РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Търговище, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на десети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско
дело № 20253500500038 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Търговище, представлявана
от Кмета д-р Дарин Димитров, действащ чрез пълномощника Д. К.-
юрисконсулт против Решение № 578 от 16.12.2024 г., постановено по гр. дело
№ 787/24 г. по описа на Районен съд – Търговище. С решението е съдът е
признал по отношение на Община Търговище, че Х. М. Х. с ЕГН **********
и А. А. Х. с ЕГН **********, двамата от с.********, общ. ********, ул.
„********“, № ****, са собственици въз основа на давностно владение на
имот, представляващ УПИ VII-280 с площ от 1 065 кв.м., при граници: УПИ
V-280 на Ал. Мл., УПИ VIII-279 на Г. Р., С. Г. и М. Х., находящ се в землището
на с.********, общ.********, отразен в Скица № СК-150/01.02.2024г., изд. от
Община Търговище, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС. С
решението в полза на ищците са присъдени и разноски.
Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението е
неправилно. За спорния имот УПИ VII-280 в кв. 22, по плана на с. Надарево,
1
общ. Търговище, има съставен Акт за общинска собственост № 3464 от
15.04.2005 г. Имотът е бил държавна собственост, впоследствие е станал
общинска собственост, по силата на закона. Поради законова забрани, за
придобиване на общински имоти по давност, ищците не са могли да
придобият права по отношение на процесния имот. Излагат се съображения,
че последните са били държатели на имота и в тяхна полза давност не е текла.
Биха могли да придобият права, по реда на чл. 35, ал. 3 от Закона за
общинската собственост. Моли се за отмяна на постановеното решение, като
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск за собственост,
бъде отхвърлен.
Депозиран е отговор от насрещната страна със становище за
неоснователност на въззивната жалба. Твърденията са, че през 1987 г. са
закупили имота от Б. И. с устен договор. От тогава владеят имота спокойно и
непрекъснато. Доколкото забраната за придобиване на имот частна общинска
собственост по давност е отпаднала на 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г., когато
давността отново е спряна, с разпоредбата на §1 от ЗИДЗС (Д В. бр.
105/2006г.), са придобили права върху имота. В последствие тази забрана е
обявена за противоконституционна с решение на КС от 07.03.2022 г.- Решение
№ 3/24.02.2022 г. Така придобивната давност е започнала да тече от
08.03.2022 г. и с изтичането на десетгодишен давностен срок по чл.79, ал. 1 от
ЗС е възможно придобиването на такива имоти и по давност. Твърдението е,
че ищците владеят този имот непрекъснато и необезпокоявано от 1987 година,
поради което съобразявайки сроковете и периодите, през които давност не е
текла, то следва, че владението им е продължило повече от 10 години. Липсват
доказателства имотът да е бил държавен, респ. да е преминал в собственост на
Община Търговище, поради това с отпадане на забраната за придобиване на
имоти по давност по чл. 29 от ЗСГ(отм.) след 13.03.1990 г., е станало
възможно придобиването на собствеността. Така са придобили имота към
2000 година, въз основа на десетгодишно давностно владение. Искането е,
поставоеното решение да бъде потвърдено, като се претендират разноски във
въззивното производство.
Съдът, след като извърши проверка съгласно изискванията на чл.262 от
ГПК, констатира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и
се явява допустима.
2
Настоящата въззивна инстанция приема следното:
Пред РС – Търговище е предявен иск с правно основание на чл.124, ал.1
от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС. Ищците твърдят, че ся собственици на
процесния имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Спорният имот, за който ищците претендират право на собственост въз
основа на давностно владение, представлява имот с пл.№ 280 в УПИ VII-280 с
площ от 1 065 кв.м., при граници: УПИ V-280 на Ал. Мл., УПИ VIII-279 на Г.
Р., С. Г. и М. Х., находящ се в с. Надарево, общ. Търговище. За този имот е бил
съставен АДС № 3947/19.12.1975 г. на ОбНС Търговище, съгласно който е
актувано дворно място в кв. 22, парцел VII-280 по плана на с. Надарево, общ.
Търговище, незастроено, с площ от 1 360 кв.м. с посочено основание чл. 77,
ал. 5 от НДИ. Този имот е отписан като държавна собственост със заповед №
ДС 55/07.04.2005 г. на Областния управител на Област Търговище и е актуван
с АЧОС № 3464/15.04.2005г. изд. от Община Търговище. В акта за общинска
собственост е посочено, като основание §42 от ПЗР ЗИД на ЗОС.
По делото е била назначена техническа експертиза, която е установила,
че за с. Надарево, общ. Търговище има два плана -стар план, който е действал
от 1919 г. до 1959 г. и нов план, одобрен със Заповед № 332/22.01.1959 г.
Новия план е действащ и към момента. По отменения план процесния имот е
бил в регулация и е бил част от парцел IV, в кв.70, а по новия план от 1959
година, имотът също е в регулацията на селото и в плана е отразен като УПИ
VII-280 с площ около 1 121 кв.м, и е част от дворно място с пл.№ 280 в кв. 22.
В разписния лист към новия план имота е записан като двор на Б. П. И.
Първоначално по новия план на с. Надарево от 1959 година от недвижимия
имот представляващ дворно място с пл.№ 280 в кв. 22 са били образувани три
парцела, а именно парцели V, VI и VII в кв. 22, а през 1972 година със заповед
трите парцела са обединени в един, който със същата заповед отново е
разделен, но на два нови парцела, а именно: парцели V и VII, съответстващи
на УПИ V-280 и УПИ VII-280 в кв.22. Други промени в регулационния план,
касаещи процесния имот не са правени. В разписния лист към новия план
УПИ V-280 в кв. 22 първо е записан като двор на Б. П. И., а след това е
записан на Ал. М. Мл. с НА № 53, том I, д. № 121/1985г., а в разписния лист
към новия план УПИ VII-280 в кв.22 е записан като двор на Б. П. И. Имотът не
е застроен, терена е равен, като от трите страни е ограден с огради от мрежа на
3
колове, а към улицата има двойна врата от метални рамки с мрежа и няма
ограда към съседния УПИ V- 280 защото имотите се ползват общо.
Единствените данни процесния имот да е бил одържавяван са от Акт за
държавна собственост № 3947 -XX от 19.XII. 1975г., а самият акт е издаден на
основание чл.77, ал.5 от Наредба за държавните имоти (отм.) и в него е
записано, че имотът е бивша собственост на ОбНС с. Надарево,
общ.Търговище.
Съседният имот, представляващ УПИ V- 280 също е актуван с АДС №
3944/19.12.1975г. изд. от ОбНС Търговище. Видно от акта имотът
представлява общинско дворно място в кв. 22, парцел V-280 по плана на с.
Надарево, общ. Търговище, застроено място с площ от 1 250 кв.м., с признато
безвъзмездно право на строеж на Б. П. И. Имотът е отписан като държавна
собственост със Заповед № ДС 45/07.04.2005 г. изд. от Областен управител на
Област Търговище и за него е съставен АЧОС № 3464/15.04.2005г. от Община
Търговище с посочено основание §42 от ПЗР ЗИД на ЗОС. Ищците са
придобили правото на собственост върху къщата, стопанските постройки и
навес, построени в парцел V, пл.№ 280 в кв. 22 по плана на с. Надарево, общ.
Търговище с площ на урегулирания парцел от около 920 кв.м., по силата на
нотариален акт № 55, том I, дело 121 от 1985 г. на РС – Търговище с договор
за покупко-продажба на недвижим имот от Б. И. П., П. Б. Ат. и Ат. Б. С.
Събрани са гласни доказателства- показанията на свидетелите А. Ив. Р.
и К. М. М.. Установено от показанията им е, че ищците притежават описаните
по-горе два имота, като в единия е построена с къща и стопански постройки.
Този имот са закупили през 1985 г. Втория имот закупили две-три години по-
късно и той е незастроен. Спорния имот е закупен от Б. П. Никой не е
оспорвал собствеността или владението върху имота, което продължава и до
днес.
Анализът на събраните по делото гласни доказателства водят до
следните изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост, с
който ищците са претендирали да бъдат признати за собственици на УПИ VII-
280 с площ от 1 065 кв.м., при граници: УПИ V-280 на Ал. Мл., УПИ VIII-279
на Г. Р., С. Г. и М. Х., находящ се в землището на с. Надарево, общ. Търговище,
4
на основание придобивна давност, въз основа на упражнявано владение
повече от 10 години. Ответникът е навел правоизключващо възражение-
невъзможност да се придобие на това основание имота, позовавайки се на акт
за общинска собственост. Наведените от него твърдения, са че имотът е бил
държавен, при което по силата на ЗМСМА е станал частна общинска
собственост. При така наведените възражение следва да се установи,
проведена ли е отчуждителна процедура по силата на която процесният
недвижим имот е преминал в собственост на държавата, а след приемането на
ЗМСМА през 1991 г., е станал общинска собственост. Съгласно § 7, ал.1, т.3 от
ЗМСМА, с влизане в сила на този закон, в собственост на общината
преминават държавни имоти, представляващи незастроени парцели и имоти в
селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени,
благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително
производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им
собственици. Видно от нотариален акт № 3947 от 19.12.1975 година, на ОбНС
Търговище, съставен на основание чл. 6 от Закона за собствеността и чл. 21 от
правилника за държавните имоти, процесният такъв е бил обявен за държавен,
имотът е бил одържавен. При съставянето на акта за частна общинска
собственост е отразено, че имотът е бивша държавна собственост, като
основание за придобиването му от общината е посочен § 42 от ПЗР на ЗОбС.
Посочената разпоредба гласи, че незастроените парцели и имоти - частна
държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. В тази
връзка, в настоящото производство не се установява, че действително е
проведена отчуждителна процедура, доколкото имотът е бил записан в
разписния лист към плана на селото, като имот на Б. П. И, по силата на която
процесният недвижим имот е преминал в собственост на държавата, а след
приемането на ЗМСМА през 1991 г., имотът е станал общинска собственост.
Актовете за общинска собственост нямат правопораждащо действие по
отношение правото на собственост. По силата на чл. 5 ЗОбС те имат
качеството на официален свидетелстващ документ, който констатира
собствеността на общината, но само когато удостоверява осъществяването на
конкретно придобивно основание като фактически състав /посочена правна
5
сделка, акт за отчуждаване и т.н./. Съдебната практика е категорична, че
когато в акта е посочено като основание само правната норма, послужила като
основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият няма
легитимиращо действие досежно правото на собственост на общината.
Общината е тази, която следва при условията на главно и пълно доказване да
докаже фактите, въз основа на които твърди наличието на осъществен
фактически състав по см. на § 7ал.1 т.3 от ПЗР на ЗМСМА, а именно, че към
1991 г. имотът е бил собственост на държавата в резултат на проведено
отчуждително производство и че същият е бил предназначен за жилищно
строителство, обществени, благоустройствени мероприятия. Правилно в
мотивите си районния съд е приел, че приложените актове на общинска
собдтвеност, доколкото в него не е отразено конкретното придобивно
основание не легитимира общината като собственик на процесния имот,
позовавайки се на съдебната практика, обективирана в Решение №
559/02.10.2024г. по гр.д.№ 608/2024г. на ВКС, I г.о., Решение № 271 от
30.10.2012 г. по гр. д. № 477/12 г. на II г. о. и мн. др.. В константната практика
на ВКС напр. решение № 321/14.10.11 г. по гр. д. № 1167/10 г. на ВКС, I ГО,
решение № 269 от 03.08.12 г. по гр. д. № 643/11 г. на ВКС, I ГО и др. В случая
от страна на ответната община не са ангажирани никакви доказателства, от
които да следва извода, че процесният имот е бил собственост на държавата,
бил е предназначен за жилищно строителство и преди всичко за него е била
проведена отчуждителна процедура, съобразно действащите тогава норми.
Самият ответник, чрез процесуалния си представител заяви в съдебно
заседание, че такива доказателства не се намират нито в Община Търговище,
нито в Държавен архив.
По изложените съображения и с оглед доказателствата по делото не
може да се приеме, че спорният имот е общински.
Ищците се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност,
докато възражението на ответника е, че такава в тяхна полза поради законови
забрани не е текла. Придобивната давност е способ за придобиване право на
собственост или други вещни права през период от време, определен в закона.
Давността е оригинерно придобивно основание – за придобиване на вещното
право е без значение на кого е принадлежала съответната вещ или имот,
достатъчно е лицето да е упражнявало фактическа власт върху имота явно,
необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години с намерение да
6
придобие собствеността и след изтичане на срока да се е позовало на тази
давност. Законът за собствеността на гражданите е ограничавал
придобиването на собственост по силата на давностно владение, освен между
съсобственици или между роднини по права линия, братя и сестри. Тази
забрана е отпаднала с редакцията 13.03.1990 година, когато е въведена забрана
да се придобива по давност вещ, която е държавна или общинска собственост.
В случая имотът не е бил нито държавна, нито общинска собственост, при
което при непрекъснато владение от страна на ищците от 1987 година, в
периода от 1990 година до 2000 година, те са придобили имота, на това
основание.
По изложените съображения, предявеният установителен иск за
собственост е основателен и доказан. Постановеното решение е правилно и
като такова, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски, които са в размер на 800 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 578 от 16.12.2024 г., постановено по гр.
дело № 787/24 г. по описа на Районен съд – Търговище.
ОСЪЖДА Община Търговище, представлявана от Кмета д-р Дарин
Димитров да заплати на Х. М. Х. с ЕГН ********** и А. А. Х. с ЕГН
**********, двамата от с. ********, общ. *********, ул. „*********“, №
****, разноски пред въззивната инстанция в размер на 800 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл.
280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8