№ 1826
гр. Русе, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520104354 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Постъпила е искова молба от ЕТ „П. Христов – Ексклузив“,
представляван от П.К.Х., против „Енерго Про Продажби“ АД, в която се
твърди, че по ч.гр.д. №***/2011г. по описа на Районен съд - Русе била
издадена заповед за изпълнение по искане на „Е.ОН България продажби“ АД,
към настоящия момент с наименование „Енерго – Про Продажби“ АД, срещу
ищеца за сумата от 2505,89лв., представляваща главница за консумирана и
незаплатена електрическа енергия за периода 30.09.2006г. до 30.11.2006г.,
както и мораторна лихва в размер на 1269,29 лв., представляваща сбора от
мораторните лихви за всяка фактура за посочения период след падежа й до
17.02.2011г., както и за законната лихва върху главницата от 01.06.2011г. до
окончателно изплащане на вземането, включително и за 275,60лв. разноски по
делото.
Във връзка с издадения изпълнителен лист по посоченото частно
гражданско дело кредиторът образувал изпълнително дело № ***/2013г. по
описа на ЧСИ М.М.. Това изпълнително дело било прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 14.03.2022 г. Твърди се, че от издаването на
изпълнителния лист до настоящия момент не са извършвани никакви
1
изпълнителни действия по смисъла на т.10 от Тълкувателно Решение № 2 от
2013г., поради което и давностният срок за вземането бил изтекъл още през
2016г. Въпреки прекратяването на делото и изтеклата законова давност,
ответникът образувал на основание същия изпълнителен лист ново
изпълнително дело с № *** от 2023г. по описа на ЧСИ М.М.. По това нова
изпълнително дело имало наложен запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца и насрочен опис на движими вещи в дома му на 10.10.2023г.
Поради изтичане на давността на вземането се счита, че е налице правен
интерес за ищеца от образуване на настоящото производство, като моли да
бъде постановено съдебно решение, с което по отношение на ответното
дружество да бъде признато, че ЕТ „П. Христов – Ексклузив“ не му дължи
сумите по издадения изпълнителен лист, а именно: 2505,89лв.,
представляваща главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия
за периода 30.09.2006г. до 30.11.2006г., мораторна лихва в размер на
1269.29лв., представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура за
периода от датата след падежа й до 17.02.2011г., ведно със законна лихва
считано от 01.06.2011г. до окончателно плащане на вземането, както и сумата
в размер на 275.60лв. разноски по делото, по изпълнителен лист от
27.07.2011г. издаден от Районен съд – Русе по ч.гр.д. № ***/2011г.,
представляващи вземане по изпълнително дело № ***/2023г. по описа на ЧСИ
№ *** с район на действие Окръжен съд - град Русе.
В срока по чл.131 ГПК, ответното дружество изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Твърди се, че в хода
на първото образувано изпълнително дело са предприети изпълнителни
действия, депозирани са от страна на взискателя молби с искания за
прилагане на изпълнителни способи, а именно запор на банкови сметки,
молба за опис на движими вещи, молба за опис на движими вещи в дома на
длъжника, както и за извършване на справки в НОИ, БНБ и прочие. С
активното си поведение като взискател, ответното дружество не е допуснало
да настъпи перемпция по изпълнителното дело до 11.06.2021г. когато било
предприето последното действие, което е прекъснало двугодишния срок, а
именно запор на трудовото възнаграждение на длъжника от същата дата.
Поради това и към датата на която е образувано новото изпълнително дело не
е изтекла погасителната давност за вземането посочено от ищеца. Също така
се излагат и доводи, че по време на висящото изпълнително дело съгласно
2
действащото към него момент Постановление на Пленума на Върховния съд
№ 3 от 1980 год. давността не е текла. Едва след постановяване на
Тълкувателно решение № 2 от 2015г. е прието различно становище, което
следва да бъде прилагано само за в бъдеще в който смисъл са указанията
дадени с ТР №2/2020г. на ОСГТК на ВКС. Поради този допълнителен
аргумент, към образуване на новото изпълнително дело не би могло да се
приеме, че е изтекла погасителната давност за процесното вземане. По тези
съображения се моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
В полза на „Е.ОН България Продажби“ АД, понастоящем „Енерго - Про
Продажби“ АД и срещу ищеца ЕТ „П. Христов – Ексклузив“, на 27.07.2011г.
по ч.гр.д.№***/2011г. по описа на РС – Русе е издаден изпълнителен лист за
сумата от 2505,89лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена
електрическа енергия за периода 30.09.2006г. до 30.11.2006г., както и
мораторна лихва в размер на 1269,29 лв., представляваща сбора от
мораторните лихви за всяка фактура за посочения период след падежа й до
17.02.2011г., както и за законната лихва върху главницата от 01.06.2011г. до
окончателно изплащане на вземането, включително и за 275,60лв. разноски по
делото.
Въз основа на молба от 27.09.2013г. на „Енерго-Про Продажби“ АД е
образувано изпълнително дело №***/2013г. по описа на ЧСИ М.М..
На 01.10.2013г.е изпратена покана за доброволно изпълнение до ЕТ „П.
Христов – Ексклузив“. Последствие съдебният изпълнител е изпратил
запорни съобщения до банки (в които е установил сметки на длъжника),
изискал е справки и е проучил имущественото състояние на длъжника.
На 12.09.2015г., на 13.01.2017г. и на 19.12.2018г. взискателят е
направил искане до ЧСИ за предприемане на изпълнителни действия, опис на
движими вещи, запор на трудови възнаграждения и банкови сметки, както и
за изготвянето на справки и проучване на имущественото състояние на
длъжника.
На 11.06.2019г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до
„Златеви“ ООД, с което налага запор на трудовото възнаграждение на П.К.Х..
Постъпило е уведомление от работодателя, че признава вземането и ще
започне да прави удръжки от трудовото възнаграждение, когато същото
3
представлява секвестируем доход, какъвто не е налице към момента на
запора.
На 26.11.2021г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до
„Дриймс Транс“ ЕООД, с което налага запор на трудовото възнаграждение на
П.К.Х.. Постъпило е уведомление от работодателят, че признава вземането и
ще започне да прави удръжки от трудовото възнаграждение, но „когато
лицето не е в отпуск“.
Няма данни по изпълнителното дело да са постъпвали суми от
наложените запори.
На 07.01.2022г. ищецът като длъжник по изпълнителното дело е
поискал неговото прекратяване от ЧСИ на основание чл. 433, ал.1 т.8 ГПК и
поради изтекла в негова полза погасителна давност за вземането на
взискателя.
С постановление от 13.03.2022г. на ЧСИ М.М., изпълнително дело
№***/2013г. е прекратено на основание чл. 433, ал.1 т.8 ГПК.
Въз основа на изпълнителния лист от 27.07.2011г. е образувано от
взискателя ново изпълнително дело №***/2023г. по описа на ЧСИ М.М. и до
длъжника ЕТ „П. Христов – Ексклузив“ е изпратена покана за доброволно
плащане.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният от ищеца отрицателен установителен иск е едно от
средствата за правна защита срещу незаконно принудително изпълнение,
обусловено от липсата на материалноправните предпоставки на
изпълнителния процес. Чрез предявеният иск ищецът цели да оспори
съществуването на изпълняемото право въз основа на новонастъпили факти,
изтичане на предвидения в закона давностен срок. Налице е висящо
принудително производство между страните по делото и правен интерес от
търсената защита, обуславящ допустимостта на иска.
В конкретният случай, ищецът се е позовал на изтекла в негова полза
погасителна давност, което е оспорено от ответника. Съгласно чл. 116, б. „в”
ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Според задължителните разяснения дадени с т.10 от
ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
4
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Следователно за прекъсване на давността е достатъчно взискателят да е
поискал извършването на изпълнително действие, като посочи конкретен
изпълнителен способ на съдебния изпълнител, независимо дали последният го
осъществи и дали действието е приключило с осребряване на имущество на
длъжника ( в този смисъл Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. №
1722/2021 г., IV г.о).
В случая до 26.06.2015г. (когато е постановено ТР №2/2015г. на ОСГТК
на ВКС), давността по изпълнително дело №***/2013г. не е текла, доколкото
приложение е намирало ППВС №3/18.11.1980г. и в който смисъл е
Определение № 50208 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3884/2019 г., III г.
о. След тази дата в периоди по-малки от 2 години, до 19.12..2018г.
(12.09.2015г., на 13.01.2017г. и на 19.12.2018г.), взискателят е поисквал и
посочвал конкретни изпълнителни действия, с което е прекъсвал пет
годишната погасителна давност за вземането си и същата не е изтекла към
датата на образуване на второто изпълнително дело, образувано на
25.07.2023г. и висящо към момента - №***/2023г. по описа на ЧСИ М.М.. Т.е.
дори да се приеме, че наложените запори от съдебния изпълнител на
трудовите възнаграждения на длъжника след дата 19.12.2018г. до
прекратяване на изпълнителното производство са недопустими изпълнителни
действия по смисъла на т.1 от ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС, доколкото
има данни, че длъжникът е получавал трудово възнаграждение в
несеквестируем размер, то погасителната давност за вземането по процесния
изпълнителен лист също не е изтекла към датата на образуване на новото
изпълнително производство.
По изложените съображения предявеният установителен иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят направените от него разноски в настоящото
производство за процесуално представителство в размер на 200лв.
юрисконсултско възнаграждение и 48лв. такси по тарифата на ЧСИ за
изготвяне на преписи на приложените по делото изпълнителни дела.
Така мотивиран, районният съд
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „П. Христов – Ексклузив“
ЕИК117092869, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Цар
Освободител“ №123, вх.Б ет.4, ап.11, представлявано от П.К.Х. с
ЕГН********** срещу „Енерго -Про Продажби” АД с ЕИК103533691, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258
иск за установяване недължимостта поради изтекла погасителна давност
на сумите 2505,89лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена
електрическа енергия за периода 30.09.2006г. до 30.11.2006г., мораторна
лихва в размер на 1269.29лв., представляваща сбора от мораторната лихва за
всяка фактура за периода от датата след падежа й до 17.02.2011г., ведно със
законна лихва считано от 01.06.2011г. до окончателно плащане на вземането,
както и сумата в размер на 275.60лв. разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 27.07.2011г. по ч.гр.д.№***/2011г. по описа на Районен
съд – Русе.
ОСЪЖДА ЕТ „П. Христов – Ексклузив“ ЕИК117092869, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Цар Освободител“ №123, вх.Б
ет.4, ап.11, представлявано от П.К.Х. с ЕГН********** да заплати на
„Енерго - Про Продажби” АД с ЕИК103533691, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258 сумата от 248лв.
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6