разстройство. Кризата в
отношенията им продължавала вече няколко години и се отразявала неблагоприятно на
членовете на семейството. За да избегне всякакви конфликти и провокации към такива
от страна на съпругата си, ищецът в средата на м. декември 2020 г. напуснал
окончателно семейното жилище, представляващо апартамент № 10 в ***. Предявил и
иск за прекратяване на брака им с развод, но след изразено от съпругата несъгласие за
прекратяване на брака им, приел да направят пореден опит за преодоляване на
различията в отношението им един към друг и поставил на преден план интересите на
децата. Така образуваното съдебно производство за развод било прекратено, поради
оттегляне на предявения от ищеца иск. Въпреки това промяна в отношенията им не
настъпила, продължили да живеят в различни жилища, а срещите им по повод
осъществяване на контакти с децата станали източник на конфликти между съпрузите,
които се развивали в присъствието на децата. Счита, че възможностите за запазване на
брака им са изчерпани. Поддържа, че не е преставал да полага грижи за родените от
брака им деца, да осъществява самостоятелен контакт с тях и да предоставя средства за
издръжката им, но в отношенията със съпругата му е невъзможна спокойна
комуникация. Допълва, че между тях е правен опит за постигане на споразумение, но
на този етап това не е осъществено, поради различните виждания на страните по
финансовите му измерения. Изразява съгласие ползването на семейното жилище да
бъде предоставено на съпругата. При тези съображения моли за уважаване на
предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответницата СВ. Й. ИВ., в който подробно описва причините, поради които съпрузите
все още не са постигнали споразумение за прекратяване на брака по взаимно съгласие,
конкретно относно начина на предоставяне на семейното жилище за ползване от нея и
децата. Счита, че е налице трайно и непоправимо разстройство на брака, което е
настъпило постепенно и се е задълбочило поради възрастовата разлика между
партньорите, страх от изоставяне и наследяване на лично и фирмено имущество. Не се
оспорват обстоятелствата, че съпрузите имат три общи деца, че семейството има висок
стандарт на живот и е материално обезпечено и че ищецът е напуснал семейния дом в
средата на м. декември 2020 г. Излага се, че от фактическата им раздяла до м. май 2021
г. страните са направили множество опити за помирение и установяване на нормални
брачни отношения, които не са довели до резултат и се е стигало до повишена
емоционалност, раздразнение и ултимативни изисквания от страна на ищеца. Условие
за продължаване на брачния съюз било част от общите между страните имущества да
бъдат прехвърлени от ответницата на дружества, управлявани от ищеца. От нея било
изискано и да преустанови общуването си с най-близките си приятелки, да прекрати
самостоятелните си излизания и да не се връща на работа в офиса в близките няколко
години. Поддържа, че е създала, ръководила и развивала дейност по отдаване на
фирмени имоти и е имала активна роля в развитието на строителния бизнес на своя
съпруг в продължение на 20 години. Сочи се, че съпругата категорично отказала да
изпълни ултимативните условия на ищеца, което довело до дълбок разрив в
отношенията им, прераснал в непоносимост от негова страна към съпругата му и отказ
да общува с нея. Ответницата счита, че тези обстоятелства са довели до дълбокото и
непоправимото разстройство на брака им. Навежда довод, че от момента на
фактическата им раздяла е поела 90% от издръжката на децата, както и преките грижи
за тях, а бащата превел сумата от общо 10 000 лв. издръжка за трите деца, която е
недостатъчна да покрие месечните им разходи. Изразява съгласие с поискания от
бащата режим на лични отношения с децата и желание да запази брачното си фамилно
име след развода.
Съпругата отправя насрещна искова претенция по чл. 143, вр. чл. 59, ал. 2 СК
за осъждане на бащата на децата да заплаща месечна издръжка в полза на всяко от тях
2
в размер на 1050 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба с падеж
първо число на месеца, за който се дължи, до настъпването на обстоятелства за
изменяване или прекратяване на издръжката, както и необходимите такси за обучение
на всяко едно от децата в „Международен френски лицей“ – Варна и съпътстващите
разходи за транспорт, храна и ученически пособия. Излага подробни доводи за
необходимостта на децата от издръжка в този размер, както и за възможностите на
всеки от родителите да покрива разходите за отглеждането и обучението на децата,
съобразно стандарта на живот, който децата са водили до фактическата раздяла на
двамата родители.
Съпругът Г. Д. ИВ. е подал писмен отговор на предявената насрещна искова
претенция от страна на ответницата, с който оспорва размера на претендиранта от
майката издръжка над сумата от 700 лв. до пълния заявен размер от 1050 лв., като
намира искането й в тази част за неоснователно. Поддържа, че от фактическата им
раздяла е заплатил извън месечната издръжка от общо 2100 лв. и разходите за
обучение на децата, възлизащи общо на 17 178,01 лв. Не възразява освен издръжка в
размер на 700 лв. месечно за всяко дете да заплаща и годишните такси за обучение и
месечните такси за транспорт и храна на децата, които са дължими към
„Международен френски лицей“ – Варна, в размера им, който се определя ежегодно от
училището, така, както ги е плащал до момента. Счита, че с издръжка в този размер
могат да бъдат покрити разходите на децата, извън тези за обучение, а евентуални
такива над тази сума следва да бъдат поети от майката, която не оспорвала, че
получава доходи от наем от три лични имота и един семеен имот.
В открито съдебно заседание страните излагат, че са постигнали споразумение
по чл. 49, ал. 4 СК като желаят бракът им да бъде прекратен, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство, но без съдът да се произнася по въпроса за
вината. Молят да бъде утвърдено споразумение по отношение на останалите искове в
следния смисъл:
Родителските права по отношение на децата Б.Г. И., Г.Г. И. и А.Г. И. да се
предоставят за упражняване от майката, като местоживеенето им да бъде определено
при нея на адрес ***, ет. 6, ап. 10.
Да бъде определен режим на лични отношения с децата, както следва: всяка
нечетна седмица на годината от 18,00 часа в петък до 19,00 часа в неделя с преспиване,
в нечетните години: от 09,00 часа на 28-ми Декември до 20,30 часа на 1-ви Януари, от
18,00 на деня, предшестващ първия почивен ден от пролетната ваканция до 09,00 часа
в четвъртъка от седмицата на ваканцията (първата половина), от 18,00 на деня
предшестващ първия почивен ден, до 09,00 часа на деня следващ последния, когато се
събират три последователни почивни дни за Деня на освобождението (3 март) и Деня
на независимостта (22 септември), в четните години: на 23.12 от 09,00 часа до 20,30
часа на 27.12, от 18,00 часа на Велики четвъртък до 20,30часа на Велики понеделник, а
ако пролетната ваканция не съвпада с Великденските празници от 18,00 часа в
четвъртъка на седмицата на ваканцията до 09,00 часа в следващия понеделник (втората
половина), от 18,00 часа на деня предшестващ първия почивен ден до 09,00 часа на
деня следващ последния, когато се събират три последователни почивни дни за Деня
на съединението (6 септември) и Деня на просветата (24 май), всяка година с
преспиване през лятната ваканция два пъти за по 15 дни през време, което не съвпада с
годишния отпуск на майката от 09,00 часа на първия ден до 20,30 часа на последния
ден, като майката да уведомява писмено по и-мейл бащата до 30.04. за периода от
лятото, когато ще ползва платен годишен отпуск, а ако тя не стори това, бащата да има
право сам да определи дните, през които ще бъде с децата, като уведоми писмено по и-
мейл майката в срок до 30-ти май на съответната година.
Бащата да заплаща месечна издръжка в полза на всяко от децата в размер на по
1100 лв., с падеж 5-то число на всеки месец, до настъпване на законово основание за
нейното изменение или прекратяване, както и годишните такси за обучение и
3
месечните такси за транспорт и храна за всяко едно от децата, дължими към
„Международен френски лицей“ – гр. Варна, в размера им, който се определя ежегодно
от училището.
Семейното жилище, находящо се в ***, ет. 6, ап. 10, да се предостави за
ползване на СВ. Й. ИВ., заедно с трите деца.
След прекратяване на брака съпругата да запази брачното си фамилно име „И.“.
При съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Установява се от представеното Удостоверение за сключен граждански брак от
06.07.2021 г., че страните са сключили брак на 01.10.2009, за което е съставен Акт за
граждански брак № 1343 от 01.10.2009 г. от Община Варна. Видно от същото съпругата
С.Й. Паскалева е приела фамилното име на съпруга си „И.“.
Изяснява се от приложените по делото удостоверения за раждане (л. 7-9 от
делото), че страните имат три общи деца – Б.Г. И., родена на 18.09.2006 г., Г.Г. И.,
роден на 22.08.2012 г., и А.Г. И., роден на 11.09.2014 г.
Видно от приложения нотариален акт от 22.12.2006 г. е учредено право на
строеж върху поземлен имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р Людвид Заменхов“ №
12, целият с площ от 331 кв.м., от съсобствениците на имота за изграждане на
жилищна сграда, като „Строй мат“ ЕООД да получи след построяване на сградата
апартамент № 10, за който няма спор между страните, че понастоящем е завършен и
представлява семейното жилище на съпрузите.
Приобщено към доказателствения материал по делото е становище от Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Варна от 09.02.2022 г., в което е изложено, че между
родителите липсват противоречия относно упражняването на родителските права по
отношение на децата, като в случай че не постигнат договореност помежду си, следва
да бъде определен разширен режим за личен контакт между бащата и децата, който да
позволи да участва пълноценно в отглеждането им, предвид изградената емоционална
връзка между тях, при запазен баланс във възможностите на двамата родители да
участват с преки грижи в делничните дни от седмицата и в почивните такива. По
отношение на размерът на издръжката отново се излага, че при липса на взаимна
договореност, същият следва да бъде съобразен с възрастта и потребностите на децата,
както и с финансовите възможности на родителите.
Не е спорно между страните, че съпрузите от м. декември 2020 г. са във
фактическа раздяла. Изяснено е по делото, че между тях са налице значителни
различия и непреодолими противоречия, които представляват пречка за съвместния им
живот. Съпрузите изявяват волята си бракът им да бъде прекратен. Налага се по
убедителен начин изводът, че бракът не изпълнява социалната си функция, между
съпрузите не съществува физическа и духовна близост, която осмисля запазване на
брачната връзка и приетия за нормален семеен живот, поради което следва да се
приеме, че са накърнени сериозно основните принципи, на които се основава бракът и
той е именно дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен.
Депозираното споразумение по чл. 49, ал. 4 СК съдържа постигнато съгласие
между съпрузите по всички последици на развода, същото не противоречи на закона и
морала. Съдът намира и че интересите на децата Б.Г. И., Г.Г. И. и А.Г. И. са защитен
при наличие на разбирателство между родителите относно упражняването на
родителските права и режима на лични отношения и контактите с тях, като
постигнатото споразумение между родителите съответства на изложеното от Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Варна становище за най-добрия интерес на детето.
По отношение фамилното име на съпругата след прекратяване на брака следва
да се добави, че приложимата уредба при прекратяването на брака е действащият
4
Семеен кодекс към датата на сезиране на съда, а именно този от 2009 г. Съобразно чл.
53 СК, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак.
Т.е., уредбата позволява промяна на брачното фамилно име само по искане на съпруга,
който е променил фамилията си при сключване на гражданския брак. За разлика от СК
(отм.) от 1985 г., понастоящем не се изисква съгласие на другия съпруг в случай, че
съпругът, приел различно фамилно при сключване на брака, желае да запази същото. В
този смисъл следва да бъде постановено, съобразно желанието на съпругата, след
развода тя да носи брачното си фамилно име И..
Тези съображения обуславят извод за основателност на молбата за развод, като
следва да бъде утвърдено постигнатото между страните споразумение.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата, следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството
в размер на 50 лв., която да се възложи в тежест на всяка от страните по равно. На
основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, дължащият издръжка родител Г. Д. ИВ. следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в полза на Районен съд – Варна в размер на 2376 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Г. Д. ИВ., ЕГН **********, с адрес
***, и СВ. Й. ИВ., ЕГН **********, с адрес *** за което от Община Варна е съставен
Акт за граждански брак № 1343 от 01.10.2009 г., поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
УТВЪРЖДАВА на основание чл. 49, ал. 4 СК споразумението, с което
съпрузите уреждат последиците на развода, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата
Б.Г. И., ЕГН **********, Г.Г. И., ЕГН **********, и А.Г. И., ЕГН **********, на
майката СВ. Й. ИВ., ЕГН **********, като определя местоживеенето на детето да е
при децата на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на Г. Д. ИВ., ЕГН **********, с децата
Б.Г. И., ЕГН **********, Г.Г. И., ЕГН **********, и А.Г. И., ЕГН **********, както
следва: всяка нечетна седмица на годината от 18,00 часа в петък до 19,00 часа в неделя
с преспиване, в нечетните години: от 09,00 часа на 28-ми Декември до 20,30 часа на 1-
ви Януари, от 18,00 на деня, предшестващ първия почивен ден от пролетната ваканция
до 09,00 часа в четвъртъка от седмицата на ваканцията (първата половина), от 18,00 на
деня предшестващ първия почивен ден, до 09,00 часа на деня следващ последния,
когато се събират три последователни почивни дни за Деня на освобождението (3 март)
и Деня на независимостта (22 септември), в четните години: на 23.12 от 09,00 часа до
20,30 часа на 27.12, от 18,00 часа на Велики четвъртък до 20,30часа на Велики
понеделник, а ако пролетната ваканция не съвпада с Великденските празници от 18,00
часа в четвъртъка на седмицата на ваканцията до 09,00 часа в следващия понеделник
(втората половина), от 18,00 часа на деня предшестващ първия почивен ден до 09,00
часа на деня следващ последния, когато се събират три последователни почивни дни за
Деня на съединението (6 септември) и Деня на просветата (24 май), всяка година с
преспиване през лятната ваканция два пъти за по 15 дни през време, което не съвпада с
годишния отпуск на майката от 09,00 часа на първия ден до 20,30 часа на последния
ден, като майката да уведомява писмено по и-мейл бащата до 30.04. за периода от
лятото, когато ще ползва платен годишен отпуск, а ако тя не стори това, бащата има
право сам да определи дните, през които ще бъде с децата, като уведоми писмено по и-
мейл майката в срок до 30-ти май на съответната година.
5
ОСЪЖДА Г. Д. ИВ., ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща в полза на всяко
от децата Б.Г. И., ЕГН **********, Г.Г. И., ЕГН **********, и А.Г. И., ЕГН
**********, чрез тяхната майка и законен представител СВ. Й. ИВ., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 1100 лв. (хиляда и сто лева) за всяко дете, с падеж 5-то
число на всеки месец, считано от датата на подаване на насрещната искова молба за
развод – 13.09.2021 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване, както и годишните такси за обучение и месечните такси за транспорт и
храна за всяко едно от децата, дължими към „Международен френски лицей“ – гр.
Варна, в размера им, който се определя ежегодно от училището.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се на адрес ***
собственост на „Строй мат“ ЕООД, на СВ. Й. ИВ., ЕГН **********, заедно с детето
Б.Г. И., ЕГН **********, Г.Г. И., ЕГН **********, и А.Г. И., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи брачното си фамилно име И..
ОСЪЖДА Г. Д. ИВ., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в
размер на 25 лв. (двадесет и пет лева), съгласно чл. 6, т. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК и държавна такса по споразумението за
издръжка в размер на 2376 лв. (две хиляди триста седемдесет и шест лева), съгласно
чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА СВ. Й. ИВ., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в
размер на 25 лв. (двадесет и пет лева), съгласно чл. 6, т. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6