Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       гр.Плевен, 24.09.2019 г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд в публичното заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                              Председател: Венелин Николаев

 

при секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора … , като разгледа докладвано от съдия Николаев н.а.х.д. №1390 по описа за 2019 год., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

     С наказателно постановление №772/19.04.2018г. на Заместник кмета на Община-Плевен, оправомощен със Заповед РД-10-495/14.04.2016г. на Кмета на Община-Плевен, на “М.С.2.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Г.С., чрез Г.С. С. (съгласно пълномощно рег.№ 490/04.02.2016г. заверено при нотариус рег.№ 005 на Нотариална камара) е наложена на основание чл.233, ал.2, чл.209 и чл.66, ал.1 от Закона за защита на потребителите имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за това, че на 01.03.2018г. при извършена проверка в магазин нехранителни стоки, находящ се в гр. Плевен, *** (***), е установено следното: В обекта е извършено частично намаление на:

1. Палта с намаление „-50%“ и обявен период от 12.02. до 28.03.2018г. – 12 бр. с обявена стара и нова цена. Обявени нови цени от 85,00 – 120,00 лв.;

2. Рокли с намаление „-30%“ и обявен период от 19.02. до 28.03.2018г. – 24 бр., с обявена нова и стара цена. Обявени нови цени от 53,00 до 88,00 лв.;

Намалените стоки са отделени на обособени места в обекта и обозначени като намалени; Обявените периоди на намалените стоки са по-дълги от един месец, с което е нарушен чл.66, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

     Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят “М.С.2.” ЕООД, който го обжалва и моли съда да  го отмени като неправилно и незаконосъобразно.

     Ответникът по жалбата – редовно призован – не се представлява в съдебното заседание.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Акт за установяване на административно нарушение №772 е съставен на 06.03.2018г. от М.И.И. на длъжност специалист в Отдел МИР и ЗП при Община-Плевен срещу *** ЕООД – гр. София, с БУЛСТАТ: *********, дан. № **********, представлявано от Ю.К.К., ЕГН ********** за това, че при извършена проверка на 01.03.2018г. при извършена проверка в магазин нехранителни стоки, находящ се в гр. Плевен, *** (***), е установено следното: В обекта е извършено частично намаление на:

1. Палта с намаление „-50%“ и обявен период от 12.02. до 28.03.2018г. – 12 бр. с обявена стара и нова цена. Обявени нови цени от 85,00 – 120,00 лв.;

2. Рокли с намаление „-30%“ и обявен период от 19.02. до 28.03.2018г. – 24 бр., с обявена нова и стара цена. Обявени нови цени от 53,00 до 88,00 лв.;

Намалените стоки са отделени на обособени места в обекта и обозначени като намалени; Обявените периоди на намалените стоки са по-дълги от един месец, с което е нарушен чл.66, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

От показанията на свидетелите М.И.И.  и П.К.П., се установява, че на 01.03.2018г. извършили проверка в магазин за нехранителни стоки, находящ се в гр. Плевен, ***, в „Макси Център“. В хода на проверката констатирали, че в обекта е извършено частично намаление на палта и рокли. Сочат, че за палтата е обявено намаление от -50% с обявен период на витрината до входната врата – от 12.02.2018г. до 28.03.2018г., а за роклите намалението е -30% с обявен период от 19.02.2018г. до 28.03.2018г. Така обявеният период на намалените стоки е бил по-дълъг от законоустановения в ЗЗП, а именно, че намалението на стоки трябва да е минимум един работен ден и максимум месец. Констатациите при проверката били отразени в съставен на 01.03.2018г. констативен протокол на стр.11 от делото, в който било наредено на управителя или упълномощено от него лице с право да подписва и получава АУАН, да се яви за съставянето на АУАН на 06.03.2018г. На посочената дата за констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение, който бил предявен и връчен на Г.С. С..

 Съдът кредитира показанията на свидетелите М.И.И. и П.К.П., като обективни, логични, непротиворечиви и съответния на останалия доказателствен материал – нотариално заверено Пълномощно рег.№490/04.02.2016г. от С.Г.С., като управител на „М.С.2.“ ЕООД, с което упълномощава Г.С. С.; Констативен протокол №5197/01.03.2018г.; Акт №772 от 06.03.2018г. и Заповед № РД-10-495/14.04.2016г. на Кмета на Община-Плевен.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, Съдът намира от правна страна, че описаното в НП деяние е безспорно доказано и правилно квалифицирано като нарушаване  на чл.66, ал.1 от ЗЗП. По силата на посочената разпоредба  съобщението за намаление на цените не може да бъде прилагано за период, по-дълъг от един месец и по-кратък от един работен ден.   В случая безспорно се установява, че за визираните в НП артикули, е било обявено промоционално намаление за период, по-дълъг от един месец, а именно за периода от 12.02.2018г. до 28.03.2018г. /палта/ и 19.02.2019г. до 28.03.2018г. /рокли/, което очевидно не се допуска от закона. Горното от своя страна обуславя и извода, че в случая в действителност е налице нарушение на визираната административна норма, поради което правилно е била ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател.

Неоснователно е възражението, че със съставянето на констативен протокол в отсъствието на жалбоподателя е допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбите на ЗАНН, което обуславя отмяната на наказателното постановление.

Констативният протокол не е основание за образуване на административнонаказателното производство, защото на основание чл.36, ал.1 от ЗАНН такова производство се образува със съставянето на АУАН. В процесния случай това производство е започнало със съставянето на АУАН, а не със съставянето на  констативен протокол. Вярно е, че КП е съставен от компетентни длъжностни лица и с тях се удостоверяват факти с правно значение, които имат отношение към образуваното по-късно административнонаказателно производство, за това този протокол е писмено доказателство – част от всички събрани в хода на административнонаказателното производство доказателства. КП е официален удостоверителен документ, който обаче в административнонаказателното производство пред наказващия орган и пред съда няма обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото производството се развива по реда на ЗАНН при субсидираното приложение на НПК и предвид факта, че в тези производства, както и в наказателните производства действа презумпцията за невиновност. За това обстоятелството, че процесния АУАН е съставен въз основа на фактите удостоверени с  констативен протокол, няма качеството на нарушение на процедурата, както констативните протоколи нямат качеството на актове, слагащи началото на административнонаказателното производство.

АУАН №772/06.03.2018г. е съставен в присъствието на Г.С. С. – пълномощник на дружеството жалбоподател, упълномощен с Пълномощно рег.№490/04.02.2016г. заверено при нотариус рег.№005 на НК, и е редовно връчен в деня на съставянето му. ЮЛ участват във всяка възможна процесуална процедура посредством свой представител. Законът никъде не въвежда изискване този представител да бъде само законен или пък овластен посредством изрично пълномощно. Следователно в конкретния случай връчването на акта за установяване на административно нарушение на пълномощник, легитимирал се с пълномощно, което е приложено по делото и от чийто текст е видно недвусмислено, че Г.С. е упълномощен да представлява управителя на дружеството пред Местни данъци и такси, включително с правото да получава документи и да подписва и обжалва техните актове, не представлява нарушение на процесуалните правила. Не следва да се приема формалистично, че винаги при съставен, предявен и подписан АУАН от пълномощник е основание за отмяна на наказателното постановление. Отделно от това нито при подписване на АУАН, нито след това в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН пълномощникът е възразил, че не притежава представителна власт, като напротив - представяйки пред контролните органи нотариално заверено пълномощно във връзка с отправената покана до самия упълномощител, пълномощникът е доказал представителната си власт. Възползвал се е от правото по чл.44, ал.1 от ЗАНН и в 3-дневен срок от подписването на АУАН е направил собственоръчно писмени възражения срещу него.

В тази връзка не може да бъде споделено и наведеното в жалбата възражение за нарушена разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН при връчване на наказателното постановление на жалбоподателя. Видно от препоръчано писмо с обратна разписка с известие за доставяне /л.4/, издаденото наказателно постановление е било връчено на 23.04.2018г. срещу подпис, като не е било отбелязано качеството на лицето положило подписа.

 Процедурата по връчване на издадените наказателни постановления е регламентирана в разпоредбата на чл.58 от ЗАНН, като същата не съдържа изрична регламентация относно реда за съобщаване на наказателни постановления на юридически лица. Законът посочва, че наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя. В случая НП е било изпратено по пощата с обратна разписка, като на известието за доставяне е положен подпис от лице, чието име не е посочено. Действително ЗАНН не съдържа изрично изискване връчването да се извърши именно в лицето на управителя на дружеството, като за редовността на връчването е необходимо то да е извършено на адреса на управление на дружеството, като видно от чл. 5, ал.1 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010г. на Комисията за регулиране на съобщенията, изрично е посочено, че препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. В този смисъл, за пощенския служител, доставящ пратката, не е налице задължение да издирва именно управителя на дружеството, за да извърши връчването, като то следва да се счита за редовно и когато е извършено на негов служител. В конкретния случай обаче, по делото не са налице данни относно лицето подписало известието за доставяне, като по този начин не може да бъде извършена проверка дали същото е служител на санкционираното дружество.

Дори и да се приеме, че е налице нарушение на процедурата по връчване на наказателното постановление, то в обсъждания случай това нарушение не би било съществено, при положение, че жалбоподателя е обжалвал постановлението в 7-дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

За да е съществено едно процесуално нарушение в административно наказателната процедура, то следва да е от такова естество, че да е довело до пропускане или преклудиране на права, които привлеченото към отговорност лице има в производството и което необратимо да е накърнили правото му на защита. Не такъв обаче е настоящия случай. Редовно връченото НП е предпоставка и дава право на наказаното лице възможността да го обжалва по съдебен ред в указания от закона срок. Жалбоподателят го е обжалвал в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което правото му на защита не е било нарушено и възможността да пренесе случая за разглеждане от съд е било надлежно упражнено.

При това положение съдът намира, че е извършено нарушението така, както е изписано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл.209 от ЗЗП за нарушение на чл. 63, 64, чл. 65, ал. 1 и чл. 66 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.

Съдът намира, че при определяне на размера на наложената имуществена санкция наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН.  При цялостната проверка за законосъобразност, съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание.

Наложената на дружеството-жалбоподател санкция е в минимален размер.

Предвид горното, Съдът    

 

Р   Е   Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление №772/19.04.2018г. на Заместник кмета на Община-Плевен, оправомощен със Заповед РД-10-495/14.04.2016г. на Кмета на Община-Плевен, с което на “М.С.2.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Г.С., чрез Г.С. С. (съгласно пълномощно рег.№ 490/04.02.2016г. заверено при нотариус рег.№ 005 на Нотариална камара) е наложена на основание чл.233, ал.2, чл.209 и чл.66, ал.1 от Закона за защита на потребителите имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за това, че на 01.03.2018г. при извършена проверка в магазин нехранителни стоки, находящ се в гр. Плевен, *** (***), е установено следното: В обекта е извършено частично намаление на – Палта с намаление „-50%“ и обявен период от 12.02. до 28.03.2018г. – 12 бр. с обявена стара и нова цена. Обявени нови цени от 85,00 – 120,00 лв.; Рокли с намаление „-30%“ и обявен период от 19.02. до 28.03.2018г. – 24 бр., с обявена нова и стара цена. Обявени нови цени от 53,00 до 88,00 лв.; Намалените стоки са отделени на обособени места в обекта и обозначени като намалени; Обявените периоди на намалените стоки са по-дълги от един месец, с което е нарушен чл.66, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: